Р Е Ш Е Н И Е № 7

 

гр.Сливен, 13.01.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл.С. Н. К.

 

при секретаря С., като разгледа докладваното от младши съдия Коритарова въззивно гражданско дело № 523 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т.Г.Г., ЕГН: ********** чрез адв. С.К. ***, със съдебен адрес:***  против Решение № 835/07.11.2016 г.  по гр.д. № 3855 / 2016 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за промяна на бащиното и фамилното му име от „Г.Г.“ на „Д.Т.“ като неоснователна.

Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно и се моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново решение, с което да  допусне по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на бащиното и фамилното име на жалбоподателя от  „Г.Г.“ на „Д.Т.“.

Въззивникът е молител в първоинстанционното производство и обжалва посоченото решение като  неправилно и необосновано.  Посочва, че  неправилен, необоснован и некореспондиращ с доказателствения материал по делото бил извода на СлРС, че молбата на ищеца да промени бащиното и фамилното си име била продиктувана единствено от желанието му да изрази благодарността си към майка си за полаганите грижи, внимание и обич през годините. Районният съд не бил приел и обсъдил и игнорирал важни правнорелевантни факти за решаване на делото, които били установени със събраните по делото писмени и гласни доказателства. От разпита на свидетелката Д.П., която била майка на молителя се било установявало, че основния мотив за искането му за промяна на неговото бащино име и фамилия била липсата на физическа и емоционална връзка между него и баща му, тъй като когато бил на три години родителите му се били развели и повече от 20 г. не бил виждал баща си и живеел при майка си. Още преди да навърши пълнолетие бил изразявал желание майка му да предприеме действия по промяна на бащиното и фамилното му име, като винаги бил искал да носи имената на майка си Д.Т., която към момента носела фамилията на съпруга си П., които носили и останалите членове на неговото семейство-природените му братя. От показанията на свидетелката Б., която била негова състудентка в Тракийския университет в Стара Загора пък се установявало, че молителят бил се представял пред своите състуденти с имената Т. Д.Т., като със същото име дори се бил записвал и на семинарите, в които бил участвал. Посочва, че „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР били онези лични и обществени обстоятелства, които били правили носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. В случая именно такива обстоятелства били налице, тъй като семейството и роднините на молителя го възприемали с имената Т. Д.Т., с които той самият бил желаел да се идентифицира в рода си и пред обществото. Това негово сериозно и непоколебимо желание било продиктувано от поведението на баща му, чиито имена бил принуден да носи. Същият не бил полагал никакви грижи за молителя и не желаел да види сина си, което съставлявало важно обстоятелство и го мотивирало да иска промяна на бащиното и фамилното си име. От понятието „важни обстоятелства“ не било изключено субективното желание на ищеца да носи определено име, когато исканата промяна нямала за цел да въвежда в заблуждение органите на реда или определени институции. Цитира практика в този смисъл.  Функцията на фамилното име по смисъла на чл. 14 ЗГР била да удостоверява произхода на лицето и принадлежността му към дадена семейна среда.

           Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да  допусне по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на бащиното и фамилното име на жалбоподателя от  „Г.Г.“ на „Д.Т.“и след влизане в сила на решението да бъде изпратен препис от него до Община Сливен за вписване на промяната в акта на раждане на жалбоподателя и в регистъра на населението.

            С въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания за въззивната фаза на производството

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от Община Сливен чрез юрисконсулт И.Г.. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно. Посочва, че правилно СлРС бил приел, че не били налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на молителя негов баща бил Г.М. Г. и бащиното и фамилното му име били образувани при спазване на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗГР, като не могли да намерят приложение разпоредбите на чл. 15, ал. 1 ЗГР и чл. 14, ал. 3 ЗГР. В конкретния случай бащиното и фамилното име на молителя не били осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи и не били налице важни обстоятелства, които да обуславят необходимостта от промяната на имената. Влошените отношения между баща и син не били основание за промяната на бащиното и фамилното име на сина, които били формулирани съгласно императивните разпоредби на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. В този смисъл посочва съдебна практика.Оспорва цитираната във въззивната жалба практика като неотносима към процесния случай, тъй като се била отнасяла до промяна на собственото име поради наличието на религиозни причини, които били съставлявали важни обстоятелства. В случая не били налице съображения от етнически или морален характер. Позовава се на Решение № 680/11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното решение като правилно, мотивирано и законосъобразно.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява. Представлява се от адв. С.К. *** в качеството му на пълномощник по чл. 32, т.1 ГПК, който поддържа жалбата и моли за уважаването й, като при условията на евентуалност прави искане, ако въззивният съд откаже да промени презимето на молителя да промени единствено неговата фамилия на „Т.“.

В съдебно заседание, редовно призованата въззиваема страна се представлява от процесуален представител по чл. 32, т.3 ГПК юрисконсулт И.Г., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РП - Сливен  се представлява от прокурор Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна, тъй като не били налице важни обстоятелства, нито другите предпоставки посочени в чл. 19, ал. 1 ЗГР. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, въззивният съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята към нея. Споделя й правни изводи изложени в атакуваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основава претенциите на молителя, правилно е дефинирал параметрите на произнасянето си и е дал съответстващата на твърдяното от молителя право, правна квалификация на претенцията му, а именно такива по  чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност за ангажиране на доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните в процеса не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил пълна и равна възможност за участие и защита.

Направените в жалбата фактически констатации, доколкото могат да се счетат за оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение се приемат за неоснователни, тъй като по делото, няма ангажирани доказателства, от които по безспорен начин, да се установява наличието на предпоставките на  чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за да може да бъде уважено направеното от молителя искане за допускане промяна на  бащиното и фамилно му име. За да обоснове този извод и за пълнота на обосновката въззивния състав отчита, че по правило правото на име е субективно, лично и неотчуждимо, свързано с определен гражданскоправен субект и е юридически уредено с императивни правни норми. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация и идентификация от останалите физически лица. Именно поради тази специфика, законът допуска то да бъде променяно само по изключение - когато са налице предпоставките, визирани в чл. 19 ЗГР - въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.

Настоящият състав счита, че правилно въз основа анализа на събраните по делото доказателства е прието от първоинстанционния съд, че не са налице твърдяните от молителя важни обстоятелства по смисъла на  чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които да мотивират съда да постанови промяна на имената на молителя. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на  чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

Като средство за лична идентификация и свързване със семейството, името на едно лице е свързано с неговия личен и семеен живот. Фактът, че държавата и обществото имат интерес да регулират използването на имената не изключва това обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния живот. Поради това и ЕСПЧ подчертава, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Трябва да се постигне справедлив баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи, за да се откаже смяна на името. Според Европейския съд по правата на човека наистина е постигнат справедлив баланс, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8, а решенията не са били немотивирани или произволни. /Golemanova v. Bulgaria (no. 11369/04)/.

Важни обстоятелства по смисъла на  чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна.

Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че в конкретния случай фамилното име на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо и не са налице важни обстоятелства, тъй като влошените отношения между баща и син не са основание за промяната на фамилното име. В случая се изтъкват лични съображения на молителя, а твърденията му, че е известен с името, с което иска да промени бащиното и фамилното си, са останали голословни. Така настоящият състав счита, че не са установени важни обстоятелства, които да обосновават допускането на исканата промяна.

Несъмнено е, че носените от молителя  бащино и фамилно име са допустими по закон, не са нито осмиващи, нито опозоряващи, нито обществено неприемливи.

Следва да се отбележи, че психичните изживявания и обусловените от тях желания /изразяването на благодарност към майката за това, че е отгледала и възпитала молителя/ на субекта са правно ирелевантни, щом като не е установено и доказано наличието на предпоставките на закона, които да правят възможен извода за наличие на условията на закона за уважаване на искането за допускане на промяна на носени имена. Това е така и защото съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Молителят не успя да докаже, че е известен с имената „Д.Т.“  в обществото, тъй като от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. се установява, че същият й е обяснявал причините поради което се представя с фамилното име Т., което се разминава с фамилното име Г., което било вписано в неговата студентска книжка, но не се установява по категоричен начин че молителят е бил известен с имената „Д.Т.“ и сред останалите си състуденти в Тракийския университет, нито сред останалата част от обществото. Тези показания и представените уверения за посещаване от страна на ищеца на курсове в университета са единствено индиция за неговото желание да се представя пред обществото с тези две имена, но не доказват, че той е бил известен с тях. На следващо място като важно обстоятелство не може да се прецени и факта, че   

Молителят, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което съда следва да приеме, че не са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, обуславящи уважаването на молбата.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 835/07.11.2016 г.  по гр.д. № 3855 / 2016 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     2.