Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 16.02.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                                   МЛ.С. Н. К.

при секретаря К., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно гр. дело № 5 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.Г.В., А.Д.И. и Г.Д.В. чрез адв. Е.М. с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. * против Решение №899 / 21.11.2016 г.  по гр.д. № 1922 /2016 г. на  СлРС,  с което се допуска съдебна делба между К.А.В., ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Х.Ч. *** и А.Г.В., ЕГН: ********** ***, А.Д.И., ЕГН:********** *** и Г.Д. С., ЕГН: ********** *** на следния недвижим имот: сграда с идентификатор № 67338.510.384.2 с начин на трайно ползване: жилищна сграда, еднофамилна на два етажа, с площ 112 кв.м., находяща се на административен адрес: гр. С., ул. „С. С.“ № *, построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.510.384 одобрен със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед № КД-14-92462-25.02.2016 г. на началника на СГКК-Сливен, с площ от 272 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, при съседни поземлени имоти с идентификатори: № 67338.510.385, № 67338.510.378, № 67338.510.366 и № 67338.510.374 при следните квоти: 6/36 ид.ч. за К.А.В.; 20/36 ид.ч. за А.Г.В.; 5/36 ид.ч. за А.Д.И. и 5/36 ид.ч. за Г.Д. С..

Решението се обжалва като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и се моли въззивния съд да го отмени и им присъди сторените разноски пред двете инстанции.

 Въззивниците обжалват посоченото решение като недопустимо, неправилно и необосновано.  Посочват, че в противоречие с материалния закон СлРС бил приел, че не бил изтекъл десетгодишния давностен срок по чл.79, ал. 1 ЗС в полза на ответниците за придобиване на процесния имот по давност за периода от 27.12.2005, когато бил вписан констативния нотариален акт с посочените в него квоти за страните от правото на собственост върху процесния имот до 2015 г., като неправилно бил приел, че владението им било прекъснато с отправената до тях нотариална покана, която била получена от тях на 06.10.2015 г. СлРС не бил коментирал съдържанието на поканата, нито коя от предвидените в чл. 116 ЗЗД хипотези за прекъсването на давността счел, че е налице. Твърди, че в случая не била налице нито една от предвидените в чл. 116 ЗЗД хипотези за прекъсване на давността. В самата покана отсъствало искане за предаване на фактическата власт върху имота, като ищецът сам изрично бил признавал, че не упражнява фактическата власт върху имота. Самият той посочвал, че имотът е бил владян от наследодателя на въззивниците, а след това от въззивницата Г.Д.В.. От самата покана било видно че ищецът не бил владял имота за периода от 2005 г. до 2015 г. След връчването на поканата ищецът не бил предприел никакви действия за завладяването на имота и за прекъсване на владението на ответниците. Получаването на поканата от двама от ответниците не било съставлявало действие по см. на чл. 116 ЗЗД или по чл. 81 ЗС. Твърди, че ищецът с поканата не целял да отблъсне владението и бил наясно с манифестацията на намерението на въззивниците да придобият целия имот и им предлага продажба на дела си. Освен това поканата не била връчена на един от двамата ответници и СлРС е следвало да прецени какви са правните последици по отношение на него. Давността не била прекъсната по отношение на неуведомения владеещ ответник и дела на ищеца следвало да бъде намален до 4/36 ид.ч., а дела на този ответник увеличен с 2/36 ид.ч.

          Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да  отхвърли предявеният иск за делба поради основателност на възражението за придобиване на делбения имот по давност изцяло от ответниците включително и по отношение на дела на ищеца. При условие на евентуалност се иска изменение на атакуваното решение по допускане на делбата, като въззивният съд да намали квотата на ищеца до размер 4/36 ид.ч.

            С въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от К.А.В., ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Х.Ч. ***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

            С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като законосъобразно. Претендира сторените разноски пред въззивната инстанция. Оспорва изцяло доводите изложени във въззивната жалба като неоснователни. СлРС се бил произнесъл по всички въпроси от значение за първата фаза на делбата- кои са имотите, кои са съделителите и при какви квоти се допуска делба въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно било възражението на жалбоподателите за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въззиваемият и неговият брат, който бил наследодател на ответниците били водели преговори за доброволното ликвидиране на съсобствеността помежду им. След смъртта на брат му въззиваемият бил изпратил покана до въззивниците, с която още веднъж бил изразявал намерението си да ликвидира съсобствеността помежду им като им отправил предложение за изкупуването на неговия дял и претенция за заплащане на месечен наем. Не било установено с какви точно действия наследодателя на ответниците бил завладял целия имот и по какъв начин явно и недвусмислено бил манифестирал това свое намерение пред въззиваемия. Не били доказани двата елемента от фактическия състав на придобивната давност- упражняването на фактическата власт върху имота и намерението за своене на имота. Твърдяното от ответниците владение върху имота не могло да бъде характеризирано като непрекъснато, спокойно, постоянно, явно и несъмнено. Позовава се на показанията на свидетеля Дичев и на свидетелката С.. Твърди, че поканата е била връчена и на тримата ответници. Поканата не съдържала признаване на възражението за изтекла в полза на ответниците давност, а от съдържанието й било видно, че ищецът още се считал за съсобственик на имота. Цитира съдебната практика според която промяната на държанието във владение като предпоставка за придобиването по давност на чужд имот изисквала да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика за да може той да предприме действия с оглед защитата на правото си на собственост. В случая ответниците били демонстрирали поведение на държатели, а не на владелци спрямо ищеца, тъй като не били демонстрирали пред него намерението си да владеят неговата идеална част от имота. С оглед на изложеното моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В с.з., въззивниците  редовно призовани не се явяват лично. На 13.02.2016 г. в деловодството на СлОС е постъпило становище от процесуалния им представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв.  Е.М. ***, който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

 В с.з. въззиваемият редовно призован се не се явява лично и се представляват от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв. Х.Ч. ***, която моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд  и пред въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено по отношение на квотите при който  е допусната делба между страните на процесния имот. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. 

Въззивният съд намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС и се намира на първата фаза на делбата, като с първоинстанционното решение са определени съделителите, обектите на делбата и квотите. Налице е съсобственост между страните, която е възникнала на основание наследство и прехвърлителна сделка.

По отношение на възражението за изтекла десетгодишна придобивна давност върху 1/6 ид.ч. на ищеца от процесния съсобствен имот в полза на ответниците следва да се отбележи, че за да настъпи придобивния ефект на оригинерен способ, посочен в констативния нотариален акт следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи вещта като своя да няма случаен характер, а да бъде израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от други лица, непрекъснато, което означава да не е загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС, несъмнено, спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин и явно, което означава да не е установено по скрит начин.

В настоящия случай, процесния недвижим имот е съсобствен между страните, като правото им на собственост произтича от наследяване и прехвърлителна сделка. Ответниците,  претендиращи придобиването му по давност в периода след 2005 г., като са едни от съсобствениците , наред с ищеца. В случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. В случая законовата презумпция е неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Счита се, че сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно.

От съдържанието на процесната покана от 01.10.2015 г. не би могло да се приеме, че волята на ищеца е да признае владението на ответниците, нито че същите са били манифестирали пред него промяната в намерението си да своят целия имот и включително и неговата 1/6 ид.ч. от имота. Напротив видно от него ищецът се счита за съсобственик на тази 1/6 ид.ч., която е придобил като наследство от починалия си баща и предлага да  продаде на ответниците своята 1/6 ид.ч., както и иска обезщетение за лишаването му от ползване на имота. С поканата им дава срок след изтичането на който той счита, че поради техния отказ да изкупят неговата 1/6 ид.ч. от имота ще може да я продаде на трето лице или ще упражни по съдебен ред правото си на делба. Поканата не прекъсва давностния срок, тъй като той изобщо не е започвал да тече, защото липсва манифестиране от страна на ответниците съсобственици на промяна в намерението им за своене на имота по отношение на ищецът съсобственик. Ирелевантно за настоящия спор е дали и трите ответници са получили поканата, тъй като от нейното съдържание не се установява признание на факта на владеенето на имота от страна на ответниците само неговото ползване от тях в качеството им на държатели, поради което същата не прекъсва давностен срок, който изобщо не се установи дали е започнал да тече. С констативния нотариален акт от 2005 г. се признава собствеността на ищеца и наследодателя на ответниците върху посочените идеални части от процесния имот, но датата на констативния нотариален не е датата, на която наследодателя на ответниците е манифестирал промяна в намерението си за своене на имота и не се е превърнал от държател на съсобствените идеални части от процесния имот във владелец на същите.

От събраните по делото доказателства и преди всичко от свидетелските показания на свидетелите съдът намира, че такова манифестиране на промяна на намерението от страна на ответниците спрямо ищеца не е налице. Въззивниците не са обективирали промяна в намерението си за своене на идеалните части на съсобственика, нито са извършили каквито и да са действия на отблъскване на неговото владение. От показанията на свидетелите С. и Д., В. и Д. се установява, че ответниците са направили подобрения на процесната сграда, в която в момента живее майката на техния наследодател и на ищеца. Двете дъщери и майката към настоящия момент не живеят в имота. Установява се показанията на всичките свидетели за уговорка между двамата братя семейството на наследодателя на ответниците да продължава да живее в процесната сграда, но не се установява че същите са демонстрирали на ищеца съсобственик промяна в намерението си за своене на имота, нито някакви конкретни действия, с които да са му показали, че третират имота като свои. Обитаването на къщата, извършването на подобрения и уговорките на страните относно нейното ползване не съставляват действия по отблъскване на владението на единия съсобственик. От показанията на свидетелите В. и Д. се установява, че отношенията между двамата братя били влошени, но не може по категоричен начин да се установи, че наследодателя на ответниците е отблъснал владението на брат си като го е изгонил от къщата. На следващо място дори и да приемем, че по този начин е била манифестирана промяна в намерението, не може да се установи конкретния момент, в който е станало това, тъй като се посочват три възможни дати- 2010 г., 2012 г. преди да почине Д. Д., т. е. 2014 г., като към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл десетгодишният давностен срок, ако приемем която и да е от тези дати за начална. Ответниците не доказаха свои собствени действия, с които да отблъснат владението на ищеца-съсобственик и да доведат до знанието му промяна в тяхното намерение за своене на вещта. Следва да се отчете заинтересоваността на свидетелката В. като дъщеря на ищеца и с оглед на нейното намерение тя да живее в къщата.

Ответниците в първоинстанционното производство, съгласно правилата на процеса, следваше да докажат по несъмнен и категоричен начин отблъскването на владението на ищеца, и да докаже, че твърдяната промяна в намерението е била външно обективирана и доведена до неговото знание, както и да докажат, че е изтекъл в тяхна полза предвиденият в чл. 79 ЗС давностен срок, който в случая започва да тече от довеждането до знанието на ищеца съсобственик на промяната в намерението им. По този начин  твърдението за придобиване правото на собственост върху целия процесен недвижим имот по силата на давностно владение след  2005  г. до 2015 г. от страна на въззивниците остана недоказано.

СлРС неправилно е определил квотите между съсобствениците. С Констативен нотариален акт № 39, том  IX, рег. № 9947, дело № 868 от 2005 г. са признати за съсобственици по давностно владение и наследство на процесния имот П. С. В. на 4/6 ид.ч. от имота, К.А.В. на 1/6 ид.ч. и Д. А. Д. на 1/6 ид.ч. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №56, том V, рег. № 4947, дело № 505 от 2011 г. П. С. В. продава на сина си Д. А. Д. своите 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Същият по този начин придобива общо 5/6 ид.ч. от този имот, тъй като има и 1/6 ид.ч. от него придобита по наследство от баща му. Брат му К.А.В. придобива по наследство от баща си 1/6 ид.ч. от същия имот. Д. А. Д. починал на 17.09.2014 г.  и според приложеното по делото удостоверение за наследници има трима наследници- съпругата му  А.Г.В. и двете му дъщери А.Д.И. и Г.Д. С.. А.В. получила, тъй като 4/6 ид.ч. от процесния имот били СИО 2/6 ид.ч. или 6/18 ид.ч., които съставлявали нейната част от СИО, която се прекратила със смъртта на единия съпруг и 1/3 от останалите в наследство от съпруга й 2/6 ид.ч., тъй като наследявала заедно с двете си дъщери или 2/18 ид.ч. и 1/3 от неговата 1/6 ид.ч. от имота или 1/18, която съпругът й бил придобил по наследство от баща си. Същата общо била придобила 9/18 ид.ч. от процесния имот /6/18 +2/18+1/18/ или 3/6 ид.ч. Двете дъщери А.Д.И. и Г.Д. С. били придобили всяка по 1/3 от  1/6 ид.ч. , която техният наследодател бил придобил по наследство от имота или 1/18 ид.ч. и по 1/3 ид.ч. от 2/6 ид.ч., които се включвали в наследството на баща им след прекратяването на СИО или 2/18. Всяка от двете дъщери била придобила по 3/18 ид.ч. от имота /1/18+ 2/18/ или 1/6 ид.ч. С оглед на изложеното делбата следва да се допусне върху същия процесен имот и между същите съсобственици, но при следните квоти: 1/6 ид.ч. за К.А.В.; 3/6 ид.ч. за А.Г.В.; 1/6 ид.ч. за А.Д.И. и 1/6 ид.ч. за Г.Д. С.. С оглед на изложеното първоинстанционното решение на СлРС следва да бъде отменено като неправилно и да бъде допусната делбата на съсобствения имот между страните при така определените квоти.

По отношение претенциите на страните за разноските в делбеното производство всяка от страните поема своите разноски за адвокатско възнаграждение така както ги е направила, а по разноските съставляващи депозит за вещо лице и за свидетели съдът се произнася с решението си във втората фаза на делбата съобразно квотите на съделителите.

По тези съображения, съдът  

Р    Е   Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Решение №899 / 21.11.2016 г.  по гр.д. № 1922 /2016 г. на  СлРС в частта, с която са определени квотите на съделителите от правото на собственост върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот: сграда с идентификатор № 67338.510.384.2 с начин на трайно ползване: жилищна сграда, еднофамилна на два етажа, с площ 112 кв.м., находяща се на административен адрес: гр. С., ул. „С. С.“ № *, построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.510.384 одобрен със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед № КД-14-92462-25.02.2016 г. на началника на СГКК-Сливен, с площ от 272 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, при съседни поземлени имоти с идентификатори: № 67338.510.385, № 67338.510.378, № 67338.510.366 и № 67338.510.374, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите от правото на собственост върху допуснатия до съдебна делба, както следва: 

-          по 1/6 ид.ч. за К.А.В., ЕГН:********** ***;

-          по 3/6 ид.ч. за А.Г.В., ЕГН: ********** ***;

-          по 1/6 ид.ч. за А.Д.И., ЕГН:********** *** ;

-          по 1/6 ид.ч. за Г.Д. С., ЕГН: ********** ***.

 

 ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №899 / 21.11.2016 г.  по гр.д. № 1922 /2016 г. на  СлРС съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                               2.