РЕШЕНИЕ№           311                 

Гр. Сливен, 07.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Б.,

             ЧЛЕНОВЕ: Х. М.,

В. А.

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 480 писа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата на В.С.Г. се твърди, че е получил съобщение (по и.д.№ 20158350400876 на ЧСИ П. Р.) за извършване на опис на неиндивидуализирани недвижими имоти негова собственост.

В случай, че описа се извърши върху собствените му земеделски земи, поради това, че е регистриран като земеделски производител, ще бъде нарушено правилото за несеквестируемост по чл. 444, т. 5 ГПК. Липсата на индивидуализация на земеделските земи в съобщението на ЧСИ с рег. № 835 на КМЧСИ – П. Р. не позволява упражняване на правото му на защита.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени наложените възбрани върху земеделски земи, поради тяхната несеквестируемост.

В срока по чл. 435, ал. 2 ГПК насрещната страна – взискател по изпълнителното дело, не е подала отговор по жалбата.

Съдебният изпълнител в срока по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирала опис на извършените действия по изпълнителното дело.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от длъжника по и.д.№ 20158350400876 по описа на ЧСИ П. Р. в рамките на преклузивния едноседмичен срок предвиден в разпоредбата на чл. 436 ал.1 от ГПК и подлежи на разглеждане съгласно чл. 435 ал.1 ГПК.

Видно от приложеното копие от и.д.№ 20158350400876 по описа на ЧСИ П. Р. изпълнителното производство е било образувано по молбата на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ“ АД, въз основа на представен с нея изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3611/2015г. по описа на РС – Сливен за осъждането на В.С.Г. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД сумата 279.04 лв., представляваща задължение по договор за заем от 20.09.2010г., лихви за забава в размер на 128.29 лв. за периода 10.11.2010г. – 07.10.2015г, законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2015г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 325 лв.

Във връзка с изискана от ЧСИ справка от ОСЗ – гр. Сливен е постъпило уведомление, че длъжникът е регистриран като собственик на земеделски земи в землището на с. Глуфишево, съгласно приложен опис: имот № 019072, в м. „Тунджалъка“, представляващ нива с площ от 6.200 дка; имот № 041027 и имот № 058011 – и двата в м. „Зад и под баирите“, представляващи съответно лозе с площ от 1. 396 дка и нива с площ от 7.975 дка.

ЧСИ е изискала скици на посочените имоти, върху които е наложена възбрана съгласно искане на ЧСИ до АВП. – гр. Сливен от 14.06.2016г. и е насрочила опис

На 27.10.2016г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване на справка, дали длъжникът е регистриран като земеделски производител и има ли регистрирани банкови сметки.

Към момента на изпращане на изпълнителното дело справката не е получена, но с жалбата си длъжникът представя „Регистрационна карта на земеделския производител“, в която е извършена заверка на 24.02.2016г. В анкетния формуляр към регистрационната карта е посочен имот № 025016, представляващ нива с площ от 05581 ха в землището на с. Глуфишево.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата против принудителното изпълнение по и.д.№ 20158350400876 по описа на ЧСИ П. Р., насочено спрямо земеделски земи в землището на с. Глуфишево: имот № 019072, в м. „Тунджалъка“, представляващ нива с площ от 6.200 дка; имот № 041027 и имот № 058011 – и двата в м. „Зад и под баирите“, представляващи съответно лозе с площ от 1. 396 дка и нива с площ от 7.975 дка.  е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на възбранените имоти, по отношение на които е насрочен опис.

Съгласно чл. 444, т. 5 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника физическо лице - земеделски стопанин, включващи градини и лозя с обща площ до 5 дка и ниви с обща площ до 30 дка. Нормата има за цел да гарантира лицата, чието занятие е свързано със земеделското производство като основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им, чрез което осъществяват такава дейност. Обективно наличието на тези обстоятелства се установяв чрез въведения от Закона за подпомагане на земеделските производители и издадената въз основа на чл. 7 от него Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани регистрационен режим на лицата, стопанисващи земеделска земя и/или осъществяващи производство на земеделска продукция. Физическите лица се регистрират като земеделски производители в областната дирекция "Земеделие" по постоянния си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава регистрационна карта.

Жалбоподателят представя и се позовава именно на такава регистрационна карта с последна заверка от дата – 24.02.2016г., която е със срок от една година, а именно до 24.02.2017г. по аргумент от чл. 5, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските стопани. Освен заверка на регистрационната карта на физическото лице като земеделски производител, за срока до 24.02.2017г. следва да са заявени земеделските имоти за стопанисване и стопанска дейност към същата дата по аргумент от пар. 1, т. 24 и т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 4, пар. 1, буква "б" и буква „в“ от Регламент /ЕС/ 1307/2013.

Конкретния имот, който е включен в стопанството на жалбоподателя, чрез които той е осъществявал дейността си, подлежащ на вписване в регистъра, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, е различен от възбранените имоти. По смисъла и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, за да е налице несеквестируемост по смисъла на чл. 444, т. 5 ГПК конкретните имоти, чиято възбрана и опис са недопустими, те следва да са „потребими“, респективно в случая – регистрирани за извършване на стопанската дейност на физическо лице, което да е регистрирано като земеделски производител. Само при наличието на тези две кумулативно дадени предпоставки жалбоподателя може да се ползва от закрилата по чл. 444, т. 5 ГПК, които не са налице в настоящия случай.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** – длъжник в и.д.№ 20158350400876 по описа на ЧСИ Поля Р. с рег. № 835 на КЧСИ и район на действие ОС – Сливен, против принудителното изпълнение спрямо земеделски земи в землището на с. Глуфишево,: имот № 019072, в м. „Тунджалъка“, представляващ нива с площ от 6.200 дка; имот № 041027 и имот № 058011 – и двата в м. „Зад и под баирите“, представляващи съответно лозе с площ от 1. 396 дка и нива с площ от 7.975 дка поради тяхната несеквестируемост, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

ЧЛЕНОВЕ: