Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Сливен, 17.02.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                            М.С.

                                                                       мл.с. Н.К.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 85 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ДСИ на 19.01.17г. е постъпила жалба от взискателя против постановление на СИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ДСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело, с мотив, че взискателят – Община Сливен, не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Счита, че не са налице предпоставките по т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК, тъй като още в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изрично след налагане на обезпечителната мярка на откритите движими и недвижими имоти да се пристъпи към принудително изпълнение.

Поради изложеното моли да се отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ДСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично действията си и заявява, че са били изпълнени законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което той е констатирал с атакуваното постановление.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ДСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

Разгледана по същество е неоснователна:

Изпълнително дело № 824/2013г. на ДСИ при СлРС е образувано на 26.11.2013г. на основание чл. 426 и сл. от  ГПК, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, по молба на взискателя – Община Сливен, подадена на 25.11.2013г., против длъжника З.А.Ч..

В молбата е поискано от ДСИ да приведе в изпълнение ПДП за сумата 609, 29 лв., включваща главница и лихви, като извърши справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, наложи обезпечителни мерки  - възбрана на откритите недвижими имоти, запор върху откритите движими вещи и ПС и запор върху банковите сметки на длъжника, както и е поискано ДСИ да пристъпи към принудително изпълнение, прилагайки като изпълнителни способи „изпълнение върху движимите и недвижими вещи на длъжника“, „изпълнение върху вземанията на длъжника“ и „изпълнение върху притежаваните МПС“.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 27.11.2013г., получена на 28.11.13г.

Междувременно СИ е извършил справки в  НАП, КАТ и АВп, присъединил е Държавата като кредитор. Не е било открито имущество, принадлежащо на длъжника и не са били предприемани принудителни изпълнителни действия. След тази дата не са извършвани от ДСИ и не е поисквано от взискателя извършване на други изпълнителни действия.

С постановление от 15.12.2016г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Взискателят е получил препис от него на 12.01.17г. и на 19.01.2017г. е депозирал настоящата жалба.

Въззивният съд намира постановлението на ДСИ за законосъобразно.

Налице са условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

С ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че не са изпълнителни действия образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на експертиза за оценка и т.н. Еднозначно е възприето както в правната теория, така и в устойчивата вече съдебна практика, че за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление на СИ, с него той само констатира настъпването на прекратителния ефект, който настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за това – тоест в случая – това е станало на 25.11.2015г., 2 години след датата, когато е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия от страна на  взискателя с молбата за образуване на ИД.

Фактът, че с нея са посочени няколко изпълнителни способа не освобождава занапред взискателя от ангажимента да поддържа жизнеността на изпълнителния процес. От една страна СИ е длъжен да ги приложи, но неговото бездействие не оправдава бездействието на взискателя. Предприемането на изпълнителни действия касае активност на СИ, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител.

Взискателят, с оглед изявената воля да осъществи принудително правата си, има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ.

Така с равнозначна правна последица се свързва както непредприемането от страна на СИ, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.

Сведени към настоящия случай горните постановки намират своето проявление – първото и последно поискване от взискателя на прилагане на изпълнителен способ е  от 25.11.13г., с подаването на молбата за образуване на ИП /респективно може да се приеме за начална в случая датата на образуване на ИД, тъй като това е станало по-късно – 26.11.13г./, а същинско изпълнително действие ДСИ не е предприемал, поради липса на открито чрез справките имущество. Както се посочи вече, действията по издирване на годно да послужи за обект на принудителното изпълнение имущество са изграждащи изпълнителния процес действия на СИ, а не същински такива, които единствено могат да прекъснат срока на перемпцията.

Поради това, след като СИ е бездействал, а от своя страна взискателят не е поддържал виталността на изпълнителното производство, то е постигнато от перемпторния ефект с изтичането на двугодишния срок от момента на по-късно осъществения факт, което е станало преди датата на постановяване на атакуваното постановление.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважене. Атакуваното постановление не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Община Сливен жалба вх.№ СД-03-03-305/13/19.01.2017г. против постановление на ДСИ от 15.12.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 824/13г. на ДСИ при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: