Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 33

 

гр. Сливен,  16. 02. 2017г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                  Мл. с.    Н. К. 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  40   по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 831 от 04.11.2016г. по гр.д. № 1708/16г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на М.Г.Д., ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.  „6-ти с.“ № * сумата от 88.95 лв. главница за доставена и изразходвана питейна вода за периода от 31.08.2012г. до 31.07.2015г. ведно с мораторна лихва за забава в размер на 17.68 лв. за обект в С.Г., общ. Сливен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 460/16г. на Сливенски РС – 09.02.2016г. до окончателното изплащане и е осъдена ответницата да заплати на дружеството направените по делото разноски в исковото производство и разноските в заповедното производство. 

 

Подадена е въззивна жалба от ответницата, в която се твърди, че решението е необосновано, а правните изводи на съда са неправилни. На първо място се оспорва представения карнет, приет като доказателство. Сочи се, че липсват категорични доказателства за това кога е отчитана консумацията на вода от водомера. На второ място твърди, че не е упълномощавала Георги Димитров да признава разхода за вода за периода. Оспорва и свидетелските показания, събрани по делото и прави доказателствени искания да бъде представен протокола за смяна на водомера от „В и К – Сливен“ и ако такъв протокол не се представи, да бъдат разпитани свидетели, които са присъствали на оставянето на водомер. Иска се отмяна на решението и направените разноски да останат за „В и К“.

 

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

 

По направените доказателствени искания съдът се е произнесъл с определение в закрито заседание.

 

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. При подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение, ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си и следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

От приетите по делото писмени доказателства безспорно е установено, че водоснабдителното дружество за периода от 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г..  е начислило на ответника по делото   сума за изразходвана  питейна за обект С.Г. Общ.Сливен   на обща стойност 133.01 лв. върху която сума към 7 януари 2016 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 34.15 лева. 

Правилно съдът е разсъждавал, че с оглед разпоредбата на чл.21, ал.4 от Общите условия за потребителите на Ви К услуги , отчитането на водомера се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчета следва да се подпише от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Ответникът не е осигурявал достъп до имота за отчитане на изразходваното количество доставена питейна вода. Няма данни и да е упълномощил представител, който да осигурява достъп до имота за отчитане. Въпреки, че доставчикът не е изпълнил задължението си ежемесечно да отчита показанията на водомера, а при неосигуряване на достъп до имота надлежно да оформя, съгласно Общите условия разходния отчет, то се доказва в производството от неоспорените по делото пред първата инстанция карнети, че е изразходена питейна вода в имота на въззивницата в размер на 63 куб. метра, като този свидетелстващ документ е подписан от лице, пълномощник на ответницата

Неоснователни са твърденията във въззивната жалба че липсват категорични доказателства за това кога е отчитана консумацията на вода от водомера. Разпитаният по делото свидетел, който е инкасатор  се установявя, че водоснабденият имот  представлява празно дворно място със съборен плевник. Там нямало постоянно човек, поради което влизал през мрежата на интервали от по няколко месец, за да отчита потребеното количество вода. Водомерът е бил подменен от него през м. май 2012 г.

Така по несъмнен начин е установено количеството на потребената и незаплатена вода и законосъобразно, правилно и обосновано съдът е уважел предявения иск.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №831/04.11.2016г. по гр.д.№ 1708/2016г.  на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: