Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       57

 

ГР.С., 13.04.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и девети март  през две хиляди и седемнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. С.

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  С. М.                   

Мл.С Н. К.

                                                                                    

при секретаря В., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр.  д.  № 34 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с гл. ХХVІ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П.Т. К., ЕГН:**********,*** чрез адв. Г.Д. *** със съдебен адрес за връчване на книжа и документи: ГР.С., ул. „Н.К.“ № *, офис №* против Решение №961 / 13.12.2016 г. по гр.д.№3320 /2016 г. на  Сливенски районен съд, с което  се отхвърля предявения от нея иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК срещу К.Д.Г. за предоставяне на родителските права по отношение на детето С.К.Г., ЕГН: **********, родено на *** г., отхвърля се иска за определяне на лични контакти на детето с бащата К.Д.Г. и определяне на местоживеене ***. Със същото решение се отхвърля иска на въззивницата срещу К.Д.Г. за присъждане на месечна издръжка в размер на 150 лв. по отношение на детето С.К.Г., ЕГН: **********, родено на *** г. и се осъжда същата да заплати разноски в размер на 500 лв. в полза на К.Д.Г.. Решението е обжалвано изцяло като неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано.

Въззивницата – ищец в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно и необосновано. Посочва, че първоинстанционния съд бил решил въпроса за предоставяне на родителските права неправилно и в противоречие с ППВС № 1/1974 г., Решение № 267/23.09.2015 г. по дело № 7140/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО и Конвенцията за правата на детето, като е нарушил чл. 12, параграф 1 относно преценката на всички обстоятелства с оглед интереса на детето. СлРС бил едностранно обсъдил показанията на свидетелката Ц. и не взел предвид ниската възраст на детето и необходимостта му от майчина грижа. СлРС бил игнорирал факта, че с Решение от 21.11.2012 г. по гр.д. № 2404/2012 г. на РС Бургас родителските права били предоставени на майката, а впоследствие с изрична декларация майката се била съгласила родителските права да бъдат упражнявани от бащата, като това било обективирано  Решение по гр.д. № 7569/2014 г. на РС-Бургас. Това решение на майката било продиктувано изцяло от невъзможността й към този момент да осигури необходимите финансови средства за отглеждането на дъщеря й. Към настоящия момент въззивницата твърди, че разполага с необходимите финансови средства за отглеждането на детето, като бащата не бил доказал наличието на достатъчно средства за издържането на двете си деца и покриване нуждите на домакинството. Посочва ППВС № 1/1974 г. в което е дадена дефиниция на „изменение на обстоятелствата“-наличие на нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата при които би се подобрило положението му при ново разрешение. Твърдените от въззивницата обстоятелства били нови и преценката им показвала, че майката била по-пригодния родител спрямо бащата по отношение на способностите и качествата за полагане на пълноценни грижи за детето. СлРС бил игнорирал и показанията на свидетелите Ц. и Д. по отношение на обстоятелството, че въззивницата не могла да се свърже с ответника за да уговори вземането на детето, което било причина за редките и епизодични срещи с детето. Цитира Решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г. на ВКС, IV ГО. СлРС бил игнорирал и показанията на свидетелите Ц. и Д. по отношение и на обстоятелството относно агресивното поведение на бащата. Не била взета предвид и служебната ангажираност на майката, която зависела от нейната организация и преценка за разлика от тази на бащата. СлРС не бил обсъдил и изразената готовност от страна на свидетелката Ц. да се премести във Варна за да помага на дъщеря си при отглеждането на внучката й. Неправилен бил и извода на СлРС, че бащата бил по-пригодния родител за отглеждането на малолетно дете от женски пол. На следващо място въззивницата могла да разчита на помощта на трети лица, а именно на нейната майка, докато въззиваемия не може да разчита на помощта на жената, с която съжителства на съпружески начала. В интерес на детето било да бъде отглеждано от майката. Първоинстанционното решение било постановено в противоречие с чл. 12 от Конвенцията за правата на детето.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него въззивния съд да постанови следното- да предостави упражняването на родителските права на майката по отношение на детето С.К.Г., родена на *** г. при режим на лични отношения с бащата К.Д.Г. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката, въззивният съд да определи местоживеенето на детето при майката на адрес: гр. В., кв. „В. В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Моли въззиваемия да бъде осъден да плати месечна издръжка на детето чрез МЗП в размер на 150 лв. и да й заплати сторените разноски пред двете инстанции.

    С въззивната жалба са направени  следните доказателствени искания за въззивната фаза на производството-  да се приеме по делото като писмено доказателство Психологично изследване на детето С.Г. от 30.12.2016 г.  и да бъде назначена съдебно-психологична експертиза от вещо лице лекар с придобита специалност „Клиничен психолог“ от Отделение по съдебна психиатрия към МБАЛ „Света Марина“ гр. Варна, което да отговори на следните въпроси: 1. Какво е емоционалното състояние на детето? 2. Каква е връзката на детето с всеки един от родителите? 3. Какъв е родителския капацитет на всеки един от родителите? 4. Има ли синдром на родителска отчужденост?

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от  адв. Л.Д. ***, в качеството й на пълномощник на К.Д.Г., ЕГН:********** *** – ответник  в първоинстанционното производство. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответникът в първоинстанционното производство, се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Първоинстанционният съд правилно бил установил фактите по делото, като бил анализирал всички събрани по делото доказателства и бил извел правилните правни изводи. Излага свое тълкуване на цитираното от въззивника ППВС № 1/1974 г., като посочва че във всеки конкретен случай и с оглед на всички обстоятелства по делото съдът следва да извърши преценката на кой от двамата родители следва да предостави упражняването на родителските права. Критериите от които съдът се ръководи при тази преценка не били изчерпателно изброени и зависели от конкретните обстоятелства като били степенувани по важност в следния ред: възпитателски качества на всеки един от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, като преценката им била съвкупна. СлРС правилно бил извършил съвкупна преценка на тези критерии и ги степенувал по важност и стигнал до извода, че в интерес на детето било да продължи да живее при баща си в позната среда. Бащата не бил възпрепятсвал контактите на дъщеря си с майка й, която продължителни периоди не била осъществявала контакти с детето. Същият в продължение на три години бил създал благоприятни условия за отглеждането на детето съответни на неговите нужди и бил в състояние да му осигури правилно физическо и интелектуално развитие. Детето било привързано към баща си, баба си и дядо си по бащина линия, жената с която баща му съжителствал и тяхното общо дете. Промяната в обичайния начин на живот на детето и извеждането му от тази среда щяло да му окаже негативно психическо въздействие. Противопоставя се на доказателствените искания на въззивника и на назначаването на съдебно-психологическа експертиза, тъй като на поставените въпроси отговорите не могли да бъдат дадени от дете на шестгодишна възраст. По отношение на психологическото изследване, счита, че майката необосновано е подложила детето си на психическо натоварване с цел да обоснове своята претенция без да било необходимо това изследване да бъде извършено. Посочва, че в качеството си на родител му е била предоставена за срок от три месеца от 27.10.2016 г. от Комплекса за социални услуги за деца и семейства услуга- „Семейно консултиране и подкрепа“, като въз основа на сключения договор бил разработен индивидуален план включващ мерки изпълнявани от въззиваемия и израз на неговата загриженост към детето му. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Прави доказателствено искане за приемане по делото като писмено доказателство Договор за предоставяне на социални услуги от 27.10.2016 г. и доказателствено искане за разпит при режим на довеждане на един свидетел- М. В. М. относно обстоятелството за промяна в поведението на детето С. след последните и срещи с майка й през октомври 2016 г. и началото на януари 2017 г.

С определение държано в закрито заседание на 27.01.2017 г. СлОС е счел че направеното от въззивницата доказателствено искане за приемане и прилагане по делото като писмено доказателство на Психологично изследване на детето С.Г. от 30.12.2016 г. за недопустимо, тъй като изложените в него факти и обстоятелства, ще подлежат на установяване от назначено от съда вещо лице, което ще изготви назначената съдебно-психологическа експертиза, която съставлява годно доказателство по см. на ГПК и приобщаването му към доказателствения материал по делото би довело до нарушаване на предвидения в чл. 11 ГПК принцип на непосредственост на гражданския процес, който изисква съда да обоснове своите актове въз основа на събрани пред него доказателства.

Въззивният съд намира така направеното от въззивницата доказателствено искане за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, която да даде отговори на поставените от нея въпроси за основателно, тъй като съдът не разполага със специални знания каквито са необходими за да бъдат дадени отговори на тези относими към настоящото производство въпроси. СлОС счита, че вещото лице следва да отговори и на следните служебно поставени от съда въпроси:  5. Как би се отразила една промяна в средата върху психичното и емоционалното състояние на детето включително и с оглед на обстоятелството че му предстои ходене на училище ? 6. Каква е връзката на детето с еднокръвното му братче? 7. Каква е връзката на детето с жената, която съжителства на съпружески начала с баща му ? 8. Как би се отразила една раздяла с тях върху психичното и емоционалното състояние на детето? 9. Какво е състоянието на връзката на детето с майка му към настоящия момент и как би се отразило за в бъдеще евентуално запазване на настоящото съжителстване на детето с баща му и неговата партньорка?

Въззивният съд е счел, че така направеното от въззиваемия доказателствено искане за приемане и прилагане по делото като писмено доказателство на Договор за предоставяне на социални услуги от 27.10.2016 г. за основателно, тъй като се отнася до установяването на новонастъпили по см. на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК след края на съдебното дирене пред първата инстанция обстоятелства.

Въззивният съд е приел така направеното от въззиваемия доказателствено искане за разпит на един свидетел при режим на довеждане относно обстоятелството- промяна в поведението на детето С. след последните и срещи с майка й през октомври 2016 г. и началото на януари 2017 г. за основателно, тъй като също се отнася до установяването на новонастъпили по см. на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК след края на съдебното дирене пред първата инстанция обстоятелства. С оглед изричното изявление на въззиваемия във второто съдебно заседание, че се отказва от разпита на този свидетел, същият не е бил доведен от него и не е бил разпитан.

Въззивният съд, е счел, че с оглед предмета на делото, който се касае за предоставяне на родителски права и определяне на режим на контакти с дете се налага личното изслушване на страните по делото пред съда.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично, и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, адв. Г.Д. *** поддържа въззивната си жалба, моли съда да  я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. Л.Д. ***, която поддържа отговора  на въззивната жалба и моли съда да отхвърли последната и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съгласно изискванията на чл. 59 ал. 2 и ал. 4 от СК, въззивният съд изслуша и двамата родители по отделно, предвид естеството на спора между тях.

Предвид наличието на правоотношение, засягащо интереси на ненавършило пълнолетие дете, чиито права са обект на закрила от специален закон – ЗЗДт, и с оглед разпоредбата на чл. 15 от него и чл. 138 от СК, във въззивната фаза на производството съдът, взимайки предвид обстоятелството, че детето не е навършило 10 години, същото не следва да бъде изслушано в присъстието на социален работник – психолог от Д”СП”-Сливен.

Пред въззивната инстанция беше изслушана и приета назначената съдебно-психологична експертиза. Прието като ново писмено доказателство относно нововъзникнало обстоятелство след съдебното дирене в първата инстанция е Писмо с изх. № В-3825/2016 г. от 30.01.2017 г. от РП-Сливен.

Този съдебен състав намира  въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е  неправилно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. ДОПЪЛВА я с новонастъпилите факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство  установени с приетите по делото пред въззивната инстанция писмени доказателства- Договор за предоставяне на социални услуги от 27.10.2016 г. и  Писмо с изх. № В-3825/2016 г. от 30.01.2017 г. от РП-Сливен, както и от разпита на свидетеля М. както следва:  На 27.10.2016 г. бащата К.Д. е сключил с Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства Договор за предоставяне на социални услуги с оглед направената от Отдел за закрила на детето оценка на него и семейството му и с цел подкрепа и оказване на помощ на въззиваемия при отглеждането на дъщеря му.

Видно от Писмо с изх. № В-3825/2016 г. от 30.01.2017 г. от РП-Сливен е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за неизплащане на дължимата от майката издръжка на детето С..

От непосредствените и лични впечатления, които този съдебен състав е придобил за всеки родител при провеждането на о.с.з., може да се направи извод, че  и двамата са много привързани към детето, демонстрират спокойно и уравновесено поведение и разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето.

Бащата показва познаване на ежедневието на детето и ангажираност към емоционалните му потребности, твърди че предимно той се грижи за него. Заявява, че обича дъщеря си и в името на нейното щастие е готов да направи всичко необходимо и че може да й осигури надежна и сигурна семейна среда за възпитание и отглеждане. Посочва, че разполага с необходимите материални условия затова. Счита, че е по-пригодния родител за отглеждането на детето. Акцентира върху привързаността между дъщеря му и нейния еднокръвен брат от фактическото съжителство между него и неговата приятелка и топлите  и непринудени отношения между нея и детето С.. Заявява, че може да разчита на помощта на двамата си родители за отглеждането на дъщеря му.

Майката  показва отговорност и готовност да поеме грижите за детето. Твърди, че е подписала споразумението, с което предоставя упражняването на родителските права на бащата през 2014 г., тъй като трябвало да си намери работа и жилище, в което да живее и не е могла  да се грижи за малкото си дете и да задоволява потребностите му. Към настоящия момент  обстоятелствата се били променили, тъй като си била намерила добре платена работа, имала собствен бизнес и работно време, което й позволявало да полага грижи за дъщеря си. Била си наела самостоятелна квартира с три стаи подходяща за отглеждането на малко дете. Могла да разчита на помощта на родителите си за отглеждането на детето. Имала необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето тъй като го била отглеждала от 2012 г. до 2014 г. Не е преустановявала опитите си да установи контакт с дъщеря си. Заявява че обича дъщеря си има майчински инстинкт и знае от какво точно има нужда.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи на РС. Производството е образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Ищцата е претендирала възлагането на родителските права спрямо непълнолетното дете С. и определяне на местоживеенето му при нея, определянето на личен режим на контакти с детето на бащата и осъждането на същия да заплати месечна издръжка на детето. Въззивницата атакува като незаконосъобразно решението изцяло.

Настоящият въззивен състав счита въззивна жалба за изцяло основателна.

Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които следва да се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.

Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.

Приведен към горните показатели, настоящият случай налага следните изводи:

И двамата родители изразяват желание детето да живее при тях и всеки от двамата претендира на него да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С..

Момичето е на 6 години към момента, като нейните родители са живеели заедно до 7-месечната й възраст. От 7-месечната й възраст до 2 г. и 6 месеца детето е било отглеждано от майка си.  От месец юли 2013 г. бащата с нотариална декларация  взема детето и организира срещите на майка му с него, а със споразумение между двамата родители обективирано в Решение № 6 от 02.01.2014 г. на РС-Бургас по гр.д. № 7569 родителските права са предоставени на бащата, тъй като майката изпитва финансови затруднения и има нужда да си намери работа и самостоятелно жилище, като тези факти са безспорни между страните. Към настоящия момент детето се отглежда от бащата, живее заедно с него, жената с която той съжителства, тяхното общо дете, с неговите баба и дядо по бащина линия. Посещава детска градина и допълнителни занимания като танци и плуване, а през есента му предстои започване на училище. Не страда от заболявания.

Безспорно е, че и двамата родители обичат детето, макар да обективират обичта си по различен начин и разполагат с необходимия родителски капацитет за възпитанието и отглеждането му.

Видно от двата социални доклади по делото материалните възможности и на двамата родители са добри, като условията в жилището на бащата са адекватни и подходящи за детето. Семейната среда, в която се отглежда към момента детето задоволява основните му жизнени потребности гарантира сигурността и безопасността му.

Добри са и условията в другото жилище, наето от майката намиращо се в гр. Варна.

Видно от експертизата се установява, че детето е в степен на психическо съзряване, отговарящо на възрастта му, характеризира се с положителен емоционален диапазон на преживяванията, като не са отчетени тревожност, неспокойствие, подтиснатост или понижено настроение. Детето е много привързано към бащата, новото му семейство и разширеното родителско семейство, които се грижат за отглеждането и възпитанието му. Връзката му с майката не е толкова емоционална, детето не отказва срещи и разговори с нея, но определя себе си като част от семейството на бащата, който разполага с необходимия родителски капацитет. Не е налице синдром на родителска отчужденост. Няма „очерняне“ на майката от страна на бащата, тя не е поставена в ролята на „отчуждена“, не са изтрити спомените и общите преживявания с нея. Детето не отхвърля контактите с майка си, говори с нея по телефона и е съгласно да се среща с нея. У него не се долавя чувство на омраза към майката, а е налице само враждебност по отношение на баба му по майчина линия. Промяната на средата би предизвикала стрес в психическото развитие на детето. Връзката на детето С. с еднокръвното й братче била емоционална и се изразявала в чувство на обич, привързаност и отговорност към по-малкото й братче. Детето имало изградени положителни взаимоотношения с жената, която съжителствала на съпружески начала с баща му и я наричало доброволно и непринудено „мама“ . Връзката на детето с майката била пожелателна, като детето не отхвърляло среща или разговор с нея.

Експертът дава заключение, което въззивният съд  споделя  частично с оглед всички други събрани доказателства и ще я цени като вземе предвид факта, че вещото лице е извършило психологическото си изследване в присъствието само на единия от двамата родители на детето бащата и жената, с която той съжителства на съпружески начала и че на детето не са му били задавани въпроси относно майка му при провеждане на теста Рене-Жил. СлОС не споделя изводите на вещото лице, че детето С. не проявява враждебност или негативно отношение към майка си. Детето я нарича със собственото й име П., твърди че живее с трима мъже, че обича кучето си, а нея не, че не уважава майка й и баба й. Освен това вещото лице при разпит в съдебно заседание посочва, че детето не е споделило нито един положителен спомен за неговата майка. В същото време е налице изместване на фигурата на майката от страна на съжителката на бащата, която детето нарича „мама“ и я приема като такава. Самото вещо лице е игнорирало майката на детето посочвайки, че изследването е било извършено в присъствието на двамата родители, като посочва за родител жената, с която бащата съжителства на съпружески начала. Вещото лице си противоречи и относно желанието на детето да осъществява контакти с майка му, като твърди че то не отказва срещи и разговори, гостувания с майка му, но за един ден, но и заявява също че връзката на детето с майката не я оценява дотам положително, защото не желае контакти с нея. СлОС кредитира заключението на вещото лице в частта му относно емоционалното състояние на детето, връзката на детето с баща му, еднокръвното му братче и жената, с която баща му съжителства, относно родителския капацитет на баща му, и относно отражението на промяната на средата върху психическото и емоционалното състояние на детето. СлОС не кредитира съдебно-психологическата експертиза в частта относно липсата на синдром на родителска отчужденост и отразяването на запазването на настоящото състояние на съжителство на детето с баща му и неговата съжителка върху връзката на детето с неговата майка.

В случая е налице изменение на обстоятелствата по см. на т. V от ППВС № 1/1974 г., тъй като е налице подобряване на условията на живот при другия родител по отношение на жилищните и битовите условия и социалната среда, /б.“а“/ като и фактическо съжителство на другия родител, който упражнява родителските права с трето лице, от което има второ дете /б. „г“/. Тези промени се отнасят до социалната среда, в която живее детето, до жилищните и битовите условия и неминуемо се отразяват на положението на детето. Изразили са се в започването на работа от страна на майката, в намирането на жилище, което е направило възможно същата да осигури по-добри жилищни и битови условия за възпитанието и отглеждането на дъщеря й, както и в помощ от страна на нейната майка за отглеждането на детето. При бащата също е налице ново обстоятелство- състояние на фактическо съжителство с друга жена и раждането на тяхно общо дете. Това обстоятелство се е отразило на състоянието на детето, то е започнало да възприема съжителката на баща му като своя майка, изтрило е всички положителни спомени за майка му,  изградило е негативно и враждебно отношение към нея, отказва продължителни контакти с нея освен телефонни разговори и кратки посещения. Въпреки че, не се доказа давлението на бащата в това отношение, отчуждението на детето от майка му е факт и изместването на фигурата на майка му и заместването й със съжителката на баща му, изключването й изцяло от представата на детето за семейство, което според него включва баща му, съжителката му и общото им дете сочи към постепенното заличаване на връзката на детето с майка му. Тази връзка обаче при наличието на майка изразяваща готовност и желание, имаща възможност и родителски капацитет да се грижи за детето, с поведение, което не се доказа нито че е неморално или излагащо на опасност живота и здравето на детето не може да бъде игнорирана, заместена или постепенно заличена. У детето се създава една илюзорна представа за семейство, което включва баща му и неговата съжителка и тяхното общо дете, като не е сигурно как в бъдеще ще се развият отношенията между тях и дали няма да се разделят лишавайки по този начин детето от сигурната към настоящия момент семейна среда още повече и предвид обстоятелството, че нямат помежду си сключен граждански брак.

Вярно е че по силата на постигнато между двамата родители споразумение родителските права са били предоставени на бащата, но майката е взела това решение, тъй като е преценила, че тя самата не е в състояние да полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето, тъй като към този момент е била материално затруднена, като постъпката й е зряла и отговорна, защото е преценила, че в интерес на детето е бащата да го отглежда и възпитава след като самата тя не е била в състояние към онзи момент да полага необходимите грижи вместо да делегира упражняването на родителските си права на друг човек например на нейните родители. На детето, което е от женски пол му предстои навлизане в предпубертетна и пубертетна възраст и ще му бъдат необходими специалните грижи на майка му, които при наличието на майка, която изразява желание и готовност да ги полага не следва същите да бъдат предоставяни на други лица от женски пол.

От друга страна, освен поради изложеното до тук, въззивният съд счита, че майката е по-пригодният родител за упражняването на родителските права. Поради всички изложени дотук съображения, настоящият въззивен състав счита, че в интерес на детето е  родителските права да бъдат предоставени на майката.

Съдът не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на бащата да прояви всеотдайността и любовта си към детето, да поддържа емоционална и духовна връзка с него.  Всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз основа на него ищцата ще формира поведението си. Поради това, ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка. Но, тъй като решаващият мотив винаги е интересът на детето, към момента съдът счита, че за щастието и Д.ния му интегритет е изключително важно то да не бъде повече подлагано на психологичен натиск, нито да се деформира съзнанието му чрез отричане на майката и изключването й от живота му. Това следва да е движещият мотив и за всеки от родителите, поради което най-силната проява на родителска обич понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на всяка цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие, в името на спокойствието на детето, е висш израз на родителско достойнство и мъдрост, който, обаче, е  въпрос на личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.

В съответствие с така изложените съображения, въззивният съд счита, че родителските права спрямо детето С. следва да се предоставят за упражняване на майката, като при нея бъде определено и местоживеенето на детето. Режима на личните отношения на бащата с малолетното дете следва да се определи по следния начин: всяка първа и трета седмица от месеца от 9,00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Този режим се определя с оглед предстоящото записване на детето в училище през септември месец тази година и с оглед трудовата заетост и на двамата му родители. При изменение на обстоятелства може да бъде поискана промяна на режима.

Същият следва да заплати ежемесечна издръжка за детето в размер на 150 лева /сто и петдесет лева /, считано от привеждането в изпълнение на решението за родителските права до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. При определяне размера на издръжката се взе предвид нуждите на детето, което е на 6г. от храна, облекло, дрехи и с оглед на предстоящото му записване в първи клас и необходимостта от учебници и учебни пособия, както и посещаването от негова страна на школи по танци и спортни мероприятия, в които е изразило желание да участва. Съдът взе предвид и възможностите на бащата, който работи като строителен инженер и факта, че отглежда още едно малолетно дете. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на бащата, който да я заплаща на майката, тъй като тя по силата на настоящото произнасяне ще полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, което се нуждае от средства за задоволяване на екзистенцминималните му жизнени потребности.

Поради изложеното първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, а предявения иск по чл. 127 СК да бъде уважен като основателен и доказан. С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция отговорността за разноските за първата инстанция следва да се възложи на ответника, като той следва да понесе своите разноски така както са направени и заплати тези сторени от ищцата в общ размер от 530 лв/30 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение/

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на въззиваемия, като той следва да понесе своите както са направени и заплати тези на  въззивницата сторени във въззивната инстанция в размер общо на  279,50 лв./264, 50 лв. депозит за вещо лице и 15 лв. държавна такса/. Не са представени доказателства за адвокатско възнаграждение и такова не следва да бъде присъдено.

Ръководен от гореизложеното съдът       

Р     Е     Ш     И  :

                                  

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 56/07.02.2012г. по гр.д. № 4727/2011г. на СлРС  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете С.К.Г., ЕГН: **********, родено на *** г., на майката П.Т. К., ЕГН:**********,***, като ПОСТАНОВЯВА детето да живее при нея.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата К.Д.Г., ЕГН:********** *** с малолетното дете С.К.Г., ЕГН: **********, родено на *** г. както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 9,00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАЩА на П.Т. К., ЕГН:**********,*** като майка и законна представителка на малолетната С.К.Г., ЕГН: **********, родено на *** г. ежемесечна издръжка за детето в размер на 150 лева /сто и петдесет лева /, считано от привеждането в изпълнение на решението за родителските права до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Т. К., ЕГН:**********,***  направените по делото разноски в размер на  530 лева пред първата инстанция и сумата от 279,50 лв., съставляваща сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му на страните.      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

ЧЛЕНОВЕ: