Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Сливен, 13.12.2016 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември  през  две хиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н.Я.

           ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                                                                   Мл.с.Н.К.

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов гр. д.  N 518 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по реда на чл. 435 ал.1 от ГПК.

        Постъпила е жалба от Националния осигурителен институт, чрез пълномощника главен юрисконсулт И.П.М.-Г. против постановление от 17.11.2016г. по изп.дело № 20108370401043 на ЧСИ П.Г., с което производството по делото е прекратено на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В жалбата се твърди, че още с молбата за образуване на изпълнителното производство е било указано на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, като в тази връзка набави всякакви справки, на следващо място в молбата му е указано да наложи обезпечителни мерки, включително и запор на МПС-та. Така са посочени четири способа на изпълнение. След образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение и е извършил справки, от които е видно, че длъжникът притежава два недвижими имота и множество МПС-та. ЧСИ обаче не е възбранил недвижимите имоти нито е наложил запор на МПС. На 17.11.2016г. е било издадено постановлението за прекратяване на изпълнителното дело.Твърди се, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, които съдебният изпълнител не е извършил и е налице бездействие от негова страна. Ако на съдебния изпълнител изложените в молбата изпълнителни способи са били неясни или бланкетни то той е следвало да остави без движение, да уведоми взискателят и да даде срок, в който взискателят да посочи дали поддържа направените искания. Липсва и отказ на ЧСИ да извърши посканите изпълнителни действия. В срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК започва да тече от последното предприето изпълнително действие на съдебния изпълнител. Този срок обаче не може да започне да тече след като е налице не изпълнение на изрично поискано от взискателя изпълнително действие, за което няма постановен изричен отказ за извършване. Поради това се иска да бъде отменено атакуваното постановление, като незаконосъобразно и делото да бъде върнато за продължаване на действията по осъществяване на принудителното изпълнение.

        Не е постъпило писмено становище от длъжника по постъпилата жалба.

        Постъпило е становище от ЧСИ, който заявява, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна. По делото са били извършени всички действия по проучването на имущественото състояние на длъжника, наложени са обезпечителни мерки запор на банкови сметки последното поискано от взискателя валидно изпълнително действие е с молбата за образуване на 16.08.2010г. След тази дата е започнал да тече срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и този срок е изтекъл на 16.08.2012г. и делото от този момент е прекратено по силата на закона. Не са били извършвани никакви изпълнителни действия след този срок, тъй като те биха били порочни. В случай взискателят следва да поиска извършването на изпълнителни действия, а не ЧСИ да извършва такива по свое усмотрение. Развиват се съображения в тази насока, като се сочи, че бездействието в изпълнението се дължи на пасивното поведение на взискателя, тъй като след образуване на делото взискателят не се е интересувал от изпълнението и не е подал нито една молба за насочването му. Даването на правомощия от взискателя чрез възлагане не го освобождава от грижата за водене на изпълнително дело и не го предпазва от негативните последици на бездействието, както и не му гарантира събираемостта на вземането. Поради това жалбата се явява изцяло неоснователна.

        Настоящият състав след като се запозна с изпълнителното дело, жалбата и писмените становища намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

        Няма спор по фактическите констатации, от които е видно, че производството е било образувано по молба на взискателя от 16.08.2010г. като след тази молба взискателят не е поискал извършването на някои от изпълнителните действия. При изтичането на двугодишен период, в който не са предприети изпълнителни действия по изпълнителното дело, по силата на закона същото се счита за прекратено, така както е прието с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ. В тези случаи прекратяването настъпва по силата на закона и съдебният изпълнител следва да следи служебно за изтичането му, поради факта, че неизтичането на срока е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Ако взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проведе принудителното изпълнение по  реда на чл.18 от ЗЧСИ перемпцията отново важи като в този случай бездействието е колективно, както на взискателя така и на съдебния изпълнител, тъй като взискателят винаги може да предотврати бездействието на съдебния изпълнител, като поиска изпълнително действие. Прекъсването на двугодишния срок по т.8 от чл.433 от ГПК настъпва с поисканото от взискателя извършване на изпълнително действие част от конкретен изпълнителен способ. Същото важи и за съдебния изпълнител по възлагане, който следва да предприеме такова изпълнително действие, което прекъсва давността – запор, възбрана, опис, продажба и т.н. Видно от изпълнителното дело такива действия не са били поискани от взискателя, нито са били предприети от съдебния изпълнител, поради което са налице условията за прекратяване на изпълнителното дело. Ето защо атакуваното постановление се явява законосъобразно и правилно, а развитите в жалбата доводи са изцяло неоснователни.

          Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ без уважение жалбата на Националния осигурителен институт, чрез пълномощника главен юрисконсулт И.П.М.-Г. против постановление от 17.11.2016г. по изп.дело № 20108370401043 на ЧСИ П.Г., с което производството по делото е прекратено на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: