Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 16.12.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н. К.                                                                            

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 492 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от Я.К. ***, в качеството й на представляващ Прокуратурата на Република България против Решение №  148/07.10.2016г. по гр.д. № 73/2016 г. на Новозагорския районен съд, с което Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ № * е осъдена да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2014г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част за разликата до 20000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на въззиваемия и сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2014г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 877 лв. Решението е обжалвано в частта относно уважения размер на неимуществените вреди, като страната счита, че в тази част решението  е неправилно и необосновано, поради което следва да се отмени, като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Излага се становище, че присъденото обезщетение за претърпени от въззиваемия неимуществени вреди е несъразмерно високо, не съответства на съдебната практика и не се основава на доказателствата по делото. В хода на производството не били ангажирани в съответния обем категорични доказателства от страна на ищеца относно понесените от него негативни последици от повдигнатото му наказателно обвинение и воденото срещу него наказателно производство. Страната счита, че не е била доказана причинно-следствената връзка между повдигнатото обвинение и присъдения размер на неимуществени вреди. Тя счита, че присъденото обезщетение в размер на 7000 лв. е прекомерно високо и не е съобразено нито с константната съдебна практика нито с обществено икономическите условия в страната. В жалбата се посочва, че по делото са били разпитани само двама свидетели, които счита че са пристрастни, тъй като са съпругата и близък приятел на ищеца. Въпреки това, съдът изцяло кредитирал показанията като обективни, логични и последователни, въпреки че показанията на свидетелката М.И. в частта относно влошеното здравословно състояние на ищеца са били изцяло опровергани от приетите по делото експертни заключения. Посочва се, че в съдебно-психиатричната експертиза изрично е посочено, че липсват увреждания на психиката на И.И., липсват данни за разстройство в адаптацията или друго психическо увреждане, като според вещото лице „не се регистрират данни, покриващи критериите за посттравматично стресово разстройство“. Въззивникът счита, че от това става ясно, че наказателното производство не е увредило по никакъв начин психическото здраве на ищеца, т.е. липсвали вреди, причинени от повдигнатото обвинение. От друга страна, от изготвената съдебно-медицинска експертиза категорично се установявало, че между наказателното производство и заболяването, от което страда въззиваемият И. липсва каквато да е връзка. Заболяването му не можело да се повлияе от евентуално психическо напрежение, а е било изцяло генетично обусловено. Вещото лице било категорично, че между заболяването на въззиваемия и повдигнатото обвинение липсвала причинно-следствена връзка, т.е. за него било необосновано да се търси отговорност от Прокуратурата. Страната намира, че постановената оправдателна присъда не би могла сама по себе си да доведе до присъждане на морални вреди в произволно заявен размер. Обезщетението за неимуществени вреди следвало да се определи съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и в случая определеното обезщетение е неоправдано завишено. По отношение на въззиваемия била взета мярка за неотклонение „Подписка“, която била най-леката и практически не са му били създадени сериозни затруднения или препятствия в обичайния, нормален начин на живот, вследствие на повдигнатото му обвинение. По отношение продължителността на наказателното производство, страната намира, че то се развило в едни нормални и приемливи разумни срокове. На последно място, страната е изразила становище, че всъщност негативните преживявания на въззиваемия са били вследствие на действията на полицията, а не като последица от действията на прокуратурата. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено като неправилно и необосновано и да се постанови ново решение, с което да се присъди обезщетение в по-нисък размер, който да е справедлив и адекватен на събраните по делото доказателства. Не са направени нови доказателствени или процесуални искания. Няма направено искане за присъждане на разноски. 

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. С., пълномощник на И.М.И.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, като се присъдят и деловодни разноски. Страната посочва, че не е вярно твърдението на жалбоподателя, че основна вина за състоянието на въззиваемия има полицията в лицето на разследващите органи, тъй като те са под контрола на прокуратурата и тя определя тяхното поведение, с указанията, които дава. Не било вярно също, че съдът не се е позовал на събраните по делото доказателства, както и че обезщетението не е определено по справедливост. Не били верни също твърденията, че повдигнатото обвинение било леко и че то не се е отразило на психиката на обществения, личния живот, както и на работата на въззиваемия. Изказано е твърдение, че прокуратурата е действала безотговорно по отношение на доказателствата, като не е събирал доказателства, които да оборят обвинението и разследването било извършено при липса на контрол и обективност. Страната посочва, че допълнителни съображения ще посочи по съществото на делото, както и че няма искания за събиране на доказателства. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

         В Окръжна прокуратура редовно призована се представлява от прокурор Р., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и с адв. С., който заявява, че оспорва жалбата, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 11.10.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 24.10.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Пред Районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Било е търсено обезщетение за заплащане, както на претърпени имуществени вреди, така за заплащане на неимуществено обезщетение за търпени неимуществени вреди от ищеца. В исковата молба се твърди, че като последица от започнали наказателни процесуални действия против ищеца И.И. първоначално извършен обиск и изземване на 15.09.2011г. по-късно с процесуални действия с повдигнати две обвинения за извършени престъпления по чл.172а ал.3 във вр. с ал.1 от НК, с разпит като обвиняем и внасяне на обвинителен акт в съда, съответно с многобройни съдебни заседания, приключили с оправдателна присъда, ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в изживени притеснения с чувство за унизеност и накърнена чест и достойнство в настъпило отчуждение, нервност, раздразнителност, обтегнати отношения в семейството със съпругата, притеснения за икономическия просперитет на семейството. Ищецът е твърдял, че е получил нервно разстройство, страшно вътрешно напрежение и стрес, не е можел да се храни, да спи нормално, да общува и постоянно живеел под стрех и уплаха. Появили му се били затруднения в общуването и нормалната адаптация, в която е живеел. Живеел под постоянен страх дан е бъде осъден, бил обсебен от това и то му е пречило на нормалното общуване. Бил вдигал безпричинно високо кръвно налягане, получил болки и шум в главата, значително отслабнал тегловно, затворил се в себе си, не общувал, чувствал че здравословното му състояние се влошава. Според ищеца, след изпадането му в стресово състояние, вследствие на претърпените против него действия, слабата болка, която имал до този момент и рядко се била появявала се засилила и обхванала целия му гръбначен стълб, включително и врата и постепенно сериозно се ограничил движението на снагата му, което в крайна сметка се оказало, че е заболял от анкиозиращ спондилит – гръбначна форма, за което бил инвалидизиран с 40% нетрудоспособност. Според него това автоимунно заболяване се било проявило вследствие на изживения стрес.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът е следвало да докаже, че е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е бил оправдан. Освен това е следвало да докаже наличието на твърдените от него болки и страдания, както и че те са в причинно следствена връзка с неправилно повдигнатото му обвинение.

В настоящия случай няма спор между страните, че на въззиваемия е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което той по-късно е бил оправдан. Процесуалните действия започнали с извършването на обиск на 15.09.2011г. и приключили с оправдателна присъда на 04.02.2014г. По делото са налице данни от разпитаните свидетели М.И. и Р.Н. за търпените от въззиваемия неимуществени вреди. Съдът намира, че следва да кредитира техните показания, въпреки че са близки на въззиваемия – /съпруга и близък приятел/, дотолкова доколкото те не си противоречат с останалите събрани по делото доказателства, а именно медицинската и психиатрична експертиза. Съдът кредитира техните показания, тъй като те са имали възможност непосредствено и лично да добият впечатление за начина по който И. е приел случващото се. От техните показания се установява, че той е бил притеснен, отслабнал телесно, изпитвал е неудобство и срам. В същото време се е чувствал и безсилен да повлияе на хода на разследването, тъй като прокуратурата не изпълнявала задължението си обективно и всестранно да разследва и осъществявала разследването само в посока на потвърждаване на обвинението. От техните показания е видно, че той не можел да спи вечер, непрекъснато е бил обсебен от мисълта, че може би ще бъде осъден от безпокойство за това какво ще се случи със семейството му. В този период от време се засилили неговите оплаквания от болки в кръста и гърба. От извършената съдебно-психиатрична експертиза обаче по категоричен начин се установи, че при И. липсват увреждания на психиката, както и че липсват данни за разстройство в адаптацията и други психически увреждания.

В съдебно заседание вещото лице д-р Р.П. категорично е заявила, че не е имал стрес и че категорично твърди векспертизата, че няма психическо разстройство. Извършената съдебно-медицинска експертиза също е категорична в своето заключение по отношение на това, че няма връзка между отключване на заболяването анкилозиращ спондолит и преживения психически стрес от въззиваемия, както и че не е възможно влошаване на вече проявеното заболяване от психическо пренапрежение. От медицинското обсъждане на случая в експертизата е видно, че заболяването на И. е стартирало 6-7 години преди поставяне на диагнозата, което е станало през 2015 г. и това се потвърждавало от напредналия стадий на сакриолита – трети, четвърти стадий. Това заболяване било генетично предразположено от наличие на НЛАВ 27 АНТИГЕН и се отключвало най-вероятно от чревна инфекция с бактерия клепси. Влошаване на заболяването можело да има от физическо натоварване, неблагоприятни метереологични условия и продължителна принудителна поза. В съдебно заседание вещото лице д-р Алексиева отново посочва, че стресът не е сред факторите, които могат да отключат или влошат заболяването и че специално за това заболяване стреса няма никакви влияния.

От изложеното по-горе е видно, че И. е претърпял неимуществени вреди вследствие на неправилно повдигнатото му обвинение, за което по-късно бил оправдан, че между тези вреди – стрес, разстроено състояние, чувство за срам, за безсилие и т.н. и повдигнатото му обвинение е налице причинно-следствена връзка. Съдът намира това за безспорно и категорично установено, но счита че определеното му обезщетение в размер на 7000 лв. е силно завишено. Принципът заложен в ЗЗД в чл.52 е че обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данни за личността на подсъдимия, доколко повдигнатото обвинение се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му на контактите в социалния му живот, на положението му в обществото, работата и други фактори. Съдът намира, че продължителността на наказателното производство от около две години и половина е едно не много продължило наказателно производство, съобразено с принципа на разумност при осъществяване на наказателното преследване. Действително, повдигнатото обвинение на И. не е било за леко престъпление, но по отношение на него е била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно „Подписка“, която не го е ограничила съществено в неговия личен и професионален живот. Той е имал възможност да работи и да общува с близките си. Първоначално с първите следствени действия, осъществени публично и явно, вероятно действително се е стигнало до обществени коментари в едно не много голямо населено място, каквото е гр. Нова Загора, но по-късно липсват данни, от които да се установи, че някой действително е говорил лошо за въззиваемия, за неговото семейство или с действия се отнесъл пренебрежително, грубо, че го е сочил като престъпник, лош човек и т.н. Негативните преживявания на И. са били лично негови, от негова гледна точка, той е ограничил контактите си в обществото, но това не е довело до някакво психическо разстройство. Категорично е установено, че ревматологичното му заболяване има по-ранен период на активиране и освен това по никакъв начин не е било повлияно в развитието си от преживения във връзка с производството стрес. Ето, защо съдът намира, че преживените болки и страдания не са в такава степен, че да обусловят едно обезщетение в размер от 7000 лв. Счита, че справедливо обезщетение би било в размер на 3500 лв., като по този начин биха се обезвъзмездили всички претърпяни от него болки и страдания. Като взе предвид това, съдът намира, че в обжалваната си част решението следва да бъде изменено, като присъденото обезщетение бъде намалено в размер на 3500лв., а за над тази сума следва да се отхвърли предявеният иск.  

Тъй като решението на РС Нова Загора е обжалвано само в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди , то не подлежи на коригиране в частта на разноските. За настоящата инстанция се претендират разноски от въззиваемия. Представени са доказателства за извършени разноски в размер на 660.00 лв. адвокатски хонорар. Съобразно изхода на делото на страната се дължат 138.60 лв. разноски.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 148/07.10.2016г. по гр.д. № 73/2016 г. на Новозагорския районен съд по описа на Сливенския районен съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ № * е осъдена да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 7000.00 ( седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2014г. до окончателното изплащане за сумата над 3500.00 ( три хиляди и петстотин ) лева.

 като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.И. с ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ № * иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2014г. до окончателното изплащане за сумата над 3500.00 ( три хиляди и петстотин ) лева.

 

 

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ № * да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 138.60 (сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.