Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.03.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        Мл.с.: Н.К.                                               

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 95 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Т. – А. – пълномощник на С.И.В. ЕГН **********,*** против решение № 968/14.12.2016г.  по гр. д. № 2999/2016 г., по описа на Сливенския районен съд с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г.М.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1000 лв. – невърнат заем по договор от  м.август 2013 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2016 год., до окончателното й изплащане, както и сумата от 232.97 лв. мораторна лихва за периода 30.11.2013 год. До 15.03.2016 год., сумата от 1000 евро, представляваща невърнат заем по Договор от 15.01.2016 год. , в едно със законната лихва, считано от 15.03.2016 год. До окончателното изплащане, както сумата от 25.04 лв. мораторна лихва за периода от 30.01.2016 до 15.03.2016 год. и сумата от 1205.50 лв., представляваща разноски по делото. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Жалбоподателят счита, че съдът поначало неправилно разпределил доказателствената тежест на ответника в производството предвид обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение,че между страните не съществуват твърдените в исковата молба облигационни отношения. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да укаже на ответника неговата доказателствена тежест предвид наведените възражения. Жалбоподателят счита, че в процесния случай не е било проведено пълно доказване на твърдените факти и обстоятелства от страна на ищцата, а от мотивите на решението не било ясно как съдът е направил извод, че твърдените факти и обстоятелства действително са се осъществили. На следващо място се твърди, че дадените в съдебно заседание свидетелски показания са били противоречиви относно последователността на събитията и даването на претендираните суми, съответно за поемането на задължението от страна на ответника да ги върне. В този смисъл е посочено, че в исковата си молба ищцата е твърдяла, че ответникът се е прибрал през 2013 от остров Крит с последните си пари и отишъл директно при ищцата в гр. Варна. В противоречие на това свидетелката П. е посочила, че през пролетта или лятото на 2013 год. ищцата е отишла до Гърция и се е върнала заедно със С.. Свидетелката П. не можела да посочи деня, в който е станало предаването на сумата от 1000 лв. и твърдяла, че това се е случило в края на юли или началото на август. Страната счита, че в случая свидетелските показания не могат да послужат за подкрепяне твърденията на ищцата за дадения заем. Отново в противоречие били и свидетелските показания на П. и твърдяното в исковата молба относно заема от м. януари 2016 год. Ищцата била твърдяла, че за периода 22.12.2015 год. 07.01.2016 год. ответникът е бил дв Белгия, а свидетелката П. е посочила, че ищцата и ответникът празнували заедно Нова година. От друга страна съдът не бил отчел обстоятелството, че една от свидетелките Н. работи като технически сътрудник на ищцата и е заинтересована от изхода на делото, а другата свидетелка е близка нейна приятелка. По отношение на присъдените суми за лихва, жалбоподателят твърди, че са неправилно присъдени. Относно договора за заем от 2013 год. ищцата не била доказала от кой момент задължението е станало изискуемо. Съдът не се бил съобразил с разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, съгласно която, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Недоказано било твърдението на ищцата за налична уговорка с ответника, че в срок до 30.01.2016 год. последният ще й върне и лихвата за забава. Моли се съдът да даде указания и възможност на ответника да предприеме процесуални действия по Посчване на относими за делото доказателства, които са пропуснати да бъдат извършени в първата инстанция поради отсъствие на пълнота и неточност на доклада и дадените указания. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не е направено искане за присъждане на разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Р. – пълномощник на Г.  Н.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че фактическите изводи на съда се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Страната посочва, че в отговор на исковата молба, ответникът е направил едно единствено възражение и то е, че между ищцата и него не са възниквали сочените заемни правоотношения и че ответникът не е получавал от ищцата процесните суми. Това представлявало отрицателни твърдения и същите не подлежали на доказване. С оглед на това при разпределяне на доказателствената тежест правилно съдът бил посочил, че по принцип ответникът по иска следва да докаже, че е върнал взетата сума, но предвид направеното възражение за липса на такива облигационни отношения, не е налице указание за доказателствената му тежест. Въззиваемата страна посочва, че в исковата молба са изложени факти от живота на страните с оглед на това да се обясни наличието на изключително близки отношения между ищцата и ответника, които дават логично обяснение защо за всички възникнали между тях взаимоотношения не са съставени документи, както и защо, въпреки че ответникът не е бил погасил всички заеми към ищцата, тя му предоставяла нови. Страната е изразила мнение,че за уважаването на иска е било необходимо и достатъчно да се установят основните факти относно сключените договори за заем между страните, кога са сключени те, какви суми са предоставяни, какви са уговорките за падежа за връщане на дадения заем и т.н., а не да се докажат въобще всички твърдени в исковата молба обстоятелства за близките им отношения, които не касаят заемните правоотношения. Въззиваемата не счита, че е налице противоречие между исковата молба и свидетелските показания относно даването на заем през 2013 год. От твърдението в исковата молба и показанията на свидетелката П. било станало ясно, че ищцата отишла на гости на ответника на остров Крит, който е част от Гърция през пролетта или лятото на 2013 год. и след това са се върнали в България. Аналогично било положението и с твърденията за противоречие между исковата молба и свидетелските показания относно даването на заема през 2013 год. В исковата молба било посочено, че заемът е даден през 2013 год., а свидетелката П. посочва, че в края на м. юли или началото на м. август е станала свидетел как ищцата е дала на заем на ответника сумата от 1000 лв. Страната не счита, че е налице противоречие между изложените твърдения в исковата молба и свидетелските показания относно заема от 2016 год. Свидетелката П. посочила, че ответникът заминал за Белгия и се е върнал в средата на м. януари 2016 год. Не на последно място се твърди, че съдът правилно е кредитирал свидетелските показания. Посочва се, че изискуемостта на договор за заем за 2013 год. е настъпил в края на  м. ноември 2013 год. и претенцията на ищцата за заплащането му е за периода от 30.11.2013 год. до 15.03.2016 год. Така били уважени те от съда. Страната счита, че съдът не следва да дава указания на ответника предвид твърдението за наличие на пропуск от страна на районния съд при разпределяне на доказателствената тежест. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Страната няма направени доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.

         В с.з.въззивникът В., редовно призован се явява лично е с адв. Т. - А., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея, моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

         Въззиваемата Г.Н. в с.з. се явявалично и с адв. Р. ***, който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 19.12.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.01.2017 г.(п.к.) е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

Пред районния съд са били предявени два иска по чл.240 във вр. с чл.79 ал.1 от ГПК за връщане на два заема в размер на лева , както и иск за заплащане на законна лихва. Каса е се за два договора за заем за сумата от 1000.00 лв. сключен между страните през м. август 2013 г., както и за сумата от 1000.00 евро сключен между страните на 15.01.2016 г.

В разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД е посочено, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи ( в случая пари), които заемателят е длъжен да върне. Договорът е консесуален и реален. За да породи действие е необходимо да се установи , че страните са постигнали съгласие за даване именно като заем на определените суми , както и че реално договорените суми са били предадени от заемодателя на заемателя. Договорът за заем не е необходимо да бъде в определена форма т.е. той е неформален .

По отношение на исковата претенция касаеща договора от 2013 г. , съдът намира същата за основателна. Съдът не констатира съществени противоречия между изложената в исковата молба фактическа обстановка , при която е бил даден заемът от 1000.00 лв. и показанията на св.П.. По отношение на въпросите кога е станала уговорката на страните за заема, каква е била заетата сума и реално ли е била предадена тя на заемателя свидетелските показания напълно съвпадат с изложеното в исковата молба. Това , че няма пълно съвпадение в детайлите касаещи допълнителни факти, нямащи конкретно отношение към заема на сумата от 1000.00 лева ( като това дали ищцата и ответникът са се прибрали заедно от о.Крит или поотделно и след прибирането си въззивникът е отишъл на гости на въззиваемата) , съдът счита , че тези детайли не са от съществено значение за спора по същество. Фактът, че няма абсолютно преповтаряне на исковата молба в свидетелските показания , може да се приеме , че е израз на искреност от страна на свидетеля и на липса на „подготовка“ за делото. От показанията на този свидетел безспорно се установява, че в края на м.Юли, началото на м.Август 2013 г. въззиваемата е дала на въззивника сумата от 1000.00 лева , като страните са се разбрали , че предаваната сума е за заем и че той следва да бъде върнат до края на годината  м. Ноември или м. Декември 2013 г. Като взе предвид показанията на св. П., която е имала възможност лично да участва при сключването на договора, съдът намира , че е доказана исковата претенция за сключен договор за заем през.м.Август 2013 г. за сумата от 1000.00 лева, която е следвало да се върне до края на м.Ноември 2013 г.

Съдът намира за основателна и исковата претенция за връщане на сумата от 1000.00 евро дадена в заем на 15.01.2016 г.  За установяване на претенцията , съдът кредитира показанията на св. П. и св. Н.. Свидетелката Н. действително се намира в работни отношения с въззиваемата, но нейните показания съвпадат с тези на св. П., не са разколебани от други доказателства по делото , а и тя би могла действително предвид службата,  която заема да осъществи действията по доставяне на валутата на ищцата. Нейните показания са логични и последователни, без вътрешно противоречие и в синхрон с останалите доказателства по делото.

По отношение претенцията за лихва , съдът намира , че главницата по договора от м.август 2013 г. е станала изискуема в края на м. Ноември (30.11.2013 г.) и от тази дата се дължи мораторна лихва , а главницата по договора за заем от 15.01.2016 г. е станала изискуема в края на м. Януари 2016 г. и от 31.01.2016 г. се дължи мораторна лихва. Законна лихва се дължи върху главниците от датата на подаване на исковата молба 15.03.2016 г.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени деловодни разноски. Такива са доказани в размер на 1040.00 лв. Въззивникът следва да бъде осъден да заплатят посочената по-горе сума.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 968/14.12.2016г.  по гр. д. № 2999/2016 г., по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА С.И.В. ЕГН **********,*** да заплати на Г.М.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1040.00 ( хиляда и четиридесет) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

Решението  не подлежи подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.