Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 03.02.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        Мл.с.: Н. К.                                                       

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 521 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М., пълномощник на Т.Д. К., ЕГН ********** *** и С.Д.Т., ЕГН ********** *** против Решение № 724/12.10.2016г. по гр.д. №3281/2013 г. на Сливенския районен съд, в частта с която са разпределени дяловете на жалбоподателите и на ищцата Д.И.. Жалбоподателите считат, че разпределените декари не съответстват на идеалните части от правото на собственост, които страните имат. Те считат, че при делба на 56,699 дка идеалната част отговаря на 0,155 дка, Д.И. имала право на 21, 420 дка, а и са поставени в дял 23,643 дка, или с повече 2,223 дка. За сметка на това Т. К. вместо 11,025 дка била получила 8, 720 дка, а С.Д. вместо 11,025 дка бил получил 8,720 дка. С оглед на изложеното решението било неправилно и незаконосъобразно. Освен това съдът бил допуснал и несъответствие с влязло в сила решение за допускане на делба на съсобствени ниви, като на стр. 5 от решението нивата в м. „Адите“ е била определена в размер на 6,694 дка, а пък в атакуваното решение били разпределени общо 10,442 дка вместо 6,694 дка. Същото се отнасяло и за нивата в м. „Лапача“, която била в размер на 14,991 дка, а била разпределена на три дяла по 3,748 дка, които правели общо 11,244 дка. Жалбоподателите предлагат ново разпределение, като дял Първи да се постави на Д.И. и да включва земеделски имот № 063020 по плана за земеразделяне на с. Крушаре с обща площ 8,011 дка в м.„Кайрака“, трета категория на стойност 2 403 лв. Делът да включва и земеделски имот № 027027 с площ 6,694 дка в м. „Адите“ на стойност 2 008.20 лв., както и част от земеделски имот № 041008 с площ 6,375 дка в м. „Халвите“ на стойност 6 796 лв. и имот с № 040044 на стойност 5097.60 лв. Общата стойност на този дял възлиза на 9 502.80 лв. Предлага се дял Втори да се постави на Т. К. и да включва земеделски имот № 013041 с площ 6,573 дка в м. „Гърнешкова могила“ на стойност 1971,90 лв., както и част от земеделски имот № 041008 овощна градина в м. „Халвите“ с площ 4,248 дка на стойност 2548 лв. и имот с проекто номер 041043; 041042; 041041 на стойност 3186 лв. Общата стойност на този дял възлиза на 5157,90 лв. Трети дял следвало да се възложи на С.Т. и да включва земеделски имот № 045045 с площ 3,748 в м. „Лапача“ на стойност 1201,65 лв. земеделски имот № 034030 с площ 2,250 дка в м. „Стръпчести места“ на стойност 1012,50 лв., както и част от земеделски имот № 041008 с площ 4,248 дка в м. „Халвите“ на стойност 3609,10 лв. Стойността на третия дял възлизала на 5 823,25 лв., като за уравняване на дяловете С.Т. следвало да заплати на Д.И. сумата от 248,40 лв., а на Т. К. сумата от 555,85 лв. Моли се обжалваното решение да се измени съобразно предложените нови квоти от правото на собственост. Страната не е направила доказателствени искания.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. С., пълномощник на Д.Т.И., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да не бъде уважавана. Посочено е,че определените от съда дялове по стойност максимално се доближават до правото на собственост на всеки един от съделителите. Посочено е, че няма неточност в решението, а на стр. 5 е допусната техническа грешка на името на м. „Лапача“, отговарящ на имот № 045002 с площ 3,748 дка с проекто-номер 045045. Моли се да не се уважи въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.  Няма направени доказателствени и процесуални искания.

         В с.з.въззивниците К. и Т. редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв.М., която моли въззивната жалба да бъде уважена.

         В с.з. въззиваемата Д.И. редовно призована не се явява  . Представлява се от адв.С., която моли да се потвърди решението на районния съд.

         В с.з. въззиваемата П.С. редовно призована не се явява  . Представлява се от адв.А., която моли да се потвърди решението на районния съд.

         Останалите въззиваеми С.К.С.,  Г.Д.Г., С.Д.Г., Д.Д.Б., С.И.И., Н.В.Н., К.С.К., С.К.К. и С.К.И., редовно призовани не се явяват в с.з. и не се предтавляват. Не изразяват становище по въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 17.10.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 31.10.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Делото е за делба и пред съда се развива втора фаза от делбата. Разпоредбата на чл.69 от ЗН предвижда всеки един от сънаследниците да получи своя дял в натура доколкото това е възможно.Основен принцип е , че всеки трябва да получи реален дял , който да е максимално близък по стойност до дела от наследството , който се пада на съответния съделител. Делбата се извършва чрез разпределение на имотите без да се тегли жребие, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий би се оказало невъзможно или много неудобно. Такава невъзможност е налице и в този случай , тъй като до делба са допуснати имоти , които се различават съществено по площ и стойност , а освен това дяловете на съделителите са с много различни квоти. Водещото в случая е стойността на дела , а не количеството декари земя , които влизат в един дял. Предвид на това , както и съобразно идеята да се получи колкото е възможно в по – голяма степен реален дял от съсобствеността за предпочитане е въриантът при който съделителите получават реален дял отколкото варианта при който се извършва уравняване на дяловете с парични средства. В този смисъл приетото разпределение на дяловете от Районен съд , в по – голяма степен дава възможност на съделителите да получат дял в натура , а предложения вариант от въззивниците предвижда в по- голяма степен дяловете да се уравняват парично, което е неприемливо. Следва да се отбележи , че оплакването на въззивниците за това, че не са получили в дял декари от земеделските земи, които да съответстват на тяхното право на собственост е неоснователно. При делба се гледа паричната стойност на дела , а не колко декара земя включва той. Те са получили по – малко декари земя, но на по – голяма стойност и дяловете им са максимално съобразени с възможностите да се извърши делба като се плащат по – малко парични уравнявания.

По отношение направеното оплакване за незаконосъобразно разпределение на земите находящи се в м.“Адите“ и в м.“ Лапача“, съдът намира , че в случая се касае за техническа грешка ( относно имот находящ се в м.“Лапача“, отговарящ на № 045002, с площ от 3.748 дка., с проекто номер № 045045), която следва да се изправи в друго производство за поправка на ОФГ, а не в настоящето въззивно производство. Във всички случаи обаче това не е съществен порок на обжалваното решение, което да води до неговата отмяна.

Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 724/12.10.2016г. по гр.д. №3281/2013г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.