Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.02.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        Мл.с.: Н. К.                                                                                   

 

                                    

При секретаря С.В., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 7 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

         Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Н., пълномощник на Регионален исторически музей – Сливен, със седалище гр. С., бул. „Ц. О.“ № * против Решение № 875/15.11.2016г. по гр.д. № 3386/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е отменена заповед № 01-РД-12-47/14.07.2016 г. на Директор по заместване на РИМ – Сливен, с която на основание чл. 314 и чл. 317 ал.3 от КТ е преместена М.Б.З. от длъжност „гл.счетоводител“ в РИМ – Сливен на длъжност „общ работник“ в РИМ – Сливен, като незаконосъобразна. С обжалваното решение РИМ – Сливен е бил осъден да заплати направени по делото разноски на З. в размер на 300.00 лв., както и държавна такса в размер на 50.00 лв.

         В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, а ако съдът приеме, че е допустимо, същото е неправилно, като постановено в противоречие с приложимие материално-правни норми, а също така то е и необосновано.

Страната счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че може да реши повдигнатия пред него спор по същество, тъй като по отношение на ищцата е липсвала активна процесуална легитимация, поради липса на правен интерес от иска. Излагат се съждения за това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за едно упражнено по конститутивен иск потестативно право. Страната посочва, че предмет на конститутивен иск може да са само потестативни права, които не могат да бъдат упражнени извънсъдебно. С такъв иск ищецът можел да си послужи само в случаите, предвидени в закона. Счита, че в случая се касае за предявен установителен иск, по който съдът е следвало да извърши преценка за допустимост. Твърди се, че искът предявен от ищеца е недопустим. Сочи се, че след като жалбоподателката не е подписала допълнителното трудово споразумение, което е било представено, въпреки наличието на заповед във връзка с чл. 317 ал.3 от КТ, не е налице изменение на трудовия й договор. Счита, че между страните не е налице спор за това, че обжалваната заповед не е получила действие и нее  довела до промяна на трудовото правоотношение помежду им. Въззивникът посочва, че в решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че няма правен интерес от иск, уважаването на който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца. Така например в решение № 207/24.07.2012 г. по гр. № 914/2014 г. ВКС бил постановил, че интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избран от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между страните правен спор и то по такъв начин, че да се способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. В случая страната счита, че няма правен интерес, тъй като въззиваемата не била подписвала допълнителното трудово споразумение и нямало промяна в съществуващото й трудово правоотношение. От друга страна се посочва, че ако съдът приеме предявеният иск за допустим, то същият следва да го отхвърли като неоснователен. Работодателят бил действал в изпълнение на разпореждане на ТЕЛК и не е имал възможност да не се съобрази с разпореждането на ТЕЛК, тъй като би носил отговорност и би подлежал на санкция. Видно от допълнителен лист № 1 към експертно решение № 2043 от заседание № 83/03.05.2016 г. на ТЕЛК, тъй като към датата на издаване на решението не съществува длъжността на служителката, ТЕЛК бил указал на работодателя, че тя подлежи на социална закрила и заболяването й позволява адаптиране на ново работно място. Било поискано разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение и след като такова не било дадено, работодателят бил предприел действие по чл. 317 ал.2 от КТ. Наличието на горепосоченото експертно решение на ТЕЛК задължавало работодателя да предприеме процедурата по чл. 317 ал.3 от КТ, тъй като в противен случай би бил санкциониран. Моли се обжалваното решение да бъде отменено поради недопустимост, ако съдът приеме, че искът е допустим, решението да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Страната не е направила нови процесуални или доказателствени искания.

Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. А., пълномощник на въззиваемата М.Б.З., ЕГН ********** ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да не бъде уважавана. На първо място е посочено, че въззиваемата е имала активна процесуална легитимация да предяви иска за отмяна на заповед № 01-РД-12-47/14.07.2016 г. на Директора по заместване на РИМ – Сливен, тъй като с нея е настъпила промяна на длъжността й по трудовия договор с въззивника както и характера на работата й. Посочва се, че по принцип работодателят има право да издава заповеди по чл. 314 и чл. 317 ал.3 от КТ, но дали заповедта отговаря на посочените основания и въпрос по същество на спора между страните. С оглед на това се посочва, че е поставен акт, който е действителен и е разгледан иск между правоспособни и дееспособни страни, легитимирани по предявения иск, представляващ трудов спор по чл. 357 ал.1 от КТ. Страната счита, че с издаването и връчването на обжалваната заповед е настъпила промяна в длъжността на ищцата. Посочва се, че след изтичане на двумесечния давностен срок за обжалване на заповедта за преместване, работодателят би могъл да започне да поставя конкретни задачи на въззиваемата и да изисква изпълнение от нея в пълнота на длъжността общ работник. А след изтичането на този срок ищцата не би могла да защити активно своите права. Въззиваемата страна твърди, че до отмяна на заповедта по съдебен ред, тя провежда правни действия. Тя счита, че има правен интерес от иска за отмяна на заповедта, издадена от ответника, тъй като с издаването й е настъпила промяна в длъжността на ищцата чрез преместване и характера на работата й по трудов договор от главен счетоводител в общ работник. По съществото на спора въззиваемата страна посочва, че ТЕЛК не предписвал ищцата да бъде премествана на друга длъжност, както и не е давал препоръка, че длъжността общ работник е по-подходяща за ищцата, предвид намалената й трудоспособност от длъжността, която е заемала към момента на възстановяването й на работа – главен счетоводител. Счита, че работодателят самоинициативно е издал заповедта за преместване, без да поиска съгласие и мнение на ТЕЛК. Твърди се, че няма предписание на ТЕЛК за преместване.

Страната не е направила доказателствени искания. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира деловодни разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от адв.Н., която заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да се уважи. В допълнителни писмени бележки отново излага съображенията посочени във въззивната жалба. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемата З. редовно призована се явява  лично и с адв.А., която моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 16.11.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 30.11.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл.357 ал. 1 от КТ е дадено определение на понятието „ трудов спор“. Това са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. По принцип трудовото правоотношение не може да се изменя едностранно и това схващане е заложено в разпоредбата на чл. 118 ал. 1 от КТ , където е посочено, че работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя е възможно в единични случаи. В първия случай работодателят може да измени едностранно трудовото правоотношение , когато важни причини в дейността на предприятието налагат това – производствена необходимост, престой. Във втория случай работодателят е задължен едностранно да промени трудовото правоотношение , когато е налице изменение в трудоспособността на работника/ служителя. Изменението на ТПО е в посока защита на работника/служителя. Работодателят не следва да злоупотребява с това свое право и задължение. В този случай говорим за трудоустрояване на работника/ служителя. Същественото е, че при тази хипотеза е налице едностранно изменение на ТПО от страна на работодателя. В настоящия случай с издаването на обжалваната заповед № 01-РД-12-47/14.07.2016 г. на Директора по заместване на РИМ – Сливен се е стигнало до едностранно изменение на ТПО между страните, независимо от твърденията на въззивника , че заповедта , тъй като не е била възприета от въззиваемата страна не е провела действие . Налице е спор относно изменението на ТПО, т. е. налице е активна процесуална лигитимация у ищцата да предяви настоящия иск , тъй като тя няма друг ред, по който да защити правото си за неизменение на ТПО и преместването и от длъжност „главен счетоводител“ на длъжност „ общ работник“.

Разгледана по същество обжалваната заповед № 01-РД-12-47/14.07.2016 г. на Директора по заместване на РИМ – Сливен се явява незаконосъобразна.

За да бъде трудоустроено едно лице е необходимо поради болест или трудова злополука то да не може да изпълнява възложената му работа , но да може да изпълнява друга подходяща работа без опасност за здравето си или да може да изпълнява същата работа при облекчени условия. В тези случаи медицинските органи дават предписание на работодателя да трудоустрои лицето и той следва да изпълни това предписание, като при неизпълнение му се налага санкция. В случая обаче не е налице медицинско предписание за трудоустрояване на въззиваемата . При обстойното разглеждане на Експертно решение 2043/03.05.2016 г. е видно , че никъде не е бил обсъждан въпросът за това , че въззиваемата не може да изпълнява задълженията си по длъжността си „ главен счетоводител“. Посочено е единствено, че здравословното и състояние позволява да се адаптира към нова работа. Това е принципно становище, като въобще не е бил обсъждан въпросът за това дали въззимаемата може да изпълнява без да уврежда здравето си длъжността „ общ работник“. От така издаденото телково решение не произтича задължение за работодателя да предприеме действия по трудоустрояване на въззиваемата, а още по – малко едностранно да я назначава на длъжност „общ работник“, което безспорно предполага полагане на повече физически труд при условие, че намалената работоспособност на въззиваемата произтича от извършена хирургична интервенция на дясна ключица. Предвид на това заповедта , която е издадена на основание чл. 314 във вр. с чл. 317 ал. 3 от КТ се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 300.00 лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 875/15.11.2016г. по гр.д. № 3386/2016 на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА Регионален исторически музей – Сливен със седалище гр.С., бул. „Ц. О.“ № * да заплати на  М.Б.З., ЕГН ********** *** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 300.00 /триста/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.