Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 15.02.2017 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на петнадесети февруари през двехиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                             М. С.

                                                                                мл.с.  Н.К.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 39 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби против първоинстанционно решение № 918/29.11.2016г. по гр.д. № 2963/2016г. на СлРС, с което е признато уволнение за незаконно и е отменена заповед № РД-08-17 от 31.05.2016г. на управителя на „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на И.Х.К. на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ като незаконосъобразна, възстановена е И.Х.К. на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник-горива“, отхвърлен е като неоснователен предявеният от И.Х.К. против „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Сливен иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа проради незаконно уволнение за срок от шест месеца и са присъдени такси и разноски по делото.

Против това решение са постъпили две въззивни жалби – от всяка от страните в производството.

Първата въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство и с нея се атакува цитираният акт само в отхвърлителната му част, касаеща иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца поради незаконното уволнение. Въззивницата твърди, че в тази част атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са налице съществени процесуални нарушения. Те се състоят в отказа на съда да изпълни ангажимента си по чл. чл. 5, 7, 10, 146 ал. 2 и 162 от ГПК. Съдът следвало да й даде указания, че обстоятелства, имащи отношение към съществото на спора, остават без доказателства. Водещите основни начала на процеса се свързват с разкриването на обективната истина и справедливостта. Абсолютизирането на диспозитивното начало в гражданския процес води до фаворизиране на формалната, необективна истина. Като не е дал необходимите указания по доказателствата, съдът се е поставил в невъзможност да постанови едно обосновано решение. Накърнил е и принципа на справедливостта, залегнал в чл. 5 от ГПК. Законът дава право на съда да се ръководи от общите схващания за справедливост и морал, когато няма изричен законов текст. В настоящия случай е налице такъв - чл. 162 от ГПК. При условие, че съдът е изложил мотиви, несъмнено установяващи основателността на главния иск в процеса, очевидно е, че и останалите искове са основателни. Налице е заключение на вещото лице за размера на трудовото възнаграждение на ищцата. Налице е и нормативна яснота, че 60 % от трудовото възнаграждение изплаща борсата. Законът и справедливостта изискват в този случай съдът да приложи чл. 162 от ГПК и да се определи размерът на основателния иск по справедливост, при наличните доказателства, а дори и при липса на доказателства. Отказвайки да направи това, съдът е нарушил закона.

С оглед всичко изложено, въззивницата моли съда, да отмени обжалваното решение и постановите ново, като уважи иска по чл. 433 ал. 1 т. 3 от КТ връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 2 148 лв., като разлика между установения размер на трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за безработица, и й присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направено ново доказателствено искане, но са приложени два броя разпореждания от 14.07.16г. на НАП.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по първата въззивна жалба страна е подала писмен отговор на същата, с който я оспорва изцяло като неоснователна.

Развива детайлно контрааргументи, с които оборва последователно всички наведени с жалбата оплаквания. Прави подробен анализ на събраните доказателства в светлината на релевираните отменителни доводи, като извежда заключение за тяхната неоснователност. Заявява, че съдът е формирал вярна фактическа обстановка, която правилно е привел към съответстващите й правни норми. Излага подробни съображения за неоснователността на претенциите и намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено. Претендира разноски …..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна на първата въззивна жалба.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и с нея се атакуват уважителните части на обжалваното решение, касаещи исковете по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Вторият въззивник счита в тези части решението на СлРС за незаконосъобразно и неправилно. Макар съдът в мотивите на обжалваното решение да е изследвал събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и кредитираното заключение на съдебната експертиза, и да е приел, че към 30 юни 2016год. автобусните линии от Областната и Републиканската транспортна схеми не се изпълняват от „Пътнически превози" ЕООД, че приходите от услуги в предприятието са градиращо по-малко и е констатирал, че в длъжностното разписание на ответното дружество са програсивно намалявани щатните бройки от 2014г. насам, а длъжността на ищцата „отчетник горива" е свързана и зависима с трудовата дейност на длъжността „шофьор" и след закриването й функциите са разпределени между четирима служители, въпреки всичко това, РС е счел, че ответното дружество не е доказало, че е налице по- малък обем на работа за длъжността на ищцата или че е излишна.

Въз основа на тези си изводи от фактическо и от правно естество съдът е счел, че не е налице основанието, посочено в атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а именно- намаляване обема на работа.

Вторият въззивник счита, че крайният извод на съда за основателност на исковете по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ е необоснован и неправилен, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил в цялост задълженията си по чл.146 ГПК, включително и да даде точни и ясни указания на страните относно релевантните факти и да разпредели доказателствената тежест между страните. На ответника не е указано, че следва да докаже, че е налице по-малък обем на работа за длъжността на ищцата или че я прави излишна, а е приел че доказателства за това не са ангажирани от него и това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди също, че първоинстанционният съд при формиране на решаващите си правни изводи не е изследвал пълно, обективно и в съвкупност наличния по делото доказателствен материал, поради което е извел необосновани фактически констатации и неправилни изводи от правно естество. По-нататък в жалбата прави подробен анализ на събраните доказателства, излага изобилни и аргументирани доводи защо счита, че основанието за уволнение действително съществува и искът е неоснователен. Заявява, че от събраните доказателства се установява, че не работодателят субективно е преценил дали е намаляла работата в предприятието му, а действително, обективно е налице такова с оглед по-малкото автобусни линии, възложени за обществен превоз на пътници, и по малкото продажби на билети т.е. намалено е и количество предоставените услуги по изпълняваните линии. Така за работодателя при това положение е налице основание да предприеме необходимите мерки за справяне със загубите от намалената работа, включително и като оптимизира щатното си разписание в съответствие на по-малкия обем на работата. Тази преценка е въпрос на целесъобразност и поради това не подлежи на съдебен контрол, са и налице са достатъчно доказателства - приетите от съда и кредитирани протоколи на назначената от работодателя комисия, както и гласните такива, че длъжността на ищцата е излишна и трудовите функции от длъжността на ищцата се покриват с част от тези, изпълнявани от служителите на длъжност „счетоводител" и „диспечер транспортни средства".

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени в обжалваните части решението на СлРС и вместо това да отхвърли и исковете за признаване за незаконно уволнението и неговата отмяна и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и в частта за разноските. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебна експертиза, което обосновава с процесуално нарушение на решаващия съд. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по втората въззивна жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна на втората въззивна жалба.

В с.з. първата въззивница, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа своята въззивната жалба, оспорва отговора против нея, намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно в посочената част, и моли съда да го отмени в нея и постанови ново решение, с което уважи изцяло иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ, като определи размера на обезщетението по справедливост. Оспорва изцяло въззивната жалба на насрещната страна, твърди че е неоснователна и моли въззивния съд да не я уважава, а да потвърди в атакуваните с нея части на първоинстанционния съд. Няма доказателствени или други процесуални искания. Претендира разноски.

В с.з., за втория въззивник, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддължа своята въззивна жалба и отговора на въззивната жалба на ищцата, оспорва последната като изцяло неоснователна. Моли съда да отмени в уважителните му части атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли тези искове, а да го потвърди в обжалваната от ищцата част като правилно и законосъобразно. Няма нови искания. Претендира разноски.

С мотивирано определение, държано в з.с.з. въззивният съд е оставил без уважение направеното с всяка от двете въззивни жалби доказателствени искания поради настъпила преклузия.

Въззивният съд намира двете въззивни жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването, постигнат с атакуване на всичките му части с двете въззивни жалби – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от двете въззивни жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в уважителните си части, касаещи претенциите по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ.

Тъй като с двете въззивни жалби се засяга изцяло спорното правоотношение, за постигане на яснота и пълнота, те ще бъдат разгледани и обсъдени едновременно.

Този състав счита, че фактологията, изложена в мотивите на обжалваното решение, е пълна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което няма да я коригира или преповтаря, но счита, че изведените от нея правни изводи са неправилни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – за признаване на дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа вследствие на незаконното уволнение.

Работодателят-ответник е прекратил трудовото правоотношение с ищцата без предизвестие, на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа. За неспазения срок на предизвестие, дължим в тази хипотеза, е изплатил съответното обезщетение на уволненото лице.

На първо място въззивният съд ще коментира твърдяното процесуално нарушение по повод пренебрегване на закрилата по чл. 333 от КТ, с която ищцата счита, че се е ползвала към момента на уволнението й, като член на синдикална организация. Изложените от първостепенния съд съображения по този въпрос се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Ищцата е била член на синдикалната организация „Подкрепа“ в структурата на работодателя. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.06.2016г. КТД, сключен през 2014г. е бил с изтекъл двугодишен срок на действие, а този, действал от 08.06.2016г. занапред, още не е бил сключен, поради което уговорената спрямо членовете закрила не е била активна, а спрямо представения и действал отраслов КТД между представителите на работодателски и синдикални организации от транспорта, няма доказателства ответното дружество да е член на сдружението „Национална транспортна камара“, поради което и неговото приложение е изключено.

На следващо място във фокуса на съдебния контрол застава материалната законосъобразност на обжалваната заповед.

Използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение е обективно и безвиновно, и няма стриктна законова дефиниция, която да определя посредством механични критерии кога то е осъществено. Преценка се извършва самостоятелно за всеки отделен случай и за база се използват общоприетите в правната теория и практика белези.

При намаляването обема на работа не се преустановява изцяло една или няколко дейности на работодателя, а намалява обемът, в който тя/те са били осъществявани до този момент. Това обстоятелство води до намаляване необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи за предназначение да осъществяват тази дейност/дейности. Новият, по-малък обем на работа, обективно прадполага да бъде изпълняван с по-малко на брой работници или служители. Това обстоятелство прави излишна част от длъжностите по съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване на част от трудовите правоотношения по излишните длъжности. Прието е също така, че намаляването обема на работа не е достатъчно да се отнася към дейността на предприятието въобще, а и към съответната дейност, осъществявана чрез дадена трудова функция.

Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ изисква при изследване на елементите му да се проследи процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, осъществявана чрез дадена трудова функция, тоест – съдът следва да установи дали намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител.

При това положение, за да се направи категоричен извод относно законноста на уволнението на ищцата, съдът следва да съобрази още няколко, произтичащи от горните факти, обстоятелства – дали към момента на уволнението намаляването на обема на работа като цяло се отнася и в частност за нейната работата, ако това е така – колко длъжности с такива или подобни трудови функции са съществували, колко са останали занапред, съответно – как са подбрани оставащите на тях служители, или – ако длъжността е била единствена - дали трудовите функции са премахнати, запазени са изцяло, или отчасти, и дали са съвместени с други функции, или само са получили друго наименование, тоест – дали е реално или фиктивно съкращаването на щата – тъй като по начало намаляването на обема на работа е неразривно свързано и със съкращаване на щата по един или друг начин.

Така най-напред, за да се провери законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание, е необходимо да се открие обективното  проявление на няколко материални предпоставки - да е налице или намаляване обема на цялостната дейност на ответника-работодател, което пряко да е рефлектирало върху обема на работа на конкретната длъжност на уволнената ищца, или да е намалял обемът на работа специално на дейността, осъществявана от нея, респективно – на  всички работещи на тази длъжност работници, като се запазва естеството на извършваната работа от работодателя и последният да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че не е съкратена изцяло процесната длъжност.

Проявлението на тези обстоятелства предпоставят законосъобразното упражняване на потестативното субективно право на работодателя, който с едностранно волеизявление може да прекрати трудовото правоотношение.

Приведени към настоящия случай, горните постановки намират своя аналог.

По начало намаляването на обема на работа може да се установи чрез различни обективни показатели - намаляване на производството, намаляване на количеството извършена дейност, спаднало потребление, които също може да се дължат на различни причини – спаднало търсене на стоките или услугите, изхабяване на материалната база, намаляване на пазарния дял, недостатъчно оборотни средства, повишени разходи, и други подобни, съобразно спецификите на работодателя.

В случая безспорно е доказано, че действително е налице такова намаляване и то се установява чрез проследяване хронологически и фактически на отчетите за дейността, приходите и разходите на ответното дружество за 2014г., 2015г. и първото полугодие на 2016г.

От една страна самият работодател, във връзка с намаляване на приходите поради отпадане обслужването на линии от областната транспортна схема, както и допълнително предоставяне на линии от общинската транспортна схема на други превозвачи, е извършил собствено проучване, чрез назначаване на вътрешна комисия от трима специалисти.

Със заповед № РД-02-10-03 от 04.04.2016г. той е възложил да се направи преглед на всички приходи и разходи с цел оптимизирането им, да се предложат мерки за увеличаване на приходите и намаляване на разходите и да се разгледа щатното разписание, за да се предложат мерки за съкращаване на списъчния състав с минимум 12 души. С протокол от 04.04.2016г. към цитираната заповед, назначената комисия, след преглед на ОПР за 2014, 15 и към 30.03.16г., на справките за отпадналите линии от областната транспортна схема и за линиите от общинската транспортна схема, предоставени на други превозвачи, е констатирала, че има намаляване на обема на работа и намаляване на приходите, описани подробно, както и че са отпаднали от обслужване от дружеството всички линии от Обл.ТС , две от линиите от Общ.ТС са намалели с 90% и 50%, а най-натоварените графици се изпълняват от други превозвачи. Комисията е предложила няколко мерки за намаляване на разходите и няколко – за увеличаване на приходите. Отделно в протоколи №3 от 26.04.16г. и №4 от 26.05.16г. е предложила конкретни мерки във връзка с наличния щат от 355 длъжности, в светлината на предходните констатации.

Само по себе си намаляването на приходите/печалбите на един търговец не се свързва неотвратимо с намаляване обема на работа, понеже може да се дължи и на други фактори, но е съществена индиция за това, ако едновременно се съпътства и от някой от гореизброените белези и обективира трайна тенденция, която съществува към правнорелевантния момент – на прекратяване на трудовото правоотношение.

Така в случая, констатираното намаляване на приходи обхваща значителен период, тъй като проверката е засегнала почти три години, и то еднозначно е обвързано с преустановяване на обслужването на голям брой линии както от областната, така и от общинската транспортна схема.

Констатациите на комисията са довели работодателя до заключението, че е налице реално намаляване обема на работа на предприятието в най-съществената част на търговската му дейност – осъществяване на пътнически транспорт.

 Съдът намира, че неговата субективна преценка, извършена след вътрешен анализ, има изразено обективно потвърждение. Експертното заключение, изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице, недвусмислено сочи, че действително приходите от услуги за 2015г. спрямо 2014г. са с 7, 53% по-малко, за първото тримесечие на 2016г. спрямо 2015г. са с 2, 71 % по-малко, а спрямо 2014г. – с 9, 58% по-малко, като  отпадането на обслужването от съответните линии от ОблТС и ОбщТС, както и предоставяне на част от тях на други превозвачи, е потвърдено от експерта. Това показва устойчив и значителен спад в печалбата от услугата „транспорт на пътници“, както и на самата превозна дейност, което обективира намаляване обема на работата по смисъла на КТ. Тези изводи не се опровергават с никакви други годни и относими доказателствени средства.

Обстоятелството, че ответното дружество е закупило след 01.07.2016г. три нови автобуса е спекулативно и не може да послужи за аргумент за противното, тъй като не е доказано нито то да е предизвикано от нито да е повлияло за увеличаване обема на работа, още повече, че събитието е настъпило след значимия за спора момент, към който се преценява наличието на изискуемите условия.

Така, след като работодателят е констатирал, че е намалял обемът на основната му търговска дейност, което е довело от своя страна до намаляване на нуждата от определена част на трудовите функции нужни за изпълнението й, е стигнал до извода, че новият обем работа налага да бъде осъществяван с по-малък общ брой работници/служители, изпълняващи тези длъжности, най-тясно свързани с дейността, чийто обем е намалял.

При намаляване на обема на работа, свързан с конкретна трудова функция, преценка на работодателя е по какъв начин да оптимизира работния процес във връзка с това намаляване - чрез преустановяване на дейността, за която е намаляла работата, чрез съкращаване на щата, чрез разпределяне на засегнатата от намаляването трудова функция между други работници в предприятието или чрез съчетаване на засегнати от намаляването трудови функции в една длъжност. В зависимост от подбрания от работодателя способ за оптимизиране на дейността при намаляване на обема на работа, наред с основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.3 от КТ би могло да съществува и такова по чл. 328, ал.1, т.2 - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, която последна хипотеза би била налице и при разпределяне на трудовата функция между други работници или служители, когато щатните бройки биха били редуцирани, както и при сливане на различни трудови функции в една нова длъжност, обладаваща съществено различни функции в сравнение със старите трансформирани длъжности, за която да се изискват и различни образование, професионална квалификация и други изисквания за изпълнението й, когато щатните бройки биха били премахнати изцяло, в който последен случай подборът не би бил задължителен. Когато обединяващата всички тези основания причина, е намаляване обема на работа, това е фундаменталният юридически факт, подлежащ на доказване. В случая ответникът е комбинирал няколко от тези способи.

Съгласно предложението по протокол № 3 към заповед № РД-02-10-03/04.04.16г., компетентният за това орган – управителят на ответното дружество, е взел решение за намаляване броя на служителите си и  е утвърдил ново щатно длъжностно разписание, в сила от 01.06.2016г.

Пряко ангажираната с дейността по осъществяване на транспорта е длъжността „шофьор“  като по щат за 2016г. бройките за нея са с 8 по-малко от бройките за 2015г. Тъй като заеманата от ищцата длъжност е била “отчетник-горива”, а тя непререкаемо е директно свързана с работата на длъжността „шофьор“, чийто именно обем е намалял, вследствие на факторите брой линии, брой превози и брой пътници, от които той зависи непосредствено, то и обемът на работата, която тя е изпълнявала също е обективно и реално намален.

В действащото до този момент щатно разписание от 01.01.2015г. е имало 355 бройки за утвърдените длъжности. В новото щатно разписание от 01.06.2016г. щатната численост на персонала на дружеството е намалена на  340 бр., като длъжността "отчетник-горива" не съществува като наименование и щатна бройка. По новото щатно разписание няма създадени нови или новообразувани длъжности, различни от наличните до него момент такива, които не се премахват. Останалите и по новото щатно разписание длъжности са напълно идентични с тези по старото щатно разписание

Общо /съгласно заключението на експертизата/ утвърдените бройки по щат за 2015г. са били 360,  от 01.01.2016г. – по щат 355 бр., по списък – 291 бр. и от 01.06.2016г. – по щат  - 340 бр., по списък – 286 бройки. Трудовата дейност от съкратените длъжности се съвместявала с трудовата дейност на други длъжности.

Тези последователно и системно провеждани от работодателя действия /съгласно предложенията да се съкращават предимно служители, неангажирани с основната дейност, на предложените за съкращение да се предлага работа само в основната дейност – шофьори и кондуктори /каквато работа е била предложена на ищцата/, и да се назначават нови служители само когато са свързани с основната дейност/ е косвено, но силно доказателство за действителното намаляване на обема на транспортната дейност и преприетите глобални мерки за оптимизирането й и ограничаване на загубите.

Несъмнено е, че трудовите функции на длъжността „отчетник-горива“ , за която е съществувала само 1 бройка -  всекидневно да дава информация за неработещите устройства по ЖРС системата, да проверява изминатия пробег на всеки автобус по пътен лист и ЖРС системата, да засича пробега на автобусите, да изготвя справки за горивото за деня и месеца на всеки автобус, за броя на курсовете за всеки месец, за пробега на автобуси, изпълняващи превоз по договор, за изминатия пробег по линии и дни за съответния месец и за гориво и изминат пробег за месец за отдел „Счетоводство“ - са пряко свързани с тези на длъжността „шофьор“. И, както вече бе посочено, бройките по щатното разписание от 01.06.16г. за тази длъжност са намалени с 8 спрямо предходната година.

Установено е също, че считано от 01.06.2016 г. са разпределени функциите на закритата длъжност на ищцата между запазващите се длъжности - "счетоводител" -1 бр. и „диспечер“ – 4 бр., като на никоя от тях не е променено трудовото възнаграждение и никоя от тях не е била преди това сходна с длъжността на ищцата. Така е налице пълно преразпределение на функциите на премахнатата длъжност между съществувалите до момента две други длъжности, обемът на функциите на които не е намален.

Поради това настоящият въззивен състав счита за несподелимо твърдението на ищцата, че е налице фиктивно съкращаване в щата на длъжността "отчетник-горива" тъй като функциите са останали да съществуват. При фиктивното съкращаване на щата, се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност. В случая няма новооткрита или новосъздадена с новото щатно разписание от 01.06.2016 г. длъжност. В резултат на съкращаването в щата общата щатна численост на персонала е намалена на 340 щатни бройки, от които реално са заети 286. Нови или новосъздадени с новото щатно разписание длъжности няма. Трудовите функции на съкратената длъжност "отчетник-горива" са запазени и изцяло са разпределени между други съществуващи /а не новосъздадени с новото щатно разписание/ длъжности, тоест при редуцирано като общ брой ново щатно разписание, в рамките на длъжностите по старото щатно разписание е налице прехвърляне на функциите на съкратения „отчетник-горива“, при която хипотеза е налице реално съкращаване в щата на тази длъжност.

Така, след като се е осъществило използваното от работодателя основание за уволнение, следва да бъде разгледан и въпросът за извършването на подбор, който е последица от прилагането на това основание за уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ.  

Въззивният съд, предвид релевираното оплакване и в тази насока, счита, че няма допуснато нарушение от ответника в това отношение.

Посочената норма разписва, че правото на подбор се превръща в задължение за извършването му, когато съкращаваната длъжност се заема от повече от едно лица и се съкращават не всички щатни бройки. Тогава работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор.

Въззивната инстанция намира за неоснователен довода, че работодателят е бил задължен да извърши подбор. Както бе споменато, такъв следва да се направи когото се съкращава една от няколкото щатни бройки за определена длъжност или когато са налични длъжности с еднородни или сходни трудови функции или функции, които несъществено се различават. В случая такива длъжности не са налични, нито ищцата конкретно сочи такива. Заеманата от нея длъжност "отчетник-горива" е била единствена по старото щатно разписание и тя се премахва с приетото и утвърдено по съответния ред ново щатно разписание в сила от 01.06.2016 г. На мястото на съкратената няма създадена нова длъжност с нови трудови функции.

От експертното заключение не се установява да е имало до уволнението на ищцата такава длъжност с еднородни или сходни на функциите на изпълняваната от ищцата длъжност, за да може да се вмени на работодателя задължението да извърши подбор между заемащите ги служители. Видно от представените списъци по категории персонал и на длъжностите по чл. 12 от НСОР, другата длъжност с наименование „отчетник“, е отчетник-инкасо. С гореописаните трудови задължения се е занимавала единствено ищцата. Впрочем, тя самата не е твърдяла реалното съществуване на такива конкретни длъжности – нито ги е назовала поименно, нито е посочила работниците, които са ги заемали, за да може да се възложи на работодателя тежестта да докаже извършването на подбор. Простото предположение на уволнения работник или служител, че в предприятието има други длъжности които са сходни или еднородни, без това да е свързано с излагане на конкретни обстоятелства, въз основа на които страната да извежда този си извод, само по себе си не е достатъчно за да бъде натоварен работодателят със задължението да изследва и да доказва, че измежду всичките останали, повече от 100 вида щатни длъжности няма еднородни или сходни с длъжността  "отчетник-гориво". Тук следва да се спомене за правна чистота, във връзка с инвокираните оплаквания от ищцата, че липсва задължение работодателят да извършва подбора с писмен акт – достатъчно е с всички допустими доказателствени средства, когато това действие е било задължително за него,  той да докаже, че интелектуалната му преценка отговаря на материалноправните изисквания за обективност и законосъобразност.

В обобщение - извършено е съкращаване в щата като е съкратена единствената щатна бройка на заеманата от ищцата длъжност "отчетник-горива", няма трансформация на длъжности или създаване на мястото на съкращаваната длъжност на нова длъжност с ново наименование, но без различия в съществени функции и задължения на изпълняваната работа. Реално е премахната заеманата от ищцата длъжност и всичките й трудови функции са преразпределени на лица, които заемат други, съществували и до влизане в сила на новото щатно разписание, с което пък няма новосъздадени длъжности с новоназначени лица, които да изпълняват функциите на съкратената длъжност. Затова в случая за ответника-работодател не е било активирано задължението да извършва подбор преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.

Така при наличие на действително намаляване на обема на работа, касаещо пряко и трудовите функции на ищцата, прекратяването на трудовото й правоотношение на това основание е законосъобразно. Няма пречка работодателят да се позове на него, въпреки че технически то се е проявило чрез съкращаване на щатната бройка за длъжността. Доколкото последното е самостоятелно основание за уволнение, което обаче може да възникне и по други причини, не само като закономерна последица от намаляване обема на работата, работодателят не допуска нарушение като посочва като причина за прекратяване на правоотношението именно намаляването обема на работата, което е обуславящото основание, а съкращаването на щата, породено от това, е вторично спрямо него. 

 

 

 

С оглед тези съображения въззивната инстанция намира, че са били налице в кумулативна даденост всички изискуеми от закона условия и са спазени съответните изисквания за издаване на атакуваната заповед.

Уволнението е законосъобразно и няма причини за неговата отмяна. Поради това главният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на обуславящата претенция – за отмяна на уволнението като незаконно, предпоставя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето на акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение по чл. 225 от КТ. Поради това е излишно да се обсъждат въпросите, поставени с въззивната жалба на ищцата дали принципната основателност на иска предполага уважаването му в някакъв размер, как се изчислява той и дали е допустимо съдът да стори това по своя преценка – те биха били дискутируеми само при доказана основателност на водещия иск.

Така въззивната жалба на ответника е основателна и следва да се уважи. Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно в уважителните му части решение, което следва да бъде отменено в тях и вместо това въззивният съд следва да постанови ново, с което отхвърли исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди това работа като неоснователни.

Въззивната жалба на ищцата по повод отхвърлителната част на решението е неоснователна и не следва да се уважава. В атакуваната с нея част първоинстанционното решение е правилно, макар и на различни основания, поради което съдебният акт следва да се потвърди в тази му част.

Решението следва да бъде отменено и в частта за таксите и разноските, възложени на ответника, а ищцата следва да бъде осъдена да му доплати още 400 лв. за направените от него разноски за първоинстанционното производство за адвокатски хонорар.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да се възложи на въззивницата-ищца и тя следва да понесе своите така, както са направени и заплати тези на въззиваемия-ответник в размер на 50 лв. за платена държавна такса.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                        

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 918/29.11.2016г. по гр.д. № 2963/2016г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които е

- признато уволнението за незаконно и е отменена заповед № РД-08-17 от 31.05.2016г. на управителя на „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на И.Х.К. на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ като незаконосъобразна,

- възстановена е И.Х.К. на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник-горива“ и

- осъдено ответното дружество да заплати на И.Х.К. разноски по делото в размер на 226 лв., а по сметка на СлРС  д.т. в размер на 200 лв. и разноски за вещо лице в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Х.К. ЕГН ********** ***, против „ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, гр. Сливен ЕИК 202311429 със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,  бул. „Ст. К.“ №* искове с правно основание чл. 433 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ – за признааване на уволнението й за незаконно и отмяна, като незаконосъобразна, на заповед № РД-08-17 от 31.05.2016г. на управителя на „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Сливен, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, и за възстановяване на възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „отчетник горива“ в  „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 918/29.11.2016г. по гр.д. № 2963/2016г. на СлРС в останалата обжалвана част.

 

 

ОСЪЖДА  И.Х.К.  да заплати на „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Сливен направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 50 лв. и още 400 лв. за първоинстанционното производство.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                 2.