Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 38

гр. Сливен,  23.02.2017

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           Мл. с.  Н.К.    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 49    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 830/04.11.2016г. по гр.д. № 1250/2016 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните, че П.Т.П. ЕГН ********** *** и Д.П.Г. ЕГН ********** *** дължат солидарно на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ******, район „О.“ бул. К.А.Д.“ № ** ет.2 следните суми: 17 487.73лв., главница по договор за кредит за текущото потребление от 01.10.2007 г. на банка „ДСК“ ЕАД и договор за поръчителство от 01.10.2007 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 1 683.50 лв. просрочена редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.10.2007 г. до 22.06.2010 г.и санкционна лихва за периода от 04.02.2010г. до 22.06.2010 г. в размер на  677.04лв., като са осъдени ответниците да заплатят на дружеството направените  от ищеца разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответниците, чрез процесуалният им представител, в която се твърди, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно, доказателствено неподкрепено и необосновано. В доклада по делото и съдебното решение са посочени направените от ответниците възражения по иска, но в съдебното решение липсва коментар на тези възражения. Не е ясно защо съдът ги е приел за неоснователни и въз основа на какви аргументи и налични доказателства.  Сочи се, че ответниците не са запознати с представените общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, с погасителния план и ГПР като представените по делото екземпляри не носят техни подписи. Освен това ответниците са разбрали, че кредитът е дължим след получаване на покани за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело на ЧСИ. Те не са били уведомявани от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД за обстоятелството, че кредитът не се обслужва, нито за това, че ще бъде предприето принудително действие. Предсрочната изискуемост на кредита не е обявявана от страна на търговска банка „ДСК“ липсва и такова твърдение с исковата молба. Не е налице и надлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост. Развиват се съображения в подкрепа на тези твърдения. Сочи се, че съдът не е коментирал тези своевременно направени възражения. На следващо място не са изложени мотиви  въз основа на кои доказателства се счита, че прехвърлянето на вземането е било надлежно съобщено на длъжниците. Излагат се аргументи за това твърдение и се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено изцяло първоинстанционното и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна.Сочи се , че безспорно е установено, че ответниците – въззивници, са били поръчители по процесния договор за кредит и от извършената и приета съдебно-счетоводна експертиза е безспорно установено, че дължат както претендираните размери на главница и редовна лихва, така и оспорената наказателна лихва. Безспорно е установено също, че ответниците са подписали договора за поръчителство от 01.10.2007 г. с оглед  изготвената съдебно почеркова експертиза. Излагат се съображения относно редовността и надлежното съобщаване на прехвърлянето на вземането от „Банка ДСК“ ЕАД на  „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Твърди се, че е изцяло невярно и недоказано твърдението, че не е предявен иск срещу длъжниците в течение на 6 месеца от обявяването на изискуемостта, съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ГПК, тъй като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 04.02.2010 г. а заявлението  за издаване на заповед за незабавно  изпълнение е депозирано в районния съд на 23.06.2010 г. В обобщение се иска да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, да се потвърди първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е  правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва.

Безспорно  е, че е бил сключен договор за кредит за текущо потребление от 01.10.2007 г. по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателите С.Д.Р. и П.Н.Р. кредит  в размер на 20 000лв., като в договора са били уговорени условията,  както как да бъде усвоена сумата, така и за погасяването на кредита. Бил е сключен и договор за поръчителство от 1.10.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и П.Т.П. и Д.П.Г. като поръчители като с този договор се обезпечава изпълнението на кредитополучателите С.Д.Р. и П.Н.Р. по договора за кредита за текущо потребление.  Срокът за издължаването на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояването.  Предвидено е , че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни целият остатък на кредита става предсрочно изискуем. Кредитополучателите  не са изпълнили задължението си да погасяват вноските и така  по силата на договора на 04.02.2010 г. кредитът е станал предсрочно изискуем. За настъпването на предсрочната изискуемост „Банка ДСК“ ЕАД не е уведомила кредтополучателите и поръчителите, а на 23.06.2010 г. е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 3423/2010 г. на СлРС. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.08.2010 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу кредитополучателите и поръчителите. С частна жалба поръчителите П.Т.П. и Д.П.Г. са обжалвали разпореждането за издаване на заповед  за изпълнение и е било образувано ч.гр. д. № 481/2015 г. на СлОС, по което е било постановено определение № 587/14.10.2015 г., както и определение за поправка на очевидна фактическа грешка № 610/28.10.2015 г. и определение №  678/07.12.2015 г. Така  с постановените определения СлОС е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил изпълнителния лист по отношение на  поръчителите – въззивници в настоящото производство.

       Едновременно с частна жалба Д.П.Г. и П.Т.П. са подали и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в предвидения законов срок е била заведена исковата молба по чл. 422 от ГПК, по която е образувано и настоящото производство.

Настоящият състав намира, че постановявайки обжалваното решение, РС Сливен не е тълкувал процесуалния закон в смисъла на  приетата с Тълкувателно решение 4 от 2013 година ОСГТК задължителна практика.  Общото събрание на гражданската и търговската колегии приема, че по силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до  длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. В процесния случай от приложенията към подаденото заявление с вх. № 13898 от 23.06.2010 година е видно, че датата на краен падеж на вземането на „Банка ДСК” ЕАД е 01.10.2017 година, но липсват данни дали длъжниците са уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита през 2010 година. С оглед на това не може да се приеме, че са налице двете кумулативно необходими предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита съобразно приетото със задължителната практика на ВКС.

Формираният в решението извод, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжниците и упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК е в противоречие с постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор не е обявила на длъжниците предсрочната изискуемост, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен - банката е обявила кредита за предсрочно изискуем без да са налице основания за това, поради което поръчителите не дължат сумата по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

С оглед на горното е безпредметно да се коментира доколко съдът обосновано и правилно е приел, че прехвърлянето на вземането е било надлежно съобщено на длъжниците, тъй като в случая това е ирелевантно по отношение на крайния извод.

Щом правните изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК.

Въззивниците са претендирали разноски за първата и тази инстанция и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1300 лева на  Д. П. Г.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции и в размер на 1804лв. на П.Т.П., от които 1300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции и 504 лева заплатени от него такси в производството.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 830/04.11.2016г. по гр.д. № 1250/2016 г. на Сливенски районен съд ИЗЦЯЛО КАТО ВМЕСТО НЕГО постановява:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С. ******, район „О.“ бул. К.А.Д.“ № ** ет.2 установителен иск по чл. 422 от ГПК, а именно, че  П.Т.П. ЕГН ********** *** и Д.П.Г. ЕГН ********** *** дължат солидарно на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С. *****, район „О.“ бул. К.А.Д.“ № * ет.* следните суми: 17 487.73лв., главница по договор за кредит за текущото потребление от 01.10.2007 г. на банка „ДСК“ ЕАД и договор за поръчителство от 01.10.2007 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 1 683.50 лв. просрочена редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.10.2007 г. до 22.06.2010 г.и санкционна лихва за периода от 04.02.2010г. до 22.06.2010 г. в размер на  677.04лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1***, район „О.“ бул. К.А.Д.“ № ** ет.* ДА ЗАПЛАТИ  на П.Т.П. ЕГН ********** *** 1804 /хиляда осемстотин и четири/ лева, от които 1300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции и 504 лева заплатени от него такси в производството

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „О.“ бул. К.А.Д.“ № 1** ет.* да заплати на Д.П.Г. ЕГН ********** *** направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: