Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  3

 

гр. Сливен, 11.01.2017 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на единадесети януари през двехиляди и седемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                             М. С.

                                                                                мл.с.  Н. К.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 534 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба против първоинстанционно решение № 819/01.11.2016г. по гр.д. № 2943/16г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М.П.С.-Д. против Професионална гимназия по механотехника – Сливен искове по чл. 344 ал. 1 т.т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предяването на исковата молба до окончателното изплащане, и са присъдени на ответника разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззивнатата жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло цитираното решение като неправилно и незаконосъобразно. Въззивницата твърди, че РС без каквито и да е доказателства е приел, че ищцата е навършила пенсионна възраст и учителски стаж. Неправилни и несъстоятелни са изводите му, че ищцата е правилно уволнена, тъй като са били налице изискванията на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, формирал е правните си изводи чрез невярно тълкуване на нормата н ачл. 69в от КСО, в сила от 01.01.2016г. Заявява, че от тази разпоредба следва право за служителя/учителя, а не за работодателя. Счита, че неправилно предизвестието й е отправено преди да навърши изискуемата по чл. 68 от КСО възраст и това прави незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. Счита и, че неправилно съдът е приел, че работодателят  не трябва да се съобразява с разпоредбата на чл. 30 от КТД, тъй като той бил приет на 19.06.16г., след отправяне на предизвестието. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло искове. Претендира разноски.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, иска тя да бъде отхвърлена, а атакуваното решение – потвърдено. Заявява, че в дискресията на работодателя е да прецени при условията на коя норма – общата на чл. 68 от КСО или специалната спрямо нея на чл. 69в от КСО да се съобрази като прекратява трудовото правоотношение с учител, като в настоящия случай за ищцата са били налице условията за ранно пенсиониране, поради което уволнението й е законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва подадения от въззиваемата страна отговор. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на всички предявени искове. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък за тази.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и изложените в него доводи и иска да се потвърди като правилно атакуваното решение. Претендира разноските за тази инстанция, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е  неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, от гледна точка на хронологията на събитията, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въвежда тази част от мотивите по подразбиране.

Въззивният състав обаче не споделя правните изводи на РС.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Ключовият правопрепятстващ аргумент на въззивницата /ищца в първоинстанционното производство/, се състои в твърдението, че незаконосъобразността на уволнението й е резултат от неправилно приложение на разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, която предвижда право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие при осъществяването на определен фактически състав, но в случая липсва един от кумулативно изискуемите елементи – работникът или служителят да е навършил необходимата към този момент възраст за пенсиониране от 60 г. и 10 м. за жените.

Обосновава тезата си с довода, че правната норма налага отправянето на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е след момента, в който служителят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а въззиваемият-ответник е сторил това преждевременно, което води до материална незаконосъобразност на уволнението й.

Според работодателя е било достатъчно, че в течение на срока на предизвестие се е осъществил този юридически факт и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение това изискване е било налице, което е възприето и от решаващия съд в мотивите на обжалвания акт.

Настоящият въззивен състав не споделя последното виждане.

Както вече бе посочено, нормата на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ урежда субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, като му отправи писмено предизвестие, при придобиване от последния на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Интелектуалният прочит на законовия текст сочи, че отправянето на предизвестието трябва да следва момента, в който работникът или служителят е придобил това право, а не може да го предхожда. Обстоятелството, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – тоест – в момента на изтичане на срока за предизвестие, работникът или служителят вече е придобил правото на пълна пенсия, не може да валидира незаконосъобразните действия на работодателя, който е изразил волята си за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание в момент, когато то не е било налице. /това разрешение на въпроса е закрепено в практиката на ВКС в производства по чл. 290 от ГПК/.

Безспорни факти по делото са, че ищцата, родена на ***г., работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „старши учител-общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“, към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т.10 от КТ – 01.06.2016г. е била на 60 г. 9 м. и 6 дена, а към датата на изтичане срока на предизвестие – 01.07.2016г. е била навършила вече 60 г. и 10 м., което е станало на 25.06.2016г.,

В светлината на гореизложеното е видно, че когато е връчил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на цитираното основание, ответникът-работодател е игнорирал съществено законово условие, а именно – действителното съществуване на това основание в правния мир към този момент. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 335 ал. 2 от КТ конститутивният ефект на прекратяването настъпва с изтичане срока на предизвестието без да е необходима нарочна заповед за това и в случая издадената такава Заповед РД-08-011/01.07.2016г. има само констативно действие – тя нито създава, нито преурежда правното положение. Но доколкото волята на работодателя е била формирана в предходен момент, то е закономерно именно в този момент тя да почива на реално възникнало основание, понеже евентуалното му осъщестяване в по-късен момент представлява бъдещо несигурно събитие и е възможно преди него да настъпят други факти, които да обосноват различно основание за прекратяването на трудовото правоотношение.

Поради това като е отправил предизвестието до ищцата преди да е възникнало номинираното основание за уволнението й, ответникът е допуснал материалноправно нарушение, водещо до неговата незаконност.

Ответната страна се брани още с възражението, че към датата на връчване на предизвестието ищцата фактически е била вече придобила право на пенсиониране според нормата на чл. 69в от КСО, която е специална, тъй като урежда специфично право на учителите и нейното приложение е предпочтително спрямо общата уредба, заложена в чл. 68 от КСО. Това е втората точка на противопоставяне между страните.

Въззивният съд не счита, че разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ предвижда изборна възможност за работодателя да прекрати трудовото правоотношение със свой работник или служител както когато той е придобил право на пенсия при условията на чл. 68 ал. 1 от КСО, така и в случаите на т.н. „ранно пенсиониране“  по чл. 69в  ал. 1 от КСО, най-малкото защото втората хипотеза винаги ще се осъществява преди първата и на практика би обезсмислила съществуването й. Обратното, според този въззивен състав работодателят не може едностранно да прекрати с предизвестие на цитираното основание трудовия договор с работник или служител, без за последния да са налице общите условия за пенсиониране по чл. 68 от КСО, въпреки че са налице условията за  „ранно пенсиониране“  по чл. 69, 69а, 69б и 69в от КСО, ако работникът или служителят не е упражнил своето право на „ранно пенсиониране“.

В настоящия случай е безспорно установено, че до момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не се е възползвала от привилегията на „ранното пенсиониране“, възникнала за нея при изпълняване изискванията на чл. 69в от КСО – тъй като е имала навършени 57 г. и 10 м. и учителски осигурителен стаж повече от 25г. и 8 м. много преди отправяне на писменото предизвестие.

С нормата на чл. 69в /която е относима за спора/ от КСО  е създадена възможност в интерес на лимитативно посочен кръг от осигурени лица, по тяхна преценка да се възползват от нея с оглед по-тежките възрастови изисквания за пенсиониране при действащия общ режим по чл. 68 от КСО. Това е лично субективно право на работника или служителя, което не може да се упражни от другата страна по трудовото правоотношение – работодателя. Той не може да прекрати едностранно правоотношението с работника или служителя поради придобиване право на пенсия в хипотезата на чл. 69в от КСО. Такова субективно право в тази насока е регламентирано в разпоредбата на чл. 327 ал. 1 т. 12 от КТ в полза на работника или служителя, то е автономно и симетрично на правото на работодателя по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ. Двете се упражняват по собствената преценка на адресата на съответната норма без едното да зависи от другото – ако е осъществено основанието, само носителят на правото може да го реализира, без да е необходимо волеизявление или съгласие на другата страна.

Така, за да прекрати работодателят едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той трябва да се съобрази с изискването на чл. 68 от КСО. Единствено отклонение в посока зачитане наличието на предпоставките по чл. 69в от КСО може да се допусне само при положение, че работникът или служителят не само е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на тази норма, но е и упражнил това свое право преди отправянето на предизвестието.

Ако ищцата бе упражнила това свое субективно потестативно осигурително право за т.н. „ранно пенсиониране“, за ответника-работодател би възникнало съответно неговото субективно право по чл. 328 ал. 1 т. 10  от КТ, тъй като той вече не би упражнил личното субективно право на работника или служителя, свързано с извършване на преценката му дали желае да се пенсионира преди навършване на общата пенсионна възраст по чл. 68 от КСО. Тоест - само упражняването на осигурителното право от страна на ищцата и непредприемането от нейна страна на действия по прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327 ал. 1 т. 12 от КТ, може реципрочно да активира правомощието на ответника да упражни признатото му с нормата на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ право той да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие.

В случая няма аналогичност между горните постановки и констатираното фактическо положение, тъй като ищцата не е била упражнила осигурителното си право на ранно пенсиониране, а такова на общото основание по чл. 68 от КСО, за нея не е било възникнало към датата на отправяне на писменото предизвестие.

В обобщение -  в правнорелевантния момент изискванията за пенсиониране по общия режим не са били налице, а наличието на тези за „ранно пенсиониране“ не са били ползвани от ищцата, поради което ответникът е приложил неправомерно основанието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с нея.

В този аспект е безпредметно обсъждането на въпроса за спазването на срока на предизвестие, регламентиран в чл. 30 от КТД /макар въззивният съд също да счита, че нормата е неприложима, тъй като регламентираното с нея право е възникнало при сключването на договора на 19.06.16г. – след отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и работодателят не би могъл да антиципира новата продължителност на срока/, тъй като както се установи, самият акт на предизвестяване е незаконосъобразен поради липса на предпоставките за това.

Предвид изложеното дотук уволнението следва да бъде признато за незаконосъобразно и отменено като такова. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, макар и само с констативно действие, следва да бъде отменена, с оглед създаване на документална яснота в трудовото досие на ищцата. Така главният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Неговата основателност предпоставя основателността, а оттам – и уважаването на двете обусловени от него претенции по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ – за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на същото.

Ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „старши учител-общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ в ответната Професионална гимназия по механотехника – Сливен.

Тежестта на доказване на факта на оставане без работа след уволнението лежи върху ищцата и тя е ангажирала годни и убедителни писмени доказателствени средства в тази насока. Установен е както периодът на оставане без работа, така и размерът на последното брутно трудово възнаграждение получено от нея за цял отработен месец преди незаконното уволнение. Ответникът следва да бъде осъден да й заплати претендираната сума 6091, 32 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за шест месеца, които към момента на постановяване на настоящия съдебен акт са изтекли, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 12.07.16г. до окончателното изплащане.

Като е достигнал до обратните крайни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, поради което въззивната жалба против него е основателна и следва да се уважи. Атакуваният акт следва да бъде изцяло отменен и вместо него бъде постановен нов, с който исковете бъдат уважени, както е посочено по-горе.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззиваемата страна, която следва да понесе своите, както са направени и заплати тези на въззивницата в размер на 550 лв. за първата и 450 лв. за въззивната инстанция. Въззиваемият дължи и д.т. в размер на 403, 65 лв. за първоинстанционното производство и 201, 83 лв. за въззивното.

Ръководен от гореизложеното съдът

                            

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 819/01.11.2016г. по гр.д. № 2943/16г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО и вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М.П.С.-Д. с ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ Заповед РД-08-011/01.07.2016г. на директора на ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО МЕХАНОТЕХНИКА, със седалище гр. С., ул. „С. С.“ № * и ЕИК 000582643, с която е констатирано настъпването на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, след връчване на едномесечно предизвестие за това от 01.01.2016г.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ М.П.С.-Д. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител-общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ в  Професионална гимназия по механотехника – Сливен.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ  ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО МЕХАНОТЕХНИКА – СЛИВЕН да заплати на М.П.С.-Д. обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца вследствие на незаконното уволнение в размер на 6091, 32 лв., представляващи шестмесечното й брутно трудово възнаграждение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 12.07.2016г. до окончателното изплащане.

 

 

ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника – Сливен да заплати на М.П.С.-Д. направените разноски по делото в размер на 550 лв. за първоинстанционното и на 450 лв. за въззивното производство.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника – Сливен да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 403, 65 лв. за първоинстанционното и на 201, 83 лв. за въззивното производство.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: