Р Е Ш Е Н И Е № 46

Гр.Сливен, 01.08.2017г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли, двехиляди и седемнанадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         При секретаря Пенка Спасова с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия  Ангелова  гр.дело №  470 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен e  иск за прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №139 от 27.03.1985г, т.1 дело № 218/1985г на нотариус при СлРС, с който първият ответник продал на ищеца по време на брака му с втория ответник недвижим имот, за сумата от 3000лв, като привиден, прикриващ договор за дарение, с правно основание чл. 26 ал.2 изр.1, предл.5 ЗЗД и иск за разкриване на прикритата сделка, с правно основание чл. 17 ал.1 ЗЗД

         В исковата молба ищецът твърди, че на 02.04.1983г сключил граждански брак с втория ответник, който бил прекратен с развод по силата с решение №76/23.02.2004г по гр.д. №500/2003г на СлРС. Твърди, че на 07.09.1984г, първият ответник придобил с договор за покупко-продажба по реда на чл. 117ЗТСУ/отм/ собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.532.228.2.19 , разположен в ПИ с идентификатор №67338.532.228, находящ се в ******** с площ 59.25кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски бокс и сервизни помещения, при описани граници, ведно с прилежащото избено помещение №19 , отстъпено право на строеж и 1,39% ид.ч. от общите части на сградата. Твърди, че на 27.03.1985г с първия ответник и нейн баща сключили договор за покупко-продажба на същия имот, обективиран в нот.акт № 139, т.1 д.№2281/85г на Нотариус при СлРС., като целта на продажбата била да заблудят втория ответник –тогава нейн съпруг и да прикрият, че действителната сделка е дарение. Тъй като била единствено дете на баща си, той искал да няма проблеми със съпруга си, който  да  остане с убеждението , че е собственик на имота и уважава повече и зачита, решили да оформят сделката като продажба, а не дарение, като в същото време изготвили документ, който при нужда да бъде използван за разкриване на симулацията и прогласяване на дарението. Твърди, че към датата на сключване на договора, нито тя, нито съпруга й разполагали със средства за закупуване на имота. По същото време била студентка и не работела, а съпругът й също не работел. Въпреки че в договора за продажба пишело, че е платила на първия ответник продажбата цена от 3 000лв, тази сума в действителност не  била  плащана, а имотът й бил прехвърлен безвъзмездно. Заявява, че при прехвърляне на собствеността не е заплащала никакви суми и не е поемала никакви задължения, а дарението е напълно безвъзмездно и го приела с благодарност от баща си. Освен това, към този момент не е разполагала с никакви средства, дори се нуждаела от издръжката на родителите си,.  Обявената в договора продажна цена била силно занижена спрямо реалната пазарна цена и била посочена формално, за да се придаде вид на продажба, отговаряща на данъчната оценка на имота през 1985г и предвид заплащане на таксите попрехвърлянето на имота, а от друга страна- с цел да се разкрие по-лесно привидността на сделката, като е посочена нереална цена.  Твърди, че с баща си съставили обратно писмо в деня на сделката, с което при нужда да бъде разкрита симулацията. Допълва, че през целия период на нейния брак, вторият ответник знаел, че баща й е дарил имота, че не е имало продажба и не му е платена продажната цена, като съпругът й се чувствал доволен е, че е станал собственик на ½ ид.част от имота благодарение на брака си с нея, което било е целта на привидната продажба.  От 2002г насам той не живеел в имота, но сега предявявал собственически претенции, завеждайки иск за делба по отношение на имота. На 11.05.2016г подал в СлРС искова молба, по която било образувано гр.д. № 1892/2016г. Макар и  да не бил страна по  привидния договор, ако този договор бил действителен, в качеството му на съпруг към датата на придобиване на имота, по силата на закона, ставал собственик на ½ ид.част., а в действителност не бил такъв, което обуславяло правния й интерес да установи привидност на договора за продажба,  прогласяването  му за нищожен и обявяването за  действителен  на договора за дарение.

           Моли за съдебно решение, с което  бъде прогласена нищожността на договора за покупко -продажба недвижим имот,обективиран в нотариален акт №139/27.03.1085г, т.1 дело № 218 на нотариус при СлРС,  като привиден, прикриващ договор за дарение и бъде обявен за действителен сключения с първия ответник договор за дарение на същия имот.

          Двамата ответници са подали отговор ИМ в срока по чл. 131 ГПК.   

          Първият ответник  К.Я. и баща на ищцата, признава всички факти, изложени в исковата молба. Счита, че исковете са основателни и доказани и следва да се уважат.

         Вторият ответник Т.Т. - бивш съпруг на ищцата, оспорва изцяло исковите претенции  като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.  Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Оспорва представеното обратно писмо, т.к. ищцата никога не му е споменавала за него. То било с антидатирано и съставено за нуждите на настоящото дело. Нямало нотариална заверка на подписите, която да удостовери датата на съставянето му.  Освен това, не го обвързвало, тъй като не било подписано от него. Твърди, че при сключване на процесния договор за продажба, волята на страните е била такава, каквато е обективирана в самия нотариален акт.   Тъй като имотът бил придобит по време на брака му с ищцата, по силата на закона ставал собственик на ½ ид.част  от правото на собственост.  Твърди, че е платена продажната цена по договора, като за целта  изтеглил кредит, с който платил на Стопанска дирекция“Изграждане на селищни системи“-Сливен имота, придобит през 1985г. По това време ищцата не работила, а той работел в БДЖ като ръководител движение, като през 1985г изтеглил кредит за закупуване на апартамента, който изплатил през 1994г. Твърди, че посочената в нотариалния акт цена била договорена, платена и получена от първия ответник, каквато била и действителната воля на страните. Сделката била възмездна, а не безвъзмездна, поради което не е привидна, а  изразената в нея воля не е симулативна.

В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител, който поддържа предявените  искове и моли да бъдат уважени.  Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

         В с.з. първият ответник К.Я., ред. призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище твърди, че ответника Т.Т. е знаел още преди  сключването на самата сделка, че е дарение и че продажбата е симулативна, но не се противопоставил на това, тъй като по силата на закона ставал собственик на имот само поради  брака си с  ищцата. Оспорва твърдението на ответника Т., че е теглил заем, тъй като плащане по сделката нямало. Твърди, че сам е изтеглил заем за придобиването на същия имот от община-Сливен, който заем изплащал с години, дори след като прехвърлил собствеността. Твърди, че  обратното писмо било съставено в деня на процесната сделка и като частен документ, то се ползвало с достоверна дата само спрямо страните по сделката.

          В с.з. вторият ответник- Т.Т., ред. призован не се явява.   Представлява се от  процесуален представител, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.  Твърди,  че  изтеглил кредит за закупуване на жилището от първия ответник К.Я., като средствата от кредита, които изтеглил,  дал  на бащата на ищцата / първия ответник/ за закупуване на жилището с договора за покупко-продажба, сключен по реда на ЗТСУ, тъй като само първият ответник е можел да го купи с предимство, но всъщност жилището се закупило за  младото семейството. Тъй като изминало много време оттогава, не си спомня дали паричните средства са дадени лично на първия ответник или са преведени по сметката на общината. Затова  счита, че процесния договор е възмезден,  тъй като парите са платени предварително или част от тях и не е имало дарствено намерение, а  възмездност.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Ищцата е дъщеря на първия ответник  К.Я. и бивша съпруга на втория ответник – Т.Т..

        Бракът й с Т.Т.  е сключен на 02.04.1083г и  прекратен с развод с решение № 76/23.02.2004г по гр.дело № 500/2003г по описа на СлРС, влязло в сила на 24.03.2004г. 

        През 1984г, нейният баща К.Я. закупил от Стопанска дирекция“Изграждане на селищни сестеми“-Сливен, с договор да покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ,апартамент *, находящ се жилищен блок №*, вх.“*“, на *, в кв.“*“, в гр.Сливен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ 59.25 кв.м., ведно с припадащото се избено помещение №19, с 1,39% ид.части от общите части на сградата  и отстъпено право на строеж,  при посочени граници, за сумата 13 964 лв, от която: изплатил със собствени средства 5 964лв, а остатъка от 8 000лв – с разрешен заем от ДСК.

         На 01.08.1984г, К.Я.  сключил договор за заем за покупката на апартамента в размер на 8 000лв, при 2 % годишна лихва, със срок на изплащане 30 години, подписан от поръчителите Николина Стоянова Вълчева и Станьо Савов Станев. 

        На 01.08.1984г същият изтеглил от жилищния си  спестовен влог в ДСК сумата  5 964лв за покупката на  процесния апартамент.

        За обезпечаване на опуснатия на К.Я. заем, на 10.11.1984г в СлРС е вписана законна ипотека върху имота в полза на кредитора „ДСК“.

        Към настоящия момент същия имот се индивидуализира като  самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67 338.532.228.2.19,  намиращ се сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67 338.532.228, с предназначение– жилище, апартамент, с адрес: ********, апартамент № 19, с площ по документ- 59.25 кв.метра, състоящ се от  две стаи, кухня и сервизни помещения,  брой нива-1, ведно с избено помещение № 19 и 1,39% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67 338.532.228.2.20, под обекта-  67 338.532.228.2.16 и над обекта –няма.

         На 27.03.1985г, по време на брака й с Т.Т., с  договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 139, том 1, дело № 281/1985г на нотариус при СлРС,  ищцата придобила от  своя баща  собствеността върху същия недвижим имот, за сумата от 3 000лв, която продавачът заявил, че  получил напълно и в брой от купувача.

         Данъчната оценка на имота, описана в нотариалния акт е 2 880лв.

         В деня на изповядване на сделката пред Нотариус, страните  по нея  съставили и подписали обратно писмо, в което отразили действителната си воля, а именно: че не желаят настъпването на правните последици на продажбата, тъй като по сделката не са платени, респ. получени никакви пари, а желаят  правните последици на дарението. Те изрично са заявили, че сключеният договор за продажба е привиден и прикрива договор за дарение. Декларирали, че продажната цена не е плащана, респ. получавана и че действителната им воля е да сключат договор за дарение, като ищцата приема с благодарност дарението от своя баща.

         Тъй като към датата на продажбата  ищцата  вече била семейна и поради особения му характер на нейния съпруг, бащата решил да продаде имота на единствената си дъщеря, а не да го дари, да за бъде уважавана и почитана  от съпруга си,  а и той да се почувства собственик на имота.

         По сделката не е договаряна и не е плащана  продажна цена,  не са плащани никакви пари, а  към момента на сключването й  младото семейството не е разполагало с такива, нито е теглило кредити за изплащане продажната цена на жилището. Няма данни в  банка„ДСК“ЕАД, ответникът Т.Т. да е теглил кредит за закупуване на жилище.

        По време на сключване на сделката ищцата била в отпуск по майчинство, а съпругът й не работел, като се налагало нейните родители да им помагат с издръжката на домакинството. Ищцата била единствено дете. Тя се омъжила твърде млада и със съпруга си не разполагали със собствено жилище, поради което баща й решил да й прехвърли собствеността върху апартамента ,  който притежавал,  а  да  си закупи друго жилище.         

        Обратното писмо дълги години било пазено в тайна от съпруга на ищцата, тъй като  тя се страхувала от реакцията му, ако научи за него.            

        Той узнал за съществуването на това писмо  по повод настоящото дело, но  знаел още от момента на сключването на сделката, че продажбата е симулативна и не е плащана продажната цена по нотариалния акт.

        На 11.05.2016г той предявил иск делба на имота, по който образувано гр.дело № 1892/2016г на СлРС- спряно до приключване на настоящото.

        Горната фактическа обстановка е установена  по делото  въз основа на съвпупна преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

        Кредитира показанията на двамата разпитани свидетели-Стела Бояджиева и Костадин Костадинов, като допустими, относими, преки и непосредствени, а също и безпротиворечиви.

        Цени дадените от ищцата в с.з. обяснения по реда на чл. 176 ГПК, с оглед всички обстоятелства по делото.    

        Приема заключението на изготвената по делото съдебна експертиза/основно и допълнително/ като обосновано, ясно и неоспорено.

        При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

        Предявените искове са допустими,  а разгледани по същество- основателни и доказани.

        Първият иск е за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот като привиден, прикриващ договор за дарение, правна квалификация чл. 26 ал.2 изр.1, пр. последно от ЗЗД.

        С него е съединен иск за обявяване действителността на прикрития договор за дарение на недвижим имот, с правно основание чл. 17 ал.1 ЗЗД

        Тъй като и двата иска са установителни, следва да се обсъди въпроса за наличие на правен интерес от предявяването им, който е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост.   

        Вторият ответник Т.Т. е бивш съпруг на ищцата, а обсъжданата сделка е сключена по време на техния брак,  поради което, той придобива в режим на  съпружеска имуществена общност правото на собственост по силата на чл.13 от действащия към 27.03.1985г Семеен Кодекс,  обн. в ДВ бр. 43/1968, в сила от 22.05.1968г – отменен, считано от 01.07. 1985г, респ. § 4 от ПРЗ на СК от 1985г /отм/ и чл. 19 от същия. 

        След прекратяване на брака, бездяловата съпружеска общност  преминава в обикновена съсобственост и бившият вече съпруг е завел делбено дело за същия имот, претендирайки да получи  половината имот, респ. паричната му равностойност, което може да бъде осуетено, ако продажбата бъде прогласена за нищожна като привидна, тъй като прикрива договор за дарение.

       Правният интерес на ищцата в случая се извежда от успешното провеждане на настоящото производство, тъй като действителността на договора за продажба е обуславяща за преценката относно наличието на имуществена общност между съделителите по гр.д. № 1892/2016г на СлРС.

      Ищцата твърди, че продажбата е симулативна, тъй като прикрива дарение. Твърди  относителна, а  не абсолютна симулация, защото  цели не само прогласяване на нищожност на привидната сделка, но и разкриване на прикритото съглашение и прилагане на правилата именно на това съглашение.     

       За да е налице симулация е необходимо да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани с него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици за пред третите лица, настъпването на каквито не са желали.  

       В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване , че продажбата е нищожна, като прикриваща дарение, тъй като страните по нея не са имали воля да бъдат обвързани от нея, а са я сключили само за да създадат привидни последици, които не са желали да настъпят.

       Симулативният  договор е нищожен на основание чл. 26  ал.2 ЗЗД, независимо от това дали прикрива друга сделка или  не,  съответно  дали е налице относителна или абсолютна симулация .

       При относителната симулация, нежеланата, симулирана сделка е изначално нищожна, но дисимулираната и желана от страните сделка, ако отговаря на изискванията на закона, е действителна и поражда между тях  съответните правни последици, въпреки че са запазили в тайна волята си. При относителната симулация, само ако има иск по чл. 17 ал.1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.  

       В настоящия казус страните по сделката са съставили обратен документ, съдържащ признанието, че привидната сделка-продажбата,  не изразява действителната им воля и че съществува друга –прикрита сделка, която е дарение. В обратно писмо изрично е заявено от страните, че в действителност сключват договор за дарение, а не продажба и че записаната в нотариалния акт  продажна цена на имота от 3000лв не е договаряна, не е плащана и не се дължи. Заявено е също, че имотът е придобит от ищцата напълно безвъзмездно, а тя приема  дарението от своя баща с благодарност. С други думи, обратният документ съдържа признанието, че сделката не изразява действителните правоотношения между страните и че съществува друга, прикрита  сделка - дарение.

        Обратното писмо като  частен диспозитивен документ не се ползва с достоверна дата, противопоставима на ответника Т.Т.,  като то може да бъде съставено преди, по време или след извършване на привидната сделка. Законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ симулацията, да за има  характер на обратно писмо, нито поставя изискване за специална форма- писмена с нотариална заверка на подписите на страните, както  счита ответника Т.Т..

        Съдът намира, че ищцата и нейния баща са сключили привиден договор за продажба, който прикрива такъв за дарение, като привидността на продажбата и действителността на прикритото съглашение е установено с нарочно съставения за целта документ – обратно писмо/ contra letter/, с което се разкрива както относителната симулация, така и съдържанието на прикритата сделка- дарението.

        Страните изрично са заявили в това писмо, че  не са броени пари по сделката и не желаят правните последици  на договора за продажба, а на  дарението, което се приема с благодарност  от надарената.  

        Това писмо е действително и съдържа всички необходими елементи от съдържанието на договора за дарение .

        Доколкото обратното писмо не е подписано от съпруга Т.Т., съгласно дадените разяснения в решение № 30/11.02.2015г по гр.дело № 4188/2014г на 4 г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,  същият не е обвързан от него. В  този случай  подписаното само от единия съпруг обратно писмо има значение на „начало на писмено доказателство“ за разкриване на симулацията и предпоставка за  допустимост свидетелските показания и по отношение на неучаствалия в сделката съпруг./ арг. от чл. 165 ал.2 ГПК/. Той  обаче няма качество на трето лице по смисъла на чл. 165 ал.2 пр. последно от ГПК, защото явната сделка/ продажбата/  не е увреждаща интереса му.

          Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни, т.е. обратният документ е договор, който обвързва само страните по него.  Затова неподписалата го страна, не е обвързана и за да гарантира правата си по прикритата сделката, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ и от неучаствалия съпруг.

         Подчинеността на правното положение на неучаствалия съпруг  на правното положение на съпруга –страна по сделката, касае правата и задълженията, възникващи за него от договора по силата на закона.  Тази подчиненост не се пренася и в процесуалното правоотношение на всеки един от съпрузите- необходими другари. Затова, при противоречие във фактическите им твърдения относно общите факти,  съдът следва да ги преценява с оглед на всички обстоятелства по делото./ чл.217  ГПК/.

         Макар че обратното писмо е подписано само от съпруга –купувач и другия съпруг нито е стана по сделката, нито е подписал писмото, по силата на закона, той черпи права от  привидната сделка, защото към този момент е бил в брак с купувача. Издаденото от купувача обратно писмо, сочещо, че в действителност е сключен договор за дарение и че записаната в нотариалния акт цена не е договаряна, не е плащана и не се дължи, е непротивопоставимо и не обвързва неучаствалия в сделката съпруг, но съставлява „начало на писмено доказателство“, създаващо вероятност за симулация, респ. и предпоставка за допустимост на свидетелски показания за установяване на привидността на изразеното в нотариалния акт съгласие.     

        По делото бяха разпитани двама свидетели, които  безпротиворечиво и убедително установиха, че към датата на сключване на привидната сделка, нито ищцата, която към него момент е била на само на 21 години, нито нейния съпруг са имали  средства, с които да заплатят продажната цена на имота, записана в нотариалния акт, а  и по същото време  двамата съпрузи не са работели.

       Установи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, че  нито по време, нито преди или след сключване на сделката, никой от съпрузите  не  е  теглил заем за закупуване на жилището.

       Бившият съпруг и ответник Т.Т.  се доказа твърденията си, че продажната цена по нотариалния акт е платена  от него на продавача, като за целта изтеглил кредит през 1985г, който изплатил през 1994г, тъй като към него момент работел в БДЖ като ръководител движение.

         От значение е единствено доказването на  факта, че  страните не са имали воля да бъдат обвързани от правните  последици на договора за продажба, който сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желали, а всъщност  са сключили  прикрита  сделка- дарение, чиито правни последици са целели, т.е. че е било налице дарствено намерение и безвъзмездност на сделката.

         Съдът  намира за успешно доказани твърденията на ищцата, че намерението на нейния баща и продавач по сделката, както и нейното, в качеството й на купувач, е било правото са собственост да не бъде прехвърлено възмездно, а точно обратното- желанието и на двете страни по договора  е било ищцата да бъде надарена. Те оформили договора като продажба с една единствена цел- да бъде угодено на съпруга й, но всъщност е налице безвъзмездност на сделката, тъй като продажната цена по нотариалния акт не е договаряна, не е плащана и не се дължи.

         Тъй като официалната удостоверителна сила на  нотариалния акт не се разпростира върху частта, в която са отразени изявленията на страните за плащане продажната цена имота, като в тази част представлява  частен свидетелстващ документ, съдът приема, че доказателствената стойност на документа е оборена и плащане на продажната цена не е осъществявано.

        По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.    

        При този изход от спора, на основание чл. 78 ал.3, вторият ответник Т.Т. следва да заплати на ищцата  направените по делото разноски, възлизащи в общ размер на сумата 1 427.44лв, включваща: 1000лв- платено в брой адв. възнаграждение, 327.44лв- държавна такса  и 100лв- възнаграждение за  вещо лице.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

          ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН  на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт  № 139 от 27.03.1985, том 1, дело № 281/1985г. на Нотариус  при СлРС, вписан в службата по вписванията  с вх.рег № 415/27.03.1985г , парт. книга том. 162, стр. 325, по силата на  който, К.Г.Я., ЕГН- ********** е продал на дъщеря си С.К.Я.  с ЕГН **********,***  , по време на брака й с Т.  Т. ***, с ЕГН –********** и съдебен адрес: ***, офис,чрез адв.Е.П., следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор  67338.532.228.2.19, намиращ се сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67 338.532.228, с предназначение – жилище, апартамент, с адрес: *********** /деветнадесети/, с площ по документ- 59.25 кв.метра, състоящ се от  две стаи, кухня и сервизни помещения, брой нива-1, ведно с избено помещение № 19 и 1,39% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни  обекти в сградата: на същия етаж: 67 338.532.228.2.20, под обекта- 67 338.532.228.2.16 и над обекта – няма, като привиден, прикриващ договор за дарение.

 

          ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 17 ал.1 ЗЗД  договор за дарение, обективиран  в нотариален акт акт № 139 от 27.03.1985г, том 1,  дело № 281/1985г. на Нотариус  при СлРС, вписан в службата по вписванията  с вх.рег № 415/27.03.1985г, парт. книга том 162, стр.325, по силата на който, К.Г.Я. с ЕГН- ********** е дарил на дъщеря си С.К.Я. с ЕГН-**********,***  *, по време на брака й с Т.Т. ***, ЕГН–**********, следния недвижим имот, представляващ:  самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67 338.532.228.2.19, намиращ се сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67 338.532.228, с предназначение – жилище, апартамент, с адрес: ********, апартамент № *, с площ по документ- 59.25 кв.метра, състоящ се от  две стаи, кухня и сервизни помещения, брой нива-1, ведно с избено помещение № 19 и 1,39%  ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67 338.532.228.2.20, под обекта-  67 338.532.228.2.16  и  над обекта–няма.

 

         ОСЪЖДА   Т.Т. ***, ЕГН- ********** и съдебен адрес: ***, офис *, чрез адв.Е.П., да заплати  на С.К.Я.,***, с ЕГН-********** сумата 1 427.44лв/ хиляда четиристотин двадесет и седем лева,четиридесет и четири стотинки/, представляваща  разноски по делото. .

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: