Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.03.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на първи март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                        Мл.с.: Н.К.                                                                          

 

                                    

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 18 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

         Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от от Г.М. М. , ЕГН **********,***, против Решение № 156/21.10.2016г. по гр.д. № 350/2016 г. на Новозагорския районен съд, с което са допуснати до делба 4 броя ниви, находящи се в местностите „Среден рът“, „Горен бозалък“, „Айраклъка“ и „Еленовски път“ по плана за земеразделяне между К.И.К., ЕГН **********,***, С.Г.Д., ЕГН **********,***, Д.М.Д., ЕГН **********,*** и Г.М. М., ЕГН ************,*** при квоти от по ¼ ид.ч. от правото за собственост за всеки един от съделителите.

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено при нарушаване на процесуалните правила. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно не е уважил направената претенция на основание чл.12 от ЗН за увеличаване на делбения дял предвид на обстоятелството, че е допринесла за увеличаване на наследствената маса. Тя твърди, че единствено е полагала грижи за наследодателите на съделителите до тяхната смърт и по този начин не е допуснала наследството да бъде разпродадено приживе на наследодателите за получаване на средства, с които те да се издържат. По този начин е способствала за увеличаване на наследството. В жалбата се сочи, че съдът въпреки че е приел депозирания от жалбоподателката отговор на исковата молба, не е допуснал до разпит свидетели, които да установят твърдените от нея обстоятелства, с които се е увеличила делбената маса. Моли свидетелите да бъдат призовани за разпит, тъй като не са били изслушани пред първа инстанция. Моли да се допусне делба при  увеличена  квота от делбата за нея.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П., пълномощник на въззиваемите К.И.К. *** и С.Г.Д. ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да не бъде уважавана. Посочва се, че доводите наведени от жалбоподателката за увеличаване на дела й навеждат на претенция по сметки за увеличено наследство по чл.12 от ЗН. Тази претенция била неоснователна, тъй като жалбоподателката не е била спомогнала да се връчи наследството приживе на наследодателя, тъй като същият е починал на 29.03.72г. и в момента на откриването му, не е притежавал процесните имоти. От друга страна претенциите по сметка не се разглеждали в първата фаза на отделното производство и съдът не е можел да се произнесе за тях в решението си по допускане на делбата. На следващо място е посочено, че при поставяне на въпроса за увеличение на дела, включително в съдебно заседание на 28.09.2016г. не е била уточнена претенцията по размер и не е било уточнено какъв е приносът на жалбоподателката за запазване на имота. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Страната няма направени доказателствени искания.

         В с.з.въззивницатат редовно призован не се явява . Представлява се от адв.С., която заявява, че поддържа въззивната жалба . В писмени бележки уточнява , че моли обжалваното решение да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемите К. и Д. редовно призовани се явяват  лично. Въззиваемата Д. не се явява. За тримата се явява адв.П., която моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.10.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.11.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Делото е за делба и пред съда се развива първа фаза от делбата. При постановяване на решение в този момент от производството, съдът е длъжен с решението си по първа фаза да установи кои са съделителите, какво право на собственост има всеки от тях, кои са процесните имоти, които ще бъдат допуснати до делба. Тези въпроси са разгледани от първоинстанционния съд и той ги е решил по същество. В случая се съдържа оплакване за не разглеждане на правен спор по чл. 12 ал.2 от ЗН, а именно за увеличаване на дела на единия от наследниците за това, че той е допринесъл за увеличаване на наследството. Касае се за осъдителен иск, който следва да бъде предявен в първото съдебно заседание по време на втората фаза на делбата, когато се предявяват исковете „по сметки“. Тогава въззивницата следва да направи тези си твърдения и да ангажира доказателства, с които да ги установи. Към настоящия момент тези претенции са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. 

Следва да се отбележи, че твърденията на въззивницата за налични съществени процесуални нарушения изразяващи се в недопускане на свидетели сочени от страната до разпит пред първоинстанционния съд и неотразяване на това обстоятелство в протокола на с.з. са направени в недопустим момент за това – едва в хода на делото по същество, поради което съдът е недопустимо да ги разгледа и да се произнесе по тях по същество. Необходимо е единствено да се посочи, че протоколът от съдебните заседания е можело да бъде оспорен по надлежен ред и при констатирано противоречие между исканото от страната и отразеното в протокола той да се изправи.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

И двете страни са претендирали разноски , но предвид разпоредбата на чл.355 от ГПК по същество по искането за разноски следва да се произнесе съдът определящ стойността на дяловете във фазата на извършване на делбата. В делбеното производство всеки съделител има качеството и на ищец, и на ответник, поради което всеки от тях понася разноските за делото съобразно стойността на дела си.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 156/21.10.2016г. по гр.д. № 350/2016 г. на Новозагорския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.