Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №17

 

гр. Сливен, 27.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М.Б.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

мл.с. Н. К.

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №1 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №733/13.10.2016г. по гр.д.№3349/2015г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Р.М.А. иск с правно основание чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че И.Н.К. му дължи сумата от 3000лв., платена от първия на втория с два банкови превода: на 20.01.2012г. – 1300лв. и на 30.01.2012г. – 1700лв. като капаро по сключен между тях през 2012г., в устна форма, договор, по силата на който А. възложил на К. да му изработи 50 бр. пчелни отводки срещу възнаграждение от 6000лв., за която сума /3000лв./ СлРС е издал в производството по ч.гр.д.№2772/2015г. на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1735/31.07.2015г. На ответника К. са присъдени разноски, като е отхвърлено искането за присъждане на разноски, направено от ищеца А..

            Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство

Р.М.А. чрез пълномощника му адв.Г. *** и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство Р.М.А. чрез адв.Г. обжалва посоченото решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че между него и ответника е сключен договор за изработка. Посочва, че той никога не е твърдял такъв договор, а договор за покупко-продажба на тези отводки. Посочва, че и в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата си молба е посочил, че сумата от 3000лв. е превел на ответника като капаро по сключен устен договор за покупко-продажба на пчелни отводки. Срокът за изпълнение на договора за продажба бил до 31.08.2012г. Решението на районния съд било силно противоречиво. Посочва, че задължението за снабдяване с необходимите сертификати е на продавача на отводките и липсата на тези сертификати са неизпълнение на договора за продажба, тъй като дори и да има произведени отводки, то той не може да ги получи без сертификатите и не може да участва за подпомагане по националната програма по пчеларство. Поради това, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявения против К. иск. Претендира присъждане на направените в производствата пред двете инстанции разноски, както и разноските по заповедното производство. 

            С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство И.Н.К. чрез пълномощник адв. Н., който оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че по делото не са събрани доказателства относно твърдението на въззивника за сключен договор за покупко-продажба. Посочва, че той е изпълнил задълженията си по договора за изработка още през м.юни 2012г., но поради неиздаването на своевременно поисканите и дължими сертификати за произход от страна на НРАП – Пловдив, не е могъл да ги предаде на ищеца, но за това той не носел договорна отговорност. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба, като анализира подробно събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал. Правилен бил извода на районния съд, че ищецът не е прекратил договора по предвидения за това ред, поради което и исковата претенция се явява неоснователна. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът Р.А., редовно призован, не се явява и не се  представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника ва въззивника адв.Г. ***, който заявява, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което признае за установено, че въззиваемия му дължи исковата сума. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Излага подробни съображения относно основателността на исковата си претенция.

В с.з., въззиваемият И.К., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв.П.Н., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди решението на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен положителен установителен иск за установяване дължимост на вземане в размер на 3000лв., представляващо дадено капаро по устен договор за изработка на 50 бр. пчелни отводки, за което вземане на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.93, ал.2, вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

На първо място, с оглед правната квалификация на исковата претенция, както съдът посочи, първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения иск, с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения. Изрично ищецът в исковата молба говори за изработване на пчелни отводки. Доклада по чл.146 от ГПК е надлежно изготвен в присъствието на двете страни в о.с.з., като пълномощникът на ищецът не е възразил на дадената от съда квалификация, а само е допълнил, че освен изработка е сключен и договор за продажба на отводките. Анализирайки всички обстоятелства, изложени в исковата молба и уточненията в първото по делото о.с.з., в което са изяснявани отново фактическите основания на иска, както и събраните доказателства, въззивният съд приема, че е налице задължение, представляващо даден от възложителя задатък по сключен между страните в устна форма договор за изработка на пчелни отводки.

Налице е договор за изработка, по силата на който ответникът К. се е задължил със свои материали и труд да създаде /изработи/ 50 броя пчелни отводки, които да предаде на ищеца. Уговорено е възнаграждение в размер на 6000лв. Между страните не се спори, че половината от тази сума е заплатена през м.януари 2012г. по банков път с два превода, като видно от представените по делото писмени доказателства, подкрепени от свидетелските показания, сумата е заплатена като капаро. Въззивният съд споделя напълно извода на районния съд, че тази сума не е платена като авансова част от дължимото за изпълнителя възнаграждение, нито, че е предоставена като средства за изработване на поръчаното /чл.259 от ЗЗД/, тъй като такова доказване не е проведено. Въпросната сума представлява задатък, служещ като доказателство за сключване на договора, обезпечаващ неговото изпълнение и служещ и като обезщетение за вредите, които изправната страна евентуално би претърпяла от неизпълнението на договора.

Въззивният съд споделя напълно извода на СлРС относно изпълнението на задълженията на изпълнителя – ответника К. по договора за изработка и не следва да ги преповтаря. С оглед специфичния характер на договора и съответните нормативни изисквания, подробно посочени от първоинстанционния съд, за да изпълни изцяло задълженията си по договора за изработка на пчелните отводки и за да може да ги предаде на възложителя, безспорно задължение на изпълнителя е било да снабди възложителя и с необходимия сертификат за произход, издаден от развъдна организация и ветеринарно-медицинско свидетелство, без които безспорно изработените пчелни отводки /рояци/ не могат да се предадат на възложителя и да се транспортират до неговия кошер. Независимо от причините, изпълнителят не е изпълнил това си задължение, т.е. е налице неизпълнение от негова страна на своите задължения по договора за изработка.

Неизпълнението на договора от страна на изпълнителя и наличието на капаро /безспорно платено по договора/, е дало възможност на възложителя да се откаже от договора, от която той обаче не се е възползвал. За да се породи правото на далия капарото – в случая ищеца, да иска неговото връщане /в двоен размер/ е изправната страна да се откаже от договора. Доказателства в тази насока ищецът не е ангажирал, като не е направил дори и твърдения за разваляне на договора /такова заявление липсва и в исковата молба, като безспорно, с оглед съдебната практика, е можело да бъде направено/. Поради това, макар и да е изправна страна, дала капаро по договор, неизпълнен в цялост от насрещната страна, то на този етап няма право да иска връщане на даденото капаро без да се е възползвал от възможността да развали договорната връзка, да се откаже от неизпълнения договор. Следователно последният кумулативен елемент от сложния фактически състав на разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД, обуславящ основателност на исковата претенция, не е налице – не е направено изявление на ищеца като изправна страна за отказ от договора.

Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.93, ал.3, вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответника направените от него в първоинстанционното производство разноски.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемият е претендирал присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят в доказания размер от 600лв. за платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №733 от 13.10.2016г., постановено по гр.д. №3349/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА Р.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати И.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата от 600 /шестстотин/ лева., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.