Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 23

 

гр. Сливен, 09.02.2017

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                 Мл. С.   Н. К.    

при участието на прокурора ………и при секретаря С.В. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  23   по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 63/25.11.2016 г. по гр.д. № 10/2016 г. на РС – Котел, с което е осъден на основание на чл.59 от ЗЗД В.Г.К. ЕГН ********** *** да заплати на  П.С.Д. ЕГН ********** *** сумата от 3990.40 лв., с които отевтникът се обогатил без основание за сметка на ищеца до размера на обедняването на ищеца ведно със законната лихва, считано от  14.01.2016 г. до окончателното изпълнение на задължението, като е осъден ответникът да заплати на ищеца и направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, тъй като не е приложен правилно материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения от съда довели до липсата на обективност и наличие на пристрастност, като решението почивало само на предположения, догадки и неправилна логика. Първото оплакване във въззивната жалба е свързано с това, че съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало и принципа на равнопоставеност, тъй като въпросите към експертизата са били формулирани от съда, а не от ищеца или неговия процесуален представител.  Така се излагат съображения, че съдът е оставил съмнението за липса на обективност.  Освен това съдът изцяло е отхвърлил показанията на двама свидетели, което също сочело на пристрастност. Противно на събраните писмени и гласни доказателства, съдът не е приел за установени факти, че ищецът е имал разрешение за осъществяване на сеч в имота си и че изнасял дърва в собствен склад, находящ се в с. Самуилово. Прави се разбор на свидетелските показания, за да се аргументира тезата за неправилност на съдебното решение. По делото липсват каквито и да е доказателства, че ответникът е отсякъл дървата на ищеца. Развиват се съображения относно това обстоятелство. Прави се разбор на съдебното решение, като се сочи, че приетото от съда противоречи на формалната логика. Развиват се подробни съображения, с което се анализират събраните по делото свидетелски показания и се достига до извода, че от събраните доказателства се установява единствено, че в имота на ищеца е била извършена сеч и че обемът й представлява 29 кум.м. Доказано е на каква стойност е тази дървесина, но не се е доказало кой е отсякъл и изнесъл дървесината от имота. Така ответникът е осъден без наличието на доказателства, че той е лицето което е сторило това. Поради това се иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е направил правилни изводи относно фактическите обстоятелства формиращи отношенията на страните. Безспорно е установено, че отсечените от имота на ищеца дърва са постъпили в патримониума на ответника и той се обогатил от тях без основание за сметка на ищеца. Безспорно е установено, че в имота на ответника се е водила и приключила сеч по документи, но реално такава не е била извършена . В същото време реално е извършена сеч в имота на ищеца като всички отсечени дървета са  постъпили при ответника. Излагат се контрааргументи на изложените във въззивната жалба и се поддържа, че те са изцяло неоснователни. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди атакуваното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. За него се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба по съображенията, изложени в нея.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който поддържа подадения отговор и поддържа изложеното в него.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Районният съд е приел, че случая класически изпълва хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗЗД – налице е обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца. С оглед събраните и подробно анализирани от първоинстанционния съд доказателства, изводът на съда е правилен. Съгласно т. 4 на ППлВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването - дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, и в постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р. № 611/19.10.2010 г. по гр. д. № 1724/2009 г. на ВКС, III г. о. е прието, че когато са касае за обстоятелство, на което искът е основан, а не за обстоятелство, на което е основано едно ответно възражение, доказателствената тежест е за ищеца, доказването на иска чрез положителния факт, от който произтича правото, предпоставя установяване на двете величин, обогатяване и обедняване, като доказателствената тежест е на ищеца - той трябва да установи положителния факт, от който произтича правото, заявеното с иска следва да се установи като по-малката стойност между обедняването - до размера на извършените разходи, в съпоставка с обогатяването на ответника, и не се предполага, че обогатяването на ответника е по-високата от двете величини./ Решение № 107 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2226/2014 г., II т. о., ТК/. От заключението на вещото лице по назначената експертиза тези стойности са установени.

   Неоснователно е оплакването за пристрастност на съда свързано с това, че той е формулирал  въпросите към съдебната експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 195 от ГПК съдът може служебно да назначи вещо лице когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания.  Поради това и след като съдът е преценил, че не разполага с такива специални знания,  не е процесуално нарушение, нито пък е индиция за пристрастност  назначаването на вещо лице от съда и формулиране на въпросите от съда, тъй като той  разполага  с правомощието да прецени кои въпроси са относими, допустими и за отговор на тях какви специални знания са необходими. Неоснователно са и подробно изложените съображения  за нелогичност на съдебното решение. Мотивирано съдът е изложил съображения за това кои факти счита за доказани и от кои доказателства по делото. Съдът е посочил и защо не приема показанията на свидетелите И. и Х., като изрично е посочил, че те са в противоречие с други събрани по делото гласни доказателства, както и със заключението на вещото лице. Поддържаното в жалбата, което като оплакване е свързано с игнориране на показанията на тези свидетели, фактически цели игнорирането на показанията на други свидетели по делото, както и на заключението на вещото лице, без да сочи по какви причини тези показания сами по себе си е следвало да бъдат пренебрегнати от първоинстанционния съд.  Неоснователно е и твърдението, че не е било установено ответникът да е придобил отсечената дървесина. Безспорно е, че дърветата са били придобити от ответника и че тези отсечени през 2013 г. са били транспортирани до дома му в с.Кипилово, а тези отсечени през 2014 г. – до село близко край гр. В. Търново.  Така  е несъмнено, че предявеният иск е изцяло основателен и правилно съдът е преценил, че следва да го уважи в претендирания размер. Като е сторил това съдът не е допуснал постановяването на неправилен  и незаконосъобразен съдебен акт, който да следва да бъде отменян или изменян от настоящата инстанция.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1000 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Този размер съда определя с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е 1500 лева и, действително, с оглед интереса и сложността на настоящия казус, както и обема на осъществената от процесуалния представител на въззиваемия правна защита и съдействие за тази инстанция, се явява прекомерно.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/25.11.2016 г. по гр.д. № 10/2016 г. на РС – Котел.

ОСЪЖДА В.Г.К. ЕГН ********** *** да заплати на  П.С.Д. ЕГН ********** *** сумата от 1000 /хиляда/  лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                    

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        

         ЧЛЕНОВЕ: