Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 16.02.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                                                   МЛ.С. Н. К.

при секретаря К., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно гр. дело № 41 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Н.Ж. ***, в качеството му на процесуален представител на А.Б.А., ЕГН: ********** *** против Решение № 994/20.12.2016 г.  по гр.д. № 4547/ 2016 г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл. 49 СК се прекратява с развод сключения брак с акт № 0001 на 02.01.1973 г. граждански брак между него и В. М.А., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***-1 поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, предоставя се на въззивника ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Т., ул. „К.“ № * и се постановява, че след прекратяване на брака въззиваемата ще носи фамилното име А..

Решението се обжалва в частта,  с която се постановява на основание чл. 53 СК, че след прекратяване на брака въззиваемата ще носи фамилното име А. като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът е ответник в първоинстанционното производство и обжалва посоченото решение, в частта с която се постановява на основание чл. 53 СК, че след прекратяване на брака въззиваемата ще носи фамилното име А..  Посочва, че  единствената причина, поради която СлРС приел, че искът по чл. 53 СК е основателен била административните трудности, която тази промяна би причинила на въззиваемата. Страните принадлежали към „лингурската“ общност, която била оценявала отрицателно развода и считала, че бракът е вечна даденост докато смъртта ги раздели. Въззиваемият бил приемал като обида възможността бившата му съпруга да встъпи в следващ брак, носейки неговото фамилно име. Предявявайки иск за развод съпругата му опетнявала неговата чест и честта на неговите роднини. СлРС не бил оценил тези морални съображения характерни за особената етническа общност към която принадлежали страните.

           Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения от въззиваемата иск с правно основание чл. 53 СК.

            С въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от В. М.А., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.М. ***, със съдебен адрес:*** . В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

            С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК промяната на фамилното име на съпруга не била свързана с желанията и нагласите на другия съпруг. Упражняването на правото за промяна на фамилното име било предоставено единствено на преценката на променящия го съпруг. В закона не били предвидени изключения относно културните и моралните традиции на различните общности в Република България.

В с.з., въззивникът  редовно призован не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв.  Н.Ж. ***, който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. въззиваемата редовно призована  не се явява лично и не се представлява.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд  намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. 

Въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по въззивна жалба, с която се обжалва първоинстанционното решение, единствено в частта с която е уважен предявен иск с правно основание чл. 53 от СК.

Въззиваемата е поискала след развода на носи брачното си име. С оглед на това въззивният съд счита, както е приел и първоинстанционния съд, че ответницата има това право съгласно нормата на  чл. 53 СК и това нейно искане е основателно. Ирелевантно е в случая противопоставянето на въззивника въззиваемата да носи брачното си име след развода. Новата уредба в  чл. 53 СК - 2009 г., за разлика от отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал.1 и ал.2/ и СК от 1985 г. /чл. 103, ал.1 и ал.2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята /респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК - 2009 г. е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на  чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име/в този смисъл постановеното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК определение № 261/03.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1772/2014 г., IV ГО на ВКС./. Ето защо са ирелевантни съображенията на въззивника за морални съображения характерни за особената етническа общност към която принадлежали страните, която била оценявала отрицателно развода и считала, че бракът е вечна даденост докато смъртта ги раздели.

По отношение претенциите на страните за разноските с оглед изхода на производството, следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна, същата обаче не претендира такива и не представя доказателства, че е направила разноски. По тези съображения, съдът  

Р    Е   Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 994/20.12.2016 г.  по гр.д. № 4547/ 2016 г. на Сливенския районен съд в обжалвана част, като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                               2.