Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №6

 

гр. Сливен, 18.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

    мл.с. Н. К.

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №527 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на глава 25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №657/20.09.2016г. по гр.д.№2343/2016г. на Сливенски районен съд, с което е признато  уволнението за незаконно и е отменена Заповед №РД-15-549/13.04.2016г. на Кмета на Община Сливен, с която, считано от 13.04.2016г. е прекратено трудовото правоотношение на Л.С.С. и последната е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ Сливен при Община Сливен. С Решението са присъдени разноски на ищцата С. в размер на 630лв. и ответната Община Сливен е осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса размера на 618,83лв..

            Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – Община Сливен и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивната страна Община Сливен чрез пълномощника си А.Р. – К. – служител с юридическо образование посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Намира изложените от първоинстанционния съд мотиви за некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Счита за неправилен извода на съда, че сключения между страните договор е трудов и е довел до възникване на трудови правоотношения. Посочва, че въпросният договор е такъв за управление и е прекратен в изпълнение на Решение №145/31.03.2016г. на Общински съвет – Сливен.Посочва, че районният съд не се е съобразил с константната практика на съдилищата, в т.ч. ВКС, че правоотношението, което се създава при възлагане на управлението, в т.ч. на общинско предприятие, не е трудово правоотношение, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Именно поради характера му на мандатно правоотношение, то се и прекратява на основанията в гражданското право и на тези, уговорени в самия договор за управление. В случая договорът е прекратен на основание чл.4 от същия - с предизвестие. Поради това намира за неприложим редът по чл.344 от КТ. Посочва, че на директорът на общинското предприятие са възложени функции с управленски характер и дейности на управление, както и управление на бюджетни средства, които са реквизити от договор за управление. С оглед изложеното въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното Решение от 20.09.2016г. по гр.д.№2343/2016г. на СлРС, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от въззиваемата страна – ищцата в първоинстанционното производство Л.С.С. чрез пълномощника адв.Д., която оспорва подадената въззивна жалба като  неоснователна. Намира изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение за несъстоятелни. Посочва, че правилно районният съд, на основание приложените по делото писмени доказателства, е приел, че сключеният между страните договор е трудов, притежаващ всички характеристики на трудов договор. С този договор не е уговорено постигането на определен резултат и не се цели изпълнение на конкретна стопанска или производствена програма, липсват поставена бизнес задача и задължения за определена производителност, печалби, инвестиции. Поради това моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение на СлРС като правилно и законосъобразно. 

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., въззивната страна – Община Сливен, редовно призована, се представлява от представител по пълномощие – юрисконсулт И.Г., която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Посочва, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като районният съд е разгледал един недопустим иск по КТ, въпреки, че се касае до облигационен иск във връзка с прекратяване на договор за управление. Посочва, че се касае до управленски и представителни правомощия, а не за задължение за престиране на трудова сила и процесния договор има характера на договор за управление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата Л.С.С., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Д., която оспорва въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и  правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Следва да се отбележи, че въззивната жалба, определяща предмета на настоящото въззивно производство е единствено и само против Решение №657/20.09.2016г. по гр.д.№2343/2016г. на Сливенски районен съд, с което е признато  уволнението за незаконно и е отменена Заповед №РД-15-549/13.04.2016г. на Кмета на Община Сливен, с която, считано от 13.04.2016г. е прекратено трудовото правоотношение на Л.С.С. и последната е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ Сливен при Община Сливен, т.е. предмет на въззивното производство са само исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

С допълнително Решение №793 от 27.10.2016г. по гр.д.№2343/2016г. СлРС е осъдил на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ Община Сливен да заплати на Л.С.С. обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 14.04.2016г. до 13.09.2016г. в размер на 12970,80лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, но това решение не е обжалвано от страните в законоустановения срок и е влязло в сила.   

Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед №РД-15-549/13.04.2016г. на Кмета на Община Сливен, за незаконно и неговата отмяна е основателен.

Безспорно по делото е установено, че ищцата Л.С.С. *** на длъжност „Директор“ на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ Сливен. Спорният между страните въпрос е по какво правоотношение ищцата е заемала посочената длъжност и от там - на какво основание е прекратено същото и това прекратяване законосъобразно ли е.

При преценка характера на съществувалото между страните правоотношение, съдът анализира подробно и обстойно всички събрани по делото писмени доказателства и споделя напълно правния извод на първоинстанционния съд, че между страните е сключен трудов договор №1/04.05.2012г., породил трудови правоотношения между страните. Посочения договор категорично има всички характеристики на трудов такъв, съгласно чл.66, ал.1 от КТ, като е сключен като такъв за неопределено време, но с първоначално уговорен срок на изпитване в полза на работодателя, т.е. трудов договор по чл.70, вр. с  чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Работодателят не се е възползвал от възможността за прекратяването му в уговорения срок за изпитване. В чл.1 от Договора изрично е посочено, че работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „директор“ с трудови задължения, отразени в длъжностна характеристика, екземпляр от която е връчена на служителя. В чл.2 от договора изрично е уговорено място на работа, работно време, основно трудово възнаграждение и допълнително такова за продължителна работа, периодичност на изплащането му, основен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ. Следователно е налице сключен трудов договор и възникнало трудово правоотношение между страните.

Напълно неоснователни и неподкрепени с нито едно доказателство по делото са твърденията във въззивната жалба, както и с отговора на исковата молба пред районния съд, че сключения между страните договор всъщност е договор за управление, погрешно озаглавен „трудов“. Както бе посочено, нито едно от представените от Община Сливен писмени доказателства не подкрепя този извод. Напротив, от анализа на договора и представената нормативна уредба, издадена от Община Сливен, се прави категоричния извод за учредено надлежно трудово правоотношение между страните.

Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗОС, Община Сливен е създала общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ – Сливен. Съгласно разпоредбите на чл.52 на ЗОС Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, като осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет. С правилника се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество. Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗОС, директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет. Следователно законът не съдържа изрични изисквания относно характера на договора, с който се възлага управлението, като уредбата е предоставена изцяло на съответния Общински съвет. В случая Общински съвет Сливен е приел Наредба за реда за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружество с общинско участие в капитала, в която в глава ІV Общински предприятия, в чл.26 е предвидено общинското предприятие да се управлява от директор, с който кметът на общината сключва трудов договор. В изпълнение на разпоредбата на чл.52, ал.3 от ЗОС, Общински съвет Сливен е приел Правилник за организацията, устройството и дейността на общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ при Община Сливен, с Решение №130/29.03.2012г., с който изрично е предвидено дейността на общинското предприятие да се осъществява от служители, работещи по трудово правоотношение /чл.30, ал.1/ и да се ръководи от директор /чл.24, ал.1/, който се назначава от Кмета на Общината, който сключва трудов договор с него. Следователно, анализирайки, приложимата в случая нормативна уредба, се установи безспорно, че подзаконовите нормативни актове предвиждат сключване на трудов договор и съответно възникване на трудово правоотношение с директора на въпросното общинско предприятие. Освен това, видно от Приложение №1 към Правилника, всички длъжности в щатното разписание на общинското предприятие, в т.ч. директора, е с изрично определено от Общински съвет – Сливен трудово правоотношение.

За да е налице договор за управление, то той следва да съдържа задължително бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора. С договора за управление /мениджърски договор/ се определят конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне, и чието неизпълнение е основание за възникване на договорната отговорност на управителя. В случая, както бе посочено по-горе, в договора от 04.05.2012г., сключен между ищцата и Кмета на Община Сливен е посочено мястото на работа и работното време; продължителността му; трудовото възнаграждение на лицето, периодичност на плащането му, отпуски, като относно трудовите задължения е посочено, че се възлагат такива, съгласно предоставена на лицето длъжностна характеристика /такава не е приложена по делото/. Договорът не съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които директорът на предприятието трябва да постигне. В него липсват каквито и да е финансови параметри, задължения за определена производителност, обем на оборота и печалби или инвестиции. При тези данни, следва да се приеме категорично, че договорът няма характер на договор за управление. Освен това, следва да се посочи, че в самия Правилник за организацията, устройството и дейността на общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ при Община Сливен, в разпоредбата на чл.24, ал.4, сочеща правата и задълженията на директора, няма поставяне на бизнес задача и постигане на определени икономически показатели, като изготвянето на план-сметка не означава поставянето на бизнес задача и търсенето на определен икономически резултат, както превратно представителят на Община Сливен тълкува въпросното задължение. Видно от приложената такава по делото за 2012г., това е чисто счетоводна форма, без планирани и поставени бизнес цели.

С оглед изложеното, безспорно между страните е налице трудово правоотношение, възникнало по силата на сключения на 04.05.2012г. трудов договор №1. За прекратяване на трудовото правоотношение са приложими разпоредбите на КТ – глава 16, изрично посочени и в самия договор - чл.4 от същия. За да е законосъобразно уволнението на ищцата – въззиваема, е необходимо същото да е извършено на някое от изчерпателно и императивно посочените в Кт на основания, по установения в КТ ред, като доказателствената тежест относно установяване на законосъобразността на уволнението се носи от работодателя – Община Сливен. Както вече многократно бе посочено, договорът между страните е трудов и посоченото от работодателя уволнение с предизвестие следва да почива на законово основание. Законодателят в разпоредбата на чл.328 от КТ изчерпателно е посочил основанията, на които работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие. В случая, нито в предизвестието, връчено на ищцата на 12.03.2016г., нито в последвалата атакувана Заповед №РД-15-549/13.04.2016г. на Кмета на Община Сливен, е посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Неоснователни са твърденията на работодателя, че основанието е чл.4 от сключения между страните трудов договор от 04.05.2016г., по изложените по-горе подробни съображения. Налице е прекратяване на трудовото правоотношение на нито едно от изчерпателно посочените от закона основания, т.е. налице е незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Работодателят в хода на производството дори не е представил като доказателство решението на Общински съвет Сливен №145/31.03.2016г., на което единствено основава прекратителната си заповед.   

Следва да се посочи, че в трудовата книжка на ищцата е посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл.328, ал.2 от КТ /само в нея, не и в прекратителната заповед/. В случая това основание е неприложимо, тъй като то изисква прекратяване на трудовото правоотношение от управител със сключен договор за управление /сключен на основание чл. 141, ал. 7 или чл. 244, ал. 7 ТЗ/ по отношение на служител с ръководни функции и в 9-месечен срок от сключване на договора за управление. В случая не са налице изискванията на законовата разпоредба /с изключение на ръководната длъжност на ищцата/, за да бъде приложимо посоченото в трудовата книжка на ищцата основание.

 

С оглед изложеното Заповед №РД-15-549/13.04.2016г. на Кмета на Община Сливен е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.  

Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ – Сливен. Този иск следва да бъде уважен, като за основателността му е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде постановена отмяната му.

Като е достигнал до същите правни изводи по отношение на двата иска – по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт и следва да бъде потвърден.

Решението на СлРС по отношение на акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно на ищцата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК са присъдени в пълен размер направените от нея разноски, а с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът е осъден да заплати съответната държавна такса.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, следва да се възложи на въззивника работодател, който следва да понесе своите така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата направените от нея във въззивното производство разноски в доказания размер от 420лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

                            

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №657/20.09.2016г. по гр.д.№2343/2016г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ц. О.“ №* да заплати на Л.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 420лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 18.01.2017г.  

 

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                              

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.