Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  10

 

 

гр. Сливен, 18.01.2017 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осемнадесети януари през двехиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                             М. С.

                                                                       мл. с. Н. К. при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 6 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 931/01.12.2016г. по гр.д. № 2941/16г. на СлРС, с което е осъден С.В.И. да заплати на Ж.Д.Г. сумата 868 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на недостатъците на извършените в банята на жилището строително-монтажни работи по силата на сключен устен договор, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва считано от 12.07.2016г. до окончателното изплащане и са присъдени разноските на ищцата по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло  решението, като счита, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд, макар правилно да е разпределил доказателствената тежест и да се е мотивирал подробно, не е анализирал правилно събраните гласни доказателствени средства. Заявява, че от една страна неправилно е прието, че в случая се касае за скрити недостатъци. Развива аргументация, че те са могли да бъдат установени при приемането на резултата от страна на ищцата и като не е възразила тогава, тя е приела че работата е добре свършена. От друга страна въззивникът счита и, че не е доказано уведомяването на ответника за настъпили дефекти от извършените СМР.  Не са ангажирани доказателства как и кога е станало това, не е установено и какви точно са некачествените работи, за които се твърди, че ищцата не е забелязаа при приемането и че ги е съобщила на ответника. На последно място въззивникът се оплаква, че съдът е ценил заключението на експертизата, макар той да я е оспорил, тъй като не е присъствал на огледа на вещото лице, не е установено какво е количеството на поставения фаянс, теракота и лепило. Изтъква, че не е установена и причината да паднат някои от плочките, както и дали има излишни фуги. С оглед това счита, че искът неправилно е уважен за сумата 868 лв., още повече, че е допуснато изменение на иска без да е представено платежно нареждане за довнесена д.т., което представлява процесуално нарушение.

Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това въззивният съд постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за двете инстанции. В жалбата няма направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, оспорва отговора. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Безспорно е установено по делото, че между страните е бил сключен в устна форма ненаименован договор, с основните елементи на договор за изработка, касаещ ремонт на банята, собственост на ищцата. Този вид договор по начало е неформален и за неговата действителност не  е необходима писмена или друга особена форма, не е опроверган фактът на сключването му, настъпил със съвпадането на двете насрещни воли, а доказването на съществуването му и на характеризиращите го елементи, е осъществено по общия ред, с всички допустими доказателствени средства. Освен това той, най-общо, е двустранен, възмезден, каузален, комутативен и престационен - права и задължения от него възникват за двете страни и са функционално обвързани помежду си.

По силата на този договор, и с оглед общите правила уреждащи тези правоотношения, ответникът, като изпълнител, се е задължил да ремонтира банята и предаде на ищцата, като възложител, в състояние, отговарящо на техническите изисквания, срещу определено възнаграждение, следните работи – нова теракотна облицовка на мястото на старата, подмяна на тоалетната чиния и свързване с водно казанче, подмяна на окачалка на душ.

Установено е по несъмнен начин, че ищцата е изпълнила главното си задължение – да заплати уговореното възнаграждение, но ответникът не е престирал точно своите основни насрещни задължения. Категорично е доказано, че изпълнението е било лошо и макар да му е била дадена възможност да го приведе в съответствие със задачата, той не е осъществил и предоставил уговорения резултат.

По начало, съгласно общото правило на чл. 80 ал. 1 от ЗЗД, регламентиращо договорните отношения при неточно изпълнение на задължението, когато то е такова за действие, за кредитора е предвидена възможност, ако то може да бъде извършено от друго лице, да поиска да извърши това действие за сметка на длъжника.

Това правомощие е допълнително доразвито в контекста на специалното правоотношение по повод договора за изработка и именно разпоредбите на чл. 265 от ЗЗД, трертиращи тези въпроси, са приложими към настоящия случай.

Естествено, механизмът за намеса на кредитора с цел премахване на дисбаланса в договорната връзка, предизвикан от длъжника, се поставя в действие едва след завършване на фактическия състав на правоотношението – да е предложен краен резултат, който изпълнителят да е предал, а възложителят - приел, за да може последният да прецени има ли отклонение от поръчката или недостатъци на изпълнената работа.

Приемането на работата обхваща два елемента – фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Така приемане има когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора.

В случая е безспорно доказано, че ответникът е приключил изпълнението, а ищцата го е приела без забележки и е заплатила уговорената цена.

При това положение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД възраженията за неправилно изпълнение трябва да се заявят при приемането на работата и липсата на такива, съгласно чл. 264 ал. 3 от ЗЗД, се приравнява на одобрение, тоест – признание, че изработеното съответства на договореното, което пък от своя страна блокира възможността за реализиране впоследствие на отговорността на изпълнителя по реда на чл. 265 и сл. от ЗЗД, е необходимо да се изследва въпросът дали е налице изключителната хипотеза на чл. 264 ал. 2 пр.2, която неутрализира затварящия ефект на приемането на работата.

Тази законова новела въвежда понятието „скрити недостатъци“, при наличието на които се създава привилегия за поръчващия да ползва възможностите по чл. 265 ал. 1 от ЗЗД и post factum. Такива по смисъла на закона са тези недостатъци, които не биха могли да бъдат установени при обикновен преглед на работата при нейното приемане. За всеки отделен случай преценката се извършва самостоятелно, с оглед конкретните обстоятелства – същността на поръчката, начина на изпълнение, вида на изработеното, характеристиките на завършения резултат, особеностите при експлоатация и др. подобни.

В случая непререкаемо се налага изводът, че недостатъците в работата, приета от ищцата, са били от такъв характер, че не са могли да бъдат забелязани при визуален оглед, особено от не-специалист. Тяхното проявление може да настъпи едва след експлоатация и то не незабавно. Казаното се отнася за изброените от ищцата некачествени елементи и съоръжения в банята, които я правят ако не негодна, то  - неудобна за обикновеното й предназначение, както повелява нормата на чл. 261 ал. 1 от ЗЗД.

Чрез експертизата еднозначно и категорично се установява, че плочките по стените са поставени лошо, без да са свалени старите, поради което не са в една повърхност, има ненужни фуги и това е довело до отлепяне и счупване на част от тях. Тоалетната чиния е поставена накриво и създава проблем при изполиването. Така външните белези в случая не са били достатъчни за да може ищцата при приемането на работата да направи възражение за неизпълнен/зле изпълнен договор, тъй като е било необходимо време за отчитане на разликата между очакваното и действителното състояние на изработеното. Както падането на някои плочки, така и неправилното оттичане, са се проявили с времето и не са могли да бъдат предвидени при огледа, тъй като са функция, а не външна форма на изработката.

В такъв случай - когато дефектите на изработеното /най-общо казано/,  представляват "скрити недостатъци", нормотворецът допуска отлагане на възраженията за неправилно изпълнение и те могат да бъдат направени не при приемането на поръчаната работа, но за да породят ефект, трябва да бъдат направени веднага след констатирането на същите. Законът не свързва това действие с точен момент, а периодът, до изтичането на който кредиторът може да възрази, съгласно разпоредбата на чл. 265 ал. 3 от ЗЗД, при строителните работи /като в случая/, ексклузивно е 5 годишен, именно заради посочените специфики при този вид „изработка“, които позволяват даден дефект да остане в латентно състояние значително повече време отколкото при другите видове.

В случая е безспорно, че възложителката – ищца е направила възраженията си своевременно – веднага след като е констатирала, че ремонтът е некачествен. Този въпрос е недискутируем, тъй като още с отговора ответникът признава този факт, а това, че сам не е бил съгласен с мнението й, не може да промени обективното положение, тъй като представлява неговото лично виждане, което бе опровергано в хода на производството и не е противопоставимо на събраните от съда доказателства.

Когато се осъществи негативната предпоставка, визирана в хипотезата на чл. 265 ал. 1 от ЗЗД, възложителят разполага с възможността да поиска по свой избор или реално действие -  поправяне на недостатъците без заплащане от страна на изпълнителя, или  заплащане от него на разходите за поправката, респективно - намаляване на възнаграждението. Установи се, че ищцата е предпочела първоначално първата опция, но ответникът не е реагирал адекватно на предписаното от закона. Изпращането на друго лице, което евентуално да извърши поправката, в никакъв случай не може да се приеме за добросъвестно изпълнение, освобождаващо го от отговорност, най-малкото защото заместването на престиращия следва да стане със съгласието на кредитора, когато се отнася за работа, изискваща специални знания и умения на изпълнителя.

Поради несбъдване на първия вариант и невъзможност за използване на третия /тъй като цената вече е била заплатена/, закономерно ищцата е предприела надлежните действия за реализиране отговорността на неизправния длъжник съгласно втория вариант, предложен от нормата на чл. 265 ал. 1 от ЗЗД – да поиска заплащане на разходите, необходими за поправката.

В обобщение - налице са предпоставките за ангажиране на гражданската договорна отговорност на ответника за лошо изпълнение – вината при тази отговорност се предполага ex lege. Ответникът не е посочил своевременно и доказал надлежно, че неточната престация се дължи на причини, за които той не отговаря. Липсват индиции за чужда намеса, или че вредите имат друг произход, различен от некачествения ремонт, извършен от него. Няма данни, които да водят до извода, че описаното състояние на изработеното е в резултат от лоша експлоатация или е настъпило при обикновеното ползване на банята.

Безспорно се установи по делото, че стойността на необходимата поправка  възлиза общо на 868 лв., поради което главният иск, предвид допуснатото изменение на размера му /не отговаря на действителността оплакването, че не е довнесена дължимата д.д. – платежното нареждане за д.т. от 50 лв. е приложено към делото/, се явява изцяло основателен и следва да се уважи за тази сума.

Основателността на главния иск обуславя основателността, а оттам – и уважаването на акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетене за забава в размер на законовата лихва, както е претендирано – от датата на завеждането на исковата молба на 12.07.2016г. до окончателното изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна  в размер на 500 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 931/01.12.2016г. по гр.д. № 2941/16г. на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА С.В.И. да заплати на Ж.Д.Г. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 500 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

      ЧЛЕНОВЕ: