Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 204

 

гр. Сливен,  15.12.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                                                                   Мл.с.    Н. К.

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   499  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 666/28.09.2016 г. по гр.д. № 1568/2016 г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „Булсатком” ЕАД, ЕИК 130408101, със седалище и адрес на управление гр. С., район”М.” ул. „М. ш. №* , ет.* да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** *** обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ в размер на  579.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане, обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на  86.98 лв., обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 3 дни, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане и обезщетение по чл. 128 ал.2 от КТ за сумата от 391.90 лв., представляващо незаплатено трудово възнаграждение от м.2.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, като са отхвърлени предявените скове  до пълните им размери, като неоснователни  и е осъдено дружеството – ответник да заплати  държавна такса и възнаграждение за вещото лице, както и да заплати на ищеца направените по делото разноски. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Булсатком” ЕАД против Н.С.Н. иск с правно основание чл. 203 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 1304.11 лв., представляваща обезщетение  за претърпени от дружеството вреди от неоснователно прекратяване на трудовия договор по чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ за периода от 25.02. – 25.03.2016 г. , като неоснователен и недоказан и е осъдено дружеството да заплати на ответника по този иск направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ответника по първоначално предявените искове по чл. 221 ал.1 ,чл. 224 ал.1 и чл. 242 от КТ и ищец по насрещно предявения иск „Булсатком” ЕАД.  С въззивната жалба решението се обжалва както в частта, с която са уважени предявените от първоначалния ищец искове,  така и в частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск.  В жалбата се твърди, че изводите на съда относно  наличието на забава за изплащане на трудовите  възнаграждения , са незаконосъобразни. За да е налице забава по смисъла на чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ е необходимо вземането на работника или служителя да бъде ликвидно и изискуемо.  При подаване на молбата за прекратяване на трудовия договор падежът за изплащане на трудовото възнаграждение на служителя за м. 1 2016 г( не е настъпил, т . не е била налице забава от страна на работодателя за изплащане на възнаграждението за този месец. Установените забавяния в изплащането на предходни трудови възнаграждения не са релевантни в случа, тъй като към датата на подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, възнагражденията са били изплатени в цялост.  Така не са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор без0  предизвестие, а поради това не са налице и предпоставките за възникване на предвиденото в чл. 221 ал.1 от КТ право на обезщетение.  От друга страна за работодателя е възникнало право на обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника в размер на последното му брутно трудово възнаграждение, с което на основание на чл. 103 от ЗЗД са прихванати вземанията на работника за обезщетения за неизползван годишен отпуск  и част от трудовото му възнаграждение  за м. 02.2016 г. , което води до неоснователност на исковете за изплащане на трудово  възнаграждение или обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По същите съображения се явява основателен  насрещния иск. Поради това се иска да бъде отменено  обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което  да бъдат отхвърлени предявените от ищеца Н.С.Н. искове и да бъде осъден  да заплати сумата от 1304.11 лв., представляваща обезщетение за претърпените от дружеството вреди от неоснователно прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.  

 

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна  жалба.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

      

        Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното уважаване на първоначално предявените искове и правилното отхвърляне на насрещния иск.

 Забавата по смисъла на чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ е налице когато работодателят забави плащането на трудовото възнаграждение изцяло в нарушение на изискванията на чл. 270 от КТ. В сегашната си редакция т. 2 не предвижда колко време трябва да продължава забавата на работодателя, за да  възникне правото на работника или служителя да прекрати трудовия договор. В старата редакция се предвиждаше забава в изплащането на трудовото възнаграждение повече от 10 дни от определения срок, а при сега действащата редакция и закъснение с един ден е достатъчно, за да обоснове правото на работника или служителя по чл.327 ал. 1 от КТ. От друга страна  забавата в плащането трябва да се отнася до цялото трудово възнаграждение, а не само до част от него.  Без значение са причините за това, които могат да са свързани с тежки икономически проблеми, които  преживява страната и работодателите, а от друга страна и търпимостта, с която работниците и служителите се отнасят към подобна забава при наличната безработица. Забавата може да се дължи както на виновното поведение на работодателя, така и на независещи от него причини, т.е. на негово невиновно поведение. В случая е безспорно установено, че в един значителен период от време работодателят е забавил изплащането  на трудовите възнаграждения, което се установява от назначената по делото експертиза. Налице е забава в изплащанията на възнагражденията от м. Юли 2015 г. до м.Февруари 2016 г., като тази забава е от  два до шест дни закъснение.

Тъй като в случая се установи наличие на забава в изплащането на трудовите възнаграждения на ищеца от страна на работодателя, то съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ, работникът има право да получи регламентираното обезщетение. Обезщетението се дължи на изправната страна по трудовото правоотношение и цели да я обезщети за вредите, които търпи вследствие внезапното прекратяване на трудовия договор. В тази насока изводите на районния съд са правилни и законосъобразни.

Поради това правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че при тези фактически обстоятелства предявеният иск по чл. 221 ал. 1  от КТ е  доказан по основание.  Основателни са и претенциите по исковете по чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 128 от КТ.

Законосъобразен и обоснован е извода на съда , че предявеният насрещен иск  е изцяло неоснователен, тъй като за работника е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение по чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 666/28.09.2016 г. по гр.д. № 1568/2016 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Булсатком” ЕАД, ЕИК 130408101, със седалище и адрес на управление гр. С., район”М.” ул. „М. Ш. * , ет. * да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** *** сумата от 600 /шестстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.                                 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: