Р Е Ш Е Н И Е  № 25

 

Гр. Сливен 27.04.2017 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение  в публично заседание на……шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Р.Г. …………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова…гр. дело № 47 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 439 във вр. чл. 124 от ГПК.

Ищцата В.В.М. твърди в исковата си молба, че ответното дружество „Виола АЕ” ООД е образувало през 2004 г. частно гражданско дело № 2482/2004г. по описа на РС Сливен, по което била осъдена да заплати на ответника сумата 35 862 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 08.09.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.10.2003г. и 717.24 лв. разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът образувал изпълнително дело № 2016/2005г. по описа на ДСИ при РС Ямбол. Същото било прекратено на 03.12.2009г. През същата година било образувано ново изпълнително дело № 2172/2009г. при ДСИ на Ямболския РС по същия изпълнителен лист, което с постановление от 07.10.2014г. било прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. По същия изпълнителен лист ответникът образувал изпълнително дело № 907/14г. при ДСИ на Сливенския РС и на 17.09.2015г. била наложена възбрана върху притежаваното от нея жилище по молба на взискателя. Делото било изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ДСИ при Ямболския РС, като там е преобразувано под № 1393/15г. Твърди, че не дължи на ответното дружество посочената главница от 35862 лв. и лихва върху главницата в размер на 55043.91 лв. за периода от 15.10.13г. до 30.11.2016г., тъй като вземанията на ответниците били погасени по давност. Твърди, че е изтекла петгодишна давност по отношение на вземането на ответника, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителен лист. Нова петгодишна давност е започнала да тече от 13.01.2010г., когато е предприето последното изпълнително действие по изпълнително дело № 2172/2009г. на ДСИ при Ямболския РС и на 13.01.2015г. е изтекъл петгодишния давностен срок. Новото изпълнително дело било образувано едва на 23.12.2014г., като на 17.09.2015г. била наложена възбрана, т.е. било извършено валидно изпълнително действие. Твърди, че освен изложеното вземането е погасено със специалния тригодишен давностен срок, започнал да тече от 13.01.2010г. и изтекъл на 13.01.2013г., който давностен срок е уреден в чл. 531 ал.1 от ТЗ. Счита, че за нея е налице правен интерес и че предявеният иск е допустим, тъй като се основава на новонастъпили факти, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи посочените по-горе суми за главница и лихва като погасени по давност.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че същите са неоснователни, тъй като погасителната давност е прекъсвана с образуването на изпълнително дело № 2172/2009г. по описа на ДСИ при Ямболския РС и след това прекъсване не е текла давност. След прекратяването на изпълнителното дело е започнала да тече нова давност, която е прекъсната отново на 22.12.2014г. с образуването на изпълнително дело № 907/2014г. по описа на ДСИ при Сливенския РС. Твърди, че по отношение на страните има действие постановление на Пленума на Върховния съд № 3/80г., което е отменено едва през 2015г. с  Тълкувателно решение № 2/2015г. Твърди, че дори да се приеме, че то няма действие по отношение на страните, новата погасителна давност по чл.117 от ЗЗД започва да тече от прекратяване на изпълнителното производство, следователно петгодишния давностен срок не е изтекъл към 22.12.2014г., когато е образувано отново изпълнително дело. Твърди също така, че е неоснователно възражението за погасяване на задължението с тригодишната давност по чл. 531 ал.1 във вр. с чл. 537 от ТЗ, тъй като с молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание, давността е била прекъсната. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

В с.з., ищцата, чрез представителя си по пълномощие поддържа предявения иск. Претендира разноски.

В с.з., ответникът, чрез процесуалния си представител моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 26.11.2004г. по ч.гр.д.№  2482/04 по описа на СлРС,  на основание чл. 237 от ГПК(отм.) е издаден изпълнителен лист за осъждането на ЕТ „Джорджия – В.М.“, представляван от В.В.М.   да заплати на „Виола-АЕ“ ООД сумата 35 862 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 08.09.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2003г. до окончателното й заплащане и 717,24лв. разноски.

          ЕТ „Джорджия – В.М.“ е прекратено с Решение № 228/16.11.2009г. по ф.д.№ 244/05 на ЯОС.

          Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2172/2009г. по описа на ДСИ при ЯРС на 15.12.2009г. С Постановление от 07.10.2014г. на ДСИ, същото е било прекратено, тъй като са изминали повече от две години от последното предприето изпълнително действие по искане на взискателя на 13.01.2010г. Като предприемане на токова действие е преценено подаването от взискателя на молба за посочване на адреса на длъжника.

          Ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист е образувано на 22.12.2014г. под № 907/14 по описа на ДСИ при СлРС.  На основание чл. 427 ал.2 от ГПК, на 13.11.2015г. делото е изпратено по подсъдност на ДСИ при ЯРС, където е преобразувано под № 1393/15. След извършването на справки за имущественото състояние на длъжника по това дело и справки относно адреса му, първото предприето изпълнително действие е искане от взискателя за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника от 21.08.2015г.

          Размерът на законната лихва за забава върху дължимата главница от 35 862 лв. за периода от 15.10.2003г. до 30.11.2016г. е в размер на 55 048,76 лв.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК. Искът е допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Налице е  правен интерес у ищеца за предявяване на иска, тъй като сумата по изпълнителния лист не е събрана и е налице висящо изпълнително производство.

Разгледан по съществото си искът е основателен и следва да бъде уважен.  

Ищецът твърди, че не дължи сумата 35 862 лв., главница и лихви за  периода от 15.10.2003г. до 30.11.2016г. е в размер на 55 043,91 лв. върху нея, тъй като вземането на ответника към него е погасено по давност. Твърденията му се доказват от събраните по делото писмени доказателства. 

          Вземането на ответника към ищеца произтича от запис на заповед. Изпълнителното основание е издадено в производството по издаване на изпълнителен  лист по реда на чл. 237 от ГПК (отм.). Тъй като не е имало направено възражение срещу издадения изпълнителен лист по чл. 250 от ГПК (отм.), не се е развило исково производство по установяване дължимостта на вземането т.е. то не е признато със сила на присъдено нещо. По тази причина по отношение на него не се прилага петгодишната погасителна давност по чл. 117 ал.2 от ЗЗД.

          Тъй като вземането на ответника произтича от запис на заповед, то същото се погасява с тригодишната давност по чл. 531 ал.1 от ТЗ във вр. чл. 537 от ТЗ от падежа. След прекъсването на давността, новата давност, която ще тече ще бъде отново тригодишна, тъй като вземането не е установено със сила на присъдено нещо.

          В случая имаме прекъсване на теченото на давностните срокове. През 2009г. е образувано изпълнително производство срещу ищцата. То е било прекратено на 07.10.2014г. от ДСИ при ЯРС поради перемпция – непредприемане на изпълнителни действия от страна взискателя за срок от две години. В самото постановление за прекратяване е било констатирано че последното изпълнително действие, предприето от взискателя е извършено на 13.01.2010г. Съобразно константната съдебна практика изпълнителното производство в тези случай се счита прекратено не от датата на постановлението на СИ, което само констатира наличието на условия за прекратяване, а от изтичането на двегодишен срок от последното изпълнително действие т.е. прекратяването настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от извършването на последното действие. Така образуваното изпълнително производство следва да се счита прекратено на 13.01.2012г.

          Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие – т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Теченето на новата давност се прекъсва едва с предприемането на действия по принудително изпълнение. В цитираното тълкувателно решение е посочено че такива изпълнителни действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е уточнено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:  образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

          Съобразявайки разрешението дадено в тълкувателното решение следва да се приеме, че първото изпълнително действие, което е прекъснало теченето на давността, извършено по новообразуваното изпълнително дело през 2014г. (преобразувано през 2015г.) е било извършено на 21.08.2015г - искане от взискателя за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника.

          За периода от 13.01.2010г. до 13.01.2013г. е изтекла кратката погасителна давност, с която се погасяват вземания по запис на заповед. Петгодишна погасителна давност е изтекла на 13.01.2015г. И двете дати са преди предприемането на следващото изпълнително действие, което прекъсва давността на 21.08.2015г. т.е. вземането е било погасено по давност преди предприемането на това действие от взискателя.

          Неоснователно е възражението, че към отношенията на страните следва да се приложи разрешението дадено в ППВС 3/80 на ВС, което предвижда, че давност не тече, докато трае изпълнителния процес, тъй като то е обявено за загубило сила едва с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и до този момент е следвало да се прилага. Касае се за акт по тълкуване на правните норми, а не за нормативен акт, който се прилага към отношенията които са възникнали докато той  е бил в сила. От мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е видно, че ППВС 3/80 е обявено за загубило сила, тъй като е променен характера на изпълнителния процес и това е станало далеч преди възникването на процесното вземане през 1991г. т.е. приложими ще бъдат разрешенията в ТР.

          Искът е основателен и по отношение на недължимостта на лихвата върху процесното вземане на основание чл. 119 от ЗЗД, тъй като с погасяването на главното задължение по давност се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, каквото е вземането за лихви, макар и давността за тях да не е изтекла.

          При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски в пълен размер – 8 336,24лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВИОЛА-АЕ“ ООД, ЕИК 119035475, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.“ № *о иска с правно основание чл. 439 от ГПК, че В.В.М. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кабинет 2, чрез адв. И.С. не дължи на  „ВИОЛА-АЕ“ ООД сумата 35 862 лв. главница и сумата 55 043,91 лв. лихви за забава за периода от 15.10.2003г. до 30.11.2016г., дължима въз основа на запис на заповед издаден на 08.09.2003г. в град Ямбол и изпълнителен лист от 26.11.2004г. по ч. гр.д.№ 2482/04 на СлРС, за която е образувано изпълнително дело № 1393/2015г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ямбол, като погасена ПО ДАВНОСТ.

          ОСЪЖДА „ВИОЛА-АЕ“ ООД, ЕИК 119035475, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.“ № *да заплати на В.В.М. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кабинет 2, чрез адв. И.С. направените разноски в размер на        8 336,24лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: