Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 5

 

ГР.С., 12. 01. 2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                 Мл. с.    Н. К.

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  520   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 725/12.10.2016 г. по гр.д. № 1107/2016 г. на Районен съд – Сливен, с което е осъдено на основание на чл. 200 от КТ „Ком” ЕООД ЕИК 829062723 със седалище и адрес на управление ГР.С., пл. „ал. С.” №*, ет. *, ап. *, представлявано от управителя А.Г.А.  да заплати на С.М.П. ЕГН ********** *** сума в размер на 2144лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на 05.03.2014г. в метален цех с. Гавраилово, общ. Сливен,   ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 05.03.2014 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата му част, до пълния претендиран размер от 20 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан и е осъдено дружеството да заплати съразмерно направените от ищцата разноски по делото, а ищцата е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска и е осъдено дружеството да заплати дължимите държавни такси и разноски по производството в полза на бюджета на съдебната власт.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Действително се касае за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност на ищцата. При определяне на обезщетението обаче, съдът не се съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не е отчел размера, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. Развиват се съображения, че полученото травматично увреждане не е тежко, че търпените болки и страдания са търпени в един сравнително кратък период от време и че възстановителния период не е бил продължителен и ищцата е могла да осъществява трудовата си функция. Съдът неправилно е квалифицирал нараняването като средна телесна повреда и се развиват съображения в подкрепа на тази теза. Поделото безспорно е установено,че на ищцата е заплатена сума представляваща застрахователно обезщетение по силата на сключения между работодателя и ДЗИ АЗ застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.4 от КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. По този начин ищцата е напълно компенсирана за претърпените болки и страдания и не следва да й се присъжда сума над изплатената от застрахователя. Поради това се иска да бъде отменено решението на районния съд и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена претенцията. Претендират се разноски. 

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Единственото възражение повдигнато с въззивната жалба касае правилността на първоинстанционното решение относно определянето на обезщетението за неимуществените вреди. Развити са съображения, че така определеното обезщетение е твърде завишено.

При безспорната фактическа обстановка правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 200, ал.1, предложение първо КТ,съгласно която разпоредба за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й. Посочената разпоредба регламентира гаранционно обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове - трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включва репариране на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна. При определяне на дължимото обезщетение съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е приел, че в конкретната хипотеза ищцата е претърпяла шок и силен стрес вследствие на трудовата злополука. Непосредствено след увреждането тя е търпяла много силни болки и страдания, които са продължили и след оперативната интервенция, свързана с премахването на последната фаланга на палеца на лявата ръка. Касае се за дълготрайна увреда на здравето, което е неопасно за живота. В случая е без значение дали тази травма се характеризира като лека или средна телесна повреда, тъй като е безспорно, че нараняването на ищцата, която е млада жена, освен болки и страдания, й причинява и дискомфорт във връзка с измененията на ръката. Тези обстоятелства са били съобразени от районния съд при определяне на размера на справедливото обезщетение.

Правилно районният съд е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки, страдания и дискомфорт от увреждането е основателен, както и правилно е приел по отношение на размера му, с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, че искът е доказан до размер на сумата от 5000 лв., а в останалата част като неоснователен е отхвърлен. Критерия на справедливост визиран в чл. 52 ЗЗД, във вр. с раздел II, ППВС 4/1968 г. не е абстрактен, а се измерва с конкретни обстоятелства - отчитане характера на увреждането, обстоятелства и начин, свързани с причиняването му, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчни последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт.

Характерът на нараняването, търпените болки и страдания не могат да бъдат компенсирани единствено с изплатената сума по застрахователното обезщетение. Така правилно съдът е приел, че справедливия еквивалент на търпените болки и страдания е обезщетение в размер на 5 000 лв. и е намалил този размер, съобразявайки се с разпоредбата на чл.200 ал.4 от КТ с полученото от ищцата застрахователно обезщетение от 2856 лв. Неоснователно е искането размерът на обезщетението да бъде приравнен с размера, който е заплатен от застрахователя. 

Така щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 725/12.10.2016 г. по гр.д. № 1107/2016 г. на Районен съд – Сливен.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: