Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.01.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н. К.                                                                            

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 506 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М., пълномощник на Й.А.Т. с ЕГН ********** *** против Решение № 722/11.10.2016г. по гр.д. №1093/2015 г. на Сливенския районен съд, в частта с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковите претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт от причинени конквасация на дясна длан, ампутация на втори пръст на дясна ръка на нивото на проксимална фаланга и увреда на нервус мединус и периферностволова увреда на нервус унарис на дясна ръка в следствие на трудова злополука от 16.05.2014 г. за разликата над 10 500 лв. до пълния претендиран размер от 52 000 лв.; в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за разликата над 682,91 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от трудова злополука на 16.05.2014 г. изразяващи се в разликата между размера на получаваната от пострадалия инвалидна пенсия и размера на трудовото възнаграждение, което би получавал при ответника, като работодател, от 12.11.2014 г. до 01.05.2016г. до пълния претендиран размер от 5 074,32 лв. и за периода 01.05.2016 г. 01.02.2018 г. Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.200 от КТ за сумата от 2108,43 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, пропусната полза от трудова злополука  на 16.05.2014 г. изразяваща се в неплащането от ответника като работодател на осигурителни вноски за периода 16.05.2014 г.-01.02.2018 г. Страната счита, че в тези части решението е неправилно и незаконосъобразно. Тя намира, че съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне обезщетението, което следва да бъде присъдено на въззивника Т. за неимуществени вреди. Определеното от него обезщетение в размер на 35 000 лв. за неимуществени вреди било явно несправедливо и занижено по размер, а също така и не съответствало на действителните увреждания, които пострадалия работник бил претърпял. Съдът не бил отчел всички обстоятелства по делото. Посочва се, че по същество получените от въззивника увреждания са толкова сериозни и невъзвратими, че ще съпровождат пострадалия през целия му живот и ще усложняват ежедневието му. Отново са изложени съображения за множеството болки и страдания, които въззивникът е понесъл през един продължителен период от време. Посочва се, че въззивникът за в бъдеще не би могъл да упражнява тежък труд и получените увреждания са довели до срив на самочувствието му и затруднение в социалните контакти. Страната намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалия Т. е допринесъл за трудовата злополука допускайки груба небрежност и на основание чл. 201 ал.2 от КТ е намалил присъденото обезщетение за неимуществени вреди със 70%. Твърди се, че за да бъде приложената на чл.201 ал.2 от КТ е необходимо пострадалият да е проявил груба небрежност, която от субективна страна трябва да е съпроводено с осъзнаване от страна на работника на вредоносния резултат, който ще настъпи. Посочва се, че не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда мотивират приложението на разпоредбата на чл. 201 ал.2 от КТ, а само тези, при които е налице субективно отношение на пострадалия, довело до осъществяване на груба небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. От друга страна, съдът не бил отчел и не бил анализирал приложените актове за установяване на административно нарушение № 20-0000264/21.05.2014 г. и № 20-000265/21.05.2014 г. съставен на служители заемащи ръководни длъжности в ответното дружество – работодател. На следващо място се съдържа оплакване за неправилно определен период от време, за който се присъжда обезщетение за имуществени вреди, а именно неправилно съдът приел, че такива се дължат до 01.05.2016 г., а не до 01.02.2018г. какъвто е срокът на инвалидизация. Съдът мотивирал това свое решение с обстоятелството, че Т. е започнал работа по трудов договор, но той не е бил приел към доказателствения материал приложенията от Общинска охрана и СОТ Сливен ЕООД трудов договор. Затова той следвало да се изключи от доказателствения материал и съдът да не се съобразява с него при постановяване на решението си. Неправилно съдът намалил и присъденото обезщетение със 70% предвид по-горе изложените съображения. Страната счита, че дължимото имущественото обезщетение в размер на 7182,75 лв., от които 5074,32 лв. разлика между индивидуалната пенсия, която получава и размера на трудовото възнаграждение, което е получавал преди датата на злополуката и 2108,43лв. невнесени осигурителни вноски. Страната счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свид.Михалков, Колева и Роев, които са служители на ответното дружество по отношение изправността на дарака, на който работил пострадалия Т.. Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което на въззивника да бъдат присъдени претендираните в пълен размер обезщетения, а именно по чл.200 ал.1 от КТ 52 000 лв. неимуществени вреди в резултата на трудова злополука станала на 16.05.2014 г . ведно със законната лихва за забава, сумата от 7182,75 лв. имуществени вреди в резултата на трудовата злополука, както и направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Страната не е направила други доказателствени или процесуални искания.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. Б., пълномощник на въззиваемата страна „Колхида – Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „Индустриална зона“, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да не бъде уважавана. Посочено е,че съдът правилно е приложил материалния и процесуалния закон, като е съобразил относимите и релевантни за спора факти. Той се бил съобразил с представените писмени доказателства, със свидетелските показания, със заключението на вещото лице графолог, което е потвърдило автентичността на положение от ищеца подписи под документите за проведения от работодателя инструктаж. Правилно съдът бил приел, че в случая се касае за хипотезата на чл. 201 ал.2 от КТ, той като в случая въззивникът Т. бил допуснал груба небрежност. Въззиваемата страна посочва, че в задължителната си практика ВКС приема, че под груба небрежност следвало да се разбира поведение при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато най-небрежният би положил в подобна обстановка. Ищецът бил действал в нарушение на инструкцията за безопасна работа и е бил нарушил с поведението си чл. 191 ал.1 от Наредба № 7 за Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, а именно, че операциите по поддържане на работното оборудване се извършват, когато то е спряно. Страната счита, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука допускайки груба небрежност и съпричиняването се равнява на 70%. Въззиваемата страна посочва, че размерът на неимуществените вреди е правилно определен и не е в противоречие със закона. Страната не е направила доказателствени искания. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Страните не са направели доказателствени искания.

         В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и с адв.М., която поддържа жалбата на основанията изложени в нея и моли да се уважи. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б., който оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания отговор и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 17.10.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 31.10.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

Пред районния съд са били предявени искове за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди следствие на настъпила на 16.05.2014 г. трудова злополука.

По отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът намира претенцията за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна нетрудоспособност , инвалидност или смърт на работника , работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или служител има вина за настъпването им . Отговорността на работодателя в този случай е безвиновна . Необходимо е да се установи травматично увреждане на работника, функционална връзка на увреждането с работата, настъпили временна нетрудоспособност, инвалидизация или смърт и причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата временна нетрудоспособност, инвалидизация или смърт. В случая описания по – горе фактически състав е безспорно установен. В следствие на настъпила на 16.05.2014 г. трудова злополука въззиваемият Т. е получил множество травматични увреждания изразяващи се  в разкъсно контузна рана на дясна предмишница, конквасация на дясна длан- открита фактура , ампутация на втори пръст на дясна ръка на нивото на проксимална фаланга и увреда на нервус мединус и периферностволова увреда на нервус унарис на дясна ръка. Тези увреждания са били получени по време на извършване на трудовата му дейност. Полученото травматично увреждане има характер на трайно, тъй като уврежданията са тежки и това е довело до инвалидизиране на въззивника. Налице е и причинно-следствената връзка между настъпилите травматични увреждания и последвалата от тях  трайна нетрудоспособност. Това се установява от всички събрани по делото доказателства, включително свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза.

Съдът обаче намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ и отговорността на работодателя да бъде намалена, тъй като намира, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука с проявена от негова страна груба небрежност. Категорично е установено по делото, че въззиваемият Т. е бил запознат с безопасните условия на труд. Същият е бил получил предпазни средства, както и подходящо работно облекло, работил е достатъчно дълго време на машината, на която е станало увреждането /повече от две години е работил на дарак/, за да е бил наясно с рисковете, които крие неговото поведение, а именно, че е неправилно при работещ дарак, без да бъде спрян, без да използва предпазни средства, с ръка да бръкне, за да отстрани събралите се боклуци. С това свое поведение съдът намира, че той е проявил груба небрежност, тъй като не може да не е осъзнавал рисковете, които крие поведението му. Освен това неговото поведение е било такова, че и най-небрежният не би го извършил. Очевидно е, че Т. е осъзнавал възможността да настъпят неблагоприятни за него последици, но лекомислено се е надявал, че такива няма да настъпят. В този случай съдът счита, че следва да намали дължимото се обезщетение от работодателя предвид проявената груба небрежност от работника.

За да определи дължимото неимуществено обезщетение съдът взе предвид, че става въпрос за един млад човек, в трудоспособна възраст, който след този инцидент, освен че първоначално е претърпял значителни болки и страдания, ще продължава да търпи макар и в по-лека степен страдания, свързани преди всичко със социалната адаптация и за в бъдеще няма никакъв шанс да престане да търпи последиците от инцидента. Според медицинската експертиза – вещо лице Х. полученото увреждане на дясната ръка е необратимо, а освен това той е получил и обезобразяване на други части на тялото, което състояние е също необратимо. Т. не може пълноценно да използва дясната си ръка. Това му пречи в ежедневните грижи за самия себе си, а също така прави невъзможно полагането на по-тежък труд и с това затруднява неговата социална адаптация. Като се взема предвид, че въззиваемият към момента е на 54 години, е видно, че той още много години ще страда от травматичното увреждане получено при трудовата злополука. Съдът при определяне на дължимото се обезщетение по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД взе предвид и обстоятелството, че първоначално изтърпените болки са били толкова интензивни, че се е наложило първите две превръзки на ръката да бъдат направени под обща анестезия. Предвид на всичко това, съдът намира, че справедливо би било да му се определи парично обезщетение за претърпените болки и страдания в претендирания първоначален размер от 52 000 лв. Тъй като обаче неговата вина за настъпване на трудовата злополука е значителна, съдът намира, че дължимото обезщетение следва да се намали с 60 % и по този начин работодателят да бъде осъден да му заплати за неимуществени вреди общо 20 800 лв. Тъй като с първоинстанционното решение въззиваемата страна е била осъдена да заплати 10 500 лв. неимуществени вреди, решението в тази част следва да бъде изменено, като се присъди сумата от 20 800 лв. и над тази сума до пълния претендирана размер до 52 000 лв. исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Върху главницата се дължи и  законна лихва, считано от 16.05.2014 год. до окончателното й изплащане.

По делото са претендирани и имуществени вреди. Имуществените вреди са претендирани на първо място за пропуснатите ползи като разлика между полученото от работодателя трудово възнаграждение и получаваното от въззивника обезщетение за пенсия. От друга страна се претендират имуществени вреди за сумите, които се дължат от работодателя за заплащане на социални осигуровки. По отношение на втората претенция съдът намира същата за неоснователна. Неплатените осигурителни вноски не биха могли поначало да бъдат заплащани на работника, така че като не ги получи той не бива ощетен. По отношение на претенцията за пропуснати ползи от разлика между трудово възнаграждение и получавана пенсия, съдът намира същата за основателна. Обезщетението за бъдещи вреди от трудовата злополука може да бъде определено в случая само в срока за инвалидизация, определено с решение на ТЕЛК. Същият е определен до 18.02.2015 год. От заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установило, че за периода от 16.05.2014 год. до 11.11.2014 год. ищецът не е търпял имуществени вреди. За периода от 12.11.2014 год. до 01.02.2018 год. е налице разлика между размера на пенсията, която получава въззивникът и възнаграждението, което той е получавал. В отговора на пети въпрос от експертизата, вещото лице е посочило, че тази разлика е в размер на 5074.32 лв. Съдът намира, че тази сума е изцяло дължима. Действително пред районния съд са били представени писмени доказателства за това, че от 01.05.2016 год. Т. е започнал работа по трудово правоотношение, по което получава възнаграждение в размер на 420.00 лв. Това писмено доказателство обаче не е прието от съда по надлежния ред и въз основа на него не може да се постановява съдебният акт. За настоящия съд това доказателство все едно не съществува. Дължимото обезщетение от 5074.32лв. следва да бъде намалено с 60 % поради проявената груба небрежност от въззивника и на него следва да му се присъди обезщетение в общ размер на 2029.73 лв. Предвид изложеното съдът намира, че следва да измени обжалваното решение и в частта на присъдените имуществени вреди като увеличи същите от 682.91 лв. на 2029.73 лв. ведно със законната лихва, считано от 16.05.2014 год. до окончателното й изплащане.

Предвид настъпилото изменение в присъденото на въззивника обезщетение за първа инстанция следва да се измени решението и в частта на присъдените разноски, като същите бъдат увеличени от 812.51 лв. на 2408.34 лв. Тъй като въззиваемата страна за първа инстанция не е претендирала разноски, такива не следва да се присъдят.

С оглед изхода на делото следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал. 6 от ГПК. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати за първа инстанция допълнително 862.32 лв. – дължими държавни такси, съобразно уважената част от иска. Въззиваемата страна следва да заплати и допълнително 166.97 лв. – разноски за вещи лица пред първа инстанция.

За въззивна инстанция въззиваемата страна следва да заплати държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 666.16 лв. Въззивникът е претендирал разноски за тази инстанция, но няма представени доказателства за извършени такива, поради което на страната няма да се присъдят разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание заяви , че е претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. За първа инстанция обаче такова искане не е било направено и не следва да се уважава . За въззивна инстанция дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на  1406.34 лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение №  722/11.10.2016г. по гр.д. №1093/2015 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която

 

е отхвърлен предявеният от Й.А.Т. с ЕГН ********** *** против „Колхида – Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „Индустриална зона“ иск за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 10 500( десет хиляди и петстотин )лева до 20 800 ( двадесет хиляди и осемстотин ) лева.

 

е отхвърлен предявеният от Й.А.Т. с ЕГН ********** *** против „Колхида – Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „Индустриална зона“ иск за заплащане на имуществени вреди за сумата над 682.91( шест стотин осемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки)лева до 2029.73 ( две хиляди двадесет и девет лева и седемдесет и три стотинки)лева.

 

 като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

 

 

 

 

         ОСЪЖДА „Колхида – Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И. З.“ да заплати на Й.А.Т. с ЕГН ********** *** допълнително сумата от 10 300 ( десет хиляди и триста ) лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт от причинени конквасация на дясна длан, ампутация на втори пръст на дясна ръка на нивото на проксимална фаланга и увреда на нервус мединус и периферностволова увреда на нервус унарис на дясна ръка в следствие на трудова злополука от 16.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2014 год. до окончателното й изплащане.

 

         ОСЪЖДА „Колхида – Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И. З.“ да заплати на Й.А.Т. с ЕГН ********** *** допълнително сумата от 1346.82 ( хиляда триста и четиридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от трудова злополука на 16.05.2014 г. изразяващи се в разликата между размера на получаваната от пострадалия инвалидна пенсия и размера на трудовото възнаграждение, което би получавал при ответника, като работодател, от 12.11.2014 г. до 01.02.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2014 год. до окончателното й изплащане.

 

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА „Колхида – Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И. З.“ да заплати на Й.А.Т. с ЕГН ********** *** допълнително разноски за първа инстанция в размер на 1595.83( хиляда петстотин и деветдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки ) лева.

 

         ОСЪЖДА „Колхида – Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И. З.“ да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 666.16 ( шест стотин шестдесет и шест лева и шестнадесет стотинки) лева.

 

 

         ОСЪЖДА Й.А.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Колхида – Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И. З.“ юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 1406.34 ( хиляда четиристотин и шест лева и тридесет и четири стотинки)лева.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.