Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    13

      Гр. Сливен, 01.03.2017г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при секретаря М.Т. и  с участието  на  прокурора  Р.Р., като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 498 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази :

Предявеният иск е за поставяне под запрещение и намира правното си основание в чл. 5 от ЗЛС във вр. чл.336 и сл. от ГПК.

Предявена е искова молба от Б.К.Б. и Ц.В.Б. срещу В.Б.Б., в която се твърди, че с Експертно решение № 4654/17.12.2006 год. на ТЕЛК – гр. Сливен на сина им В.Б.Б. е призната 100 % инвалидност, общо заболяване, пожизнено, с водеща диагноза „Детска церебрална парализа”. Твърдят, че състоянието на сина им е тежко, като детето изостава във физическо и психомоторно развитие, не е проходило и не е проговорило. Липсват активни движения в четирите крайника, не може да ходи и да се самообслужва. Твърдят, че детето изостава тежко в нервно-психично развитие, рядко се обръща, не посяга, не стои, изговаря само единични срички. Предвид това предявяват настоящия иск за поставянето на ответника под пълно запрещение, тъй като същият страда от слабоумие и е в невъзможност да се грижи за своите работи. Заради това си положение твърдят, че ответникът не е в състояние да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, не е в състояние да се ориентира в социалната среда, нито може да ръководи постъпките си и да преценява последиците им.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок не е депозирал отговор по нея.

         В с.з. ищците се явяват лично, като поддържат исковата молба изцяло и молят същата да бъде уважена.

         В с.з. ответника се явява лично. Поради невъзможност за комуникация и явно неразбиране на въпросите на съда, не е изразено становище.

         От фактическа страна се установява следното :

         Ответникът е момче на 16 години, без данни за фамилна обремененост с психични заболявания. Още от раждането си изостава в нервно – психическото си развитие поради проблеми по време на бременността. След раждането няколко часа е на апаратно дишане. Не прохожда и не развива говор. Започва да получава епилептични припадъци. Грижи за него полагат родителите му. Без тяхна помощ е напълно неспособен да извършва дори елементарни дейности. Не контролира тазовите си резервоари. Не може да се храни самостоятелно.

         При извършения от съда личен разпит се установява видима възраст под действителната, безпомощно лежане, некоординирани движения с ръцете. Заглежда се, но трудно следи поглед.Издава нечленоразделни звуци.

При извършения преглед от назначеното вещо лице се констатира „Дълбока умствена изостаналост“, съчетана с тежки неврологични нарушения вследствие Детска церебрална парализа. Вещото лице сочи, че ответника е напълно неспособен за самостоятелно функциониране, като се налага непрекъснато да бъде обгрижван от родителите си.Умствената изостаналост е резултат от необратими мозъчни увреждания и следователно не може да се очаква съществено подобрение в състоянието на ответника.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като еднозначни, взаимно допълващи се и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за поставяне под запрещение е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На първо място искът е допустим – ищецът е активно легитимиран да предявят настоящия иск, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал.1 от ГПК.

Налице са кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 ал.2 от ЗЛС за поставяне на ответника под запрещение, а именно: Налично тежко неврологично заболяване, поради което ответника не е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи, като не разбира  своите интереси и права си в достатъчна степен и не може да ги защитава.

Нервно - психическото и физическо състояние на ответника не му позволява той самостоятелно да поема права и задължения чрез лични действия и да се грижи за своите интереси, както и да управлява имуществото си. При оценката на дееспособността следва да се вземе предвид и прогнозата на заболяването, тъй като не може да се очаква обратно развитие, а задълбочаване на процеса във времето.

След преценка на степента на уврежданията и като взе предвид изложеното по-горе, съдът намира, че следва да постанови решение, с което ответника бъде поставен под пълно запрещение.

След влизане в сила на решението, да бъде изпратен препис на органа по настойничество и попечителство по местожителството на ответника - гр. Нова Загора за назначаване на настойник на същия.

Ръководен от изложените съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В.Б.Б. с ЕГН ********** ***

 

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община град Нова Загора за определяне на настойник.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: