Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 17.02.2017 г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на седемнадесети февруари       през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                               Председател: С. Б.

                                                            Членове: С. К.

В.А.

при секретаря……………..………и с участието на прокурора……...като разгледа докладваното от съдията Сн. Бакалова…… в. гр. дело № 89 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.1 от ГПК.

Чрез ДСИ при СлРС на 19.01.17г. е постъпила жалба от взискателя против постановление на СИ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 63/14 на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ДСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело, с мотив, че взискателят – Община Сливен, не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Счита, че не са налице предпоставките по т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК, тъй като още в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изрично след налагане на обезпечителната мярка на откритите движими и недвижими имоти да се пристъпи към принудително изпълнение.

Поради изложеното моли да се отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ДСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично действията си и заявява, че са били изпълнени законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което той е констатирал с атакуваното постановление.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ДСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

Разгледана по същество жалбата неоснователна:

Изпълнително дело № 63/2014г. на ДСИ при СлРС е образувано на 11.02.2014г. на основание чл. 426 и сл. от  ГПК, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, по молба на взискателя – Община Сливен против длъжника „Пи енд Пи Комерс“ ООД. В молбата е поискано от ДСИ да приведе в изпълнение АУЗД за сумата 13 263,54 лв., включваща главница и лихви, като извърши справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, наложи обезпечителни мерки  - възбрана на откритите недвижими имоти, запор върху откритите движими вещи и ПС и запор върху банковите сметки на длъжника, както и е поискано ДСИ да пристъпи към принудително изпълнение, прилагайки като изпълнителни способи „изпълнение върху движимите и недвижими вещи на длъжника“, „изпълнение върху вземанията на длъжника“ и „изпълнение върху притежаваните МПС“.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 18.02.2014г., която не му е била връчена, тъй като не  е бил намерен на адреса. Указано е на взискателя да посочи адрес на длъжника Посочен е нов адрес, на който ЧСИ е връчил, но длъжника не е намерен и на него.

Междувременно СИ е извършил справки в  НАП, КАТ и АВп и на 13.04.14г. е наложил запор върху лек автомобил, притежаван от длъжника, за което е уведомил взискателя, а длъжника не е намерен на адреса.

След тази дата не са извършвани изпълнителни действия от ДСИ и не е поисквано от взискателя извършване на други изпълнителни действия.

С постановление от 15.12.2016г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Взискателят е получил препис от него на 12.01.17г. и на 19.01.2017г. е депозирал настоящата жалба.

Въззивният съд намира постановлението на ДСИ за законосъобразно.

Налице са условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

С ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че не са изпълнителни действия: образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на експертиза за оценка и т.н. Еднозначно е възприето както в правната теория, така и в устойчивата вече съдебна практика, че за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление на СИ, с него той само констатира настъпването на прекратителния ефект, който настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за това – тоест в случая – това е станало на 13.04.2014г., 2 години след датата, когато е извършено последното конкретно изпълнително действие от тези, поискани от взискателя с молбата за образуване на ИД налагането на запор върху МПС на длъжника.  Фактът, че с нея са посочени няколко изпълнителни способа не освобождава занапред взискателя от ангажимента да поддържа жизнеността на изпълнителния процес. От една страна СИ е длъжен да ги приложи, но неговото бездействие не оправдава бездействието на взискателя. Предприемането на изпълнителни действия касае активност на СИ, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител.

Взискателят, с оглед изявената воля да осъществи принудително правата си, има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ. Така с равнозначна правна последица се свързва както непредприемането от страна на СИ, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.

Поради това, след като СИ неоправдано е бездействал, а от своя страна взискателят не е поддържал виталността на изпълнителното производство, то е постигнато от перемпторния ефект с изтичането на двугодишния срок от момента на по-късно осъществения факт, което е станало преди датата на постановяване на атакуваното постановление.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното постановление не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Община Сливен жалба вх.№ СД-03-03-30715 от 19.01.2017г. против постановление на ДСИ от 15.12.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 63/14г. на ДСИ при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: