Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №21

 

гр. Сливен, 03.02.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:   С. М.

мл.с. Н. К.

                                                                

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №13 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №906/24.11.2016г. по гр.д.№857/2016г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани, както следва: предявения инцидентен положителен установителен иск за собственост за признаване за установено спрямо ответниците Ц.И.Х. и П.Х.Х., че ищцата М.Х.Х. е собственик на 1/6 ид.ч. от УПИ №ХІ-49 в кв.7 по плана на с.Божевци, общ.Сливен, целия с площ от 1400 кв.м., при граници: север – улица, изток – улица, запад ПИ №ІХ-47 и ПИ Х-48, юг – улица, ведно с построените в имота сгради: едноетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 67 кв.м. и всички подобрения в имота и иска за съдебна делба, предявен от М.Х.Х. срещу Ц.И.Х. и П.Х.Х. по отношение на описания недвижим имот, като на ответницата Ц.Х. са присъдени направените по делото разноски и ищцата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 50лв. по отхвърления иск за делба.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – М.Х.Х., изцяло.

В жалбата си въззивницата М.Х. чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по него доказателства. Въззивницата посочва, че от доказателствата се установило, че тя е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Районният съд не уважил нейните искания да задължи нотариус Т. да представи намиращия се в нотариалното дело договор за собственост на недвижимия имот. Моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата й претенция. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна - Ц.И.Х. чрез пълномощника адв.Е.Х..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Ц.Х. чрез пълномощника си адв.Х. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че като краен резултат, макар и на различни от нейните основания, решението на първоинстанционния съд е правилно. Счита, че процесния недвижим имот е бил придобит по давностно владение в режим на СИО от И. Х. Д. и съпругата му К. П. Д.а. Въпреки, че през целия си живот бащата на ищцата Х.И. е живял в процесния имот, то той е изгубил собствеността върху него от една страна поради направения отказ от наследство от майка си, както и поради това, че самият той многократно е заявявал, че оставя имота на сестрите си. Останалите две наследнички са придобили по давност и наследство целия имот, за което имат съставен нотариален акт, който не е опроверган от оспорващата го ищца. Посочените от ищцата свидетели не опровергали показанията на свидетелите на ответницата относно владението на имота и неговото своене от страна на сестрите. Поради това моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С отговора не са направени доказателствени искания.

В с.з. въззивницата М.Х.Х., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззиваемият П.Х.Х., редовно призован, в с.з. не се явява и не се представлява. Няма изразено становище по въззивната жалба.

В с.з. въззиваемата Ц.И.Х., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв.Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда са потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановИ. атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата правна квалификация на предявените искове.

Сливенски районен съд е сезиран с предявени от М.Х.Х.  против Ц.И.Х. и П.Х.Х. при условията на обективно кумулативно съединяване на положителен установителен иск за собственост на 1/6 ид.ч. от недвижим имот - УПИ №ХІ-49 в кв.7 по плана на с.Божевци, общ.Сливен, целия с площ от 1400 кв.м, ведно с построените в имота сгради: едноетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 67 кв.м. и всички подобрения в имота, с правно основание чл.124 от ГПК и иск за съдебна делба на процесния недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС, като производството се намира във фазата по допускане на делбата.

І. По отношение на ПУИ за собственост по отношение на процесния недвижим имот:

По така предявеният иск за собственост, ищцата – въззивник в настоящото произвоство, е тази страна, носеща доказателствената тежест за установяване по пътя на пълното и пряко доказване на твърдяното в своя полза право на собственост спрямо процесния недвижим имот /в случая спрямо идеална част от имота/. Нейното твърдение е за наследствено правоприемство, съответно от своя баща Х.И. Х., който пък е придобил правото на собственост по наследство от своя баща И. Х. Д..

По делото няма ангажирани писмени доказателства относно придобивния способ спрямо имота от страна на наследодателя на наследодателя на ищцата – нейния дядо И. Х. Д.. Правилно районният съд е констатирал само наличие на записване в разписния лист относно имота и то с посочен собственик Х. Д. – баща на И. Д. и с основание – наследство. От събраните по делото гласни доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин и твърдението на ответницата Ц.Х. относно придобиването по давност в режим на СИО на процесния имот от страна на И. Х. Д. и съпругата му К. П. Д.а. От показанията на разпитаните свидетели не се установява субективния елемент на владението – намерението за своене на целия имот, манифестирането му спрямо останалите наследници и отблъсване на тяхното владение. Установено е само, че брата и сестрата на И. са били съгласни той да живее в къщата на баща си, но не е доказано превръщането на държането по отношение на техните идеални части във владение. 

От представения още с исковата молба констативен нотариален акт №72, том I, рег.№469, дело №52/2011г. на нотариус Катя Т. с район на действие СлРС, се установява констатирано и признато от нотариуса по реда на обстоятелствената проверка право на собственост по давностно владение и наследство на С.И. П. и Р.И. П. по отношение на целия процесен недвижим имот УПИ №ХІ-49 в кв.7 по плана на с.Божевци, общ.Сливен, целия с площ от 1400 кв.м, ведно с построените в имота сгради: едноетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 67 кв.м. и всички подобрения в имота. Впоследствие, С. П. и Р. П. с договор за покупко-продажба под формата на нотариален акт №22, том II, дело №52/2011г. на нотариус Катя Т. са продали целия имот на ответницата – въззиваема Ц.Х..

В случая са приложими задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в Тълкувателно решение №11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС относно легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост и  обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Именно поради обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи  тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая това е въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, оспорваща констатираното от нотариуса право на собственост на С. П. и Р. П. по отношение на целия процесен имот, придобит по силата на давностно владение и наследство. Доказателства, опровергаващи нотариалното удостоверяване и констатацията на нотариуса за давностно владение спрямо процесния имот не са ангажирани и удостоверяването не е оборено. Разпитаните по делото пред районния съд свидетели не опровергават констатациите на нотариуса.

Други доказателства, установяващи твърдяното от ищцата право на собственост върху процесния недвижим имот, няма ангажирани. Поради това тя следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнението на основното й процесуално задължение, като съдът приеме за несъществуващо твърдяното от нея и неустановено по безспорен начин право на собственост върху 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Поради това предявения от ищцата в първоинстанционното производство ПУИ за собственост се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

II. По отношение на предявения иск за допускане и извършване на съдебна делба по отношение на процесния имот:

С оглед изложените по-горе съображения относно недоказаността на право на собственост на ищцата върху съответна идеална част от процесния недвижим имот, предявеният от нея иск за делба се явява неоснователен.

От друга страна не се установи и съсобственост по отношение на имота и между посочените от нея ответници, респ. заявено от тях искане за извършване на делба по отношение на имота. Напротив, видно от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. нотариален акт №22, том II, дело №52/2011г. на нотариус Катя Т. с район на действие СлРС, се установява право на собственост върху целия процесен имот единствено и само по отношение на ответницата Ц.И.Х. /не е изследван по делото въпроса за придобиване на имота в режим на СИО от нейна страна/, придобила имота чрез деривативен способ – покупко-продажба от признатите за собственици с посочения по-горе и необорен констативен нотариален акт, С. П. и Р. П..

С оглед недоказаността на твърдяната по делото съсобственост спрямо процесния недвижим имот, предявения иск за делба се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изложеното, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ответницата Ц.Х. направените от нея пред първа инстанция разноски и е осъдил ищцата да заплати държавна такса по отхвърления делбен иск.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция, с оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивницата следва да понесе отговорността за разноски, като поеме своите, така, както ги е направила и заплати направените от въззиваемата Ц.Х. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №906/24.11.2016г., постановено по гр.д.№857/2016г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.Х.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.И.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                               2.