Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 22.12.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. Б.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл. С. Н. К.

 

при участието на секретаря Т., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въз.гр.д.  № 509 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба, подадена от „СТРОЙЕКСПЕРТ- ИНЖЕНЕРИНГ-ЕЛ” ООД, ЕИК 131568678, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „603-та” № *, представлявано от управителя Л. К. чрез адв. В.Д. ***  против Решение №139/29.09.2016 г.  по гр.д. № 786/ 2015 г. на  Районен съд- Нова Загора, в частта, с която  се уважават предявените от Д.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***   против дружеството обективно съединени искове – иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му извършено със Заповед № 13/05.10.2015 г.  на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата за незаконно и отмяната му, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ  за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник централи и мрежи”, КИД 7112, НКПД 31133007, с място на работа МВЕЦ Събрано в предприятието на ответното дружество и частично уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца в размер на 3330, 40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-  03.12.2015 г. до окончателното й плащане  и е отхвърлен за разликата от 3330,40 лв. до пълния предявен размер от 3408,40 лв. и искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащането на ищеца на сумата от 547,20 лв., съставляваща брутно допълнително трудово възнаграждение за общ трудов стаж за периода от 01.02.2015 г. до 05.10.2015 г. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-03.12.2015 г. до окончателното й плащане. Със същото решение ответното дружество е  осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 302,26  лв. и да внесе държавна такса върху размера на уважените искове равняваща се на 263,22 лв. и сторените от бюджета на съда разноски в размер на 201, 30 лв.

Решението се обжалва в частта, с която са уважени предявените искове като неправилно и незаконосъобразно и се моли въззивния съд да го отмени в тази част и вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли предявените от въззиваемия искове и им присъди сторените разноски пред двете инстанции. Решението не е обжалвано в частта, с която се отхвърля предявения от ищеца иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, с който се претендира ответното дружество да му заплати сумата от 668,40 лв., съставляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяването му на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ като неоснователен и в тази си част решението е влязло в сила.

Въззивното дружество е ответник в първоинстанционното производство и обжалва посоченото решение в частта, с която са уважени предявените искове като недопустимо, неправилно и необосновано.  Посочва, че противоречията в основанията за прекратяване на трудовото му правоотношение, посочени в предизвестието и в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение се били изразявали в разминаване между основанието което било описано текстово и това което било посочено с цифра. В предизвестието били посочени две разпоредби- чл. 328, ал. 1, т. 5 и чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и било текстово изписано като основание намаляване на обема на работа. В заповедта за уволнение било посочено като основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Въззивникът бил успял да докаже с представените пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, че било налице намаляване на обема на работата в неговото предприятие и че била законосъобразно извършена процедурата на подбора, като едни от основните критерии на подбора са били качествата за изпълнение на работата и квалификацията на работниците и служителите, по които са били сравнявани всички работници и служители заемащи съответната длъжност. Тези факти не били оспорени от ищеца. Твърди, че обжалваното решение било недопустимо с оглед на първоначалната искова молба, с която ищецът бил претендирал да се отмени като незаконосъобразна заповедта за уволнението и вследствие на това да бъде възстановен на работа и да му бъдат заплатени съответните обезщетения. Заповедта за уволнение имала констативен характер и нямала правопораждащо действие, а конститутивен характер имало предизвестието за уволнение, като правната промяна настъпвала с изтичането на срока на предизвестието. Първоначално предявения иск от ищеца за установяване на незаконосъобразност на заповедта за уволнение бил лишен от правен интерес и бил недопустим. След като бил недопустим предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ били недопустими и обусловените от него искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Поправената искова молба не била съставлявала уточняване на иска съгласно указанията на съда, представлявала предявяване на нови искове или евентуално промяна на спорния предмет на предявения иск. Бил изменен и петитума на предявения с първоначалната искова молба иск, като вече се претендирало не да бъде установена незаконосъобразността на заповедта за уволнение, а незаконосъобразността на самото уволнение. При изменение на иска по отношение на спорния предмет претенцията следвало да се счита предявена от изменението на петитума, което в случая я правило недопустима поради изтичане на преклузивния срок по чл. 358 КТ. На следващо място ищецът с поправената искова молба бил въвеждал нов размер на претенцията си по чл. 344,ал. 1, т. 3 КТ. С оглед на изложеното счита, че предявените искове били преклудирани и недопустими. Посочва, че при условията на евентуалност съдът счете, че предявените искове били допустими, то да ги отхвърли като неоснователни. Неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал съдът бил преценил, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение било предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ- липса на качества за изпълнение на работата. От доказателствата по делото се било установявало, че действителното основание за уволнението било намаляване на обема на работа по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и бил извършен законосъобразен подбор при който един от критериите бил качества за изпълнение на работата. Неправилно районният съд бил разпределил в негова доказателствена тежест факта, че ищецът не бил притежавал достатъчно качества за изпълнение на работата. Вписването на основанието по т. 5 на ал.1 на чл. 328 КТ било резултат от техническа грешка. Посочва задължителна съдебна практика според която при разминаване между посочените в предизвестието и в заповедта за уволнение основания за прекратяване на трудовото правоотношение се взима предвид посоченото основание в предизвестието поради конститутивния ефект на изтичането на срока на последното. Цитира и практика в смисъл, че при несъответствие между изложените фактически доводи и правна квалификация определящо значение имат фактическите доводи. В случая фактическите данни били относно основанието намаляване обема на работа и районният съд следвало да изследва законосъобразността на уволнението на това основание. Също така първоинстанционният съд неправилно не бил взел предвид направеното възражение за липсата на доказателства, че ищецът не бил на работа по време на шестмесечния срок включен в предмета на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. РС- Нова Загора неправилно бил уважил и предявения иск по чл. 128 КТ, тъй като ищецът не бил успял да докаже, че бил представил доказателства относно трудовия му стаж при постъпването му на работа при ответното дружество.    

Моли въззивния съд да обезсили атакуваното решение в обжалваната му част като недопустимо, като прекрати производството по делото или при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение в частта, с която са уважени предявените искове като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски пред двете инстанции. С въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от Д.Ж.Ж. чрез адв. В.М.. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва, че районният съд правилно бил приел, че е налице уточнение на предявения с първоначалната искова молба иск, а не предявяване на нов иск. Още с първоначалната искова молба се било претендирало отмяна на уволнението като незаконосъобразно, а не отмяна на заповедта за уволнение, тъй като се искало ищецът да бъде възстановен на работа. Ищецът имал право да допълни и поясни исковата си молба в изпълнение на дадените му указания от съда. Искът бил предявен в рамките на преклузивния срок и не бил недопустим. В съответствие с цитирана съдебна практика РС-Нова Загора бил приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ била незаконосъобразна, тъй като не били посочени конкретно какви качества липсват на ищеца. Въззивникът бил провел процедура на подбор поради намаляване на обема на работа, но при извършване на уволнението на ищеца бил смесил това основание с основанието липса на необходимите качества за изпълнение на работата, като в самата заповед за уволнение нямало препращане към доклада на комисията по подбора, нито посочване на кои са липсващите качества на работника. Не ставало въпрос за допускане на техническа грешка от страна на работодателя при съставянето на заповедта и основанието за извършване на уволнението било по т. 5, а не по т. 3 . Предизвестието било двусмислено и неясно и от него се разбирало единствено, че работодателят прекратява трудовото правоотношение на ищеца с изтичане на 30 дневния срок и в него били посочени едновременно и двете основания за уволнение по т. 3 и по т. 5. В заповедта за уволнение било посочено единствено като основание предвиденото в т. 5 липса на качества без посочване на качествата липсващи на работника. Счита, че посочената от въззивника практика е неотносима към настоящия случай. Твърди, че дори и да се приеме за основание за уволнението намаляване на обема на работа, същото отново е незаконосъобразно извършено, тъй като в самата заповед не се препраща към писмените доказателства обективиращи проведената процедура по подбор. Разпитаният по делото свидетел не бил твърдял, че обемът на работа бил трайно намалял, а само инцидентно през 2 от летните месеци. Самият подбор бил незаконосъобразно извършен, тъй като ищецът бил с висше образование, а класираните преди него работници нямали такова образование. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано не се представлява. На 19.12.2016 г. в деловодството на СлОС е депозирана молба от процесуалния представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК  адв. В.Д. от САК, с която молба моли ход на делото да бъде даден, поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваната част или евентуално отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з. въззиваемия редовно призован не се явява лично и не се представлява.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо. Въззивният състав счита, че не е налице процесуалната пречка, съставляваща наличие на висящност на друг процес, която навежда въззивника като аргумент за недопустимост на настоящото производство.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

По отношение на доводите на въззивното дружество, че исковата молба била недопустима, тъй като ищецът бил поискал отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна, а не отмяна на самото уволнение, поради което предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ бил недопустим, което правило и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по т. 3 и по чл. 128 КТ недопустими следва да се отбележи, че петитумът на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна, а не отмяна на самото уволнение не е недопустим. На следващо място първоначалната искова молба е конкретизирана с изрично уточнение в което е посочено точно и ясно, че се претендира отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Отмяната на заповедта за уволнение е правна последица от уважаването на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се признава уволнението за незаконосъобразно. С оглед на изложеното обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2,  чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 128 КТ са допустими и са предявени в рамките на преклузивния срок по чл. 358 КТ. Конкретизирането и уточняването на петитума не е равносилно на предяваването на нов иск.

Когато са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ в тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Безспорно е между страните, че са се намирали в трудово правоотношение помежду си, породено от трудов договор № 18  от 01.02.2015 г.  , по силата на което работодателят възлага и въззиваемия приема да заема длъжност „Техник централи и мрежи“ с място на работа в МВЕЦ Събрано. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 13/05.10.2015 г. , като в същата било посочено като  основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 5 поради липса на качества за ефективното изпълнение на работата без да бъдат конкретизирани качествата, които липсват на ищеца и са необходими за ефективното изпълнение на работата. По делото е представено предизвестие от 02.09.2015 г. отправено от страна на работодателя до въззиваемия, в което се посочва, че „на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ във вр. с чл. 326 КТ ви предизвестявам, че след изтичане на уговорения срок от 30 /тридесет дни/ прекратявам трудовото ви правоотношение със СТРОЙЕКСПЕРТ- ИНЖЕНЕРИНГ-ЕЛ ООД поради намаляване обема на работа“. От съдържанието на самото предизвестие не става ясно на кое точно основание работодателят прекратява трудовото правоотношение с работника- дали основанието е по чл. 328, ал. 1, т. 5 липса на качества за ефективното изпълнение на работата или основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ намаляване на обема на работа или и на двете основания едновременно.

С изтичане срока на предизвестието настъпват последиците от упражненото вече от работодателя потестативно право да прекрати трудовото правоотношение, поради което заповедта за уволнение има единствено констативен характер. Работодателят следва да докаже законосъобразността на извършеното от него уволнение. Въззивното дружество не е изпълнило това свое задължение в качеството му на работодател, тъй като в предизвестието за уволнение не е уточнено на кое точно основание работодателят прекратява трудовото правоотношение с работника. В заповедта за уволнение е посочено като основание липсата на качества за ефективното изпълнение на работата без да бъдат конкретизирани качествата. Това нарушение извършено от работодателя е достатъчно за да се приеме че процесното уволнение е незаконосъобразно.

По начало е възможно да бъде извършено законосъобразно уволнение с предизвестие на повече от едно основание, когато посочените основания са съвместими помежду си. Съвместими са основания, които могат да съществуват едновременно към момента на уволнението, тъй като юридическите факти, които съставляват съдържанието им могат да съществуват заедно и поотделно. Основанията по т. 3 и т. 5 на чл. 328, ал. 1 КТ- намаляване обема на работа и липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата са съвместими, тъй като юридическите факти, които съставляват съдържанието им могат да съществуват едновременно.

Когато работодателят е използвал няколко съвместими основания за уволнение, какъвто е настоящия случай /основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 намаляване обема на работата и основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа/, поради самостоятелния характер на всяко едно от тях, уволнението ще бъде правомерно, ако в съдебното производство по оспорването му се установи осъществяването на което и да е от тях. В този смисъл е Решение № 1614 от 11.03.2004 г. на ВКС по гр.д. № 909/2002 г.  В случая обаче работодателят не е провел надлежно доказване за осъществяването на нито едно от двете основания, нито на обективния факт на намаляване на обема на работа, нито липсата на конкретни качества на работника и служителя, които са обусловени от естеството на трудовата му функция и са необходими за извършване на работата.

Предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ безвиновно основание за прекратяване на трудовото правоотношение намаляване обема на работа по своята същност има известна прилика с частичната ликвидация и със съкращаването на щата, но за разлика от тях не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява обема в който тя е била осъществявана в този момент. Това обстоятелство води до намаляване на необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи за задача нейното осъществяване. Новият по-малък обем от работа, обективно ще се изпълнява с по-малко на брой работници или служители, което прави излишни част от длъжностите на съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване на част от трудовите правоотношения по излишните длъжности. Намаляването на обема на работа трябва да се отнася към дейността, в която е бил зает уволнения работник. Намаляването на обема на работа е фактическо състояние, обективен факт, за доказването на който са допустими всички доказателствени средства. Представените от работодателя писмени доказателства-Протокол от Общото събрание на съдружниците от 12.08.2015 г., Протокол от заседанието на комисията по подбора от 20.08.2015 г., Доклада на комисията по подбора и Протокол от Общото събрание на съдружниците от 28.08.2015 г. се отнасят единствено до взимането на решение от компетентния орган по надлежния ред за намаляване на персонала и до осъществяването на процедурата по подбора. От тях не се установява обективния факт на намаляване на обема на работа и обусловеността на извършеното уволнение от намаляването на обема на работа. Тези факти не се установяват и безспорно от разпита на свидетеля Киров, който твърди, че временно работата била намаляла и по-скоро свидетелства относно липсата на качества на ищеца за ефективното изпълнение на възложената му работа.

Предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ безвиновно основание за прекратяване на трудовото правоотношение липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата изисква в заповедта за уволнението на това основание да бъдат посочени конкретните качества, които работникът или служителя не притежава и са мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание. Тези необходими за изпълнението на длъжността качества трябва да се извеждат от съдържанието на съответната длъжност и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения. Достатъчно е да се посочи начина по който работникът се справя с възложената работа или да са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни, за да се направи извод за липсващи качества. Хипотезата има предвид безвиновно, обективно и трайно състояние на липса на качества, която може да бъде налице дори и при високата професионална квалификация и да се изрази например в недостатъчна активност и липса на желание за усъвършенстване, изучаване и прилагане на нови методи и др., ако тези качества са свързани с естеството на работата и се изискват за ефективното й изпълнение. Може да се отнася и до липсата на морални и волеви качества. Няма пречка липсващите качества да бъдат посочени и в отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за уволнение, стига същият да е бил доведен до знанието на работника или служителя и да е бил приобщен към заповедта за уволнение чрез съответното препращане. В случая в предизвестието и в заповедта за уволнение изобщо не са посочени конкретни качества, които липсват на ищеца за да изпълнява възложената му работа ефективно, нито е налице препращане към друг изготвен от работодателя документ, който да е бил доведен до знанието на работника и служителя. С оглед на изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че работодателят не е успял да докаже, че законосъобразно е упражнил потестативното си право да уволни работника и служителя на посочените от него основания.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 329, ал. 1 КТ е уредено правото на подбор на работодателя, което му позволява в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, чиито длъжности не се съкращават , за да останат да работят тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Длъжностите трябва да съдържат близки или сходни трудови функции за да може да се извърши съпоставка. Това право на работодателя се прилага само при уволнение поради закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата и при намаляване на обема на работа. Когато се извършва уволнение на някое от тези основания, което засяга част от служителите на съответната длъжност подборът е задължителен. Когато подборът е задължителен липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Подборът не е задължителен при премахване на всички щатни бройки за длъжността или на единствената щатна бройка. Подборът е задължителен, когато основанието за уволнението е намаляване на обема на работа. Видно от събраните по делото писмени доказателства процедура по подбор е била проведена при спазване на определени критерии относно професионалната квалификация и нивото на изпълнение на работата, като не става ясно поради каква причина ищецът получава по-ниска оценка по критерия образование при условие, че има висше образование.

С оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателна се явява и претенцията за  възстановяването на ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

С оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ангажираща отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение, предпоставя установяване на незаконността на уволнението и отмяната му, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа /вредата/. Касае се за един осъдителен иск, с който ищеца иска да бъде осъден ответния работодател да му заплати обезщетение за вредите, които е претърпял от оставането си без работа поради незаконното уволнение.

Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца – той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. В случая е установено обстоятелството, че ищеца е останал без работа в резултат на уволнението за периода след уволнението до изтичане на максималния срок, за който се дължи обезщетение – шест месеца. Следователно работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца за оставане без работа поради уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ за определяне на размера на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Размерът на основното брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението – м.  септември 2015 г. е  668, 40 лв. Въз основа на него  и на изготвената и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът определи обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ в размер на сумата от  3 330, 40 лв. Следователно, правилно предявения иск районният съд е приел за  доказан по основание и до размера от  3 330, 40 лв. и е бил отхвърлен за разликата над  3 330, 40 лв. до пълния предявен размер от 3408,40 лв.

Върху обезщетението следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 20.03.2015 г.

Правилно районният съд е приел за доказан по основание и размер и предявения иск по чл. 128 КТ. Съгласно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на ищеца не било заплатено допълнително възнаграждение за притежавания от него общ трудов стаж от 19 г., което се равнявало на 553,42 лв. В трудовия договор на ищеца било договорено допълнително възнаграждение на ищеца за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж, 0,6% за стаж при настоящия работодател и 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата или сходна длъжност. Това допълнително възнаграждение не му е било заплатено и му се дължи.

С оглед на изложеното въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и на обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 128 КТ счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Решението не е обжалвано в частта, с която се отхвърля предявения от ищеца иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, с който се претендира ответното дружество да му заплати сумата от 668,40 лв., съставляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяването му на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ като неоснователен и в тази си част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна не претендира разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №139/29.09.2016 г.  по гр.д. № 786/ 2015 г. на  Районен съд- Нова Загора в обжалваната част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА СТРОЙЕКСПЕРТ- ИНЖЕНЕРИНГ-ЕЛ” ООД, ЕИК 131568678, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „*” № *, представлявано от управителя Л. К. да заплати в полза на бюджета по сметката  на СлОС държавна такса в размер на  131, 61 лв.

 Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                2.