Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 203

 

гр. Сливен, 15.12. 2016 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                                                               Мл. с. Н. К.

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 486  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 707/07.1.2016 г. г по гр.д. № 1595/2016г. на СлРС, с което е осъден „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № *,ЕИК123526430 да заплати на Е.К.М. ЕГН ********** ***,офис * сумата от  332,68 лв., като получена от ответника без правно основание, представляваща платена ел.енергия за периода от 10.09.2015 г. до 09.12.2015 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба на 18.04.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 7 лв. като получена от ответника без правно основание, представляваща платена от ищецасумаза възстановяване на електрозахранването, поради неправомерното му прекъсване от страна на ответника ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба и сумата от 450 лв. представляваща разноски поделото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Решението на съда е недопустимо в частта,с което „ЕВН България” е осъдено да заплати на ищеца сумата от 7 лв. , тъй като в конкретния случай лесно може да се констатира липсата на процесуално-правна легитимация на „ЕВН България” АД. Сумата е заплатена на „ЕВН България Електроразпределение” поради което „ЕВН България Електроснабдяване”  не се явява надлежна страна срещу тази претенция на ищеца в рамките на повдигнатия спор. Поради това се искана основание на чл. 270 ал.3 от ГПК да бъде обезсилено решението в тази част ида бъде прекратено производството. В останалата част решението е неправилно.  Твърди се,че  районният съд е възприел, че извършеното при изчисляване на сметка за изминал период, макар и извършено въз основа на подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, е лишено от правно основание,  тъй като извършването на подобна корекция, без да е оказана вина на потребителя противоречи на  чл. 82 от ЗЗД. Неправилно обаче е приетото, че корекцията на сметката е извършена на договорно основание. Тези разсъждения са погрешни и противоречащи на новата правна уредба, касаеща обществените отношения, относно неизмерването  и неправилното измерване на ел.енергия от средствата за търговско измерване.  Корекцията е извършена по реда на ПИКЕЕ, които имат ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В писмения отговор се твърди, че жалбата е изцяло неоснователна.  Жалбоподателят неправомерно е прекратил електрозахранването и за да го възстанови ищецът е следвало да заплати на трето лице сумата от 7лв., поради което това заплащане е следствие от принуда от действията на въззивника. Тази сума представлява непозволено увреждане на ищеца. Щом искът за неоснователно обогатяване е бил уважен от съда, то това означава,ч е ответникът не е спазил договорните си задължения, нарушил е закона и с тези си действия е принудил ищеца да му заплати неоснователно претендираната сума, както и да заплати сумата за свързване на ел.захранването, с което му е нанесена имуществена вреда.  На второ място се сочи, че решението хронологично и изчерпателно е описана фактическата обстановка, като е направена оценка на всички представени доказателства. Съдът е посочил кои разпоредби от ОУ и на закона са нарушени, а самото решение е съобразено с константната практика на съдилищата. Излагат се съображения за допуснатите груби нарушения при надлежното връчване на констативния протокол и поради това се сочи, че решението е правилно и законосъобразно.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо. Безспорно е установено, че за възстановяването на електрозахранването въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство е заплатил сумата от 7 лв. представляваща такса за възстановяването на електроподаването.  Така в следствие на неправомерните действия на въззивникът – ответник, на въззиваемия е била причинена вреда, която той е претендирал, като неоснователно обогатяване. Безспорно е в случая, че е налице обедняване на въззиваемия и обогатяване от страна на въззивника, поради което решението в тази част не е недопустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

  Предявеният иск намира правното си основание в първия основен състав на неоснователното обогатяване, заложен в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Неоснователността на плащането ищецът обосновава с недължимост на сумата, а нея  - с неправомерното начисляване на задължението за електроенергия за минал период – тоест дължимата на договорно основание сума за доставена електроенергия е била заплатена от него, а процесната е начислена неправилно, следователно плащането й е без договорно основание, а оттам – обогатяването на ответника е неоснователно.

Установи се, че сумата, заплатена от ищецът, чието връщане той претендира, е начислена като резултат на извършване на корекция на сметка за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на проверка на меренето на електрическата енергия на битовия обект, констатирано било, че електромерът отчита с грешка извън стандарта и е начислена допълнителна енергия, която той е заплатил изцяло и претендира връщане й.

Не се спори, че процесната, заплатена от ищецът сума, е начислена като корекция на сметката.

Така, за да е дължима така калкулираната чрез корекция на сметка за минал период сума, следва да се установи дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия. 

Въззивникът счита, че такива са налице, тъй като са нормативноустановени и правната норма допуска при наличие на определени предпоставки и спазване на определени изисквания, това да бъде извършено от крайния снабдител, какъвто той се явява.

От една страна ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те са задължителни за потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Поради това несъмнено отношенията между ищецът - потребител на еленергия и ответното дружество имат договорен характер, не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

Действително, от друга страна се установява, че електромерът за обекта е манипулиран – монтиран е меден шунт. Дори да се приеме, че в този случай, въпреки, че липсват еднозначни доказателства, че тази намеса е извършена от потребителя /или неговите домашни/, той би дължал заплащане на чистата  и действителна стойност на реално консумираната през точно определения период електрическа енергия, тъй като тя фактически е била доставена от търговеца и по правилата на продажбата получилият я дължи заплащане на цената, то на първо място - неплатената разлика следва да бъде констатирана и изчислена съобразно правилата на ценообразуването, а не като сума, в която е калкулиран и санкционен елемент, и на второ – правопораждащият това действие факт – проверка и констатация, следва да бъде осъществен и надлежно закрепен в съответния, предвиден от ПИКЕЕ документ, както и цялата административна процедура до момента на издаване на фактурата, следва да бъде проведена и приключена до край в стриктно съответствие с правилата на същия правилник.

Приведени към настоящия случай горните постановки не намират пълен аналог.

Кконстативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В определени случаи - когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – както е в случая -  е необходимо да се спази и изискването на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена.

Липсват доказателства, че в действителност е била налице хипотезата  “отсъства”, или “отказва да подпише”, тъй като свидетелските показания в тази насока няма.

Действително е установено, че са били извикани и служители на полицията, но положените подписи за “свидетели”  са от лица, не всички от които са обозначени с три имена, не са посочени адрес или ЕГН и липсва въобще възможност за тяхната точна идентификация. Не може да се установи липсата на пристрастие или заинтересуваност, както и че не се намират в служебна зависимост с ответника. Не е ясно и кои от  тях са служители на РПУ и кои – придружители.

Всичко това представлява нарушение на правилото, въведено от самия доставчик, тъй като целта му е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, те да  не са в специални отношения с последните, и по-късно да могат пред съда да потвърдят извършването на съответните действия, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Същото изискване важи и за специфичните хипотези, при които проверката се осъществява в присъствието на служители на полицията. Именно по тази причина и само чрез наличието на безпристрастни и идентифицируеми свидетели, би могло да се установи обективно дали действително клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства, и в такъв случай, съответно – тя да се осъществи пред тях, което би послужило като условен контрол върху действията на служителите.

На последно място е налице и друго съществено нарушение – не е спазено изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, ищецът е узнал за извършената корекция чрез изпратено писмо по пощата. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена, освен че грубо нарушава правилата на самото дружество, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат. Ако се приеме, че дружеството може едностранно да извършва тези действия, а в последствие е необходимо и достатъчно простото им довеждане до знанието на клиента, то това лишава последния от статута му на равнопоставена страна в облигационната връзка, което е недопустимо.

Всички тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищецът материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Това мотивира въззивния съд да приеме, че ищецът не е дължал на ответното дружество процесната сума на допълнително начислена ел.енергия, поради което плащането на сумата е било без правно основание. Като ги е получил, ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка. Така се установява наличието на обективните елементи от сложния фактически състав на единия от трите основни иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - увеличаването на благата в патримониума на едно лице при липса на основание за това, намаляването им в патримониума на друго лице и произхода от общ или обща група юридически факти на обедняването и обогатяването. Така се е задействала хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и следва да се ангажира гражданската извъндоговорна отговорност на ответника за неоснователно обогатяване, като той дължи да върне всичко, с което се е обогатил в пълен размер, независимо от размера на обедняването. В случая двете суми съвпадат и главният иск следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 450 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото е съобразено с наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №707/07.10.2016г. по гр.д. № 1595/2016г.   на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА  „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 да заплати на Е.К.М. ЕГН ********** ***,офис *  сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                         

                                                         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: