Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №27

 

гр. Сливен, 10.02.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. Б.   

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

мл.с. Н. К.

                                                                

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №29 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №922/30.11.2016г. по гр.д.№598/2016г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Био-ферм-България“ ЕООД, гр.Шивачево, общ.Твърдица против Община Сливен обективно кумулативно съединени искове, както следва:  иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата от 3024лв., дадена на отпаднало основание – развален договор за наем на воден обект от 17.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба и иск с правно основание чл.230, ал.2, вр. с чл.88, ал.1, предл.2, вр. с чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от неизпълнение на договорно задължение в размер на 6138лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. С решението са присъдени разноски в полза на ответната страна Община Сливен.

            Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Био-ферм-България“ ЕООД, гр.Шивачево, общ.Твърдица чрез пълномощника му адв. Е.Х. *** и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Дружеството въззивник – ищец в първоинстанционното производство „Био-ферм-България“ ЕООД, гр.Шивачево, общ.Твърдица чрез пълномощника адв.Х. обжалва посоченото решение изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Намира за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд за липса на право у ищеца да разваля процесния договор за наем. Посочва, че ответната Община Сливен не е изпълнила основното си задължение по договора да предаде на наемателя предмета на договора и то в състояние, годно за ползването му, съгл. чл.230, ал.2 от ЗЗД. Договорното задължение било предаване на обекта – рибарник в едномесечен срок от сключването на договора, като при това предаване наемателят е имал право да направи възражения относно недостатъци на обекта. Подписаната от управителя декларация била в резултат на обикновен оглед, а констатираните впоследствие несъответствия в площта и границите на имота, не можело да се установят при обикновен оглед, а при трасиране на имота, което било задължение на наемодателя, но той не го извършил при предаването на имота по уговорения опис. Несъответствията в площта и границите на имота се отразявали върху възможността наемателя да почисти обекта и да извърши ремонт на дигите. Посочва, че становището на Община Сливен относно ограниченията, свързани с включването на имота в „Натура 2000“ е също основание за разваляне на договора, тъй като общината е собственик на имота и наемателят има основание да се съобрази с дадените от него указания относно ограниченията за ползване на имота. Посочва, че въпреки липсата на реално ползване на имота, той е заплащал редовно наема до момента на изпращане на нотариалната покана за разваляне на договора и се явява изправна страна. Счита, че неизпълнените от страна на наемодателя задължения са достатъчно сериозни, отразяват се върху бъдещото ползване на имота, поради което той като наемател правилно е развалил договора. Отново посочва, че непредаването на обекта са отразило върху изпълнението от страна на наемателя на неговите задължения да почисти и ремонтира рибарника, а предаването по опис би уточнило какви действия трябва да извърши и къде точно. Въпреки това, той като добросъвестна страна е започнал да извършва част от действията – сключил е договор за водоподаване и е получил разрешение от РИОСВ – Стара Загора, но поради невъвеждането му в действителните законни граници му пречило да използва пълноценно обекта, поради което и развалил договора. С отпадане действието на договора, отпаднало и основанието на платената от него гаранция, поради което ответникът следвало да му я върне. По отношение на платените два наема по договора, счита, че те представляват имуществени вреди, произтичащи от неизпълненото задължение на ответника. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявените от него против Община Сливен искове. Претендира присъждане на направените в производствата пред двете инстанции разноски. 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответната страна в първоинстанционното производство Община Сливен чрез пълномощника адв.Д., който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Посочва, че непредаването на обекта по опис е незначително, тъй като наемателя е бил запознат със състоянието на имота още преди сключването на договора за наем, за което била подписана нарочна декларация. Почистването на имота и всички ремонтни работи, по силата на договора, били възложени именно на наемателя. По-малката площ на имота не би могло да се вмени във вина на наемодателя, т.е. не е налице виновно неизпълнение, доколкото имота е описан в договора по скицата за него. Освен това предмет на договора не е земеделска земя, а рибарник и по-малката площ и разминаване в границите не би се отразила на дейността, за която е нает обекта. Не се доказали и ограничения, свързани с попадането на имота в „Натура 2000“ и видно от издаденото разрешително от РИОСВ – Стара Загора ищецът може да реализира инвестиционното си намерение.Освен това ищецът не е искал от ответника каквото и да е съдействие по изпълнението на договора. Платената сума от 6138лв. е наемна цена за две години и не представлява настъпила вреда за ищеца, следствие неизпълнението на задължението на ответника да предаде обекта по опис. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., дружеството въззивник, редовно призовано, се представлява от пълномощник – адв. Е.Х., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения. Излага подробни съображения относно неправилността на обжалваното решение, доразвиващи тези,            изложени във въззивната жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна Община Сливен, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие - адв.Д., който посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Правилно е установена и надлежно обоснована в решението процесуалната легитимация на страните в процеса, което не е спорен въпрос.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за връщане на сумата от 3024лв., дадена на отпаднало основание – развален договор за наем на воден обект от 17.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение от неизпълнение на договорно задължение в размер на 6138лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба с правно основание чл.230, ал.2, вр. с чл.88, ал.1, предл.2, вр. с чл.82 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД:

Предмет на иска е връщане на сума, платена като парична гаранция за добро изпълнение по сключен между страните договор за отдаване под наем на воден обект, след разваляне на договора от страна на далата гаранцията страна – наемателя, поради виновно неизпълнение на договорните задължения на другата страна – наемодателя.

Подлежащите на установяване обстоятелства са следните: наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника; неоснователността на това имуществено разместване - в случая отпадането в последствие на първоначално съществувалото основание, поради разваляне на договора от страна на наемателя, поради виновно неизпълнение на насрещното задължение на наемодателя и липса на връщане на полученото /в случая гаранцията/ от страна на ответника. Правилно районният съд е посочил, че тъй като се касае за авансово платена по договор за наем парична гаранция за добро изпълнение, независимо, че се касае за договор за наем, т.е. за договор с продължително и периодично изпълнение, то е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД при наличие на съответните предпоставки.

Доказателствената тежест по отношение на първите две предпоставки се носи от ищеца, който следва да докаже наличието на имущественото разместване и неговата неоснователност. Ответникът следва да установи съответно връщане на неоснователно полученото или че е имал право да получи даденото.

По отношение на първата предпоставка – наличие на имуществено разместване между страните, спор няма. По делото е безспорно установено валидното сключване на процесния договор и предварителното заплащане по него на гаранция за изпълнение в размер на 3024лв., направено по банкова сметка *** „Земеделие, гори и водни ресурси“ – Сливен на 06.12.2012г. Заплащането е извършено безспорно на правно основание, съществувало към момента на плащането – сключен между страните договор за наем на воден обект от 17.12.2012г. и конкретно на основание чл.9 от Договора. Договорът е едностранна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, с оглед наемателя – търговско дружество. 

По отношение на втората предпоставка, твърдението на ищеца в първоинстанционното производство „Био-ферм-България“ ЕООД, гр. Шивачево – наемател по въпросния договор за наем на воден обект, е че поради виновно неизпълнение на задължението на насрещната по договора страна – наемодателя ОП „Земеделие, гори и водни ресурси“ – Сливен за предаване на имота – рибарник по опис с нарочен приемо-предавателен протокол, установена впоследствие разлика в площта и границите на имота и наличието на ограничения, поради попадане на имота в защитена зона „Натура 2000“, извънсъдебно с нотариална покана, получена от ОП „Земеделие, гори и водни ресурси“ – Сливен на 31.10.2014г. договора е развален от негова страна.

Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства, споделя напълно извода на районния съд, че не са доказани, по пътя на пълното и пряко доказване, условията за разваляне на процесния договор за наем на воден обект.

Предпоставките за надлежно упражняване на потестативното право  за разваляне на процесния двустранен договор, съгласно разпоредбите на чл.87 от ЗЗД, с който се упражнява потестативното право на разваляне на сключен двустранен договор, са: неизпълнение на задължението от едната страна, това неизпълнение да е виновно и трето – страната, която иска развалянето, да е изправна.

Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира, че не е установено твърдяното виновно неизпълнение на насрещното по договора задължение на наемодателя за предаване на имота, предмет на договора в състояние, годно за ползването му по предназначение, съгласно разпоредбата на чл.230, ал.2 от ЗЗД.  Безспорно, от събраните пред районния съд гласни доказателства и то от свидетелите на ищцовото дружество, безспорно е установен факта, че процесния имот е предаден на наемателя, макар и без подписването на нарочен документ – приемо-предавателен протокол, респ. опис, какъвто е предвиден в чл.3, ал.2 от договора за наем. Видно от свидетелските показания, наемателят след сключване на договора е отишъл до обекта и със съответни технически специалисти е извършил оглед и замерване на обекта, при което е констатирал и разминаване в площта, посочена в договора. Няма данни, дори и твърдения от страна на ищеца, че наемодателят фактически е възпрепятствал ползването на обекта. Дали е подписан приемо-предавателен протокол или не, съдът намира, че не е от съществено значение, тъй като наемателят е влязъл в държане на имота и макар и без нарочен писмен документ, то по силата на договора, обекта – рибарник е предаден на наемателя, който веднага е пристъпил към оглед, замерване и съответно преценка какви действия следва да предприеме, с оглед използването му. Тъй като се касае за предаване ползването на недвижим имот, то предаването му по опис не би било по-различно от това, което на практика се е случило. Тъй като не става дума за въвод във владение, то не може и да се очаква при евентуалното съставяне на приемо-предавателен протокол да се извършва трасиране, очертаване на граници и нарочно замерване на терена, какво виждане е изложил въззивника в жалбата си. Извършването на такива действия при предаване на обекта не са уговорени между страните в договора. Евентуалния опис най-вероятно би включил описване на имота по границите по приложената към договора скица.  Друг е въпросът, че при констатираното от наемателя при извършеното от него замерване, разминаване в площта и евентуално в границите на имота от площта по договора, то той не е установил въобще да е уведомил наемодателя за тези констатации, да е искал някакво съдействие от него, още по-малко такова да е отказано и респективно да е инициирал изменение в някои от параметрите на договора.

Следва да се отбележи, че видно от скицата към договора, съседните имоти също са собственост на Община Сливен, поради което са неоснователни твърденията на ищцовото дружество за възможни пречки от страна на другите собственици на съседни имоти при извършване на действията по привеждане на обекта в съответното годно състояние за ползване и при реалното му използване като рибарник. Отново следва да се подчертае, че ищецът не е доказал да е искал каквото и да е съдействие от наемодателя си, респ. от Община Сливен като собственик на имота, след като е установил посоченото разминаване, което той намира за препятстващо изпълнението на задълженията му по договора.

По отношение на възражението, че имота не е предаден в състояние, годно за ползването му по предназначение – като рибарник, следва да се отбележи, че изрично в договора са предвидени задължения, вменени именно на ищцовото дружество наемател, свързани с привеждане на обекта, в годно за ползването му като рибарник състояние и поддържането му впоследствие в такова – чл.6, т.4 и т.6 от Договора.

Следва да се отбележи, във връзка с възраженията във въззивната жалба, че предаването на обекта с нарочен протокол, в случая несъставянето на такъв, освен че не е препятствало наемателя да влезе в държане на имота, не му е и пречило да извършва горепосочените дейности /тези по чл.6, т.4 от договора/, за които е поел надлежно задължение и по отношение на тях съдът намира, че той е неизправна страна. Описът не представлява даване на указания от наемодателя на наемателя какви действия последният трябва да извърши и няма такава цел. Действията най-общо са посочени в договора, а конкретиката им безспорно зависи от състоянието на обекта в конкретния момент и са възложени изцяло върху наемателя, с оглед осъществяваната от него дейност и целта за която той наема рибарника.

Поради това, съдът намира, че не е налице твърдявното виновно неизпълнение на задължение по договора от страна на наемодателя, обуславящо правото на наемателя да развали едностранно сключения между тях договор. Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока.

По отношение на възражението за попадане на имота в защитена зона по „Натура 2000“ и следващи се от това ограничения в ползването му, отново въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд за пълна неоснователност на това заявено от ищеца основание за разваляне на договора за наем. Категорично по делото от назначената пред първата инстанция съдебна експертиза с вещо лице инж. Кисьов, кредитирана и от настоящата инстанция, като обоснована, дадена от вещо лице, в чиято компетентност и познания, съдът няма основания да се съмнява, както и от писменото доказателство – становище №КОС-01-334 от 31.01.2014г. на РИОСВ – Стара Загора, се установява, че за процесния обект, макар и попадащ в защитена зона от мрежата „Натура 2000“, няма издадена заповед за обявяване и няма въведени конкретни забрани и режими. Предложения за съгласуване от дружеството /Био-ферм-България“ ЕООД, гр. Шивачево/ инвестиционен проект е съгласуван без забележки и с изрично посочване, че не е необходимо провеждане на процедура по ОВОС, като това становище е достатъчно и дава възможност и основание за осъществяване на дейността по предназначението на обекта. В случая е ирелевантно посоченото в писмото на Община Сливен от 26.11.2014г. за евентуално съобразяване с ограниченията за защитената зона, тъй като то е от некомпетентен орган, при положение, че наемателят е разполагал с надлежното компетентно становище на РИОСВ- Стара Загора и въз основа на него е можело и следвало да предприеме съответните действия и негови задължения по чл.6, т.4 и т.6 от договора за наем с оглед подготовка на обекта. Освен това писмото е месец след изпращане от страна на ищцовото дружество до ОП „Земеделие, гори и водни ресурси“ – Сливен, нотариална покана, съдържаща волеизявление за разваляне на договора от страна на наемателя /30.10.2014г./. Следователно това писмо не може да служи като основание за разваляне на договора, още повече, че то не съдържа  наложени от компетентен орган ограничения, нито дава задължителни за дружеството указания за ползване на обекта, като негов автор не е и наемодателя. Следва да се посочи и факта, че с оглед посоченото от вещото лице инж.Кисьов за подходящ период за ремонтните работи по възстановяване на водоема м.януари – м.март, то е налице едно бездействие в продължение два последователни подходящи зимни периода, в които наемателят не е предприел никакви действия по това възстановяване и подготвяне на водния обект като чисто ремонти и технически дейности, като разликата в площта на имота /на самия рибарник не е изрично посочена в договора/, не е такова препятствие. Ако наемателят го е приел за такава сериозна пречка за тези дейности е следвало да поиска конкретно съдействие, респ. изменение в параметрите на договора, каквото действие той изобщо не е предприемал.

Следва да се отбележи, че развалящата договора страна, съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД е следвало да даде подходящ срок за изпълнение на насрещната страна, което ищцовото дружество не е сторило с нотариалната си покана от 31.10.2014г. По делото не е установено наличие на някоя от трите хипотези, посочени в разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, даващи право на изправната страна да развали договора и без даване на срок за изпълнение. Видно от събраните по делото доказателства не е налице нито невъзможност за изпълнението изцяло или от части на договора, напротив, същото е напълно възможно и зависещо основно от действията и изпълнение на задълженията по договора от страна на самия наемател, нито е налице настъпила безполезност на изпълнението, нито е налице задължение, което е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

С оглед изложеното, въззивният съд споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че по делото не са налице предпоставките за безусловно разваляне на договора за наем от страна на наемателя, поради което последният не е имал право да развали сключения договор за наем на воден обект. Поради това не е налице втората предпоставка за уважаване на иска по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД – неоснователност на имущественото разместване, поради разваляне на договора и отпадане на основанието за това разместване. Ответникът не дължи връщане на авансово внесената по договора парична гаранция за добро изпълнение в размер на 3024лв. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

По иска за заплащане на обезщетение за претърпени от виновното неизпълнение на договора имуществени вреди в размер на 6138лв. с правно основание чл.230, ал.2, вр. с чл.88, ал.1, предл.2, вр. с чл.82 от ЗЗД:

Въззивният съд намира иска за неоснователен и недоказан и споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд по отношение на него и препраща своите към тях.

Както подробно бе посочено по-горе, въззивният съд намира, че не е налице твърдяното от ищцовото дружество – наемател виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на наемодателя - ОП „Земеделие, гори и водни ресурси“ – Сливен. Поради липса на неизпълнение на договорни задължения, не е породено и правото на ищцовата страна да претендира заплащане на обезщетение за вреди от това неизпълнение. От друга страна, ищецът не е посочил изрично, в какво се изразяват претърпените от него вреди, чиято обезщетение претендира, както няма и ангажирани никакви доказателства в тази насока. Единствено заявява, че вредите всъщност са двете, платени по договора, годишни наемни цени, които обаче не са вреда, а изпълнение на негово договорно задължение. По-горе бе посочено, че наемателят безспорно има фактическа власт над обекта, държи същият и от него зависи дали и кога ще го приведе в състояние, годно да го използва по предназначението му на рибарник, като независимо от тези действия и разходи по тях, той дължи заплащане на наемните вноски, като няма право да ги прихваща от наема /чл.6, т.4 от договора/.

Поради това и този иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Правилно и законосъобразно районният съд е възложил отговорността за разноски в първоинстанционното производство на ищцовото дружество, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК и в тази част решението следва да бъде потвърдено.

Отговорността за разноски във въззивното производство, с оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на дружеството въззивник, като то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 600лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №922/30.11.2016г., постановено  по гр.д.№598/2016г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА БИО-ФЕРМ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 201645422, със седалище и адрес на управление: гр.Ш., общ.Т., ул. „Г. Д.“ №*, представлявано от управителя И.Ж.Т. ***, ЕИК 000590654, с адрес на управление: гр.Сливен, бул.“Ц. О.“ №* сумата от 600лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1, предл. 2 от ГПК.

                                

                

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.