Р Е Ш Е Н И Е № 8

гр. Сливен, 13.01.2016 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл. С. Н. К.

при секретаря С., като разгледа докладваното от младши съдия Н. Коритарова възз.гр. д. № 541 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „НИКОЛА 28“, ЕООД, ЕИК: 200933578, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № *, представлявано от управителя Н.П. чрез адв. М.П. от САК,  против Решение №754/19.10.2016 г.  по гр.д. №2427 / 2016 г. на  СлРС, с което  се признава на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Р.М.С., ЕГН: ********** *** за незаконно и се отменя Заповед № 1 / 11.03.2015 г. на управителя на въззивното дружество, с която считано от 11.03.2015 г. е прекратено трудовото правоотношение на същия. Със същото решение ответното дружество е  осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 300 лв. и да внесе държавна такса по бюджета на съда в размер на 50 лв.

Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и се моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени разноските сторени от въззивното дружество пред двете инстанции.

Въззивното дружество е ответник в първоинстанционното производство и обжалва посоченото решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и се моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени разноските сторени от въззивното дружество пред двете инстанции.  Посочва, че на работника е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № 1 / 11.03.2015 г., тъй като не се бил явил на работа и не дал обяснения затова, поради което на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е било прекратено трудовото му правоотношение. Липсата на обяснения извън полученото като елекронно съобщение била изцяло по вина на работника, който бил многократно възпрепятсвал опитите на работодателя да се свърже с него за да му връчи искане за обяснения. Работникът не се бил явил за да получи заповедта си за уволнение, поради което били правени опити същата да му бъде връчена с куриер с две последователни пратки и чрез нотариус Шидерова на постоянния му и настоящ адрес, но членовете на домакинството му отказвали да я получат. По този начин бил възпрепятсвал работодателя да му връчи заповедта за уволнение. Счита, че заповедта за уволнение била връчена на работника с изпращането на нотариалната покана на посктоянния и настоящия му адрес, чието получаване било отказано от членовете на домакинството му. Заповедта за уволнение следвало да се счете най-късно връчена с получаването от работника на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.02.2016 г. по ч.гр.д. № 293/2016 г. Счита, че искът е бил погасен по давност и такова възражение своевременно било направено с отговора на исковата молба. Посочва, че  по смисъла на чл. 358, ал. 1 КТ искът следвало да бъде предявен най-късно в двумесечен срок, считано от датата, на която работникът бил получил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК- 08.02.2016 г., тъй като към заявлението за издаване на заповедта за изпълнение били приложени заповедите за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, с които длъжникът би могъл да се снабди. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била мотивирана, като ясно било посочено в какво се изразява нарушаването на трудовата дисциплина-„неявяване на работа от 7 работни дни“. Било установено, че тези дни били последователни, тъй като от 04.03.2015 г. до датата на издаването на заповедта за уволнение 11.03.2015 г.  работникът не се бил явявал на работа. Цитира практика на ВКС относно изискванията към заповедта за уволнение по чл. 195, ал.1 КТ. В процесната заповед за уволнение дисциплинарното нарушение било описано с всички свои признаци и извършването му от работника било безспорно установено. Описанието на дисциплинарното нарушение било достатъчно ясно и позволявало на работника да организира съдебната си защита и да оспори фактите изложени в заповедта, поради което извода на СлРС че били нарушени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ бил неправилен. Фактът на извършване на дисциплинарно нарушение не бил оспорен от работника и бил безспорно доказан с представените по делото констативни протоколи и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

           Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени разноските сторени от въззивното дружество пред двете инстанции.

         С въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от Р.М.С., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.Й.. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва, че правилно СлРС бил приел, че заповедта за уволнение била връчена на ищеца на 10.05.2016 г. и към датата на подаване на исковата молба- 07.06.2016 г. законоустановения срок не бил изтекъл. Представените документи относно кореспонденцията водена между страните изхождали от трето лице Д.Р., което не било включено в кръга от лицата, които могли да представляват дружеството по закон. Правилен бил извода на СлРС, че заповедта за уволнение била издадена в нарушение на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не било в нея посочено нито едно нарушение конкретизирано със своите субективни и обективни признаци, което да послужи като основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.  Непосочването на нарушението и кога било извършено- в кои два последователни дни не се бил явил на работа възпрепятствало съдебната защита на работника и било невъзможно да се прецени дали са били спазени законоустановените срокове предвидени в чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарните наказания. В заповедта за уволнение били посочени и други дисциплинарни нарушения по чл. 187, т.8 и т.10 КТ, но не били конкретизирани действията, с които работникът ги бил извършил.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В с.з., въззивното предприятие, редовно призовано не изпраща процесуален представител. На 05.01.2017 г. в деловодството на СлОС е депозирана молба от адв. М.П. от САК в качеството й на процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, с която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемият редовно призован не се явява лично и изпраща неговият процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. М.Й. ***, който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването - и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като с него се претендира признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и отмяна на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание "уволнение".

Между страните е безспорно, че са се намирали в  трудово правоотношение помежду си, възникнало на основание на сключения между тях трудов договор № 046 от 19.01.2015 г., по силата на който на ищеца ответното дружество е възложило да изпълнява, а той е приел длъжността  „Помощник-готвач“ за неопределено време.

Това трудово правоотношение било прекратено със Заповед №001/11.03.2015 г. ., с която  му било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършеното от него дисциплинарно нарушение по  чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3 КТ, изразяващо се в  следното „Лицето не се явява на работа от седем дни, същото не представя обяснения за причините за неявяването, както не представя и болничен лист. Лицето е изпратило електронни съобщения до негов колега, че не желае да идва повече на работа“. Останалите посочени в заповедта нарушения на трудовата дисциплина извън нарушението по т. 2 на ал. 1 на чл. 190 КТ изобщо не са описани от обективна и субективна страна и изцяло липсва  мотивация по отношение на тях.

Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира, като се следва едно определено дисциплинарно производство. То обхваща четири основни въпроса: установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина; определяне на вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед за дисциплинарно наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя - установява извършването на определено по фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина, извършено от работника, като е длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая от ищеца не са били поискани  обяснения. Разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ не съдържа правила за формалното иницииране на дисциплинарното производство, нито за формата на поканата на работодателя за даване на обяснения. Не е необходимо работодателя да уведоми работника за производството, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Според константната съдебна практика на ВКС достатъчно е работодателя да уведоми работника, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение. Непоискването на обяснения е основание за отмяна на заповедта за уволнение без да се разглежда спора по същество - чл. 193, ал. 2 КТ. Законният представител на работодателя се е опитал да се свърже по телефона с работника за да разбере причината поради която работникът не идва на работа, а не за да го уведоми  и изслуша за наложеното му дисциплинарно наказание и да поиска от него обяснения по см. на чл. 193 КТ. В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели Михайлова и Берчев. Били са съставени констативни протоколи за самоотлъчка на работника за всеки един от седемте дни на неговото отсъствие, но същите не се установи дали са били получени от ищеца. В самата заповед за уволнение също не се посочват тези констативни протоколи.

Предметът на спора в настоящото производство между страните са два основни въпроса- моментът на връчване на заповедта за уволнение и мотивирането на заповедта за уволнение по отношение на описаното в нея нарушение на трудовата дисциплина- „неявяване на работа от 7 работни дни“.

По отношение на момента на връчване на заповедта за уволнение в случая е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ, която предвижда, че когато заповедта е изпратена с писмо с обратна разписка меродавен е момента на получаване на писмото от работника. По правното си действие на връчване на заповедта е приравнено изпращането й с препоръчано писмо с обратна разписка. Въззивният съд напълно приема за правилни изводите на СлРС, че в случая работодателят, в чиято доказателствена тежест е да докаже законосъобразността на извършеното от него дисциплинарно уволнение не е представил никакви доказателства, че изпратените от него писма с обратна разписка по куриер са били получени от ищеца и че същият е получил изпратените до него нотариални покани. Напротив от представените разпечатки на куриерската фирма се установи, че изпратените писма с обратна разписка са останали непотърсени, а нотариалните покани са получени от трето лице. Заповедта за уволнение не е била връчена на ищеца и когато той е бил уведомен за образуваното срещу него заповедно производство и в този смисъл СлОС споделя изводите на първоинстанционния съд. Заповедта за уволнение е била връчена на ищеца в настоящото производство едва на 10.05.2016 г., когато е получил същата като приложен документ към исковата молба с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 221, ал. 1 КТ предявена срещу него от въззивното дружество по гр.д. № 1335/2016 г. на СлРС, който факт е служебно известен на съда. Спазен е предвиденият в чл. 358 КТ двумесечен преклузивен срок за предявяването на иска, който започва да тече от момента на връчването на заповедта за уволнение.

По отношение на следващия спорен между страните въпрос следва да се отбележи че разпоредбата на  чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на  чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.

В практиката си ВС и ВКС е констатирал, че едно от честите нарушения при налагането на дисциплинарно уволнение, което води до признаването му за незаконно, е именно нарушението на  чл. 195, ал. 1 от КТ. Както беше посочено той е очертал задължителните елементи на съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение. Само посочването на законовия текст, без да се сочат данните и фактите, прави заповедта незаконна с всички произтичащи от това последици. Посочването на нарушението, за което се налага дисциплинарното уволнение, като един от основните и задължителни елементи от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение, означава неговото описание с признаците, които съдържа. В процесната заповед за уволнение описаното нарушение на трудовата дисциплина макар и непълно се подвежда под състава на предвиденото в т. 2 на чл. 190 КТ нарушение изразяващо се в неявяването на работа най-малко в два последователни работни дни. Работните дни се смятат за последователни и когато са разделени от почивни дни или от официални празници. В конкретния случай липсва посочване на периода през който е извършено нарушението и не е уточнено дали се касае за неявяване на работа в продължение на седем последователни работни дни. Правилно и законосъобразно районният съд е констатирал липсата на този задължителен елемент от обективната страна на извършеното нарушение, тъй като не е уточнен с посочването на конкретни дати периода на извършване на нарушението.

Органите, които налагат дисциплинарни наказания са работодателят или определено от него лице или друг орган оправомощен от закона. Работодателят е дисциплинарнонаказващия орган за работниците и служителите, с които е в трудови правоотношения, за които той е другата страна по трудовото правоотношение. Налагането на дисциплинарно наказание е основната проява на неговата дисциплинарна власт като съставна част от работодателската му власт, но единствено по отношение на нарушение на трудовата дисциплина в неговото предприятие, не и по отношение на нарушение на трудовата дисциплина извършено при друг работодател. В процесният случай за описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина компетентен да наложи дисциплинарното наказание "уволнение" е бил законния представител на работодателя- управителя на дружеството, който е издал заповедта за уволнение.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззивното предприятие, което следва да понесе своите разноски, както са направени. Въззиваемият не претендира разноски за въззивната инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №754/19.10.2016 г.  по гр.д. №2427 / 2016 г. на  Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от датата на съобщаването.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                         2.