Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 13

 

гр. Сливен, 26.01.2017

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                 Мл.с.    Н. К.    

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 4    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №  912/25.11.2016 г. по гр.д. № 278/2016 г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- застраховане” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С.С.” № *, ет.5 против Д.Г.Й. с ЕГН  ********** *** искови претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1533.84 лв., представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение,  15.00лв. – ликвидационни разноски, 271лв. съдебни разноски и 96.89 лв. лихва върху главницата за периода от  01.05.2015 г. до 14.12.2015г. , ведно със законната лихва считано от 14.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за които по ч.гр.д. № 5153/2015г. на СлРС е  издадена заповед за изпълнение №  3462/18.12.2015 г., като неоснователни и е осъдено дружеството да заплати на ответника направените в производството разноски.

 

Подадена е въззивна жалба против това решение от  застрахователното дружество – ищец, в която се твърди, че решението  е неправилно. На първо място съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Съдът не е изложил мотиви защо приема, че искането на ищеца за разпит на свидетел-очевидец е неоснователно. Развиват се съображения в тази насока, като се инвокират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.  С допускането на тези нарушения ищецът е бил лишен от възможността да докаже в условията на главно и пълно доказване механизма на процесното ПТП.На второ място се излагат съображения относно изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза и разпита на вещото лице  като се сочи, че заключението е неправилно интерпретирането от  решаващия съд Така се сочи че правните изводи на решаващия съд са неправилни и необосновани, което е порок на решението. Постановеното решение е неправилно и поради това, че съдът не се е произнесъл по всички доказателства по делото и не ги е оценил и анализирал поотделно в тяхната съвкупност. Така съдът не е обсъдил доказателствената сила на административно наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение и влязлото в сила НП като ответната страна не ги е оспорвала и не е провеждала пълно и главно доказване с оглед опровергаване на съдържащите се в документите факти и обстоятелства. Прави се доказателствено искане с цел установяване механизма на процесното ПТП да  бъде допуснат до разпит свидетел очевидец, който е посочен. Иска се решението да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, което да е довело до неправилност на постановеното решение. Не са налице нарушения на процесуалните правила, свързани с отказа да бъде разпитан посочения от ищеца свидетел, тъй като този свидетел не би могъл да даде вярно и от техническа страна компетентно заключение за непосредствената причина за настъпилото ПТП. На този  технически въпрос е отговорено от вещото лице изготвило заключението по авто-техническата експертиза. Поради това искането за допускане до разпит по делегация на този свидетел, е неоснователно, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно. По повод направеното доказателствено искане настоящият състав го намира за неоснователно. В открито  с.з. проведено на 2510.2016 г. районният съд е мотивирал защо не следва да се допуска  разпит по делегация на свид. И.Г., като е посочил, че поставените към него въпроси не биха допринесли за изясняване на правно релевантни факти, а и обстоятелствата, за които се отнасят тези въпроси, са изяснени по делото. Така е неоснователно твърдението в жалбата, че съдът без мотивно е отказал разпита на този свидетел. Поставените към него въпроси касаят притежаването на специални знания, а други са изяснени по делото. Поради това не следва да бъде уважавано искането за разпита му по делегация и пред тази инстанция.

 

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба, не прави нови доказателствени искания и оспорва като прекомерно заплатеното адвокатско възнаграждение.

В с.з. въззивника се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане "Гражданска отговорност". Съгласно  чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), застрахователят се освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования при задължително застраховане "Гражданска отговорност", когато вредите на третите лица са причинени от застрахования, тъй като същият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това. Правото на регрес на застрахователя настъпва, след като плати обезщетението на третите увредени лица. Настоящият състав на въззивният съд приема, че за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването на повредата или неизправността, която е застрашавала безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на нея. В този случай, независимо че е заплатило застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованото лице не се освобождава от гражданската си отговорност. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес, когато повредата или неизправността на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът на МПС е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например с Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК, е прието, че в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресия иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.

         Представеният АУАН представлява официален свидетелстващ документ, издаден е от лице, снабдено с държавна удостоверителна власт, в кръга на неговата компетентност и са спазени предвидените от закона ред и форма. Поради това той има освен формална и материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както се твърди в документа. Тя е обвързваща съда поради характера на документа и за оборването й е необходимо да се докаже неверността на изявленията, тоест – че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Ответникът е оспорил акта и издадената НП и е разрушил тази сила. Чрез заключението на назначената експертиза е опровергал обективираните в тях факти чрез доказване на тяхната невярност. Така с годни доказателствени средства с равна или дори по-голяма доказателствена сила е опровергана формалната и материална доказателствена сила на документите по административната преписка.

Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че съдът не е взел предвид писмените доказателства съдържащи се в административно-наказателната преписка. Още в писмения отговор на исковата молба ответникът е възразил срещу верността на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление, като е оспорил верността на съдържащите се в тях констатации /виж писмения отговор на стр.56 от първоинстанционното дело/. Защитната теза на ответника се е заключавала в твърденията му, че настъпилото ПТП е резултат от  случайно събитие.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Наказателно процесуалния кодекс сочи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието като това се прилага и за актовете на РС по глави 28 и 29 от НПК. Така в случая не е налице влязла в сила присъда, решение или споразумение за прекратяване на наказателното производство, което да обвързва гражданския съд и да е задължително за него по отношение на обстоятелствата, посочени по-горе. Поради това в хода на съдебното производство ищецът е следвало да установи с относими и допустими процесуални средства наличието на тези обстоятелства. Правно релевантни за гражданско правната отговорност за онези човешки постъпки, които са довели до или допринесли за злополука. Елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане при автотранспортни злополуки е човешко деяние, което е противоправно, т.е. което противоречи или нарушава изискванията, установени с правна норма. Самият факт, че от дадено човешко деяние са причинени вреди показва, че поначало са нарушени правни разпоредби на ЗДП и ЗЗД, а оттук че това деяние е противоправно. В случая обаче ищецът и въззивник не е доказал тези обстоятелства. Съдебно-техническа експертиза е дала заключение относно механизма на настъпилото ПТП и техническите причини, довели до това, с което съдът се е съобразил.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 280 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, което не се явява прекомерно и е съобразено с минималните размери, определени в наредбата.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №  912/25.11.2016г. по гр.д. № 278/2016 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- застраховане” АД ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С. С.” № *, ет.* да заплати на Д.Г.Й. с ЕГН  ********** *** сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: