Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 43

 

гр. Сливен, 10.03.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           С. М.    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  96   по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 58/03.11.2016г. по гр.д. № 228/2014г. на РС – Котел, с което е осъдено на основание на чл.79 ал.1, вр. чл. 280, вр. чл.286 от ЗЗД „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“ № ** ЕИК *********, да заплати на „Дита – Котел“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“П.П.“ № **, сумата от 210 лева ,представляващи неизплатена част от възнаграждение по договор за поръчка, наименован договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2013г. за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2014г., заедно със законната лихва, считано от 23.10.2014г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния претендиран размер до 270 лева е отхвърлен.

Със същото решение е отхвърлен искът с правно основание чл.79 ал.1, вр.чл.280, вр.чл.286 от ЗЗД предявен от „Дита – Котел“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“П.П.“ № ** против „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“ № ** ЕИК ********* за сумата 453,22 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на неплатено възнаграждение по договор за поръчка, наименован договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2013г. за периода от 01.09.2014г. до 10.10.2014г., заедно със законната лихва ,считано от 23.10.2014г. до окончателното изпълнение на задължението.

С решението е отхвърлен искът с правно основание чл.92 от ЗЗД, предявен от „Дита – Котел“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“П.П.“ № ** против „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“ № ** ЕИК ********* за сумата 1020 лева, представляваща неустойка по договор за поръчка, наименован договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2014г. заедно със законната лихва, считано от 23.10.2014г. до окончателното изпълнение на задължението.

С решението е осъдено на основание на чл.79 ал.1, вр. чл.280, вр. чл.286 от ЗЗД „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“ № ** ЕИК *********, да заплати на „Дита – Котел“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“П.П.“ № ** сумата от 88,78 лева, представляваща неплатено за м.юли 2014г. възнаграждение по договор за поръчка, наименован договор за счетоводно консултантско обслужване, сключен на 01.01.2013г. заедно със законната лихва ,считано от 23.10.2014г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния предявен размер от 8834,96 лева е отхвърлен.

С решението е осъдено на основание на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД „Дита – Котел“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“П.П.“ № ** да заплати на „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“ № ** ЕИК ********* сумата 1824,03 лева, представляваща получена от ответника сума без основание за месеците януари, февруари и юли, септември, ноември и декември 2013г. и за януари, февруари, март, април, май и юни 2014г. заедно със законната лихва, считано от 13.02.2015г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер от 10 223,50 лева е отхвърлен.

С решението е отхвърлен и искът с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД предявен от „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“ № ** ЕИК ********* против „Дита – Котел“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“П.П.“ № ** за сумата от 310 лева, представляваща получена без основание сума през м.юни 2014г. заедно със законната лихва до окончателното изпълнение на задължението.

С решението страните са осъдени да заплатят съответните съдебни разноски на насрещната страна с оглед уважените и отхвърлените части на исковете.

С решение № 1/04.01.2017г. по същото дело е допусната поправка на ОФГ, като в диспозитивите на предното решение е добавена отхвърлителна част по отношение на пълните претендирани размери на разноските от страните. Освен това е допусната поправка в диспозитива по отношение наименованието на „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД като наименованието се заменя с „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД. С това решение е изменено постановеното и в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба от пълномощника на „Дита – Котел“ ООД, който обжалва решението в частите, с които са отхвърлени предявените от дружеството искове по чл.79 ал.1, вр.чл.280, вр.чл.286 от ЗЗД, в частта с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на насрещната страна сумата от 1824,03 лева на основание на чл.55 ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която са възложени и разпределени между страните разноските по делото. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено, респективно изменено в съответните части, като предявените искове от „Дита – Котел“ ООД да бъдат уважени в пълен размер, а исковете предявени от насрещната страна да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

На първо място се излагат съображения относно неправилността на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дита – Котел“ ООД иск с правно основание чл.79 ал.1, вр.чл.280, вр.чл.286 от ЗЗД за разликата до 270 лева. Излагат се съображения, че „СБДПЛР-Котел“ ЕООД не само не е изпълнило визираните в договора задължения, но с действията си е поставил в невъзможност въззивното дружество да изпълнява своите задължения до датата на прекратяване на сключения между страните договор. Не е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от дружеството, свързани с обслужване на техниката. Сочи се, че този иск е изцяло основателен и се иска неговото уважаване.

На второ място се сочи, че е неправилно решението, с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск с правно основание чл.79 ал.1, вр.чл.280, вр.чл.286 от ЗЗД за сумата от 453,22 лева, представляващо обезщетение за неспазено предизвестие по договора за поръчка. Съдът не е изложил мотиви, от които да е видно на какво основание е приел, че следва да бъде отхвърлен този иск. Договорът е прекратен на 10.12.2014г. и до този момент страните дължат изпълнение по този договор. Навеждат се доводи за нарушение от страна на ответното дружество на задълженията, поети с договора. В крайна сметка се иска уважаването и на този иск.

На трето място се сочи, не е неправилно решението с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД. Излагат се аргументи, основаващи се на сключения между страните договор и се сочи, че с оглед на събраните по делото доказателства тази претенция е следвало да бъде уважена изцяло, а като е постановил решение в обратния смисъл решението на съда в тази част е неправилно.

На следващо място решението се обжалва в частта, с която на основание на чл.79 ал.1, вр.чл.280, вр.чл.286 от ЗЗД е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 8834,96 лева. Съдът неправилно е приел, че в чл.11 ал.1 т.1.1 от сключения между страните договор е договорена възможност за прекратяване с шестмесечно предизвестие от страна на изпълнителя, но всъщност такава възможност е предоставена на възложителя докато изпълнителят може да стори това с едномесечно предизвестие. РС е приел, че за периода след 01.08.2014г. на изпълнителя не се дължи възнаграждение, поради непрестирано изпълнение и въз основа на това е прието, че искът за периода след 01.08.2014г. подлежи на отхвърляне. Излагат се аргументи, че възложителят е лишил изпълнителя от възможността да изпълнява задълженията си по счетоводно обслужване до изтичане на срока на предизвестието. Така възложителят не е изпълнил визираните договорни отношения и е поставил в невъзможност изпълнителя да изпълнява своите. Няма доказателства, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на въззивника, поради което се иска претенцията да бъде уважена в пълния претендиран размер. В тази насока следва да бъде съобразено и заключението на вещото лице.

На следващо място е обжалвано решението в частта, в която, на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД „Дита – Котел“ ООД, е осъдено да заплати сумата от 1824,03 лева, представляваща получена сума без основание. Неправилността на съдебното решение в тази част се основава на неправилно приетия вариант от назначените по делото СИЕ относно определяне на дължимото възнаграждение на изпълнителя за процесните периоди. Излагат се съображения за това кой вариант следва да бъде приет и при приемането на варианта, за който настоява въззивника, то предявеният насрещен иск се явява изцяло неоснователен.

На последно място е обжалвано решението в частта, с която са възложени и разпределени разноските по делото. Иска се да се постанови решение, с което да се уважи въззивната жалба и решението на РС да бъде отменено в атакуваните части, като вместо това се постанови ново,удовлетворяващо претенциите на въззивника.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, чрез процесуалния представител, в който се сочи, че решението в обжалваните части е законосъобразно, правилно и обосновано. Излагат се контрааргументи на изложените във въззивната жалба. Развиват се подробни съображения относно правилността на решението. Анализират се събраните по делото доказателства и се сочи, че въззивната жалба е изцяло неоснователна.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД против решение № 58/03.11.2016г. по гр.д. № 228/2014г. на РС – Котел в частите му с които на основание на чл.79 ал.1, вр.чл.280, вр.чл.286 от ЗЗД „СБР – Котел“ ЕООД е осъдено да заплати на „Дита – Котел“ ООД сумата от 88,78 лева, представляваща неплатено за м.юли 2014г. възнаграждение по договор, в частта с която на основание на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД „Дита – Котел“ ООД е осъдено да заплати сумата от 1824,03 лева, като е отхвърлен искът до пълния му претендиран размер от 10 223,50 лева. Сочи се, че констатациите и правните изводи в обжалваното решение и касаещи договора за счетоводно-консултантско обслужване, сключен между страните, не кореспондират с фактическата обстановка, установена по безспорен начин от събраните по делото доказателства.

На първо място договорът за счетоводно-консултантско обслужване се прекратява с шестмесечно писмено предизвестие от страна на възложителя и едномесечно от страна на изпълнителя. Развиват се съображения, че след проведена комплексна проверка от Инспектората на МЗ е бил изготвен констативен протокол, в който са констатирани слабости и са дадени препоръки за финансово-счетоводната дейност на болницата. С оглед на дадените препоръки е оттеглена поръчката за осъществяване на действия по счетоводното обслужване на болницата и е прекратено мандатното правоотношение с „Дита – Котел“ ООД. Уведомлението за оттегляне на поръчката е връчено на 08.05.2014г. След 31.07.2014г. „Дита – Котел“ ООД не е осъществявала никаква дейност, свързана с предмета на договора. Разликата от 88,78 лева, присъдена в полза на насрещната страна се получава от различния начин на изчисление и несъобразяване с дължимите възнаграждения. В крайна сметка се иска този иск да бъде отхвърлен изцяло.

На второ място се сочи, че решението е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер, предявен на основание на чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД. Сочи се, че в случая от съществено значение за правилното решаване на спора е правилното определяне размера на възнаграждението на управителя на „СБР – Котел“ ЕООД. Развиват се съображения, че възнаграждението на управителя не е по трудово правоотношение, а то се определя по правилата на гражданското и търговското право. При определяне на неговото възнаграждение не следва да бъдат включвани допълнителните такива, които той получава от осъществяване на лекарската си професия. Поради това възнаграждението на управителя трябва да е това, което е изчислило вещото лице в т.1 от коригирано заключение от 30.11.2015г. Така е изчислена и надвнесената сума и е ясно, че по сметка на „Дита – Котел“ ООД са приведени общо 5812,50 лева в повече от реално дължимите. Поради това дружеството е длъжно да ги върне, тъй като се е обогатило неоснователно за сметка на насрещния въззивник.

На последно място се прави искане разноските по делото да бъдат преизчислени с оглед основателността на насрещната въззивна жалба.

В законовия срок е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който се твърди, че тя е изцяло неоснователна.  Излагат се подробни контрааргументи на тези, изложени в насрещната въззивна жалба. Сочи се, че са изцяло неоснователни твърденията, според които след оттегляне на поръчката на изпълнителя не се следва възнаграждение. Заявява се, че се поддържат всички въведени с въззивната жалба на страната доводи. Иска се да бъде постановено решение, с което да се остави без уважение депозираната насрещна въззивна жалба и да бъде изцяло уважена подадената от страната въззивна жалба.

Във въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени искания. Такива не са направени и в насрещната въззивна жалба и писмения отговор, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за насрещният въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената  насрещна жалба.

 

 

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде частично отменено и вместо това да се постанови ново по съществото на спора.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Страните не оспорват фактическите обстоятелства, установени от районния съд, поради което не е необходимо повторното им изложение.

На първо място и за яснота следва да бъде посочено, че в първоинстанционното решение, както и във въззивните жалби и отговорите, правилно се поддържа разбирането, че сключените между страните договори – първият за абонаментно техническо обслужване на наличната офис-техника, собственост на възложителя и вторият – договор за счетоводно-консултантски услуги, по силата на който  възложителят е възложил на ищеца- въззивник, като изпълнител, да извършва писмени и устни счетоводни консултантски услуги срещу заплащане, са ненаименовани договори, но неправилно е прието от съда, че действителната воля на страните е била да сключат договори за поръчки. В случая и двата договора притежават характеристиките на договора за изработка. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Освен това е комутативен и престационен. Това означава, че страните по него са обвързани щом постигнат съгласие помежду си, договорът създава задължения и за двете страни - за  едната да изработи нещо, а за другата – да приеме изработеното и да го плати, и е възмезден, тъй като срещу изработеното другата страна дължи възнаграждение. При този вид договори е безразлично дали дължимият резултат ще се постигне чрез полагане на умствен или физически труд, но при всички случаи се касае за материално действие, докато при договора за поръчка се престира правно действие.  При договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи нещо на свой риск, а с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши възложените му правни действия за сметка на доверителя си. Първият е двустранен, тъй като права и задължения възникват и за възложителя и за изпълнителя, а вторият е едностранен – задължения има само довереникът. Докато изпълнителят извършва работата срещу възнаграждение, то довереникът по начало ще я извърши безвъзмездно. На последно място за отграничаване на двете правни фигури следва да се посочи и че при договора за поръчка правоотношението възниква между страните, но изпълнението по него има за предмет отношения с трети лица, а при договора за изработка, в израз на комутативността му, престацията на всяка една от страните е пряко адресирана към другата.

Всичко изложено до тук сочи, че характерът на сключените между страните два договора не ги определя като такива за поръчка и спрямо тях следва да бъдат приложени правилата на договора за изработка. Това обаче следва да бъде извършено там, където в самите договори страните не са постигнали и не са уредили отношенията си.

        При правилно установена фактическа обстановка съдът е приел, че по иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 270лв. основателността на този иск е до размера на сумата от 230 лв., тъй като ищецът е изпълнявал задълженията си по договора до 01.08.2014 г. след което вече не му е осигуряван достъп до техниката, която е следвало да поддържа. Безспорно е, че възложителят едностранно е прекратил договора без предизвестие.

Това той е сторил като е връчил уведомление, изпратено на 05.09.2014г. и получено от изпълнителя на 10.09.2014г. /с оглед признанията му/. С него последният е уведомен, че възложителят едностранно прекратява абонаментен договор № 48/04.01.13г., считано от 01.08.2014г.

Така следва да се приеме, че изпълнителят по този договор е бил поставен в невъзможност да изпълнява договорните си задължения, след като той е бил готов да престира трудов резултат. Така  на него му се дължи възнаграждение и за периода на предизвестието, така както е било уговорено в абонаментен договор № 48/04.01.2013 г. в т.5 от общите положения, а именно, че при едностранно прекратяване на договора се дължи неустойка равна на три месечни абонаментни вноски от страна на прекратяващата договора страна.

        Преценено в светлината на съглашението между страните, което има силата на закон за тях, това уведомление е произвело ефект на прекратяване на договорната връзка, но по никой от уговорените в договора начини.

Извън възможността за прекратяване на действието на договора по общо съгласие на двете страни, която съществува par excellеnce и не е необходимо да бъде изрично вписвана в съдържанието му, страните са предвидили само два способа за това, освен изтичането на уговорения срок – първата е с едностранно уведомяване по всяко време до 31.12. на съответната година на другата страна, което поражда прекратително действие само от 01.01.на следващата година, а втората – с едностранно предизвестие с тримесечен срок, отправимо до другата страна в края на всяко тримесечие, което пък предизвиква края на договорното правоотношение след изтичане на последния ден от срока.

Само чрез тези способи страните са се съгласили, че договорът може да бъде прекратен.

В случая с цитираното уведомление възложителят е излязъл извън рамките на уговореното и е прекратил договора едностранно, като нито е дал тримесечно предизвестие, нито е заявил, че прекратяването е занапред – от 01.01.14г.

Така, на първо място, изявлението, че „договорът е прекратен, считано от 01.08.14г.“ не може да бъде счетено за валидно, доколкото то е направено след изтичането на целия месец август, до знанието на изпълнителя не е било доведено намерението или решението на възложителя да прекрати договорните отношения, той е изпълнявал поетите с договора задължения по начина, по който това е било предвидено, поради което съдът не приема, че прекратяването е настъпило на 01.08.14г. За периода до получаване на уведомлението той е бил активен, действащ, и доколкото няма данни, че ищецът не е престирал/бил готов да престира, на него му се дължи договорното възнаграждение в предвидения размер.

На следващо място, с предприемането на това действие, възложителят е поел риска да понесе последиците от него, щом то не е било предвидено като договорна опция. Ето защо, понеже той е бил длъжен да отправи предизвестие със срок от три месеца на изпълнителя, при естественото развитие на правоотношението, последният би изпълнявал задълженията си в този период и би получавал уговореното възнаграждение. След като той не е изразил съгласие да се прекрати договорът без да се спазват правилата за предизвестяване, то за него се поражда правото да иска обезщетение за това, че няма да получава възнаграждението през трите месеца, следващи изявлението на възложителя /в които той е имал готовност да изпълнява задълженията си/, поради това, че последният не му е предоставил тримесечния срок, в който той, евентуално, да намери друго лице, с което да сключи договор или да си осигури по друг начин доходи.

Това прави .претенцията за453,22 лева основателна.

На последно място - с изпращането на уведомлението възложителят-ответник е активирал и друга, отделна договорна клауза, която на самостоятелно основание ангажира договорната му отговорност за обезщетяване.

Както вече бе посочено, единият от начините за едностранно прекратяване на договора – с тримесечно предизвестие, е допустим, но е обвързан безусловно от задължението за заплащане на обезщетение в размер на три месечни абонаментни вноски от тази страна, която го използва – без значение дали това е възложителят или изпълнителят. Страните са избрали да скрепят със санкция самия акт на прекратяване на договора по този начин. Независимо, че са го наименовали „неустойка“ без то да приобретава правните белези на такава, обезщетението е дължимо при осъществяване на положителните условия, за които е създадено. В случая те са се проявили в момента, когато ответникът е уведомил, че прекратява едностранно договора и за пораждането на паричното му задължение е напълно безразлично дали би било спазено или не, задължението за даване на тримесечното предизвестие. Двете  не са обвързани помежду си и заплащането на обезщетението по чл. 5 не е  поставено в зависимост от това дали срокът за предизвестие е даден или не. От формулировката, използвана в договора е пределно ясно, че  прекратяването на договора по чл. 4 е без допълнителни тежести, а прекратяването му по реда на чл. 3 е обременено с допълнително парично задължение. Поради изложеното съдът счита, че уговорката по чл. 5 е поставена в действие и ответникът дължи обезщетението в размер на  3 месечни абонаментни вноски, възлизащи на 1020 лв.

Така и в обобщение следва да се посочи, че предизвестието за прекратяване на този договор е получено от изпълнителя на 10.09.2014 г. и по силата на договорните клаузи той е следвало да се счита за прекратен на 10.12.2014 г. До този момент, пак по силата на договора, изпълнителят е следвало да  осъществява своите задължения, като срещу това възложителят му дължи възнаграждение.  Освен това възложителят  следва да го обезщети, пак съгласно  постигнатото съглашение, с три месечни абонаментни вноски.  Тези три месечни абонаментни вноски се явяват обезщетение за предсрочното прекратяване на договора. Те не включват възнаграждение за извършената от изпълнителя в срока на предизвестието работа, за която възложителят следва да заплаща отделно.

        С оглед на така изложеното основателна се явява не само първата претенция по чл. 79 от ЗЗД за сумата от 270.00лв., но и претенцията по чл. 79 от ЗЗД за сумата от 453.22 лв., представляваща обезщетение  за неспазено предизвестие в размер на неплатеното възнаграждение по договора за техническо обслужване. Както беше посочено по-горе след  получаване на предизвестието изпълнителят продължава да изпълнява своите задължения по договора до момента  на настъпване на неговото прекратяване и затова му се дължи възнаграждение.  В случая е безспорно установено, че изпълнителят е направил всичко зависещо от него, за да изпълнява задълженията си по договора, но е бил препятстван от възложителя.  Поради това  на него му се дължи обезщетение.

        Изцяло основателна се явява и  претенцията за сумата от 1020.00 лв., която първоинстанционният съд е квалифицирал като претенция за неустойка по чл. 92 от ЗЗД. В случая обаче и след като съдът е подложил на тълкуване договора за абонаментно техническо обслужване, е следвало да констатира, че макар страните  да са нарекли в договора „неустойка“ дължимото при едностранно прекратяване на договора, то във всички случаи има характера на обезщетение. Това е така, тъй като в т.4 на общите условия е било предвидено, че в случай че до 31.12.2013г. не бъде уведомена едната от страните с писмено предизвестие за прекратяване на договора, то договорът се счита автоматично продължен при същите цени и условия.  Така може да се направи извод, че всяка от страните може да прекрати договора с изявление направено най-късно до 30.12., в което уведоми другата страна, че счита договора за прекратен. При другата хипотеза за прекратяване – едностранно с тримесечно писмено предизвестие, но не по-рано от края на текущото тримесечие, се дължи обезщетение на другата страна, която в договора е наречена „неустойка“ равна на три месечни абонаментни вноски. В случая тази уговорка между страните не обезпечава изпълнението на задължението и не служи като обезщетение за вреди от неизпълнение, тъй като срокът  на предизвестието задължава всяка от страните да изпълнява договорните си задължения. Като е отхвърлил този иск районният съд в тази част е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена.

        Неоснователна е въззивната жалба в частта, с която се иска отмяна на решението относно предявения от въззивника иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД за разликата над 88.78лв., до пълния предявен размер от 8834.96лв., представляващо обезщетение въз основа на договора за счетоводно консултантско обслужване за неспазено предизвестие  дължимо за периода от м. август до м. ноември 2014г. В случая е прието, че не се дължи възнаграждение поради непрестирано изпълнение. Безспорно по делото е установено, че договорът за счетоводно консултантско обслужване следва да се счита прекратен от 08.11.2014г. като по него предизвестието за прекратяване е било получено от въззивника на 08.05.2014г. В случая обаче и с оглед на събраните по делото доказателства е несъмнено установено, че изпълнителят по този договор на 28.08.2014г. е предал цялата налична документация. Липсват каквито е да е доказателства, че изпълнителят по договора да е настоявал пред възложителя и да е предлагал да продължи да осъществява задълженията си по него до  изтичане на срока за предизвестие. От приложените по делото доказателства и от поканата отправена на основание на чл.79, 80 и 86 във вр. с чл.71 от ЗЗД на 14.09.2014 г. е безспорно, че  въззивникът „Дита - Котел“ ООД приема, че договорът за счетоводно обслужване е прекратен по общо съгласие на двете страни преди изтичането на срока за предизвестие до неговия край. Същото становище  е изразено и в уточняващата искова молба от 06.11.2014 г.  Така е несъмнено, че след като по този договор предизвестието е било получено на  08.05.2014 г.  той е следвало да бъде прекратен на 08.11.2014 г. като по него всяка от страните за срока на предизвестие дължи изпълнение, освен ако страните не се съгласят да считат договора за прекратен от по-ранен момент. С оглед изявленията на изпълнителя по договора „Дита - Котел“ ООД  следва да се приеме, че тя е изразила съгласие да счита договора прекратен от 01.08.2014 г., като до този момент е изпълнявала  задълженията си по него.  Така след като е изразила съгласието си за прекратяване на договора от този момент, то тя действително не е престирала изпълнение и не й се дължи възнаграждение в какъвто смисъл е и решението  на районния съд в тази част, което се явява правилно, законосъобразно и обосновано.

        Последното възражение във въззивната жалба е свързано с осъждането на въззивника „Дита - Котел“ ООД да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД сумата от 1824.03 лв., представляваща получена сума  без основание. Това възражение настоящата инстанция намира, че следва да бъде обсъдено заедно с оплакването в насрещната въззивна жалба, подадена от „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД в частта, с която е уважен предявеният от  болницата иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД до размера  от 1824.03лв., като оплакването е че неправилно е отхвърлен този иск до размера от 5812.50 лв. На първо място настоящата инстанция намира, че правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че размерът на възнаграждението  на управителя на болницата следва да бъде определен съгласно посочения  от вещото лице в експертизата първи вариант, като в него не следва да бъдат включени осигуровките, дължими от осигурителя, които не са елемент от възнаграждението на управителя.  Така размерът на това възнаграждение следва да включва размерът на възнаграждението му като управител, допълнителното възнаграждение за дежурство и всички допълнителни плащания, но без дължимите от осигурителя осигуровки. В този смисъл изложените съображения от районния съд са последователни, логични, законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Подробно са анализирани плащанията по месеци за спорните периоди и с оглед претенциите изложени  в насрещната искова молба, правилно и законосъобразно съдът ги е уважил така както са били предявени. С оглед на това неоснователна се явява както въззивната жалба в тази част така и насрещната въззивна жалба.

Неоснователна е насрещната въззивна жалба относно осъждането на „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД да заплати на „Дита –Котел“ ООД  сумата 88.78лв, представляваща неплатеното възнаграждение по договора за счетоводно обслужване за м.юли 2014 г.  Както беше посочено вече двете страни са постигнали съгласие да считат, че договорът е прекратен от 01.08.2014 г.  Следователно до този момент всяка от страните дължи изпълнение по този договор. Именно в този смисъл е и решението на районния съд в тази обжалвана част, но то се явява законосъобразно, обосновано и правилно.

В обобщение подадената въззивна жалба се явява основателна и следва да бъде уважена в частите, с които се обжалва решението на районния съд, с които е осъдена „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД да заплати на „Дита – Котел“ ООД на основание на чл. 79 от ЗЗД сумата от 210.00лв. и е отхвърлен искът до пълния претендиран размер от 270.00лв. като неоснователен, като в тази част решението следва да бъде отменено относно отхвърлянето на иска до пълния претендиран размер. Основателна е въззивната жалба и в частта, с която на основание на чл. 79 от ЗЗД въззивникът е претендирал заплащане на сумата от 453.22лв., представляваща обезщетение  за неплатено възнаграждение за периода от 01.09. – 10.10.2014 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, квалифициран като такъв по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1020.00 лв., представляваща неустойка по договор за поръчка наименован договор за техническо обслужване, като вместо това следва да се постанови решение в смисъл, че претенцията следва да бъде уважена. В останалите части решението е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед  на частичната отмяна на решението същото следва да бъде ревизирано и в частта на разноските, които страните си дължат. Така на въззивника следва да присъдени разноски за пълното уважаване на първоначално предявените три иска тези за заплащане на сумата от 270 лева, за заплащане на сумата 453,33 лева и за заплащане на сумата от 1020 лева, като разноските пред първата инстанция са в размер на 375, 78 лева, а не първоначално присъдените 235,97 лева, която е формирана с оглед пълното или частично отхвърляне на тези искове. Всички те се основават на договора за техническо обслужване, сключен на 04.01.2013 г. Поради това следва да бъде отменено решение № 1/04.01.2017г. в частта, с която е изменено на основание чл. 248, ал.1 от ГПК решение № 58/03.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 228/2014 г. на РС Котел, поправено с решение № 1/04.01.2017 г., в частта му относно разноските, като е осъдено на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П. П. **, да заплати на "Специализирана болница за рехабилитация-Котел" ЕООД, седалище и адрес на управление град К., ул. Р. № **, ЕИК *********, сумата 1085.44 (хиляда осемдесет и пет лева и четиридесет и четири стот.), представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разноските до пълния u размер от 2647.21 лева е отхвърлен в частта за присъдените разноски на"Специализирана болница за рехабилитация-Котел" ЕООД  над сумата от 365,44 лева. Това е така тъй като основателността на исковете, основани на договора за техническо обслужване прави претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева неоснователна.

В частта за разноските във връзка с предявените от двете страни искове, основани на договора за счетоводно консултантски услуги жалбите на страните са неоснователни.

Относно разноските във въззивното производство. С оглед уважаването на претенциите на въззивника за заплащане на обезщетенията, които се дължат по договора за техническо обслужване, сключен на 04.01.2013 г., то искането за заплащане на разноски следва да бъде уважено в размер на сумата от 75 лева, представляваща заплатена държавна такса и в размер на 431,50 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Претенциите, които се основават на договора за счетоводно консултантски услуги, са неоснователни и следователно страната следва да понесе разноските за своя сметка.

С оглед неоснователността на насрещната въззивна жалба, то на насрещния въззивник не следва да бъдат присъждани разноски за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 58/03.11.2016г. по гр.д. № 228/2014г. на РС – Котел В ЧАСТТА, с която е отхвърлен до пълният претендиран размер предявеният на основание на чл.79 от ЗЗД иск от "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П. П.** против „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД седалище и адрес на управление град К., ул. И.**, ЕИК *********, за заплащане на сумата 270 лева, представляващи неизплатена част от възнаграждение по договор за поръчка, наименован договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2013 г., за периода от 01.01.2014 г. до 31.07.2014 г като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД седалище и адрес на управление град К., ул. И.**, ЕИК ********* да заплати на "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Котел, ул. П.П. ** и сумата от 60 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2013 г., за периода от 01.01.2014 г. до 31.07.2014 г заедно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението.

 

ОТМЕНЯ решение № 58/03.11.2016г. по гр.д. № 228/2014г. на РС – Котел в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал.1 вр.  чл. 280 вр. чл. 286 от ЗЗД, предявен от "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П.П. **, против "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация-Котел" ЕООД, седалище и адрес на управление град К., ул. И.**, ЕИК *********, за сумата 453.22 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на неплатено възнаграждение по договор за поръчка, наименован договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2013 г., за периода от 01.09.2014 г. до 10.10.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД седалище и адрес на управление град К., ул. И.**, ЕИК ********* да заплати на "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П.П. ** сумата 453.22 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на неплатено възнаграждение по договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2013 г., за периода от 01.09.2014 г. до 10.10.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението.

 

ОТМЕНЯ решение № 58/03.11.2016г. по гр.д. № 228/2014г. на РС – Котел в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен от "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П.П. **, против "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация-Котел" ЕООД, седалище и адрес на управление град К., ул. И.  **, ЕИК *********, за сумата 1020.00 лева, представляваща неустойка по договор за поръчка, наименован договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД седалище и адрес на управление град К., ул. И. **, ЕИК ********* да заплати на "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П.П. ** сумата 1020.00 лева, представляваща обезщетение при прекратяване с предизвестие на договор за техническо обслужване, сключен на 04.01.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението.

 

 

ОТМЕНЯ решение № 58/03.11.2016г. по гр.д. № 228/2014г. на РС – Котел в частта, с която е осъдено на основание чл. 78, ал.1 от ГПК "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация-Котел" ЕООД, седалище и адрес на управление град К., ул. И.**, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П.П. **, сумата 235.97 лева (двеста тридесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, представляващи направени по делото разноски като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД седалище и адрес на управление град К., ул. И.**, ЕИК ********* да заплати на "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П.П. ** сумата от 375,78 лева, представляваща направени разноски пред първата инстанция.

ОТМЕНЯ решение № 1/04.01.2017г. в частта, с която е изменено на основание чл. 248, ал.1 от ГПК решение № 58/03.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 228/2014 г. на РС Котел, поправено с решение № 1/04.01.2017 г., в частта му относно разноските, както следва: ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П.П. **, ДА ЗАПЛАТИ на "Специализирана болница за рехабилитация-Котел" ЕООД, седалище и адрес на управление град К., ул. И.  **, ЕИК *********, сумата 1085.44 (хиляда осемдесет и пет лева и четиридесет и четири стот.), представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разноските до пълния u размер от 2647.21 лева ОТХВЪРЛЯ в частта за присъдените разноски на"Специализирана болница за рехабилитация-Котел" ЕООД  над сумата от 365,44 лева / триста шестдесет и пет лева и 44 ст./

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД седалище и адрес на управление град К., ул. И.**, ЕИК ********* да заплати на "Дита-Котел" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град К., ул. П.П. ** сумата от 506,50 лева /петстонин и щест лева и 50 ст/, представляваща направени разноски пред тази инстанция.

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 58/03.11.2016г. по гр.д. № 228/2014г. на РС – Котел в останалите обжалвани части.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: