Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №206

 

гр. С., 15.12.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

мл.с. Н. К.

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №482 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №692/04.10.2016г. по гр.д.№2018/2016г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Р.К.Ф. не дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД сумата от 663,53лв., представляваща неизплатено задължение за заплащане на стойността на ползвана питейна вода за адрес: гр. С., кв.“К.*-* за периода от 01.04.2007г. до 31.12.2012г., както и сумата от 386,70лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена до 29.01.2016г., поради погасяване на правото на иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество, като исковете за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 1050,23лв. за главницата и до 1000лв. за мораторната лихва, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решението са присъдени на двете страни разноски по съразмерност.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД.

В жалбата си дружеството въззивник „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД чрез процесуалния представител по пълномощие адв. К. посочва на първо място, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради липса на правен интерес у ищеца от предявяване на иска. Посочва, че ищецът Р.К.Ф. не е бил потребител на дружеството през процесния период 30.04.2007г. – 31.12.2012г., в дружеството няма открита партида на негово име за процесния обект през процесния период и няма каквито и да е задължения към водоснабдителното дружество. Самия ищец е посочил в исковата си молба, а и от събраните по делото доказателства се установило, че задълженията, предмет на иска не са негови. Поради това счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за недължимост на вземания на дружеството за периода 30.04.2007г. – 31.12.2012г., поради което моли въззивният съд да обезсили постановеното първоинстанционно решение и да прекрати производството по иска като недопустимо. На следващо място, ако съдът не приеме изложените съображения за недопустимост на производството, посочва, че предявеният иск се явява неоснователен на същите, изложени по-горе съображения, а именно липсата на качество потребител на ищеца за процесния период и липсата на задължения към дружеството. В тази насока моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Р.К.Ф. искове и да постанови ново, с което да ги отхвърли изцяло като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – ищеца в първоинстанционното производство Р.К.Ф. чрез пълномощник адв.К., който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е постановил решението си на база събраните по делото доказателства и като такова е правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че той е собственик на имота от м.ноември 2014г., видно от представения по делото нотариален акт и като такъв е поискал откриване на партида в ответното дружество, но му било отказано и му било поставено условие да заплати цялата сума за процесния период. Това го поставило в невъзможност да открие партида. Поради това се възползвал от възможността да води настоящото производство. Поради изложеното, моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. дружеството въззивникВодоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие - адв.К., който поддържа подадената въззивната жалбата на изложените в нея основания. Счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и моли въззивният съд да го обезсили и прекрати производството по делото. Евентуално, при неприемане на съображенията за недопустимост, да приеме, че решението е  неправилно и незаконосъобразно в уважителната му част и като такова да го отмени и вместо него да постанови ново решение по същество, с което да отхвърли изцяло предявените против дружеството отрицателни  установителни искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият Р.К.Ф., редовно призован, не се явява и не се представлява.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Първоинстанционното решение е обжалвано на първо място с възражения за неговата недопустимост и при извършване на проверка в тази насока, настоящата инстанция констатира, че същото е изцяло недопустимо. Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо.

Правото на иск трябва да съществува в полза на лицето, от чието име искът е предявен и да бъде надлежно упражнено, за да породи искът целените с него правни последици.

Първото условие, за да възникне правото на иск е наличие на интерес от търсената с иска защита. Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК поставя изрично това изискване при установителните искове, какъв е настоящия случай. За наличието на правен интерес, съдът следва да следи служебно.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от Р.К.Ф. против Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове за установяване недължимостта на вземания за доставена питейна вода за периода 30.04.2007г. – 31.12.2012г. за обект в гр. С., кв.“К.“ *-*-* в размер на 1050,23лв. и за мораторна лихва в размер на 1000лв., начислена за периода 30.04.2007г. – 31.12.2012г., поради изтекла погасителна давност. Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Р.К.Ф., както и самият той изрично е заявил в исковата молба, е придобил правото на собственост върху имота,  за който е начислена, оспорената от него сума за доставена питейна вода, на 18.11.2014г. въз основа на договор за дарение, като процесният имот му е дарен от неговия баща К. М. Ф..

Видно от представеното от ищеца с исковата молба и прието като доказателство по делото извлечение от сметка за обект в гр. С., кв.“К.“ *-*-* за процесния период 30.04.2007г. – 31.12.2012г., абонат на водоснабдителното дружество за имота е М. Х.Ф. – това даже не е праводателят на ищеца.

 Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение №ОУ-045/23.06.2006г., също потребител на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ползвател на имота се има предвид носител на вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от Общите условия на Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване, новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представи документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещното право на ползване на имота. Никъде в общите условия няма предвидено задължение новият собственик или ползвател да заплати евентуалните задължения на стария такъв и това да обуславя откриването, респ. промяна на партидата. В тази насока не са и разпоредбите на чл.62, ал.4 и ал.5 от ОУ, които предвиждат заплащане на сумите за старите задължения от предишния собственик, едва след което той може да закрие своята партида и респективно заплащане от страна на новия собственик на дължимите суми след датата на промяна на собствеността. В тази насока са и изричните разпоредби на чл. 63, ал.1 и ал.2 от ОУ да дружеството, според които ако предишният собственик не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите от него суми до датата на откриване на партида на новия собственик, съобразно представения акт за собственост, като ВиК операторът може да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността му, на новия собственик.

Ръководейки се от цитираните разпоредби, следва безспорния извод, че ищецът е придобил качеството потребител на „ВиК“ услуги спрямо процесния имот в гр. С., кв.“К.“ *-*-* едва от 18.11.2014г., когато е придобил правото на собственост върху имота. До този момент той не е имал такова качество, не се установи в такова /по чл.2, ал.1, т.2 от ОУ/ да е ползвал услугите за обекта през процесния период, поради което няма и задължения спрямо ответното водоснабдително дружество за този период. Въпреки дадената от въззивния съд възможност, ищецът не установи наличие на правен интерес от предявяване на отрицателно установителните искове за процесния период - твърдения отказ от откриване на партида на името на ищеца и обвързването на това действие с изискването за заплащане на старите задължения за имота, остана голословно и недоказано, като следва да се отбележи, че е и правно неиздържано и противоречащо на самите, приети от ответното дружество и прилагани в отношенията с потребителите, общи условия. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за въззникване на правото на иск, като тежестта за установяването му се носи изцяло от ищеца. Липсата на правен интерес обуславя недопустимостта на предявения иск.

Районният съд като е разгледал и се е произнесъл по същество по предявените искове, въпреки липсата на абсолютната процесуална предпоставка за възникване правото на иск у ищеца – правен интерес, т.е. по недопустими искове, то е постановил едно недопустимо съдебно решение.

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като констатираната недопустимост на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява в разглеждане и произнасяне по недопустими искове, то въззивният съд следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение и да прекрати делото.

При този изход, на ответника в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото се дължат на основание чл.78, ал.4 от ГПК, направените по делото разноски в общия доказан размер от 770лв.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №692 от 04.10.2016г., постановено по гр.д. №2018/2016г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Р.К.Ф. с ЕГН ********** *** против Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул.“Ш.С.“ №* при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове за признаване недължимост на вземания за доставена питейна вода за периода 30.04.2007г. – 31.12.2012г. за обект в гр. С., кв.“К.“ *-*-* в размер на 1050,23лв. и за мораторна лихва в размер на 1000лв., начислена за периода 30.04.2007г. – 31.12.2012г., поради изтекла погасителна давност, като НЕДОПУСТИМИ, поради липса на правен интерес у ищеца.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените искове, като НЕДОПУСТИМО.

 

ОСЪЖДА Р.К.Ф. с ЕГН ********** *** да заплати на Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул.“Ш.С.“ №* сумата от 770лв., представляваща направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                      

                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.