Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 19.12.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С.

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. Б.

                                                                 С. М.                                                                  

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 483 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Х.,, пълномощник на Ц.Т.Х. ЕГН ********** и П.Т.Й. ЕГН **********,***, ж.с. „З.П.“, ул.“С.“ № *, бл.№ * вх.* ап.* против Решение № 39/30.06.2016г. по гр.д. № 85/2014 г. на Котелския районен съд, с което е обявена, при условията на чл.135 ал.1 от ЗЗД, за относително недействителен по отношение на М.П.В. ЕГН **********,*** и В.Д.М. ЕГН ********** ***, договор за дарение на недвижими имоти между страните по него: дарител Ц.Т.Х. и П.Т.Й. – дарен, оформен с нот.акт № 92 том I регистър № 672 дело № 84/2012г. на Нотариус М.В., с който Ц.Х. е надарила П.Й. със следните недвижими имоти: ПИ № 092001 по плана на С.С., общ.К., обл.С., м.“Алчак“ с начин на трайно ползване: широколистна гора с площ от 41 266 кв.м. и ПИ № 000373 по плана на С.С., общ.К., обл.С., представляващ гора с начин на трайно ползване дървопроизводствена площ с площ от 237 834 кв.м. С обжалваното решение въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на М.П.В. и В.Д.М. деловодни разноски в размер на 800,00 лева.

         Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и е постановено при съществено нарушение на процесуалните парва и на материалния закон. Сочи се, че то е и необосновано. Страната счита, че изводът на съда за това, че ищците са кредитори на първата ответница на основа на извършена в тяхна полза цесия и като такива притежават право да искат изпълнение на сключения на 25.12.2007г. предварителен договор от Д.Г. М. е неправилен. От назначената съдебно-графическа експертиза се било установявало, че отразеното в предварителния договор от 25.12.2007г. и представено по делото пълномощно подписът на първата ответница е пренесен. Това правело документа неистински. А освен това ищците не били представили оригинала на това пълномощно, въпреки изричното искане на ответниците и задължаването им от съда. След като не е било представено оригиналното пълномощно това писмено доказателство е следвало да бъде изключено от доказателствения материал. Освен това представеното копие от пълномощно не следвало да се приеме, като доказателство по делото и поради други причини. По делото имало данни, че лицето Д. М. е ползвало различни пълномощни за извършване на различни сделки, част от които са били наистина фалшиви. Ответницата Х. била подписала само едно пълномощно на Д. М. за продажба на земеделски земи и същата не можела да го упълномощи той да продаде възстановените й гори преди те още да й бъдат възстановени. В този смисъл решението на поземлена комисия – Котел било от 22.12.2007г., а пълномощното, описано в предварителния договор, било от 26.02.2007г. Страната счита, че предварителния договор е бил нищожен поради липса на представителна власт, тъй като пълномощното, въз основа на който е сключено, не било автентично. Ето защо и цесията, сключена между купувача по предварителния договор и ищците по делото също не е била породила своето действие. Съдът не бил съобразил и факта, че при разглеждането на иска по гр.д. № 531/2012г. на Котелски районен съд ищците били направили изменение на иска с молба от 29.05.2013г., като били поискали разваляне на предварителния договор. Независимо от обстоятелството, че предварителният договор не можело да се развали по този ред самото изявление за това от ищците било достигнало до ответницата Х. и довело до разваляне на предварителния договор. Това било станало преди завеждането на иска по чл.135 от ЗЗД, а след като договорът вече бил развален ищците не можели да бъдат кредитори по този договор. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск по чл.135 от ЗЗД да бъде отхвърлен. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         В с.з.въззивниците Х. и Й., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Х., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея, моли тя да бъде уважена и претендира деловодни разноски.

         Въззиваемата М.В. в с.з. не се явява, представлява се от  адв. П. от АК – София, който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят деловодни разноски.

         В с.з. въззиваемият М., редовно призован, не се явява, представлява се от  адв. Я. и от  адв. П., които оспорват въззивната жалба, молят да се потвърди първоинстанционното решение и претендират деловодни разноски.  

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 11.07.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.07.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействително по отношение на ищците на сключеният между ответниците по иска договор за дарение на недвижими имоти, а именно широколистна гора с площ 41,266 кв.м. в м. „Алчак“ – с. Стрелци, както и гора с площ от 237,834 кв.м., находяща се отново в с. Стрелци. За да бъде уважен иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД, следва по делото да се установят действия на длъжника, които увреждат кредитора и за които длъжникът е знаел, че увреждат кредитора към момента на извършването им.  В ал.2 на чл. 135 е посочено, че знаенето за увреда се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ , брат или сестра на длъжника.

В настоящия случай е налице един договор за дарение на недвижими имоти, с който ответницата Х. е надарила ответника Й. с недвижими имоти, като Й. е неин низходящ – внук.

По делото има събрани множество писмени доказателства относно сключения между Х. – чрез пълномощника й М., предварителен договор с Н.Б.Н.. От доказателствата е видно, че предварителният  договор е бил сключен без представителна власт, тъй като пълномощното, въз основа на което е сключен той, чрез пълномощника М., е с подпис за упълномощител, който е пренесен от друг документ и не е положен лично върху пълномощното от Х.. Този договор не би могъл да прояви целените от него правни последици, а именно да се сключи окончателен договор за  покупка на недвижимите имоти описани в него.  Категорично е доказано обаче, че във връзка с този предварителен договор мнимият пълномощник М. е получил от купувача Н. договорена продажна цена възлизаща на 25 000.00 лв. предварително.  Тази сума е получена  от продавачката Х., за което тя е подписала разписка. Вещите лица са категорични, че подписът под разписката за получени 25 000.00 лв. на 27.12.2007 г. е положен от ответницата Х..  Получаването на тази сума я прави задължена  към купувача, макар и да няма задължение да сключи окончателен договор за продажба на недвижимите имоти, същата дължи сумата като неоснователно получена.  С извършването на цесия на предварителния договор за продажба на недвижимите имоти, видно от т.1. /1/ от същия,  цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията си към предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти. В случая  се е цедирало вземането за неоснователно получената сума в размер на 25 000.00 лв. 

Към момента на извършване на дарението от страна на Х. в полза на въззивника Й., Х. е знаела за това, че е получила неоснователно 25 000.00 лв. и че дължи връщането им. С оглед на това тя е осъзнавала, че извършвайки дарение в полза на внука си, неминуемо ще застраши възможността кредиторите й да съберат вземането си, защото едно такова дарение в значителна степен намалява имущественото й състояние.  В този смисъл няма значение дали към момента на дарението е била осъществена цесията. Дали ще увреди цедента или  цесионера, във всички случаи тя извършва сделка увреждаща кредитора.  Тъй като дарението е било в полза на низходящ на дарителката, се предполага, че той също е знаел за увредата, която се цели да бъде нанесена на кредиторите на дарителя.

С оглед изложеното е видно, че предявените искове са основателни. В случая не е необходимо да се разсъждава в посока действителност на предварителния договор, тъй като не се иска прогласяването му за окончателен. Спорът е само за това дали дарението извършено от Х. е навредило интересите на нейните кредитори и отговорът на този въпрос е категорично положителен. С оглед на това е следвало дарението да бъде обявено за относително недействително по  отношение на ищците и то правилно е било обявено за такова от районния съд.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени деловодни разноски. Такива са доказани в размер на 1000.00 лв. заплатен адвокатски хонорар на адв. Данаил П.. Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят посочената по-горе сума.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39/30.06.2016г. по гр.д. № 85/2014 г. на Котелския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Ц.Т.Х. ЕГН ********** и П.Т.Й. ЕГН **********,***, ж.с. „З.П.“, ул.“С.“ № *, бл.№ * вх.* ап.* да заплатят на М.П.В. ЕГН **********,*** и В.Д.М. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.