РЕШЕНИЕ№           99       

 

Гр. Сливен, 14.03.2017г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Б.,

             ЧЛЕНОВЕ: Х. М.,

В.А.

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№ 77 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на държавния съдебен изпълнител на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата на И.И.И., подадена срещу постановление от 28.11.2016г., издадено по и.д. № 76/2009г. на ДСИ при РС – Нова Загора, с което й е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 527, ал. 3 ГПК, се поддържа, че не е осуетявала режима на контакти на бащата с детето, което не е било предавано поради сериозно заболяване на дебелото черво, от което детето страда вече осма година и се потвърждава от направени към 29.11.2016г. изследвания. Относно датата 01.09.2016г. посочва, че тя и детето са били на заседание по гр.д. № 356/2016г., което продължило до 16.30ч. Твърди, че понеже срещу взискателя – баща на детето пред РП – гр. Елхово е образувано досъдебно наказателно производство за престъпление срещу детето, то тя като майка счита себе си длъжна да го закриля и брани, докато Прокуратурата „… си свърши работата“.

Поддържа, че въпреки тежестта на деянието, което бащата е извърши спрямо малолетното дете, а нея е заплашвал с убийство, жалбоподателката не е имала намерение да ограничава контактите на бащата с детето. Нещо повече – давала е детето извън определения режим на лични контакти, като навежда данни за намерение от страна на взискателя да съди ДСИ – г-жа К., като мотив от страна на последната за налагането на глобата – наложена с обжалваното постановление.

С оглед изложеното се иска съдът да отмени постановлението, с което е наложена глобата.

Препис от жалбата е връчен на взискателя – Д.Г.Г., който е подал становище, наименувано „жалба“, в което поддържа доводи за неоснователност на жалбата против постановлението за налагане на глоба. Изтъква, че са препятствани личните му контакти с детето Г. и режимът не е изпълняван от м. ноември 2015г., тъй като детето е било настроено срещу него. На 01.09.2016г. се е състояло заседание по гр.д. № 356/2016г. – за промяна на родителските права, по което е назначена съдебно психологическа експертиза, по която в.л. Попова е искала да проведе наблюдение на детето в негово присъствие, което е използвал като повод за осъществяване на определения режим на контакти през лятото. Майката на детето си е тръгнала преди да приключи заседанието – в 15.30 ч., а не в 16.30 ч. както се твърди в жалбата. При ДСИ се е запознал с отказа на И. да предаде детето за пореден път, като липсата на контакти между него и детето е довела до т.н. „синдром на родителско отчуждение“. Счита, че липсата на наказание за майката, която препятства личните контакти създава е нея усещането за правилност на такова поведение, поради което настоява за налагане на адекватни законови мерки. Поддържа, че с поведението си майката вреди на детето, за което представя документи.

В обясненията на ДСИ се поддържа становище за неоснователност на жалбата, като се посочва, че твърдението относно продължителността на с.з. по гр.д. № 356/2016г. не е подкрепено с доказателства, а също и твърдението, че е образувано ДП наказателно производство. Изтъква, че протоколът е съставен след неявяване на майката, за да  предаде детето, което е заявила изрично в своя молба от 30.08.2016г. и въпреки предупреждението, че ще и бъде наложена глоба. Размерът на глобата – 100 лв. е съобразен с както с материалното положение на длъжницата, така и с обстоятелството, че й е наложена предходна глоба в размер на 50 лв.

Въз основа на данните от и.д. № 76/2009г. на ДСИ при РС – гр. Нова Загора се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по подадената на 08.10.2009г.  молба от Д.Г.Г. за привеждане в изпълнение на решение по гр.д. № 7346615/2007г.  на РС – Сливен относно определения с решението режи на лични контакти на взискателя с детето Г. Д. Г. – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 08.00ч. на първия ден до 20.00ч. на следващи яден, както и 20 дни през лятото – несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката И.И. Г..

На 22.08.2016г. Д. Г. е подал молба, в която е поискал да му се осигури режим на лични контакти с детето Г. с преспиване за лятото в периода от 01.09.2016г. до 14.09.2016г., като длъжницата да бъде уведомена да подготви детето за 15.00 ч. Изтъква, че това си право не е ползвал никога не по своя вина, като режима на лични контакти е бил ограничаван системно. В молбата посочва, че не му е ясно, защо не са наложени до сега предвидените от закона наказания на майката за възпрепятстване, въпреки многократно подаваните молби за съдействие. – позовава се на тестове от ЗЗкД, Конвенцията за правата на детето, НК и пр.

С резолюция от 23.08.2016г. ДСИ разпоредила да се уведоми длъжницата да предостави детето на 01.09.2016г. в 15.00ч. в канцеларията на ДСИ за предаване на бащата за 14 дни. – до 14.09.2016г., както и копие от молбата да се изпрати ндо отдел „Закрила на детето“.

Била е изискана и получена справка, установяваща, че гр.д. № 356/2016г. по описа на РС - Нова Загора е насрочено за разглеждане на 01.09.2016г. от 11.00ч.

На 24.08.2016г. на И.И. е била връчена покана за доброволно предаване на дете, както и на основание чл. 528, ал. 1 ГПК в тридневен срок да посочи дали е готова да предаде детето в посоченото населено място и време; съществуват ли пречки за своевременно изпълнение на задължението, на кое време и място е готова да предаде детето, както и че, ако не изпълни това задължение – на основание чл. 527, ал. 3 ГПК ще бъде наложена глоба до 400 лв. и при необходимост – ще бъде постановено принудителното й довеждане.

За подадената молба от Д. Г. и насрочената дата за предаване на дете ДСИ е уведомила Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, като е поискано съдействие на основание чл. 528, ал. 4 ГПК и при необходимост – да бъдат предприети мерки по чл. 23 от ЗЗкД. В отговор е получено писмо от Директорът на Д“СП“ – Нова Загора относно това, че О“ЗД“ при Д“СП“ – Нова Загора работи по случая на детето Г. Г. и са предприети мерки за закрила в семейна среда съгласно чл. 23 ЗЗкД, съответно е определен социален работник, който да присъства на определената дата за предаване на детето на бащата Д. Г..

На 30.08.2016г. И.И. е подала молба, в която е посочила, че предвид изявлението на детето изразено на срещата в канцеларията на ДСИ на 08.08.2016г. (удостоверено в съставения по изпълнителното дело протокол от 08.08.2016г.), че не желае да се среща с бащата, както и образувано наказателно производство майката няма да предаде детето. Предвид тези обстоятелства е посочила, че е готова да предаде детето след установяване на липса на извършено престъпление по отношение на детето.

Препис от молбата е бил връчен на взискателя, който с молба от 31.08.2016г. е поиска да се осигури съдействието на социални работници от О „ЗД“, Д „СП“ – Нова Загора, ЦОП – НЗ.

По делото липсват данни съдебният изпълнител да е изискал от посочените институции съдействие.

На 01.09.2016г. в 15.45 е съставен протокол за това, че майката не се е явила да предаде детето, като е отразено също, че не се е явил и служител при Д „СП“. Въз основа на това е заключила, че не може да се осъществи предаване на детето.

На 13.11.2016г. по изпълнителното дело е постъпила саморъчна молба от взискателя Д. Г., който посочва, че с оглед „… устно заявено указание, че следва взискателят да поиска налагане на санкция за неизпълнение на поредно насрочено предаване“ желае да бъде наложена законова санкция на длъжника.

С постановление от 28.11.2016г. предвид горните обстоятелства ДСИ е наложила санкция на основание чл. 527, ал. 3 ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага от правна страна извода, че жалбата е основателна.

Правото за обжалване на постановлението, с което на длъжника е наложена глоба е установено в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което подадената в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК жалба е допустима.

Разгледана по съществото си е и основателна по следните съображения.

С действащия след 01.03.2008г. ГПК е възприет диференциран подход в регламентацията на изпълнението на установени със съдебни решения задължения за действие или бездействие, като са отчетени специфичните отношения, права и интереси съгласно ЗЗкД, чл. 8 ЕКПД, засягащи се при изпълнението на задължения за предаване на дете в сравнение с останалите случаи, при които се касае за задължение за извършване на незаместимо действие. Съгласно установения общ способ за принудително изпълнение на незаместими действия, съдебния изпълнител принудждава длъжника да изпълни като му налага глоба в размер до 200 лв., а при повторно неизпълнение съгласно чл. 527 ал.3 от ГПК - до 400 лв.

За разлика от тези случаи законодателят в разпоредбата на чл. 528 ГПК е установил различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящия случай. Чрез нормата на чл. 528, ал.5 ГПК е възприето разрешението дадено с т.1 от Постановление № 4\62г. на Пленума на ВС, а именно, че изпълнението на решенията на съдилищата относно упражняването на родителските права на малолетните и непълнолетните деца се извършва от съдебните изпълнители чрез фактическо предаване на детето, а не чрез налагането на глоби. Съгласно чл. 528, ал.5 ГПК, ако длъжникът не изпълни доброволно задължението за предаване на дете или последващо задължение за връщането му съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема принудително детето и го предава на взискателя. За съдебния изпълнител не съществува възможност да избира способа за изпълнение – фактическо предаване или принуждаване към изпълнение чрез налагане на глоби. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал.5 ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни спрямо ефективното изпълнение действия на съдебния изпълнител по чл. 528, ал.1 ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал.2 ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528 ал.4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от ЗЗкД и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи.

Крайният извод е, че налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528 ал.3 от ГПК като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528 ал.2 от ГПК, а не като способ за принудително изпълнение на задължението за предаване на дете. Респективно, за да наложи глоба, съдебният изпълнител следва да е връчил на длъжника покана съгласно чл. 528 ал.1 от ГПК с необходимото и предвидено в тази разпоредба съдържание, от което за длъжника да е възникнало задължението по чл. 528 ал.2 от ГПК и то да не е изпълнено.

В случая е отправена покана за изпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК, която е връчена в минимален срок преди определената от ДСИ по настояване на взискателя дата. Единствените усилия, които ДСИ е положила за осигуряване на реалното изпълнение на задължението за предаване на дете са били да поиска от Д“СП“ – Нова Загора съдействие, като включително на определената дата не е присъствал социален работник. С оглед резултата от предходните срещи – отказа на детето от 08.08.2016г. да се срещне с баща си, е видно, че са били необходими по-задълбочени и съобразени със средата и състоянието на детето мерки за подготовка към изпълнение на това задължение – консултации, психологическа и социална подкрепа, извършването на проверка относно евентуалното образуване на наказателно производство и на фона на това при извод, че предаването на детето е в унисон с неговите интереси - да осигури предаването му включително със съдействие и на органите на МВР съгласно чл. 65 ЗМВР.

Съответното приложение на разпоредбата на чл. 527, ал. 3 ГПК е предвидено само и изключително във връзка с разпоредбата на чл. 528, ал. 2 ГПК. Извън мерките по чл. 528, ал. 4 и ал. 5 ГПК, касаещи подготовката и осигуряването на реално изпълнение на задължението за предаване на детето, в изпълнение на установения с влязлото в сила съдебно решение режим на лични контакти, за съдения изпълнител не съществува друг законов способ за принуждаване към изпълнение.

Само при извод, че с поведението си родителят, при когото живее детето, не изпълнява задълженията си по чл. 528, ал. 2 ГПК, е налице основание за налагане на предвидената в чл. 527, ал. 3 ГПК глоба. Както от изложените в мотивите на обжалваното постановление, така и от обясненията на ДСИ по чл. 436, ал. 3 от ГПК е видно, че глобата в случая е наложена за неизпълнение на задължението за предаване на дете, което с оглед изложеното по-горе противоречи на целите на закона и предвидените законови възможности за съдебния изпълнител.

Съдебният изпълнител е следвало да съдейства съобразно предвидените в чл. 528, ал. 4 и ал. 5 ГПК мерки, включително принудително - в случай, че се явява адекватно съобразно интересите на детето, което не е сторила. Налагането на глоба в осигуряване на реалното изпълнение на задължението съобразно посочените текстове на закона е извън правомощията на съдебния изпълнител, поради което постановлението е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Що се отнася до твърденията на взискателя и приложените към становището му по жалбата доказателства относно отражението на поведението на майката спрямо психическото състояние и социалната адаптация на детето, същите могат да бъдат предмет само на исково производство във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични контакти с детето, но те не попадат в обхвата на дискрецията както на съдебния изпълнител, така и на съда във връзка с дейността за проверка на законосъобразността на неговите действия.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 28.11.2016г. издадено по и.д. № 76/2009г. по описа на ДСИ при РС – гр. Нова Загора, с което на И.И.И., ЕГН **********,*** е НАЛОЖЕНА ГЛОБА от 100 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.