Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 02.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М.С.

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въз.гр.д.  № 66 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М.Г. *** качеството й на процесуален представител по пълномощие на ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ТИЧА“, със седалище и адрес на управление: с. ***, община *** с директор инж. К.В., със съдебен адрес:*** против Решение № 68 /20.12.2016 г.  по гр.д. № 217/ 2016 г. на Районен съд- Котел, с което се отменя като незаконна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед № РД 10-105/31.05.2016 г. на директора на „ЮДП“ ДП-ТП „ДГС Тича“, с което трудовото правоотношение с Х.Т.Г., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** е прекратено поради съкращаване на щата. На основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ същият е възстановен на длъжността Заместник директор на „ЮДП“ ДП-ТП „ДГС Тича“, която е бил заемал до момента на уволнението. Със същото решение работодателят е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 600 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред първата инстанция.

Решението се обжалва в уважителните му части, като неправилно и незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на факти установени в хода на съдебното дирене.

Въззивникът е ответник в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение в уважителните му части, като неправилно и незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на факти установени в хода на съдебното дирене и моли вместо него да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца, отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и за възстановяване на заеманата от него длъжност като неоснователни.

Посочва, че  от събраните по делото доказателства безспорно се било установявало, че било налице реално съкращаване на щата, решението за което било взето преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и от оправомощен затова субект, както и че бил извършен подбор. В резултат на законосъобразно извършения подбор била постигната целта на закона да остане на работа служителя, който има по-добра квалификация. Безспорно било налице реално съкращаване на щата, което се било изразило в намаляване на щатните бройки за заеманата длъжност и било извършено след вземане на решение затова от страна на компетентния орган. Подборът бил извършен при спазване на критериите за професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като комисията по подбора била оценила на базата на тях всички лица, заемащи длъжността „заместник директор“. Видно от протокола от 30.05.2016 г. комисията предложила за уволнение ищеца, тъй като бил получил най-ниските оценки. Оспорва извода на РС-Котел, че процедурата по подбора не била надлежно проведена, тъй като не било установено какви умения и качества били оценени и кой от двамата участници в подбора бил работил по-добре. Не подлежала на съдебен контрол фактическата преценка на работодателя относно работата на включените в подбора лица, тъй като била преценка за целесъобразност. Работодателят бил се съобразил с решението на комисията по подбора и бил прекратил трудовото правоотношение с онзи работник и служител, който нямал необходимата квалификация за издаване на позволителни за сеч чрез интернет информационната система на ИАГ за насаждения от териториалния обхват на предприятието, което било от изключителната компетентност на длъжностно лице с висше лесовъдно образование съгласно чл. 108, ал. 1 ЗГ. На служителя, който имал необходимата квалификация да издава позволителни за сеч била издадена заповед, с която бил оправомощен предпочетения след извършения подбор заместник директор да издава позволителни за сеч. При извършения подбор била ценена по-високата квалификация на предпочетения служител и обстоятелството, че същия могъл да изпълнява функциите на уволнения, като обратното било недопустимо. Цитира практика на ВКС според която при извършване на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ предимство да останат на работа имат лицата, които са по-квалифицирани и по-подходящи. Твърди, че когато няколко лица имали една и съща квалификация предимство да останат на работа имали лицата, които били по-подходящи. Предпочетения при извършения подбор служител имал нужната квалификация, която му давала възможност да изпълнява основни функции в предприятието. Подборът като цялостен акт на сравнение и степенуване на качествата на работниците и служителите, попадащи в обсега му бил законосъобразно извършен, като работодателят бил се придържал към собствените си критерии, които бил приложил еднакво към всички участващи в подбора лица. Решението на комисията по подбора било единодушно и работодателят се бил съобразил с него като прекратил трудовото правоотношение на ищеца, който бил получил най-ниската оценка.

           Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в уважителните му части като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения от въззиваемия искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ. С въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от Х.Т.Г., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** чрез адв. М.Д. ***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно. Посочва, че била налице незаконосъобразност на извършения подбор поради липсата на доказани от ответника обстоятелства относно наличието на изискуемите законови указания за преценка на качествата и уменията на работниците и служителите, както и на способността им за работа, т.е. кой от тях работи по-добре. Не било установено обективно съответствие между оценките поставени от комисията извършила подбора и обективирани в изготвения протокол и действителните знания, умения, професионален опит и професионални качества на участниците в подбора. Твърди, че работодателят в рамките на преклузивните срокове не бил успял да докаже законосъобразността на извършения от него подбор. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноските по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК  адв. М.Г. ***, която поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв. М.Д. ***, който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд намира жалбата за основателна и по следните съображения:

Когато са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ в тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Безспорно е между страните, че са се намирали в трудово правоотношение помежду си, по силата на което работодателят възлага и въззиваемия приема да заема длъжност „заместник-директор“. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № РД10-105/31.05.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради съкращаване на щата, която му е била връчена на 07.06.2016 г. и на основание чл. 222, ал. 1 КТ му е било изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Работодателят следва да докаже законосъобразността на извършеното от него уволнение. Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 29, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на ЮИДП директора на поделение след съгласуване с директора на държавното предприятие, каквото в случая е налице може да освободи заместник директора на поделението.  Въззивното дружество  е изпълнило това свое задължение в качеството му на работодател.

В чл. 329, ал. 1 КТ е уредено правото на подбор на работодателя, което му позволява в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, чиито длъжности не се съкращават, за да останат да работят тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Длъжностите трябва да съдържат близки или сходни трудови функции за да може да се извърши съпоставка. Това право на работодателя се прилага само при уволнение поради закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата и при намаляване на обема на работа. Когато се извършва уволнение на някое от тези основания, което засяга част от служителите на съответната длъжност подборът е задължителен. Когато подборът е задължителен липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Подборът не е задължителен при премахване на всички щатни бройки за длъжността или на единствената щатна бройка. Подборът е задължителен, когато основанието за уволнението е намаляване на обема на работа. Видно от събраните по делото писмени доказателства процедура по подбор е била проведена при спазване на определени критерии относно професионалната квалификация и нивото на изпълнение на работата, ищецът получава по-ниска оценка по критерия образование тъй, като няма висше образование.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по – висока квалификация и работят по – добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За това преценката му не е субективна - правно значение има не конкретния мисловен процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ работодателят може да бъде физическо или юридическо лице. В зависимост от видовата си принадлежност към съответната категория правни субекти, работодателят изразява волята си и реализира обективирането й по различни начини. Физическото лице при упражняване на субективни права изразява пряко волята си, а юридическото лице чрез компетентните си органи, които се формират от физически лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка. И при двата вида правни субекти обаче компетентните органи – лицата, заемащи съответните длъжности и ръководещи предприятието или учреждението, съответно обективиращи волята на работодателя нямат непосредствена връзка с работниците и служителите, наети по трудови правоотношения предвид съвременните разнообразни форми на стопанска и административна дейност, обуславящи изграждането на сложни административни и стопански структури, в които персоналът е разпределен в различни обособени звена, понякога и териториално разграничени, които правят контактите на работодателите с работниците и служителите инцидентни и спорадични, възникващи при сезиране на стопанските и административни ръководители по конкретни въпроси на управлението. Поради тези особености на съвременната организация на труда, наложени от действащите форми на собственост и произтичащата от тях пазарна икономика, работодателят по начало няма директни отношения с работниците и служителите, не би могъл постоянно, непрекъсваемо и ежедневно да наблюдава работата на всеки работник или служител и да я познава по начин, позволяващ да реализира текуща и актуална оценка на професионалните им възможности. За да направи оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова функция, същият трябва да получи информация по приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения ръководител на работника или служителя или от назначена комисия от специалисти в съответната производствена или служебна сфера. Събирането на информация за квалификацията и качеството на работа на участниците в подбора следва и от необходимостта за притежаването на специални познания за трудовите функции на работниците и служителите, които работодателят в лицето на съответните длъжностни лица, управляващи предприятието или службата може да получи по посочения по – горе начин. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове –решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка / на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.

Видно от представените писмени доказателства по делото подборът е бил извършен законосъобразно. С протокол № 3 от 12.05.2016 г. и решение на Управителния съвет на „Югоизточното държавно предприятие“ ДП, гр. Сливен е било утвърдено ново длъжностно разписание на Държавно горско стопанство „Тича“, считано от 01.06.2016 г., с което се предвижда да се намали с една бройка общия щат от 37 на 36 бройки, като бъде съкратена една бройка от двете бройки предвидени за длъжността „зам. директор“. В изпълнение на това решение директора на ТП „ДГС Тича“ е издал Заповед № РД-10-101/27.05.2016 г. за провеждане на процедура по подбор между двама служители, заемащи двете щатни бройки на длъжността „зам. директор“ и била определена комисия, която да извърши подбора съобразно предвидените от работодателя критерии. Извършения подбор е бил обективиран в Протокол № 1/30.05.2016 г., като критериите по които са били оценявани двамата служители са били образователна степен, допълнителна квалификация свързана със заеманата длъжност, трудов стаж и професионален опит, оценка поставена от прекия ръководител във връзка с изпълнение на трудовите задължения и дисциплинарно минало. Трите критерия, по които двамата работници и служители са били различно оценени, а именно образователна степен, допълнителна квалификация свързана със заеманата длъжност, трудов стаж и професионален опит са обективни и не зависят от преценката по целесъобразност на работодателя, която единствено е обвързваща по отношение на критерия оценка поставена от прекия ръководител във връзка с изпълнение на трудовите задължения. По този показател двамата работници и служители получават една и съща оценка- 3. Ищецът получава оценка 2 по отношение на обективния критерии образователна степен, тъй като е завършил средно образование, няма необходимата квалификация за издаване на позволителни за сеч чрез интернет информационната система на ИАГ за насаждения от териториалния обхват на предприятието, което е от изключителната компетентност на длъжностно лице с висше лесовъдно образование съгласно чл. 108, ал. 1 ЗГ.  За разлика от него служителя, който бил предпочетен имал необходимата квалификация да издава позволителни за сеч, тъй като имал висше лесовъдно образование- инженер горско стопанство и допълнителна квалификация свързана със заеманата длъжност и получил по високи оценки от ищеца по отношение на тези два обективни критерия. На следващо място следва да се спомене, че в новата длъжностна характеристика от 01.12.2015 г.  се предвижда като изискване за заемане на длъжността „заместник директор“ минимална образователна степен бакалавър по специалността „Горско стопанство“.  Единствения критерий по който ищецът има предимство пред избрания служител е трудов стаж и професионален опит, което обаче не се отразява върху крайния резултат от извършения подбор, тъй като общата му оценка е 10, а на другия служител е 13. Видно е и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че за да бъде ефективно изпълнена длъжността „заместник директор“ в пълния й обем от всички трудови функции предвидени в длъжностната й характеристика е необходимо изпълняващия я работник и служител да има висше образование минимална образователна степен бакалавър по специалността „Горско стопанство“, тъй като само такъв служител би имал компетентността да издава позволителни за сеч по смисъла на чл. 108 ЗГ. Тази важна трудова функция не може да бъде изпълнявана от ищеца поради обективни причини независещи от преценката за целесъобразност на работодателя, а именно липса на необходимото образование, което от своя страна води до невъзможност да изпълнява ефективно възложената му работа в сравнение с предпочетения служител, който има такава компетентност.

С оглед неуважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, неоснователна се явява и акцесорната претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност.

С оглед на изложеното въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и на обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. С оглед изхода на процеса отговорността за разноски във въззивната инстанция лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени. Въззивното дружество претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени в размер на  320 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. По отношение на разноските сторени по делото в първата инстанция същите следва да бъдат присъдени на ответника в размер на 420 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 68 /20.12.2016 г.  по гр.д. № 217/ 2016 г. на Районен съд- Котел като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Т.Г., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1  и чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за отмяна като незаконна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед № РД 10-105/31.05.2016 г. на директора на „ЮДП“ ДП-ТП „ДГС Тича“, с което трудовото правоотношение с Х.Т.Г., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** е прекратено поради съкращаване на щата и за възстановянето му  на длъжност „Заместник директор на „ЮДП“ ДП-ТП „ДГС Тича“, която е заемал до момента на уволнението като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 ОСЪЖДА Х.Т.Г., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** да заплати на  ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ТИЧА“, със седалище и адрес на управление: с. Тича, община Котел с директор инж. К.В., със съдебен адрес:*** направените разноски за въззивното производство в размер на  320 лв. и сторените разноски в размер на 420 лв. пред първата инстанция.

 Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                      2.