Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №47

 

гр. Сливен, 17.03.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:    С.М.

мл.с. Н. К.

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №72 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №192/08.12.2016г. по гр.д.№216/2016г. на Новозагорски районен съд, с което: отхвърлен е като погасен по давност предявения от И.Х.Х. против С.Х.С. и К.А.С. иск за обявяване за нищожен на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №15, том ІХ, рег.№7317, дело №1202/2010г. на помощник нотариус по заместване Н. П. на нотариус Я.П. с район на действие НЗРС, съгласно който С.И.Х. продава на С.Х.С. собствените си идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Н.З., ул.“Д.“ №*, а именно: 4/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №51809.501.143 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н.З. с площ от 384кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с посочени граници, ведно с построените в имота сгради, подробно описани в решението; отхвърлен е като неоснователен предявеният от И.Х.Х. против С.Х.С., К.А.С. и В.С.С. иск за унищожаване на нотариален акт за дарение на недвижим имот №35, том ІІІ, рег.№1654, дело №256 от 15.03.2013г. на нотариус Я.П. с район на действие НЗРС. С решението са присъдени разноски на ответниците.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство И.Х.Х. чрез пълномощника му адв. А.Т. *** и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът посочва, че обжалваното решение е неправилно. Посочва, че твърдението за нищожност на договора за покупко-продажба е поради нееквивалентност на договорените насрещни престации, а не че имотът е продаден по данъчна оценка. Твърди нищожност, защото определената по данъчната оценка цена е значително по-ниска от средната пазарна цена, т.е. критерият е размера на договорената цена.Неправилни и неотносими били разсъжденията на съда относно конкуренция на вътрешни отношения между страните, определящи продажбата като смесена сделка – продажба с дарствен елемент, тъй като такива възражения, респ. твърдения въобще няма направени по делото. Въпросът дали продажната цена е платена или не, също намира на неотносим към правилното решение на делото въпрос, тъй като поддържаната нищожност е поради значителна и явна неравноценност на договорените насрещни престации и е порок в договарянето, водещ според съдебната практика до нищожност на сделката. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявените от него искове. Претендира присъждане на направените в производствата пред двете инстанции разноски. 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответниците в първоинстанционното производство С.Х.С., К.А.С. и В.С.С. чрез пълномощник адв. С. ***, които оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемите намират постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и молят съда да го потвърди. Адв.С. посочва, че възприема мотивите на съда за липса на нищожност на сделката и допълва, че не се продава цял имот, а идеални части, което влияе на цената, още повече, че сделката се извършва между преки роднини – майка и син. Посочва, че сделката не е и симулативна, защото се установило плащане. Налице била непротиворечива практика на съдилищата, че не е налице нищожност ако имота се продава по данъчна оценка, макар и много по-ниска от пазарната, защото се касае за свобода на договарянето. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът И.Х., редовно призован, не се явява, представлява се от представител по пълномощие – адв. Стайков от АК - Сливен, който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемите С.Х.С., К.А.С. и В.С.С., редовно призовани не се явяват, представляват се от процесуален представител по пълномощие адв.С., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е изцяло недопустимо. Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.

В случая, Новозагорски районен съд е сезиран с предявени от И.Х.Х. против С.Х.С., К.А.С. и В.С.С. при условията на обективно съединяване искове, както следва: 1. положителен установителен иск за собственост върху ½ ид.ч от недвижим имот с идентификатор №51809.501.143, находящ се в гр.Н.З., ул.“Д.“ №*, целият с площ от 384кв.м., ведно с построените в имота сгради, подробно описан в исковата молба, на основание наследство, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като този иск е основния и е заявен на две отделни основания – на първо място ищецът се позовава на нищожност /не е заявена като самостоятелен иск/ на договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. идеални части от имота от 23.11.2010г., оформен с нотариален акт№15, том ІХ, рег.№7317, дело №1202/2010г. на помощник-нотариус по заместване Н. П. при нотариус Я.П. с рег. №183 и район на действие НЗРС, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание; на второ място ищецът се позовава на унищожаемост на договора за покупко-продажба и в тази връзка са и следващите два иска - 2. Иск за унищожение на посочения договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. идеални части от имота от 23.11.2010г., оформен с нотариален акт№15, том ІХ, рег.№7317, дело №1202/2010г. на помощник-нотариус по заместване Н. П. при нотариус Я.П. с рег. №183 и район на действие НЗРС, поради грешка, с правно основание чл.28 от ЗЗД, като този иск обуславя иска за собственост по чл.124 от ГПК и е предявен като евентуалност на заявената нищожност на договора за покупко-продажба; 3. Иск за унищожение на договора за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. идеални части от имота от 23.11.2010г., оформен с нотариален акт№15, том ІХ, рег.№7317, дело №1202/2010г. на помощник-нотариус по заместване Н. П. при нотариус Я.П. с рег. №183 и район на действие НЗРС, поради измама, с правно основание чл.29 от ЗЗД, заявен като евентуален спрямо иска за унищожаемост, поради грешка и отново при условие, че съда не е възприел съображенията за нищожност на договора за продажба.

В доклада си по чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд се е ограничил до пълно пресъздаване на твърденията на страните в исковата молба и отговора и не е направил изрично отграничаване и надлежно квалифициране на исковите претенции, не е дал правна квалификация на същите, още по-малко е изложил подлежащите на установяване обстоятелства, нито е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, които отново не е указал. Въпреки това, възпроизвеждайки буквално исковата и уточняващата молба 17.06.2016г. на ищеца, съдът на практика е приел за разглеждане в производството, така предявените от ищеца искове.

При произнасянето си по съществото на спора с атакуваното решение първоинстанционния съд обаче не е разгледал и не се е произнесъл по нито един от трите иска, с които е сезиран. Безспорно е изложил мотиви относно твърдяната нищожност на договора за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот по първото заявено основание за нищожност – накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации, но не е разгледал второто заявено основание за нищожност – липса на основание и въобще не е разгледал и не се е произнесъл всъщност по иска, с който е сезиран – положителния установителен иск за собственост върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Произнасянето на районния съд с нарочен диспозитив по отношение на нищожността на договора за покупко-продажба е недопустимо, поради липса на предявен иск в тази насока /по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД/ и нарушаване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, нищожността е само твърдение на ищеца, обуславящо предявения от него установителен иск за собственост върху ½ ид.ч. от имота, а не самостоятелно предявен иск. Друг е въпросът, че съдът е приложил недопустимо института на погасителна давност спрямо иск за обявяване на нищожност на договор.

По отношение на исковете за унищожаване на договора за покупко-продажба, сключен между първия ответник С.С. и майка му С.Х. на двете евентуални основания грешка, респ. измама, съдът въобще не ги е разгледал и не се е произнесъл. Както в мотивите, така и в диспозитива на атакувания съдебен акт, съдът заявява само, че намира иска /те са два/ за унищожаване на договора за дарение на недвижим имот, оформен в нотариален акт №35, том ІІІ, рег.№1654, дело №256 от 15.03.2013г. на нотариус Я.П. с рег.№183 и район на действие НЗРС, за недоказан и го отхвърля. Такъв иск въобще не е предявяван - иска е за унищожаване на договора за покупко-продажба от 23.11.2010г., не на договора за дарение.

По този начин, с атакуваното съдебно решение първоинстанционния съд в грубо нарушение на процесуалните правила и диспозитивното начало на процеса се е произнесъл по непредявени искове. Произнасяне по предявените искове – положителен установителен иск за собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот и евентуално за унищожаване, в случай, че съдът не приеме твърденията за нищожност /незаявена като иск/ на договора за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот от 23.11.2010г., няма. По този начин районният съд е постановил едно изцяло недопустимо съдебно решение.

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като констатираната недопустимост на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява в разглеждане на непредявени искове и липса произнасяне по предявените такива, то въззивният съд следва да обезсили изцяло постановеното порочно съдебно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по предявените искове от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази и направените от страните разноски.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №192 от 08.12.2016г., постановено по гр.д. №216/2016г. по описа на Новозагорски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА делото на Новозагорски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените искове.

 

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                               2.