Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

гр. Сливен, 19.01.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.  Б.

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: С.  К.

 

                                                                                В. А.

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  гр. д. № 536 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се развива по реда на.435, ал.1 от ГПК.

         Депозирана е жалба от „Обединена българска банка“ АД – гр.София против Постановление за прекратяване на изпълнителното производство, постановено по изп. дело № 19/2012г. по описа на ЧСИ М. М., рег. № 768 в КЧСИ, с район на действие Сливенски окръжен съд.

В жалбата се излагат съображения относно немотивираност на атакуваното постановление и неговата неправилност. Твърди се, че в случая ЧСИ неправилно е приложил разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят е получавал удовлетворение чрез извършване на доброволни плащания от страна на длъжниците, като задължението е погасявано до 29.05.2015г. включително. По този начин, считано от тази дата не е изтекъл изискуемия двугодишен срок по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е имал правен интерес да прави искания за предприемане на изпълнителни действия и допълнително да товари длъжниците с разноски. Твърди се още, че тъй като страните са постигнали съгласие за начина на погасяване на задължението, приемлив и удовлетворяващ и двете страни, не е правно оправдано взискателят да бъде принуждаван, под страх от прекратяване на изпълнителното дело, да продължава да изисква извършването на едни или други изпълнителни действия. Поведението на взискателя се твърди, че не може да се приеме за липса на активност и незаинтересованост, тъй като той е получавал периодични плащания, които са го удовлетворявали.

От съда се иска да отмени като неправилно атакуваното постановление и върне делото на ЧСИ за продължаване на производството.

Жалбата е връчена редовно на длъжниците в изпълнителното производство Г.Д.П. и Т.Ж.П., като в указания срок същите не се депозирали възражения.

От ЧСИ M.M. е представено становище, в което се излага хронологията на извършените по делото процесуални действия.

От фактическа страна се установява следното :

Изпълнително дело № 20127680400019 е образувано на 17.01.2012г. със страни : „Обединена българска банка“ АД – взискател и длъжници Г.Д.П. и Т.Ж.П..

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на запори на трудовите възнаграждения на двамата длъжници и същите са наложени на 24.01.2012г. по отношения на Г.П. в ЕТ „Мишел – Диана Желева“ и на 25.01.2012г. на Т.П. в медицински център „Г.Миркович“.

На 15.01.2013г. по делото е входирано уведомление от ТЗЛ медицински център „Г.миркович“, с което уведомява, че трудовия договор на Т.П. е прекратен, считано от 28.12.2012г.

Считано от 16.02.2012г. до 29.05.2015г. по изпълнителното дело са постъпвали ежемесечно вноски от длъжниците Г.Д.П. и Т.Ж.П..

С молба от 05.10.2016г. длъжниците Г.Д.П. и Т.Ж.П. са поискали прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С Постановление от 05.10.2016г. на ЧСИ M.M. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Разглежданата жалба е допустима, депозирана в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от инстанционния контрол при обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Действително разпоредбата на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, когато „взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години“. Следва обаче да се има предвид, че до 29.05.2015г. в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметка на съдебния изпълнител са постъпвали ежемесечно суми при доброволно плащане от длъжниците. Този начин на изпълнение на задължението е удовлетворявал напълно взискателя, поради което същия до настоящия момент не е поискал провеждането на други принудителни действия по събиране на вземането му. При доброволното изпълнение за взискателя не съществува правен интерес да търси изпълнение посредством принуда. Едва при прекратяване на доброволното изпълнение за взискателят възниква интерес от предприемане на принудителни действия и от този момент насетне започва да тече указания в чл.433, ал.1,т.8 от ГПК преклузивен срок. Т.е. считано от 29.05.2015г. този срок изтича на 29.05.2017г. и към момента на постановяване на атакуваното постановление същия не е изтекъл. ЧСИ неправилно е приложил законовата разпоредба и неправилно е приел, че за взискателя липсва активност, тъй като се е дезинтересирал от изпълнението.

Предвид гореизложеното, съдът намира Постановление за прекратяване на изпълнителното производство, постановено по изп. дело № 19/2012г. по описа на ЧСИ M.M. за неправилно и като такова същото следва да бъде отменено, а делото върнато на ЧСИ за продължаване на производството.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р  Е  Ш  И

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на изпълнителното производство, постановено по изп. дело № 19/2012г. по описа на ЧСИ M.M., рег. № 768 в КЧСИ, с район на действие Сливенски окръжен съд.

УКАЗВА НА ЧСИ M.M., рег. № 768 в КЧСИ, с район на действие Сливенски окръжен съд да продължи изпълнителните действия по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :