Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е   

гр. Сливен, 02.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Н.

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

                                                                               В.А.

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  гр. д. № 79 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

         Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.1 от ГПК.

Депозирана е жалба от взискателя Община Сливен  срещу Постановление от 15.12.2016г. постановено от ДСИ по изп. д. № 236/2014г., с което производството е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ДСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело, с мотив, че взискателят – Община Сливен, не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Счита, че не са налице предпоставките по т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК, тъй като още в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изрично след налагане на обезпечителната мярка на откритите движими и недвижими имоти да се пристъпи към принудително изпълнение.

Поради изложеното моли да се отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ДСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично действията си и заявява, че са били изпълнени законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което той е констатирал с атакуваното постановление.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ДСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението ДСИ.   Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

          Разгледана по същество жалбата неоснователна.

Налице са условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

С ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че не са изпълнителни действия: образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на експертиза за оценка и т.н. Еднозначно е възприето както в правната теория, така и в устойчивата вече съдебна практика, че за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление на СИ, с него той само констатира настъпването на прекратителния ефект, който настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за това – тоест в случая – това е станало на 23.06.2016г., т.е. 2 години след датата, когато е извършено последното конкретно изпълнително действие от тези, поискани от взискателя с молбата за образуване на ИД - налагането на запор върху МПС на длъжника на 23.06.2014г.  Фактът, че с молбата са посочени няколко изпълнителни способа не освобождава занапред взискателя от ангажимента да поддържа жизнеността на изпълнителния процес. От една страна ДСИ е длъжен да ги приложи, но неговото бездействие не оправдава бездействието на взискателя.

Поради това, след като ДСИ неоправдано е бездействал, а от своя страна Взискателят не е инициирал прилагането на изпълнителни способи в производството повече от две години, то се е постигнал перемпторния ефект още преди датата на постановяване на атакуваното постановление и производството е прекратено по силата на закона.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното постановление не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Община Сливен жалба против Постановление на ДСИ от 15.12.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 236/14г. на ДСИ при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: