Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 08.12.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл.С. Н. К.    

 

при секретаря К., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 501 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от  Б.К.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** против Решение №767 /21.10.2016 г. по гр.д.№ 3919/2016 г. на  Сливенски районен съд, с което  се постановява забрана по отношение на жалбоподателя да доближава на разстояние по-малко от 100 метра Д.К.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, както и забрана да доближава на разстояние по-малко от 100 метра жилището й обитавано от нея на адрес: ГР.Н.З., ул. „д-р Г.Д.“ № *  и местата за социалните й контакти, като на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН е определен срок на действие на определените мерки една година. Със същото решение се предупреждава жалбоподателя, че при неизпълнение на заповедта полицейския орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата и се издава заповед за изпълнение на мерките за защита от домашно насилие, като на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 200 лв. и е осъден да заплати сторените от ищцата разноски в размер на 300 лв. и държавна такса 25 лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство чрез пълномощник адв. П.Н. *** и с нея се обжалва посоченото решение изцяло. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено като въззивният съд отхвърли молбата за налагане на поисканите мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН като неоснователна и недоказана поради липсата на осъществен акт на домашно насилие от негова страна по отношение на ищцата. Актът на твърдяното домашно насилие бил установен единствено въз основа на подадената от ищцата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Посочва, че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН се отнасяла единствено за случаите, когато по делото не били представени и събрани други доказателства относно липсата или осъществяването на твърдения акт на насилие. В случая по делото пред първоинстанционния съд били събрани други доказателства, които опровергавали съдържанието на подадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съставлявала частен свидетелстващ документ съставен от страна черпеща от него изгодни правни последици. СлРС следвало не да изгражда правните си изводи единствено на базата на представената декларация, а да констатира, че събраните по делото доказателства опровергавали нейното съдържание. Представените предупредителни протоколи от МВР не могли да имат обвързваща сила, тъй като съдържали общ бланкетен предупреждаващ текст и от тях не могли да бъдат установени факти и обстоятелства относно акта на домашното насилие. Тези предупредителни протоколи били съставени по искане на бащата на молителката, който бил действащ полицейски служител от РУ на МВР на Нова Загора. В молбата на ищцата от 21.06.2016 г. неправилно били интерпретирани действията на въззивника, който я бил посетил на тази дата с цел да й предложи брак като й подари златен пръстен, който му бил върнат впоследствие от полицейски служител. С оглед на изложеното се било установявало, че изложените от молителката факти в декларацията по чл. 9, а л. 3 ЗЗДН, че въззивникът бил я обиждал, псувал и заплашвал, че ще убие нея и след това баща й не били отговаряли на истината и били израз на намеренията на родителите на ищцата да прекъснат връзката помежду им. В заключение посочва, че законодателят не бил придал на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН безусловна доказателствена сила, която да изключва необходимостта от събирането на други доказателствени средства именно с оглед спазването на принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес. След като въззивникът никога не бил осъществил твърдяния от ищцата акт на домашно насилие искането да му бъдат наложени посочените мерки за защита от домашно насилие било неоснователно и недоказано и следвало да бъде отхвърлено. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отхвърлено искането за налагането на защитни мерки по ЗЗДН и му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. С въззивната жалба не са направени  нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Б.А., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощникадв. П.Н. ***, който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  Представя списък с разноски.

Въззиваемата Д.К.И., редовно призована в съдебно заседание  не явява лично и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично неоснователни.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин по пътя на пълното и пряко доказване твърдените обстоятелства за осъществен на 21.06.2016 г. акт на домашно насилие по отношение на молителката от страна на въззивника, с когото имат общо дете и са били във фактическо съжителство, без значение на неговата продължителност, т.е има процесуална легитимация на пострадало лице по см. на чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. От свидетелските показания и другите събрани по делото доказателства се установиха тези, подлежащи на доказване обстоятелства.

По смисъла на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Законът дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин твърдения акт на домашно насилие спрямо молителката, описан в молбата за защита и в представената декларация, осъществен на 21.06.2016 г. Съдът споделя напълно изводите на районния съд относно кредитирането на показанията на разпитаните свидетели  И. и Г. очевидци на твърдяния акт на физическо, психическо и емоционално насилие, като ги прецени заедно и поотделно. Съдът кредитира изцяло техните показания като взаимно допълващи се, непротиворечиви, като свидетелката Г. е незаинтересована от изхода на делото и е непосредствен свидетел на случилото се. Нейните обективни и безпристрастни показания допълват и подкрепят показанията на свидетеля И., който е баща на молителката. Видно от тези показания молителката се е обадила на баща си около 8,30-9,00 часа на 21.06.2016 г., който е чул нейните писъци и веднага е потеглил за вкъщи като по пътя е видял ответника да си тръгва . От тях безспорно се установи, че въззивникът  на 21.06.2016 г. е осъществил акт на физическо насилие спрямо молителката, изразяващ се в прескачане на оградата на дома й и влизане в двора и след това проникването през прозореца във вътрешността на къщата и последвали писъци и плач от страна на молителката, както и акт на психическо и емоционално насилие, изразяващо се в отправянето на обидни думи, ругатни и закани към въззиваемата и нейния баща. В този смисъл РС-Сливен правилно е приел, че индиция за осъществения акт на домашно насилие е и приложеното по делото писмено доказателство - Разпореждане на полицейски орган от 23.06.2016 г.

Свидетелите А. и К. не са възприели непосредствено какво се е случило. На следващо място свидетелката А. пресъздава единствено разказа на сина й относно случилото се между страните като следва да се има предвид и че същата се намира в роднинска връзка с въззивника, което я прави заинтересована от изхода на делото.  Свидетелските й показания остават изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелските показания на свидетелката К. се отнасят единствено до отношенията между страните като партньори, но не и до актът на домашното насилие осъществен на 21.06.2016 г.

Използваните от въззивника обидни думи и заплахи са от такова естество, че биха оказали негативно влияние върху психиката и самооценката на всеки човек, както и върху неговото достойнство и добро име, още повече, когато са били изказани в присъствието на други хора- бабата на ищцата и съседката Г. които са ги възприели, което прави акта на психическо и емоционално насилие още по-укорим. Безспорно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дава възможност заповед за защита да се издаде само на база декларацията, но само и единствено в случай, че няма други доказателства. Това е така, именно за да се избегне евентуалната злоупотреба с права в производството. В случая и двете страни по спора са ангажирали други доказателствакакто гласни, така и писмени доказателства., които преценени в своята съвкупност потвръждават описаните в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства.

Именно с оглед събраните гласни доказателства, установяващи обстоятелствата, твърдени и декларирани от молителката, правилно районният съд  е зачел декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. По делото не бяха събрани доказателства, нито гласни, нито писмени такива, които да опровергават фактите, описани в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и да оборват нейната доказателствена сила. Твърденията на въззивника относно намесата на бащата на молителката в отношенията на страните и относно съставянето на процесната декларация от молителката под негово давление останаха недоказани и основаващи се единствено на качеството му полицейски служител в РУ Нова Загора. Поводът посочен от въззивника за посещението му в дома на ищцата, а именно подаряването й на годежен пръстен не изключва сам по себе си осъществяването на акта на домашното насилие на 21.06.2016 г. още повече като се взе предвид факта, че същата е отхвърлила предложението му за сключване на брак.

Районният съд правилно е определил вида на мерките за защита от домашно насилие, както и на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН правилно е наложил глоба в размер на 200 лв. на извършителя на домашното насилие.

Настоящият въззивен състав счита, че районният съд неправилно е определил срока на действие на мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2 ЗЗДН. Продължителността, за която мярката се налага се определя в зависимост от тежестта на деянието,  от условията при които то е извършено, от личността на пострадалия и на извършителя от отношенията между страните. Видът и срока, за който се налага мярката следва да окажат необходимото предупредително и възпиращо въздействие върху извършителя с цел да се избегнат последващи конфликти. В процесния случай определеният едногодишен срок на наложените мерки за защита от домашно насилие е завишен с оглед тежестта на конкретния акт на домашно насилие и с оглед на обстоятелството, че въззивникът е имал намерение да предлага брак на пострадалата, която е отказала неговото предложение. С оглед на тези съображения мерките за защита по чл. 5, т. 1 и т. 3 ЗЗДН е необходимо да бъдат наложени  за срок от шест месеца, тъй като същият срок ще окаже върху извършителя на акта на домашното насилие необходимото предупредително и възпиращо въздействие .

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат по отношение на установяването на акта на домашното насилие, вида на наложените мерки за защита от домашно насилие и наложената глоба на извършителя в минималния размер от 200 лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тези си обжалвани части и  отменено като неправилно и незаконосъобразно единствено по отношение на срока на действие на мерките за защита, който следва да бъде намален от една година на шест месеца.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата по молбата направените от нея в първоинстанционното производство разноски на основание чл.78 от ГПК.

По отношение на разноските, направени от страните пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да понесе своите разноски така, както ги е направил.

С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лв. на основание чл.17, ал.2, вр.чл.11 от ЗЗДН.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №767 /21.10.2016 г. по гр.д.№ 3919/2016 г. на  Сливенски районен съд, в частта с която на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН е определен срок на действие на определените мерки за защита от домашно насилие, за разликата от шест месеца до една година като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №767 /21.10.2016 г. по гр.д.№ 3919/2016 г. на  Сливенски районен съд, в останалите обжалвани части като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Б.К.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** да заплати в полза на съдебната власт държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лв.

Решението е окончателно.

                                                  

                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                               2.