Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      

 

ГР.С., 02.02.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:   

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   М. .

ЧЛЕНОВЕ:  С. М.                                                                                                                                           

Мл.С. Н. К. 

 

при секретаря Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр.  д.  № 10 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „Ш.С.“ № *, представлявано от управителя С.Р. чрез адв. С.Р. *** против Решение № 900/22.11.2016 г.  по гр.д. № 346/ 2016 г. на Сливенския районен съд, с което се осъжда въззивното дружество на основание чл. 213, ал. 1 във вр. с чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286 сумата от 592,54 лв., представляваща регресно вземане на ищеца-застраховател за плащането осъществено от него в същия размер в полза на „Овергаз Изток“ АД по преписка по щета № 2200140200/750-15, образувана при „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ по подадена при него от „Овергаз Изток“ АД „Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение“ и в качеството му на застраховател по сключената между тях комбинирана застрахователна полица „Имущество“ №2200140200Р000343, като сумата съставлява стойността на щетите, понесени от „Овергаз Изток“ АД в резултат от изкопни работи, извършени от работници на „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД на 25.06.2015 г., около 9: 15 часа сутринта в ГР.Н.З. в резултат на които е прекъснато газопреносно отклонение с диаметър ф32мм, собственост на „Овергаз Изток“ АД, намиращо се на ул. „Св. Кирил и Методий“ чрез което се газоснабдява жилищен имот с административен адрес: ГР.Н.З., ул. „К.Ф.“ № *, заедно със законната лихва върху последната сума, считано от 02.02.2016 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение СлРС признава за нуждите на делото, че документа „Протокол за изпитване на плътност“ представен с исковата молба е неистински и го изключва от доказателствения материал по делото, като също така изключва страници представени с исковата молба, представляващи части от следните документи- „Констативен протокол № 37/25.06.2015 г.“ и „Протокол за отстраняване на авария“. С обжалваното решение се осъжда въззивното дружество да заплати на застрахователното дружество, направените от него разноски пред първата инстанция в размер на 440 лв.

Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила в резултат на което СлРС е достигнал до фактически и правни изводи некореспондиращи със събрания по делото  доказателствен материал и се моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен .

           Въззивното дружество е ответник в първоинстанционното производство и обжалва посоченото решение като  неправилно и необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.  Посочва, че  първото съществено нарушение на процесуалните правила се изразявало в изменението, уточняването и допълването от страна на съда на фактическите твърдения на ищеца. От събраните по делото доказателства експертиза и разпит на свидетели категорично се било установило, че на 25.06.2015 г. на ул. „К.Ф.“ в ГР.Н.З. ответното дружество не било извършвало ремонтни дейности. Евентуално било извършвало такива дейности на друга улица – „Св. Кирил и Методий“. За да уважи обаче предявения иск и за да приеме, че се е осъществил фактическия състав на деликта по чл. 49 ЗЗД СлРС бил приел че това разминаване в обстоятелствата относно местонахождението на аварията било несъществено и се дължало на объркване на ищеца при индивидуализирането на претенцията му. СлРС бил изградил своите фактически изводи на базата на предположения и по този начин нарушил принципите на диспозитивното и състезателното начало в гражданския процес. Твърди, че когато описаната фактическа обстановка в исковата молба не била съвпадала с установената по делото на база на събрания доказателствен материал следвало предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Наведените от ищеца факти могли да бъдат допълнени или изменени единствено от него чрез изменение на иска, каквото в случая не било предприето, а не и служебно по почин на съда. На следващо място в исковата молба единствено се било твърдяло, че между застрахователното дружество и „Овергаз Изток“ АД била сключена комбинирана застраховка „Имущество“ с посочен номер на полица и срок, но никъде не било посочено какво точно имущество било предмет на тази застраховка, за да може да се прецени дали процесното увредено имущество се включвало в застрахователното покритие. Въззивното дружество било оспорило факта, че съоръжението, за което се  твърдяло, че било засегнато от ремонтните дейности на неговите служители било включено в застрахователното покритие на процесната застраховка, поради което не било възниквало задължение за застрахователното дружество да покрива щетите и не било възникнало право на регрес спрямо извършителя на твърдяния деликт. Това обстоятелство неправилно било прието от СлРС за безспорно. По този начин не бил обсъден наведен от страната довод и бил нарушен чл. 12 от ГПК. От съдържанието на застрахователната полица не могло да се установи, че тя покривала и нанесените щети по точно това газопроводно съоръжение и тъй като в тази насока не били събрани и други доказателства това обстоятелство следвало да се приеме за недоказано. Доказателствената тежест за това обстоятелство била върху ищеца и той следвало да докаже и плащане по валидно застрахователно правоотношение за да ангажира регресната отговорност на делинквента. Първоинстанционното решение било необосновано поради нарушение на чл. 12 ГПК и регресната претенция следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените от застрахователното дружество искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № * чрез адв. М.Д.,***, офис *. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно. Моли присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано,  изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  адв. С.Р. ***, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК. В деловодството на СлОС на 31.01.2017 г. е постъпило писмено становище от адв. М.Д. ***, който оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в нея.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Ищецът застраховател по предявения регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ следва да докаже наличието на елементи на фактическия състав на суброгационното му право: имуществена застраховка, застрахователно събитие, причинено от трето лице, възникване на гражданска отговорност за третото лице, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования. Ответникът е следвало да докаже всички свои възражения относно съпричиняването на вредоносния резултат и относно застрахователното правоотношение между застрахователя и дружеството, което е претърпяло вреди и относно липсата на елементите от фактическия състав на деликта по чл. 49 ЗЗД. Обхвата на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователя е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая ищеца успя да докаже при условията на пълно и главно доказване всички елементи на фактическия състав на своето суброгационно право. Ответникът не успя да докаже своите възражения за  съпричиняване от страна на застрахованото дружество и за липсата на виновно поведение от страна на служителите на ответното дружество, което да е причинило настъпването на имуществените вреди на застрахованото дружество, нито относно липсата на застрахователно събитие, което да съставлява покрит застрахователен риск.

Видно от Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200140200Р000343 от 10.11.2014 г. и Добавък №2200140200Р000343/1 от 10.11.2014 г. , че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, като застраховател, и третото лице, „Овергаз Изток“ АД като застрахован по Комбинирана застрахователна полица „Имущество“, действала през периода /краен срок на действие 24 часа на 30.11.2015 г./, в който е осъществена процесната авария- 25.06.2015 г. Съгласно спецификацията към застрахователната полица в обхвата на застрахователно покритие се включват повреди или загуби, причинени от непредумишлени действия на трети лица в т.ч. и изкопни работи. По несъмнен начин е доказано наличието на предпоставките, визирани от правната норма на чл. 213 КЗ /отм./, които активират правото му на регрес – застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение на застрахования собственик на увреденото имущество с преводно нареждане за кредитен превод от 18.09.2015 г. в размер на 592,54 лв., с което е встъпил в правата му срещу прекия причинител, когото е поканил писмено с Регресна покана от 23.10.2015 г. да възстанови платеното. Видът и размерът на вредите също са категорично установени.

Въззивникът оспорва факта на деликта и, в условията на евентуалност, заявява наличие на принос на пострадалия.

Така е установено наличието на всички, само обективни, елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, а именно –  деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на въззиваемото дружество като юридическо лице е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна – субектът й отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл. Спрямо увредения възложителят и изпълнителят на работата отговарят солидарно, а отношенията между тях се уреждат на полето на друг правен институт. Това е достатъчно за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност на ответника.

Бездействието на служителите на ответното дружество, с което са нарушили вмененото им задължение по чл. 296, ал. 1 от Наредбата за безопасната експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи и съоръжения, инсталации и уреди за превозен газ, а именно не са поискали предварително писмено съгласие от оператора на  газопроводната мрежа при работа над или в близост до съществуващи газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи. В резултат на извършените от тях изкопни работи на 25.06.2015 г. в ГР.Н.З. е възникнала авария, състоящата се в разкъсване на разпределителен газопровод с диаметър 32 мм. и работно налягане 0,1 bar. Основният газопровод бил разположен подземно в северната част на уличното платно на ул. „Св.Св Кирил и Методий“, а отклонението, което било разкъсано минавало под тротоара и захранвало сградата на ул. „К.Ф.“ № *. Имотът на този адрес представляващ двуетажна сграда се явява ъглов на кръстовището на ул. „Св.Св Кирил и Методий“ и ул. „К.Ф.“ № * и е присъединен към газопреносната мрежа. При разкъсване от газопровода започнала да изтича газ в атмосферата вследсвие на по-ниското налягане на газа от атмосферното. Последвал ремонт на увредения участък извършен от служителите на застрахованото дружество. Размера на нанесените вреди настъпили в резултат на аварията включвал количеството изтекъл в атмосферата газ, разходи от организационен характер и разходи за преки ремонтно възстановителни работи и се равнява на застрахователното обезщетение изплатено от застрахователя. Тези обстоятелства се установяват безспорно от целия събран по делото доказателствен материал независимо от факта, че СлРС правилно е изключил от него като е преценил, че не съставляват годни писмени доказателства следните неподписани частни свидетелстващи документи, които не са представени в тяхната цялост от ищеца – Констативен протокол № 37/25.06.2015 г. и Протокол за отстраняване на авария, както и след успешно проведено производство по чл. 193 ГПК по отношение на следния документ- Протокол за изпитване на плътност. Елементите от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД се установяват от двете съдебно-технически експертизи, от показанията на разпитаните по делото свидетели Стоев и Стоянов, които съдът кредитира, тъй като кореспондират със останалия събран по делото доказателствен материал и от писмените доказателства-Доклад по щетата; Изчисления на размера на претенцията; Претенция за обезщетение; Изписване на материали; Ценово предложение и Техническо предложение от 10.11.2014 г. От тях безспорно се установява факта на аварията настъпила в резултат на извършените изкопни работи от страна на служители на ответното дружество, която е причинила разкъсване на разпределителен газопровод с диаметър 32 мм. и работно налягане 0,1 bar.  и изтичането на газ в атмосферата.

След това са били извършени ремонтни дейности  по отстраняване на аварията на обща стойност 592,54 видно от приложения калкулатор на изчисленията и от съдебно-техническата експертиза. Същата сума била платена като застрахователно обезщетение от застрахователя, който упражнил суброгационното си право и поискал възстановяване на тази сума от ответното дружество с регресна покана.

По отношение на оплакванията на въззивника, че е налице разминаване в посоченото в исковата молба местонахождението на аварията и приетото от СлРС местонахождение следва да се посочи, че ищецът не е разполагал със специални знания, каквито има разпитаното по делото вещо лице за да локализира с точност мястото на което е било извършено разкъсването на разпределителния газопровод, което се установява от назначената по делото съдебно-техническа експертиза и от допълнителната съдебно-техническа експертиза, но е посочил всички известни му индивидуализиращи белези на мястото. Безспорно е налице съвпадение между повредения разпределителния газопровод и този, за чието поправяне е било заплатено застрахователното обезщетение. Същият газопровод е бил включен в обхвата на застрахованото имущество по Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200140200Р000343 от 10.11.2014 г. и Добавък №2200140200Р000343/1 от 10.11.2014 г. съгласно приложената към тях Спецификация и Ценово предложение  и Доклад по щетата.

Въззивният съд също счита, че не следва да намалява тази отговорност, тъй като не са налице условията за това, предвидени в чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

За да се предизвика ефекта на намаляване отговорността на причинителя на вредата поради принос на увредения, е необходимо да се установи или, че и увреденият е действал противоправно и е обективирал виновно поведение, или, че без неговото участие /чрез, действие, въздействие или бездействие/, размерът на вредата би бил обективно по-малък. Само при втората хипотеза е неотносима липсата на вината като субективен фактор.

За да се приеме, че има принос за настъпването или увеличаването на вредата, по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, увреденото лице трябва да е осъществило обективно определено поведение /както действие, така и бездействие/, което да е трябвало или да е могло и да не осъществи, и трябва именно без него, вредата да не би настъпила или да би била в по-малък размер. Приложени към процесния казус, тези условия не намират проявление в установените факти.

 Ето защо предявеният от застрахователя, встъпил в правата на пострадалия, регресен иск, е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълния размер.

След като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава. Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати на въззиваемата страна такива в размер на 360 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900/22.11.2016 г.  по гр.д. № 346/ 2016 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „Ш.С.“ № *, представлявано от управителя С.Р. да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № * направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 360 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5000 лв.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                                   2.