Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 30.01.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        Мл.с.: Н. К.                                                                                   

 

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 3 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

         Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Д. против решение № 886/17.11.2016 г. по гр.д. № 2978/2016 г. на СлРС, с което К.Д.К. с ЕГН **********,***, е бил осъден да заплати на въззивницата Д. ежемесечна издръжка в размер на 300.00лв. считано от 15.07.2016 г., като иска в останалата претендирана част до 600.00 лв. месечно бил отхвърлен. С обжалваното решение К. е бил осъден да заплати на Д. издръжка за минало време в размер на 1410.00 лв. за периода 01.1.2015 г. до 15.07.2016 г., а за разликата до претендирания пълен размер от 2730.00 лв. искът е бил отхвърлен. Така също е бил отхвърлен предявения от Д. против К. иск за заплащане на по 1300.00 лв. за всяка една от двете семестриални такси за всяка учебна година и К. е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 488,40 лв. Във въззивната жалба се сочи, че в утвърдителните си части решението е неправилно и необосновано в отхвърлителната част по иска с правно основание чл. 144 от СК, а по отношение на иска по чл.149 от СК решението било неправилно, както в отхвърлителната, така и в осъдителната част. По отношения на предявения иск по чл.146 от СК жалбоподателят заявява, че по категоричен начин е установила и четирите предпоставки необходими за уважаване на иска, а именно, че ищцата е пълнолетна и продължава образованието си, не е навършила 25-годишна възраст, няма имущество, от което да се издържа, родителят, от който се търси издръжката, би могъл да я заплаща без затруднение. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е бил приел, че са установени нуждите на ищцата и че в този смисъл неправилно не е кредитирал представената по делото експертиза. Посочва, че в изготвената експертиза е установено, че учебното заведение не предлага общежитие, самата редовна форма на обучение налага ежедневно присъствие на занятия. Тези обстоятелства не били оспорени от ответника, те му били известни. По отношение на претенцията на семестриални такси страната е посочила, че това не отделен иск, а че е част от иска по чл. 144 от СК. Поради естеството си това вземане нямало месечна цикличност, а годишна, поради което било изведено в исковата молба като отделен прерургатив, но не и вън от иска по чл. 144 от СК. Страната счита, че отхвърлянето на този разход е неправилно и необосновано. От друга страна посочва, че безспорно се било установило по делото, че ответникът по иска за 2015 г. е реализирал доход в размер на 22 664,31 лв. или средно месечно около 1800.00 лв. и при условие, че не е задължен към друго лице обосновано било да се приеме, че то е в състояние да дава търсената месечна издръжка в размер на 600.00 лв., без особено затруднение. На следващо място страната е посочила, че решението е неправилно и по отношение на предявен иск по чл. 149 от СК  Посочва се, че ищцата не е намалила иска си за периода от I-VII 2016 г. изобщо, а заради сумата, която е получила от ответника в хода на делото, а като е приспада от размера на присъдената издръжка още веднъж размера на платеното, съдът бил предоставил двойна привилегия на ответника. Моли се в отхвърлителните части да бъде отменено и да бъдат уважени исковете, така както са направени. Няма направени претенции за разноски.

         В срока по чл. 258 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от К.Д.К., против решение № 8876/17.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 2978/2016 г. по описа на СлРС. Решението е обжалвано в осъдителната част, с която жалбоподателят е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лв. . Посочва се, че в тази си част то е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон. Страната счита, че нуждите на ищцата от търсената издръжка са недоказани и определеният размер на издръжка в размер на 300.00 лв. е прекомерно завишен, като той не е съобразен с реалните нужди на търсещия издръжка. Посочено е, че ищцата не е представила доказателства относно обстоятелството къде живее, дали е под наем или при близки, заплаща ли наем, какви разходи има за транспорт, за храна, за учебници и др. Моли да се постанови решение, с което определената в обжалваното решение издръжка да бъде намалена до 200.00 лв. месечно. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба депозирана от Д. от адв. В. процесуален представител на К.. Страната посочва, че в случая не е налице пълна безусловност на задълженията за издръжка, а от друга страна заплащане на семестриална такса за обучение е следвало да се включи в задължението за издръжка и не е можело да се разглежда като отделен иск. Отново посочва, че претенцията на ищцата е недоказана и че дори определения размер на издръжка в размер на 300.00 лв. е прекомерен. Отново се посочва, че направената експертиза не е годно доказателствено средство за установяване на действително направени разходи. Моли се въззивната жалба да не бъде уважавана.

         В с.з.въззивницата Д. редовно призована се явява лично и с адв. Д., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Не претендира разноски.

         В с.з. въззивникът К., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител адв. В. моли да се уважи депозираната от него въззивна жалба. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От представеното уверение № 21065/29.112016 г. от Нов Български Университет се установява, че въззивницата Д. е записана за есенен семестър за 2016/2017 г. редовна платена форма на обучение, със специалност „право“.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата Д. на 22.11.2016 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 25.11.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника К. на 23.11.2016 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 29.11.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивните жалби са  редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледани по същество жалбата депозирана от Д. се явява частично основателна, а тази на К. се явява неоснователна.

По предявения иск по чл.144 от СК съдът взе предвид следното:

Съгласно цитираната правна норма родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно във ВУЗ, за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст при обучение във ВУЗ и не могат да се издържат по доходите си или от използване на имуществото си и родителите им могат да им дават издръжка без особени затруднения. За уважаване на иска е необходимо да се установят няколко обстоятелства. На първо място да се установи , че ищеца учи във ВУЗ. Това обстоятелство се доказва от представените по делото писмени доказателства, вкл. от представеното пред настоящата инстанция уверение от НБУ. Доказано е, че ищцата нее навършила 25-годишна възраст, както и че тя не може да се издържа от доходите си и или от използването на имуществото си, тъй като не разполага с такова. Доказан е е доход на ответника по иска в размер на около 1800.00 лв. месечно, от който той би могъл да дава издръжка на детето си. Не е доказано по най - пълен начин, обаче по делото, какви са точно нуждите на ищцата от получаване на издръжка, за да бъде определен размерът й и съответно да се прецени дали е във възможностите на ответника да дава търсената издръжка. Макар и оскъдни обаче доказателствата установяват, че ищцата учи във ВУЗ, което е с платена форма на обучение и семестриалните такси са в размер на 1300.00 лв. Това обстоятелство не се и спори от ответника по иска. Ноторно известно е на съда, че Нов български университет не предоставя на студентите си възможност да ползват общежитие, както и че минимална наемна цена, при съвместно ползване на жилище в гр. София е около 250.00 лв. Макар и оформена отделно претенцията за заплащане на семестриална такса всъщност представлява част от исковата претенция за присъждане на месечна издръжка. По този начин се установява, че на ищцата са необходими поне 217.00 лв. за заплащане на семестриална такса месечно. Съдът счита, че са необходими допълнителни средства за издръжка на ищцата за храна, отопление, облекло и други ежедневни грижи. По този начин съдът счита, че е справедливо да й бъде определена месечна издръжка в размер на 800.00 лв., от които 600.00 лева да се заплащат от бащата . Съдът намира, че ответникът по иска ще е в състояние, без особени затруднения, да заплаща месечна издръжка в такъв размер, тъй като  неговите лични доходи са в размер на около 1800.00 лв., той няма задължение към други лица и за самия него би оставала сума от 1200.00 лв., която съдът намира,че ще му бъде достатъчна за живот. Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде изменено в този смисъл, като се увеличи присъдената издръжка от 300 лв. на 600 лв. месечно, а диспозитивът, с който е отказано присъждане на семестриална такса, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Така присъдената издръжка следва да бъде заплащана от 15.07.2016 г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

По отношения на предявения иск по чл. 149 от СК за издръжка за минало време съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно поради следните съображения:

Първоначално с исковата молба е било претендирано ответникът да бъде осъден да заплати за периода 01.10.2015 г. до 14.10.2016 г. месечна издръжка в размер на 390.00 лв. По-късно, с нарочна писмена молба от 07.09.2016 г., ищцата е посочила, че баща й – ответникът по иска К., в хода на производството е извършил плащане на 1050 лв., поради което моли К. да бъде осъден да й заплати за периода от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г. месечна издръжка в размер на 390.00 лв., а за периода от 01.01.2016 г. до 14.07.2016 г. месечна издръжка в размер на 240.00 лв. Следва да се отбележи, че в тази молба ищцата не е посочила, че желае след като съдът й определи издръжка, да приспадне получените от нея 1050.00 лв., а е поискала изменение на исковата си претенция, като за месеците от 01.01.2016 г. до 14.07.2016 г. е поискала това изменение да бъде в размер на 240.00 лв. Няма твърдения, че за миналия период от време ответникът не е заплащал необходимите средства за семестриална такса. Не са направени твърдения, че ищцата и в минал период от време е ползвала жилище под наем и е заплащала наемна цена в определен размер. Ето защо съдът намира, че издръжка в размер на 300.00 лв. месечно би била справедливо определена. С тази сума следва да бъде задължен ответникът по иска за периода от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г., съответно от нея ще бъде приспадната сумата от 1050.00 лв., която е получена от ищцата в хода на производството и за периода от 01.01.2016 г. до 14.07.2016 г. месечната издръжка ще бъде определена в размер на 240.00 лв. В този смисъл решението на РС – Сливен в тази част ще бъде потвърдено.

Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото в полза на въззивника К. не следва да бъдат присъдени деловодни разноски.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 886/17.11.2016 г. по гр.д. № 2978/2016 г. на Районен съд – Сливен в частта, с която предявеният иск по чл. 144 от СК, от Р.К.Д. ЕГН **********,***, против К.Д.К. ЕГН ********** ***, е отхвърлен като неоснователен и недоказан за сумата над 300.00( триста) лева до претендирания размер от 600.00( шестотин) лв.

 

         в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на Р.К.Д. ЕГН **********,***, против К.Д.К. ЕГН ********** *** за заплащане под формата на издръжка на сумата от 1300.00 ( хиляда и триста )лв. за всяка от дължимите за обучението в Нов български университет семестриални такси за всяка учебна година.

 

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

        

         ОСЪЖДА К.Д.К. ЕГН ********** *** да заплаща на Р.К.Д. ЕГН **********,***, на основание чл.144 от СК, ежемесечна издръжка в общ размер на 600.00(шестстотин) лева., от които 300.00 ( триста) лв. присъдени с решение № 886/17.11.2016 г. по гр.д. № 2978/2016 г. на Районен съд – Сливен и 300.00 ( триста) лева допълнително присъдени с настоящето решение. Издръжката следва да бъде заплащана от 15.07.2016 г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решение № 886/17.11.2016 г. по гр.д. № 2978/2016 г. на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.