Р  Е  Ш  Е  Н  И  № 34

 

гр.Сливен, 17.02.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        Мл.с.: Н. К.

 

 

                                                       

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 8 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по депозирана  въззивна жалба от адв.М., пълномощник на П.Г.И., ЕГН **********,***, и И.Г.И., ЕГН **********,***. против Решение № 821/01.11.2016г. по гр.д. № 5108/2015 г. на Сливенския районен съд , с което е отхвърлен предявеният от въззивниците против „ЖИМ“ ООД със седалище и адрес на управление: с. Г., ОБЩ.С. и С.М.С., ЕГН **********,***, положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване на установено по отношение на въззиваемите, че въззивниците са собственици на 1054 кв.м. от имот № 038066, представляващ нива с площ 3173 кв.м. в м. „САРЪ КОРУ“ по плана за земеразделяне в землището в с. Г., ОБЩ.С., а по отношение на въззиваемия С., че въззивниците са собственици на 220 кв.м. от имот № 038001 по плана за земеразделяне в землището на с. Г., представляващ нива с площ 4001 кв.м. в м. „САРЪ КОРУ“. Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан и въззивниците са осъдени да заплатят на „ЖИМ“ ООД деловодни разноски в размер на 300.00 лв. В жалбата се сочи, че така постановеното решение е неправилно, не кореспондира със събраните по делото доказателства и противоречи на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че границите на имота не са променяни от м. юни 1996г. и владението на въззивниците върху него не е прекъсвано, като и че те са отблъсквали всяко друго владение. От друга страна се било доказало годно придобивно основание за правото на собственост. Страната заявява, че от доказателствата се установява, че в имот № 038066 и в имот № 038001 има части, които са покрити с асфалт и никога не са били нива или част от нива, както и че начина на трайното им ползване не е като на нива. Това се било установявало и от съдебно-техническата експертиза. От друга страна, свидетелските показания също били в посока, че имотът е обособен и че единствено П. държи пясък в него, други хора не го използват. По отношение на въззиваемия С.С. страната посочва, че е отредено само частта от неговия имот, която представлява нива, но не и асфалтовата площадка, която е включена в имота му. Страната заявява, че категорично е установила наличието на владение от нейна страна върху спорната част от имотите, че упражнява тази фактическа власт явно, спокойно, необезпокоявано с намерение да го своят за повече от 10 години. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се признае по отношение на ищците, че са собственици на тези имоти на основание упражнявано от тях владение от м. юни до настоящия момент.  

Страната не е направила нови процесуални или доказателствени искания.

Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Д.Д., пълномощник на „ЖИМ“ ООД, с който въззивната жалба оспорва като неоснователна.

         Страната излага становище, че жалбоподателите не са осъществили в цялост процедурата по придобиване на собственост върху сградата, бивша собственост на ТКЗС с. Самуилово, представляваща „приемателен пункт за праскови“, тъй като е бил станал недовършен фактически състав като не е било извършено вписване на договорите за придобиване при условие, че след 01.01.1998г. това действие било задължително. Изискването за вписване било въведено в ЗСПЗЗ с разпоредбата на §29, ал.8 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ бр.98/97г. Страната счита, че като не е предприел действие по вписване на имота, наследодателят на ищците, а и самите те демонстрират бездействие, което сочи на дезaинтересиране от имота, а оттам и на липса на своене. Посочва, че не е установено поведение на въззивниците, което да може да бъде определено като своене на имота. От друга страна, въззиваемото дружество „ЖИМ“ ООД е доказал в производството, че е придобил процесния си имот с годно придобивно основание и че и до момента владее имота и го държи чрез свид. Г.. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът П.И. редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. М. , който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

В съдебно заседание въззивникът И.И. редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. М. , който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

Въззиваемата страна „ ЖИМ“ ООД в съдебно заседание се представлява се от пълномощника си адв. Д., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за въззивна инстанция.

Въззиваемата страна С.М.С. в съдебно заседание не се явява и не се прествлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 10.11.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 22.11.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред районния съд е бил предявен установителен иск за признаване правото на собственост по отношение на въззиваемите, че въззивниците са собственици на 1054 кв.м. от имот № 038066, представляващ нива с площ 3173 кв.м. в м. „САРЪ КОРУ“ по плана за земеразделяне в землището в с. Г., ОБЩ.С., а по отношение на въззиваемия С., че въззивниците са собственици на 220 кв.м. от имот № 038001 по плана за земеразделяне в землището на с. Г., представляващ нива с площ 4001 кв.м. в м. „САРЪ КОРУ“. Правото си на собственост ищите основават на изтекла в тяхна полза придобивна давност в продължение на повече от 10 г. от месец юни 1996 г. до датата на подаване на исковата молба. Макар в исковата си молба , респективно във въззивната жалба , въззивниците да коментират придобивно основание на техния наследодател в следствие на покупко – продажба на имота от ТКЗС те не основават претенцията си на тези твърдения. Изрично в с.з.12.05.2016 г. , процесуалният им представител адв. М. е посочил, че „… тъй като писмените договори не са били вписани, ние искаме да установим , че сме собственици на основание давностно владение…“. Това искане е икорпорирано като петитум и в допълнителната искова молба представена пред РС – Сливен. То е било предмет на разглеждане пред РС , то е и предмет на обсъждане и пред настоящата инстанция.

За да се установи право на собственост на основание давностно владение е необходимо да се докаже владение върху имота , което да е продължило повече от 10 години и през това време то да е било непрекъснато ( да не е загубвано за повече от 6 м. ), да е било спокойно (установено не по насилствен начин ), явно , несъмнено и с намерение да се държи веща като своя. От събраните по делото доказателства се установява,че такова владение не е било установявано. По отношение на спорната част от имот № 038001 , се установи , че от 1995 г. той е бил ограден и ползвал единствено от втория ответник С.С. . По отношение на другата претендирана част включена в ПИ 038066 се установи , че тя е била възстановена на Г. Балев през 1997 г.,под номер 038002, който лично и чрез наследниците си я владял повече от 10 години. След делбата на имот 038002 и образуването на имот 038066 , същият попаднал в дял на Здравко Г. , който го продал на „ЖИМ“ООД, който пък от своя страна го предоставил за ползване на св.Г.. Свидетелят Г. ползвал имот 038066 от 5 ,6 години като в това време садил в него зеленчуци. Останалата част от асфалтовата площадка също не се установи да е била владяна само от ищците. Действително единият от тях от време на време я ползвал за сушене на зърно или за складиране на инертни материали, но като цяло тя стояла неоградена , на нея различни хора , в различни периоди от време сушели зърно , миели зеленчуци и я използвали според нуждите си. В този смисъл са показанията на свидетелите Г., Х. , М. , Д.. Свидетелите И. и М. свидетелстват за инцидентно ползване на площадката от единия ищец. По този начин предявеният иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен , тъй като не са доказани елементите на необезпокоявано, явно владение на имота в продължение на повече от 10 години.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Пред настоящата инстанция въззиваемата страна „ ЖИМ“ ООД е доказала деловодни разноски в размер на 400,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Разноските на страната следва да бъдат изцяло уважени.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 821/01.11.2016г. по гр.д. № 5108/2015г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********,***, и И.Г.И., ЕГН **********,*** заплатят на „ЖИМ“ ООД със седалище и адрес на управление: с. Г., ОБЩ.С. и сумата от 400.00 (четиристотин) лева деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.