Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 40

 

гр. Сливен, 02.03.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл.с. Н.К.    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   75  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 5/05.01.2017 г. по гр.д. 4743/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлена молбата на О.Н.К. ЕГН ********** *** за промяна на фамилното му име от К. на Ш., като неоснователна.

Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на молителя, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано. По делото безспорно е установено, че молителят от раждането си е живял единствено със своята майка и нейното семейство, които носят фамилията Ш.и. Установено е, че той се представял с фамилното име Ш.. Това фамилно име е образувано по правилата на чл. 14 ал. 1 от ЗГР за разлика от фамилното име К.. В случая са налице важни обстоятелства, които налагат промяната на фамилното име. Предстои завършване на средното му образование и издаване на удостоверение за зрелост, което е една от причините за подаване на молбата за промяна на фамилно име и са налице важни обстоятелства, които налагат промяната. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното и да се постанови ново, с което молбата да бъде уважена.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Община – Сливен, чрез пълномощника. Излагат се съображения, че молителят е роден на територията на Община – Сливен, при съставянето на акта за раждане представителят на Община – Сливен се е съобразил с императивните правила, касаещи образуването на бащиното и фамилно име на български граждани.  В хода на съдебното производство се установило, че молителят е известен в обществото с фамилията Ш.. Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на името представляват важни обстоятелства. Сочи се съдебна практика на ВКС относно преценката за наличието на важни обстоятелства. Освен това, ако се допусне промяната на името на молителя, това не означава да се пренебрегне произхода на детето от бащата и да се заличи връзката с него, тъй като бащиното име остава непроменено.Поради това се предоставя на съда да реши делото въз основа на събраните по същото доказателства.

В с.з. въззивникът - молител се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Процесуалният представител но Община Сливен изразява становище за основателност на жалбата.

За заинтересованата страна, Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на молбата за смяна на фамилното име.

          ЕСПЧ приема, че държавите разполагат с широка дискресия да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Във всеки конкретен случай, следва да се постигне баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи (относно сигурността и надеждността на гражданските регистри), за да бъде отказана смяна на името. Справедлив баланс ще бъде постигнат, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8 от ЕКЗПЧ, а решенията на съдилищата са мотивирани, а не произволни. / дело Големанова против България/.

   По настоящето дело са разпитани множество свидетели, които депозират твърдения, че молителят е известен с фамилното име Ш., което е фамилното име и на неговата майка. Съдът е приел обаче, че промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективните предпоставки, уредени в закона. В случая фамилното име на  молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо.

От една страна, основателността въобще на молбата, с правна квалификация  чл. 19, ал. 1 ЗГР, за допускане на исканата промяна на името се обуславя от категоричната установеност по делото на наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба - името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо (което не се твърди в настоящия случай, респ. не е предмет на доказване) или "важни обстоятелства" да налагат това. Жалбоподателят - молител се е позовал на втората предпоставка. При това положение въззивният съд следва да ограничи обхвата на въззивната проверка до това заявените обстоятелства дали са "важни обстоятелства" за допускане на исканата промяна на бащиното и фамилно име. От друга страна, следва да бъде съобразен и начинът на определяне на бащиното и фамилно име, съобразно разпоредбата съответно на чл. 13 ЗГР относно бащиното име  и на чл. 14, ал. 1 ЗГР. Следва да се има предвид, че според тези разпоредби бащиното и фамилно име на всяко лице е собственото, съответно - бащиното или фамилно име на бащата, с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, какъвто не е настоящият случай.

 Заявените в двете съдебни инстанции обстоятелства не могат да бъдат приети като "важни", по смисъла на  чл. 19, ал. 1 ЗГР. Жалбоподателят - молител е български гражданин и е лице с установено бащинство, съобразно което към неговите бащино и фамилно име са приложими цитираните разпоредби на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР и други възможности законът не допуска. В съответствие с тези разпоредби бащиното и фамилно име на жалбоподателя са образувани в пълно съответствие със закона. Не се твърдят и не са налице семейни, етнически или религиозни традиции на родителите, които да налагат друго.

В горния смисъл е и константната съдебна практика. Така с решение № 126 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 46/2008 г., IV г. о., ГК, е прието, че тълкуването на разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от ЗГР налага извод, че само собственото име на лицето се избира от родителите му. Образуването на бащиното име се съобразява с установения в чл. 13 ЗГР принцип - вписване на наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. Определянето на бащиното име без тези наставки е изключение и касае само случаите, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозни традиции на родителите.

Посоченото в жалбата и отговора решение № 138 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о. касае друга хипотеза, свързана с промяна само на собствено име. Прието е, че правото да се промени собственото име е субективно лично право и в съдебното производство по реализацията на това право, решаващият съд следва да съобрази наред с обективните основания и личните, субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. Собственото име на лицето е име, избрано от родителите. Причините за избор на името са различни - спазване на традиция в семейството, модни тенденции, любим герой от книга или филм. С настъпване зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да определи дали даденото му собствено име го удовлетворява и ако са налице фактически основания, като псевдоним, да упражни правото си да смени /без това да бъде свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност/ собственото си име.

 Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

Освен това промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно./ Решение № 936 от 15.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 536/2008 г., III г. о./

Цитираното във въззивната жалба решение № 19/08.02.2012 г. по гр.д. № 486/2011 г. на III г.о. касае хипотеза за промяна на собствено име мотивирано с обстоятелство от религиозен характер, какъвто настоящият случай не е.

Така, в обобщение, исканата промяна на фамилното име противоречи на императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Регулирането на тези отношения от държавата е с оглед на обществения интерес. Идентификацията на личността чрез името е важна и необходима за участието в обществения живот, защитата на правата й в социалната сфера – пенсионни и здравни фондове, и защитата на всички права, свързани със собствеността. Произволната, в противоречие с нормите, промяна на името би повлияла негативно върху стабилността на тези обществени отношения, както и на отношенията, свървани с произхода. Като е констатирал, че исканата смяна на фамилното име противоречи на закона, районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/05.01.2017 г. по гр.д. 4743/2016 г на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: