Р  Е Ш Е Н И Е № 50

ГР.С., 21.03.2017г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на  двадесет и първи март, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.Б.

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Х. М.

                                                                                  В.А.

     При секретаря П.С. , като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 538 по описа за 2016г, за да се произнесе, съобрази:

 

        Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

        Образувано е по жалба на Г.А.К. и Я.А.К., съответно длъжник и ипотекарен длъжник по изп.д.№ 77/2014г.  на ЧСИ П.Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС, срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 28.10.2016г.

Жалбоподателите твърдят, че наддаването при публичната продан не е  било извършено надлежно, а имотът не бил възложен по най-високата предложена цена. ЧСИ извършил нарушение на чл. 492 ал.2 ГПК, като допуснал и вписал в протокола устно наддавателно предложение с размера на два задатъка вместо с един, което било грубо нарушение по смисъла на чл. 435 ал.3 ГПК, изразяващо се в ненадлежно наддаване при публичната продан,което довело до постигане на по-ниска цена. Вместо устно наддавателно предложение от  един задатък, равняващ се на 36 360лв, било допуснато предложение от два задатъка, в размер на сумата 72 272лв, или обща сума 510530.90лв, като по този начин наддавачът М.Д.М. била подставена в привигилирована позиция спрямо останалите наддавачи. Освен това, първоначалният вариант на протокола от проведената публична продан претърпял корекция, като теста“ в размер на един задатък, т.е.36 360лв“ бил заменен с израза „два задатъка – 72 720лв, което поставяло под съмнение безпристрастността на ЧСИ и умишлено поставяне в привилигирована позиция на наддавача М.Д.М. спрямо  втория наддавач. Като краен резултат продажбата била осъществена на по-ниска цена и ги увреждало като длъжници. И на последно място- в същия ден и час имало насрочена и друга продан от същия ЧСИ, което било физически невъзможно.

Молят за  отмяна на  постановлението за възлагане от 28.10.2016г. и връщане на делото на ЧСИ за провеждане на нова публична продан.

Взискателят не е изразил становище по жалбата в указания му срок.

      В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е приложил  мотиви  към жалбата, ведно с  копие от изп.дело.

       Депозирал е изисканите от съда допълнителни писмени обяснения.  

       В тях твърди, че  поправката в протокола за обявяване на купувач на имота от 18.10.2016г, е извършена от него на другия ден, в кантората му, след като негов служител го уведомил, че е допусната техническа грешка при съставянето на протокола , като вместо сумата 72 720лв, която е размера на два задатъка, била записана първоначално в протокола сумата  36 360лв, т.е. размера на един задатък, като едновременно с това, крайната цена , която предложил  наддавача, обявен за купувач, била калкулирана правилно с двойния задатък. Тази техническа грешка била поправена от ЧСИ в неговата канатора, макар и не в деня на наддаването и не в присъствието на наддавачите. ЧСИ твърди, че се касае за техническа грешка, тъй като само в протокола било отразено, че наддавача наддавал устно с размера на един задатък, а всъщност били два и крайната продажна цена, предложена от този  наддавач била най-високото наддавателно предложение. Счита, че извършената поправка в протокола не е нарушение на процедурата по наддаването, тъй като волеизявлението било направено от наддавача  така, както е извършена корекцията в протокола и няма несъответствия с извършеното наддаване. Твърди, че в ГПК няма процедура, по която съдебния изпълнител да поправи своята грешка, като призовава страните, както е в исковия процес. Затова грешката се отстранявала без тяхното участие. Освен това, допусната грешка не била съществена, тъй като предложената цена била изписана вярно и била калкулирана с размер на два задатъка, както заявил самия наддавач. Допусната от ЧСИ техническа грешка не била процесуално нарушение и не следвало от тази грешка да страда наддавача, който бил добросъвестен както при наддаването, така и при плащането на цената.     

 В с.з. жалбоподателите не се явяват. Представляват се от  процесуален представител, който счита жалбата за основателна по изложените в нея  съображенията и моли да бъде уважена.

    В с.з. взискателят „ОББ“АД, не се представлява от законен или упълномощен представител.

         Съдът, след като се запозна с жалбата, възражението и представеното копие на изп. дело,  прие за установено следното:

     Изп.дело № 2014 837 040 077 по описа на ЧСИ П.Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС, е образувано по  молба на „ОББ“АД-гр.София въз основа на изпълнителен лист от 20.10.2011г, издаден по ч.гр.дело № 4502/2013г на СРС за  осъждането на длъжника Г.А.К. да заплати на кредитора следните суми: 47 059.19лв-  неизплатено задължение по договор за  предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 17.10.2007г, Анекс №1/25.02.2008г, допъл. споразумение №2/13.09.2010г и допълн. споразумение №3/13.09.2010г,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2013г до окончателното й изплащане,  сумата 9959.30лв- договорна лихва за периода 25.07.2011г- 18.11.2013г, сумата 247.46лв- наказателна лихва за периода 25.07.2011г-18.112013г, както и 2 372.51лв.разноски.

      С договора за  предоставяне кредит за ремонт и строителство от 17.10.2007г, „ ОББ“АД отпуснала на длъжника  Г.А.К. банков кредит в размер на 50 000лв, от които : 30 000лв- за рефинансиране на покупката на ПИ с идентификатор № 67338.404.360, находящ се в ГР.С., м.“Среди дол“ и  20 000лв за ремонт на самостоятелен обект с идентификатор № 67338.404.359.2, изграден  в груб строеж в ПИ с идентификатор № № 67338.404.359 и представляващ семеен хотел.

      За обезпечаване вземането, с нотариален акт № 198/18.10.2007г, т. 8, рег.№ 10655, дело№ 1270/2007г на Нотариус Д.Н., с рег. № 092 и район на действие СлРС, вписан в СВп, третото - лице ипотекарен длъжник „Плам“ООД, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.“А.М.“*,  чрез управителите си Г.А.К. и Я.А.К., учредило в полза на банката-кредитор договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ масивна сграда- семеен хотел, изградена в груб строеж, с разгърната застроена площ 793 кв.м., състояща се от три етажа с мансарда, с осем броя двойни стаи, три броя апартаменти и бистро за четиридесет души, която сграда е построена в НУПИ № 1757, част 5, в м.“Среди дол“, в землището на ГР.С., целият с площ 820 кв.м., която сграда по КК на ГР.С.  представлява сграда  с идентификатор № 67338.404.359.2, със застроена площ 216 кв.м., на 4 етажа, с предназначение- хотел, построена в ПИ с идентификатор №  67338.404.359, в землището на ГР.С., м.“Среди дол“, с площ 849 кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана територия и начин на трайно ползване-ниско застрояване / до 10м/.

     За обезпечаване вземането на кредитора, ипотекарните длъжници- Г.А.К., Я.А.К.,М.С.К. и Я.К.К., учредили ипотека върху собствения си имот, представляващ ПИ с идентификатор № 67338.404.360 по КК на ГР.С., с площ 733 кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана територия и начин на трайно ползване-ниско застрояване / до 10м/.

      С разпореждане от 28.01.2014г ЧСИ присъединил към настоящото изп.дело №77/14г и следните  изп.дела  № 86/2014г, № 87/2014г, № 88 /2014г; № 89/2014г; №90/2014г/, а с разпореждане от 17.02.2014г -и    изп. дела -  № 168/14 и № 167/14.  

   Поканата за доброволно изпълнение е връчени на длъжника  на  11.03.2014г, но не е последвало доброволно изпълнение в дадения двуседмичен срок.

   Покана за доброволно изпълнение е връчена и на ипотекарните длъжници, които също не са предприели доброволно изпълнение  

   На 18.03.2014г  е вписана и възбрана върху ипотекирания имот.

   Към този момент същият се индивидуализира като ПИ с идентификатор № 67338.404.438,  образуван от  ПИ с идентификатор № 67338.404.359 и ПИ с идентификатор № 67338.404.360.  

    Възбрана е наложена и върху находящите се в имота сгради, представляващи :1 /сграда с идентификатор №67338.404.438.1, със застароена площ 189 кв.м., на два етаж, представляваща  многофамилна жилищна сграда и 2/сграда с идентификатор №  67338.404.438.2, със застроена площ 216 км., на 4 етажа, представляваща хотел. 

   На 13.06.2014г  ЧСИ  извършил опис на имота, за което е съставил протокол за опис от същата дата. 

   С помощта на вещо лице определил пазарна стойност на имота, в размер на  943 000лв.  

   Първата публична продан на имота е  насрочена от 20.09.2014г до 20.10.2014г, при начална цена 75% от първоначалната- 707 250лв.

   С протокол от 21.10.2014г първата продан е обявена за нестанала поради неявяване на наддавачи.

   Последвали са втора, трета, четвърта и пета продан- всички, обявени за нестанала поради неявяване на наддавачи.

   По молба на взискателя е насрочена шеста публична продан от  17.09.2016г до 17.10.2016г, при начална продажна цена от 363 600лв.

   Данъчната оценка на имота е 453 715.20лв.

   С протокол от 14.09.2016г, съставен по реда на чл. 487 ал.3 ГПК, ЧСИ констатирал, че проданта е редовно разгласена.

   На 17.10.2016г, в РС-Сливен  са  били регистрирани са само две  писмени наддавателни предложения, както следва:

    1/ Първото регистрирано наддавателно предложение с вх. №1/17.10.2016г е от М.Д.М., за сумата  364 000лв ;

  2/ Второто регистирано наддавателно предложение с вх. № 4/17.10.2016г, е направено от „Б. и син“ЕООД, с управител Х.Д.Б.,  чрез пълномощника му Д.Х. Б., за  сумата от 365 090.90блв.

    Двамата наддавачи са внесли задатък в размер на 36 360 лв.    

    На 18.10.2016г, в 16 часа,  в сградата на РС-Сливен, в присъствието на двамата наддавачи, ЧСИ отворил постъпилите две писмени наддавателни предложения, извършил проверка на книжата и обявил, че най-високото писмено наддавателно предложение е направено от втория участник в проданта -„Б. и син“ЕООД, за сумата  365 090.90блв, след което наддавачите направили и устни наддавателени предложения.

    В  протокола за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочената публична продан и обявяване на купувач от 18.10.2016г са отразени следните три устни наддавателни предожения:

   1/ М. Д. М., предложила стъпка с размера на един задатък - 36 360 лв или цена в размер на 401450.90лв;

   2/ „Б. и син“ЕООД, предложил също стъпка с размера на един задатък- 36 360лв или цена от 437 810.90лв,

   3/ М. Д., предложила стъпка с размера на два задатъка, т.е. сумата 72 720лв или цена 510 530лв

    И тъй като нейното устно наддавателно предложение било най-високо,  с протокол от 18.10.2016г, ЧСИ я обявил купувач на имота.

    На следващия ден,  служител от кантората на ЧСИ го уведомил, че е допусната грешка при съставянето на протокола от 18.10.2016г като при отразяването на третото по ред устно наддавателно предложение, направено от наддавача М. Д. М., вместо сумата 72 720лв, представляваща размера на два задатъка, в протокола била отразена стъпка от един задатък – или сумата 36 360лв, но като крайна предложена цена била правилно калкулирана разликата от 72 720лв.

     Като счел, че се касае за техническа грешка,  ЧСИ поправил протокола за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочената публична продан и обявяване на купувача от 18.10.2016г,  като поправката извършил в кантората си, след приключване на проданта и в отсъствието на наддавачите, които не били уведомени  за това. Поправката се  състои в ръкописно изписване от ЧСИ на стр.3 от протокола, в  т.3, при отразяване на третото по ред устно наддавателно предложение, направено от М. Д. М., като вместо „с размер  с един задатък,  или сумата 36 360лв“,  ЧСИ поправил  с израза : “два задатъка“, или сумата „ 72 720лв „ 

   ЧСИ поставил подпис, печат и отбелязал, че поправката е негова.

   След като М. Д. М. внесла остатъка от продажната цена за имота, с  постановление за възлагане от 28.10.2016г, имотът  й е възложен за сумата  510 530.90лв, а ДДС в размер на 10 109.52лв , за сумата 520 640.42лв.

   Въз основа на така установеното  от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

   Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител, от надлежна  страна и в законоустановения срок.

   Разгледана по същество, е  основателна, по следите съображения:    

          Жалбоподателите  в качеството си на  длъжник и на ипотекарен длъжник, съгласно чл. 435 ал.3 ГПК са легитимирани да подадат жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот. 

           Постановлението за възлагане може да се обжалва  само  на две основания: поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най - високата предложена цена.

           Разпоредбата на чл.435ал.3ГПКотносно хипотезата на ненадлежното наддаване визира случаи, в които е нарушена предвидената в чл. 489 и чл.490 ГПКпроцедура относно конкретното  наддавателно предложение, когато липсват негови реквизити, не е внесен задатък, ако има пороци при регистрирането му в канцеларията на съответния районен съд, при неспазване на срока за провеждане на публичната продан или при участие на лица без право да наддават.

             Действията, които са част от наддаването и надлежното им извършване, и подлежат на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане са изброени изчерпателно в т.8 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/13 г.на ОСГТК.

     Това са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това,  действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите  при провеждане на наддаването с явни  наддавателни  предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата цена.

        Оплакванията в жалбата се свеждат до това,  че ЧСИ допуснал незаконосъобразно устно наддаване със стъпка от два задатъка вместо с един;  че била извършена еднолично и без мотиви поправка в протокола от 18.10.2016г за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочената публична продан и обявяване на купувач, като ЧСИ заместил в текста наддавателното предложение на наддавача М. Д. М.,  което било “ в размер на един задатък“ с израза “два задатъка“, което опорочило проданта и довело до  умишлено поставяне в привилегирована позиция на единия наддавач за сметка на другия.    Освен  това, ЧСИ провел в същия ден и час друга публична продан, което било фактически невъзможно.

    Съдът прецени само второто оплакване за основателно.  

    Когато наддаването се е развило  чрез явен търг с устно наддаване, следващ тайното наддаване,  наддавачът, предложил  най-високата цена при тайното наддаване, трябва да бъде обявен за купувач и това се отразява в протокола/ чл. 492 ал.1 изр.последно ГПК/.  Незабавно след обявяването продължава устното наддаване при желание за това от страна на явилите се наддавачи. Правят се явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, която не може да бъде по-малка от размера на един задатък/ 10% от първоначално обявената цена на имота/.

        С  писмените надвавателни предожения се изчерпва  тайната част на  публичната продан.  Явната част  продължава, ако някой от  явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък. Тогава съдебния изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на  още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и  наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията , за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. 

        Разпоредбата на чл. 492 ал.2 ГПК урежда  установена от закона минимална фиксирана стъпка на наддаване, която цели достигането на по–висока  цена с оглед по–пълното удовлетворяване на взискателя.

        Граматическото и логическо тълкуване на чл.492, ал.2 от ГПК - „цена, по-висока с размера на един задатък”, налага извода, че законодателят е установил минимална стъпка в размера на един задатък, за да се гарантират интересите на всички страни в производство и най – вече на длъжника, като имота бъде продаден по възможно най–високата цена. 

        Предлагането на стъпка в размер по – голям от един задатък при устното наддаване не води до накърняване интересите нито на длъжника, нито на взискателя.  Дали чрез едно/ако стъпката е по – голяма от един задатък/ или чрез няколко устни наддавателни предложения /ако стъпката е в размер на един задатък/, единствено волята и възможностите на наддавачите определят до каква продажна цена ще се достигне при устното наддаване, а законодателят не е определил таван, който да препятства нереално високи предложения.         

     Със съставения от ЧСИ протокол от 18.10.2016г , за купувач на имота е обявен единия от двамата наддавачи, който е предложил по-високата  цена на имота, отразена в протокола,  а именно: 510 530.90лв.

     От самият протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочената публична продан и на купувач от 18.10.2016г.,  е видно,  че ЧСИ е извършил поправка в размера  на третото по ред устно наддавателно предложение, направено от наддавача  М. Д. М., като поправил размера на задатъка от един на два, а  на стъпката-  от 36 360 лв на 72 720 лв.

      Тази поправка е направена на другия ден, след приключване на проданта и в отсъствието на наддвачите, нито им е съобщена, поради което с тези действия ЧСИ е опорочил проданта, тъй  като  поправка не е  извършената по надлежния ред.

     Тъй като няма изрична уредба за начина на извършване на поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителното производство, субсидиарно следва да намерят приложение общите правила на ГПК.  Съдебният изпълнител може да поправи допуснати от него очевидни фактически грешки или да допълни свой акт,  когато е налице пропуск, тъй като пороци са възможни във всяко съдопроизводство, но това трябва да стане по реда на ГПК.  

    Следователно, поправката в протокола за обявяване на купувач  се извършва с нарочен акт на съдебния изпълнител- в случая постановление за поправка на допусната явна фактическа грешка в протокола за обявяване на купувач и едва след това се съставя постановлението за възлагане на имота.

    Този акт, макар да няма самостоятелен характер, се съобщава на страните, които могат да го обжалват, доколкото е неразделна част от постановлението за възлагане на недвижим имот. 

    Като не е спазил законово регламентирана процедура, по която се извършва поправка на очевидна фактическа грешка в протокола за обявяване на купувач, ЧСИ е съставил  протокол, който впоследствие поправил, от съдържанието на който съдът не би могъл да направи извод дали наддаването е било  извършено  надлежно.

    Третото оплакване, свързано с провеждане в същия ден и час на друга продан, съдът преценя за неоснователно. Дори да има нарушение, съгласно ТР  № 2 от 26.06.2015 г.  по т. д. № 2/13 г.на ОСГТК, касае се за действия, които не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.

         По изложените съображения, съдът следва да отмени атакуваното постановление за възлагане на недвижим имот от  28.10.2016г, като незаконосъобразно и върне делото на съдебния изпълнител за извършване на нова публична продан на имота.         

    Водим от гореизложеното,  съдът   

 

Р   Е   Ш  И  :

 

     ОТМЕНЯ по  жалба на Г.А.К. с ЕГН- ********** и  Я.А.К. с ЕГН – **********,***, постановление за възлагане на недвижим имот от 28.10.2016г по изп.дело.№ 77/2014г на ЧСИ П.Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

     ВРЪЩА делото на ЧСИ П.Г. за извършване на нова публична продан на имота.  

     Решението  не  подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: