Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №26

 

гр. Сливен, 10.02.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:  С. М.

Мл.с. Н. К.

 

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №32 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №974/15.12.2016г. по гр.д.№1471/2016г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./, вр. с чл.50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 224,49лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ за щета, причинена от трето лице в резултат на настъпило ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата и ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответната АПИ направените по делото разноски.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София изцяло.

В жалбата си застрахователното дружество чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът посочва, че от доказателствата се установили по безспорен начин времето, мястото и механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между него и имуществените вреди на застрахованото МПС, обезщетени от него по сключената застраховка „Каско“. Неправилно районният съд е приел, че увреждането не е настъпило на пътно платно, поддържано от АПИ. Счита, че от събраните по делото доказателства се установило, че МПС се е движело по път от републиканската пътна мрежа, посочен в Решение №945/01.12.2004г. на МС. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция изцяло. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.  

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София чрез пълномощника гл. юрисконсулт П., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита, че по делото не се установили всички елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск, като останал недоказан механизма на настъпване на ПТП. Липсвали доказателства, че вредите са причинени от дупки по републиканската пътна мрежа. Посочва, че се установило, че по пътищата, за които е отговорно ОПУ – Сливен липсвали нарушения на пътното платно. Налице било разминаване в показанията на разпитания свидетел и подписаните декларации при настъпване на застрахователното събитие. Липсвали доказателства, че заявеното застрахователно събитие е станало по описания от водача начин. Поради това моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С отговора не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие - адв.Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли въззивният съд да го отмени и да осъди ответника по делото да му заплати изцяло претендираните искови суми.  Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. П., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че не е налице виновно противоправно поведение от страна на АПИ, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд. Разгледана по същество, същата е основателна.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е  пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил незаконосъобразни и неправилни правни изводи, непочиващи на установеното от фактическа страна. Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София регресен иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.49 от ЗЗД, цена на иска 224,49лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

За да бъде уважен регресния иск по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищцовото застрахователно дружество и  собственика, в т.ч. новия собственик, по отношение на увредения лек автомобил м. „Мерцедес“, модел „Е320“ с рег. №ВТ 4455 КА към датата на настъпване на застрахователното събитие – 24.11.2015г.

По делото е установено, че от определеното от застрахователя застрахователно обезщетение /224,49лв./, последният е извършил прихващане на основание чл.VІ, т.2 от ОУ на застрахователя със съответната дължима вноска от застрахователната премия /договорено е заплащането й на четири вноски/ в размер на 205,30лв. и остатъка от 19,19лв. е преведен по банков път на собственика на увредения автомобил М.А.Д..

Няма данни, както и твърдения, ответната АПИ да е заплатила тази сума /застрахователното обезщетение в размер на 224,49лв./ на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ, е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителят на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгласно пар. 22 от КЗ, ДВ бр.102/29.12.2015г. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

От събраните по делото пред районния съд писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция приема за установено, че на 24.11.2015г. е настъпило ПТП с материални щети в резултат от преминаване на лек автомобил м. „Мерцедес“, модел „Е320“ с рег. №ВТ 4455 КА, управляван от свидетеля Х.Б. в дупка, находяща се на път между гр.Гурково и гр.Нова Загора, като произшествието е станало малко след излизане от гр.Гурково /след табелата, означаваща край на населеното място/, видно от показанията на свид. Х.Б..

Следва да се отбележи, че въззивният съд кредитира показанията на свид. Х.Б., дадени пред първоинстанционния съд, тъй като същият е незаинтересован от изхода на спора и показанията му представляват първично и пряко доказателствено средство относно подлежащия на доказване факт – процесното ПТП. За разлика от това доказателствено средство, декларацията на свид. Б. и тази на лицето М., дадени пред застрахователя, като частен диспозитивен документ нямат материална доказателствена сила. Освен това Х.Б. е разпитан по реда на ГПК от районния съд, който непосредствено е събрал доказателственото средство и чрез него пряко доказателство относно подлежащия на доказване факт. От друга страна от декларираното от другото лице пред застрахователя – М., също се установява мястото на настъпване на ПТП – пътя между гр.Гурково и гр.Нова Загора след гр.Гурково и механизма – влизане на автомобила в дупка и изпусната гума и изкривена джанта, като резултат.

Свидетелят Б. изрично пред районния съд е посочил, че при управлението на автомобила след излизането от гр.Гурково, табелата е била подмината, попаднал в дупка, пълна с вода, като валял силен дъжд. В резултат на преминаването през дупката, бордовият компютър на колата сигнализирал, свидетелят веднага спрял колата и констатирал, че гумата е изпаднала, поради което я сменил. След смяната видял, че гумата е скъсана и джантата е изкривена.

След справка с Решение №945/01.12.2004г. на Министерски съвет, обн. ДВ бр.109/14.12.2004г., изм. ДВ бр.61/10.08.2012г. съдът приема, че въпросното ПТП е настъпило по път от републиканската пътна мрежа /път между гр.Гурково и гр.Нова Загора, в участък близо до гр.Гурково, малко след излизане от населеното място/. Освен това и самия ответник с отговора на исковата молба не оспорва този факт, а поставя въпроса в района на кое ОПУ е участъка. Следва да се посочи, че този въпрос е ирелевантен за спора, тъй като исковата претенция е насочена срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, а не срещу конкретно ОПУ /в този случай би била и недопустима с оглед липсата на процесуална правоспособност на тези териториални звена/.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, която е юридическо лице – второстепен разпоредител с бюджетни кредити /чл.2, ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция “Пътна инфраструктура”/. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 от ЗП Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда. Освен това разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от Агенция “Пътна инфраструктура” чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено, че по пътя между гр.Гурково и гр.Нова Загора, участъка непосредствено след гр.Гурково, който е път от републиканска пътна мрежа, е била налице дупка на пътното платно – необезопасена и необозначена, затрудняваща движението на превозни средства, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.29 и чл.30 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ. Не се установи наличие на поставени по пътя знаци, означаващи наличие на неравности на пътното платно. С представените по делото доклади от извършена инспекция на пътя, не се установява предприемане на действия по обезопасяване и обозначаване на процесната дупка, която безспорно е била налице на пътното платно, видно от кредитираните показания на свид. Х.Б.. Освен това тези доклади касаят период /м.юли, м.август и м.септември 2015г./ доста преди въпросното ПТП – 24.11.2015г. и не оборват установения със свидетелски показания факт на налична дупка на пътното платно, препятстваща, респ. затрудняваща движението.

За ангажиране на отговорността на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител, в т.ч. съответно ОПУ. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От събраните пред районния съд доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния автомобил м. „Мерцедес“, модел „Е320“ с рег. №ВТ 4455 КА през дупка на пътното платно, а тя е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Агенция “Пътна инфраструктура”.

По делото са безспорно установени и причинените на автомобила увреждания /увредени предна лява гума и джанта/ и тяхната стойност с помощта на вещо лице. Вещото лице категорично е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на възникване на ПТП и щетите на автомобила.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебна авто-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като обосновано, дадено от вещо лице в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание за се съмнява и неоспорено от страните. Според заключението стойността на вредите е 307,79лв. Тази стойност представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София на основание чл.49 от ЗЗД. От тази щета застрахователя – ищцовото дружество по силата на сключения и валиден към датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Каско“ е определил застрахователно обезщетение в размер на 224,49лв., т.е. по-малко от действителните, подлежащи на обезщетяване вреди и това е и исковата претенция.

С плащането на застрахователно обезщетение /в случая е извършено законосъобразно прихващане на част от определеното обезщетение със съответната неплатена вноска от разсрочената застрахователна премия и банков превод на останалата част/ и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Агенция „Пътна инфрастуктура” по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ.

Съдът намира направеното от ответника в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за неоснователно и недоказано. От заключението по допуснатата и изслушана от районния съд авто-техническата експертиза, кредитирано изцяло от съда и от разпита на вещото лице пред районния съд се установява, че във всички случаи със скорост над 40 км/ч, дори и по-малка, при преход през дупка с дълбочина 10-15 см. или по-висока от профила на гумата, настъпва увреждане, което води до задължителна подмяна на гумата. От свидетелските показания се установява, че вероятната скорост на движение на автомобила, непосредствено преди процесното ПТП е била около 70 км/ч, при разрешени 90км/ч. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства относно съпричиняване на вредите от страна на застрахования водач, като такова не се установи и от заключението на вещото лице. По делото не се установи водачът на автомобила да е имал техническата възможност да възприеме своевременно наличната неравност и да предотврати ПТП, като се има предвид и факта, че дупката е била пълна с вода, поради дъжда и водачът не е имал възможност своевременно да я възприеме и избегне. Поради това съдът намира възражението за неоснователно и недоказано.

С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и доказан в пълен размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 12.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което  исковата претенция бъде изцяло уважена.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника - ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в пълния доказан размер – 484лв. пред първа инстанция и 385лв. пред въззивната инстанция.

На ответника в първоинстанционното производство – Агенция „Пътна инфраструктура“, с оглед изхода на спора, не се дължат разноски. Поради това решението на СлРС и в частта, с която са присъдени такива, следва да се отмени.

За въззивната инстанция на АПИ – въззиваема страна също не се дължат разноски, с оглед основателността на въззивната жалба и изхода на спора.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                    

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №974/15.12.2016г., постановено по гр.д.№1471/2016г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “М.” №* ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., пл.”П.” №*, ЕИК 000694286, на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, чл.49 от ЗЗД сумата от 224,49лв. /двеста двадесет и четири лева и четиридесет и девет ст./, представляваща платеното на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застраховка “Бонус Каско“ по полица №4704150550000147 от 07.08.2015г. за причинени имуществени вреди от настъпило на 24.11.2015г. по път между гр.Гурково и гр.Нова Загора застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 12.04.2016г. до окончателното й изплащане; сумата от 484лв., представляваща направените пред първа инстанция разноски и сумата от 385лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                 

                                                                                         2.