Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №48

 

гр. Сливен, 17.03.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:   С. М.

мл.с. Н. К.

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №104 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №973/15.12.2016г. по гр.д.№538/2016г. на Сливенски районен съд, с което: 1. е осъдена ЗК „Олимпик“ – клон България на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на М. Ш. Х. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от велосипедна травма /травма от блъскане на лек автомобил по време на управление на велосипед в областта на лявото ходило/, изразяваща се в контузия в областта на големия пръст на ходилото на левия крак с изразен болезнен травматичен оток, кръвонасядане и клинични и рентгенологични данни за счупване в долния край на горната фаланга на палеца, без дислокация на костните фрагменти, наложило имобилизиране на крака с гипсова имобилизация за срок от 25 дни, неспокойния съд, в резултат на настъпилото ПТП, ведно законната лихва за забава, считано от датата на ПТП – 18.08.2015г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за разликата от уважената част от 5000лв. до пълния претендиран размер от 7000лв. е отхвърлен като неосонвателен и недоказан; 2. Осъден е А.Ю.С. *** да заплати на ЗК „Олимпик“ – клон България на основание чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ /отм./ сумата от 5000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 18.08.2015г. до окончателното й изплащане. С решението е осъдена застрахователната компания да заплати съответна държавна такса и разноски по сметка на съда, като са й присъдени по съразмерност разноски по първоначалния и по обратния иск.

Въззивната жалба е подадена от ответника по обратния иск А.Ю.С., в частта относно осъждането му по обратния иск да заплати на ЗК „Олипмпик“ – клон България сумата от 5000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 18.08.2015г. до окончателното й изплащане и направените разноски в размер на 1200лв.

В жалбата си въззивникът А.С. чрез пълномощника си адв. С.Г. посочва, че решението в неговата обжалвана част относно осъждането му по обратния иск е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като не се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Посочва, че механизма на ПТП бил този, посочен в протокола за ПТП №1497808, а не тази, посочен в исковата молба. По необясними причини и двете назначени по делото експертизи – съдебно-медицинска експертиза и съдебна авто-техническа експертиза не са приели като основно по делото доказателство посочения протокол за ПТП и обясненията на съставителя му. Посочва, че този механизъм се подкрепял и от свидетелските показания на свид.Вяра Василева и свид Н.С., като прави подробен анализ на дадените от тях показания относно ПТП на 18.08.2015г. Посочва, че от техните показания се установило, че той и Х. са се движили в една и съща лента за движение. Посочва, че от техните показания се установи, че той само е ритнал с крак Х., който пък по-рано си бил ударил крака по време на работа като товарач на дърва за огрев и поради това бил гипсиран. Показанията на свид.М. всъщност били за 2015г., преди децата да тръгнат на училище а не за м.октомври 2016г., като тя разбираемо се било объркала. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, съобразно анализираните в жалбата доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ЗК „Олимпик“ – клон България, както и отговор от страна на М. Ш. Х..

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваематаЗК „Олимпик“ – клон България“ КЧТ оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част не страда от посочените в жалбата пороци и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че наличието на алкохол в кръвта на виновния водач е установено по делото и той е законовата предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на извършителя спрямо застрахователя. Счита, че механизма на ПТП е безспорно установен от събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски – юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба, подаден от М.Х. чрез пълномощник адв.М. се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемият намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди в обжалваната част. Счита, че по делото безспорно се установило обстоятелството на употребен алкохол от страна на С., което обуславяло и отговорността му по регресния иск. Установил се механизма на ПТП, причинените на пострадалия ищец травми и причинната връзка между тях.

С въззивната жалба и отговорите не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., въззивникът А. С., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв.С.Г., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемото дружество „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ, гр.София, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемият М.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенски районен съд е бил сезиран с предявени от М. Ш. Х. при условията на обективно и субективно пасивно съединяване искове, както следва: пряк иск срещу застрахователя ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ, гр.София по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 7000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 18.08.2015г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и предявен в условията на евентуалност иск против прекия причинител на увреждането А.Ю.С. за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие на причиненото от него непозволено увреждане – ПТП от 18.08.2015г. неимуществени вреди в размер на 7000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответната застрахователна компания е предявила против застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ А.С. обратен иск за заплащане, в случай на уважаване иска по чл.226 от КЗ /отм./, на сумата, която дружеството бъде осъдено да заплати на пострадалия в размера на първоначалната претенция от 7000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от увреждането до заплащането й, поради управление от застрахования на МПС при настъпването на ПТП след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, намиращ правното си основание в чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ /отм./.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции по първоначалните и обратния искове, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал, съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Първоинстанционното решение е обжалвано само в частта относно уважаването на обратния иск на застрахователя против застрахования по чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ /отм./.

Решението в частта относно произнасянето по първоначалния главен иск по чл.226 от КЗ /отм./ не е обжалвано и е влязло в сила.

Изложените във въззивната жалба оплаквания по отношение на обратния иск са основателни.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ИЗЦЯЛО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

При застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.257, ал.1 от КЗ отм./. Застраховани лица по силата на чл.257, ал.2 КЗ /отм./ са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което без да е собственик, ползва МПС на законно основание. След като застраховката „ГО” покрива отговорността на собствениците и на упълномощените от тях водачи, във всички случаи, когато управлението на лек автомобил, обект на застраховка „ГО”, предприето от трето лице със знанието и с изричното или мълчаливото съгласие на собственика, то застраховката „ГО” покрива и отговорността за вреди, причинени от водача, който следва да се счита упълномощен за управлението, както е настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования  платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

В случая, регресният иск на застрахователя е предявен в процеса като обратен под условието, че същият бъде осъден да заплати на пострадалия от ПТП обезщетение за неимуществени вреди по предявения против него първоначален главен пряк иск по чл.226 от КЗ /отм./. Следва да се посочи, че този пряк иск е уважен в размер на 5000лв. и по отношение на него първоинстанционното решение е влязло в сила. Освен това, поради предявяването му като обратен, то заплащането на сумата от застрахования деликвент на застрахователя е под условието, че застрахователят изплати на пострадалия от увреждането /процесното ПТП/, присъденото с влязлото в сила решение, обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

От събраните пред районния съд доказателства е установено, че лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК №СН 3052 КА, управляван от ответника по обратния иск А.С. има сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност” към датата на настъпване на застрахователното събитие /18.08.2015г./ в ищцовото по обратния иск застрахователно дружество ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ, гр.София.

От протокола за ПТП от 18.08.2015г. и от изслушаната от районния съд и неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се установява противоправното деяние – причиненото от водача на лек марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК №СН 3052 КА ПТП, който при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила и блъска участник 2 – ППС – велосипед, управлявано от М.Х., в резултат на което е причинено телесно увреждане на палеца на ходилото на левия крак на велосипедиста. Механизмът на ПТП е следния: Водачът на лекия автомобил, движейки се в собствената лента, е допуснал загуба на управление, като се е отклонил от собствената лента в насрещната, навлязъл е  напълно в лявата лента и е ударил, а след ново отклоняване за връщане в собствената си лента е ударил с предно-лявата част челото на лявото ходило на велосипедиста, като в момента на контакт, ходилото на пострадалия е било върху педала на велосипеда. От удара е налице увреждане на левия калник на автомобила, както и е получено телесно увреждане по палеца на левия крак на пострадалия.  

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи, че механизмът на ПТП е установен по категоричен начин от заключението на вещото лице Узунов, което е подробно и обосновано, неоспорено и кредитирано от съда. Разликата в установения от вещото лице механизъм и посоченото в протокола, /всъщност разликата е само в схемата/ за ПТП се дължи на факта, че служителят на МВР – Сливен, съставил протокола, не е присъствал при настъпването на произшествието, не е заварил на място и лекия автомобил, управляван от ответника - напуснал произшествието и се основал само на описаното от пострадалия велосипедист. Протоколът за ПТП - официален документ, има материална доказателствена сила само относно отразените в него обстоятелства, възприети и установени от съставилото го лице, поради което той няма обвързваща съда доказателствена сила относно посоченото в схемата местоположение на лекия автомобил и велосипеда, тъй като това не е обстоятелство, възприето непосредствено от съставилото протокола длъжностно лице. Останалото, отразено в протокола – при движение с несъобразена скорост, лекия автомобил губи контрол и блъска велосипедиста, се потвърждава от заключението на вещото лице. Неточността е само в схемата в протокола, която не отговаря на посоката на движение на автомобила и не е в съответствие с травматичните увреждания. Въззивният съд напълно споделя извода на районния съд относно приетия механизъм на ПТП. От заключението на вещото лице се установява, че причината, довела до възникване на ПТП, е технически неправилното поведение на водача при допуснатата загуба на управление, както и навлизането в насрещната лента при наличие на насрещно движещо се превозно средство. Категорично е установено, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като запази движението си в собствената лента, като правилно е управлението на автомобила да е в дясната част на собствената лента. Водачът на велосипеда не е имал техническа възможност да предотврати ПТП.

От заключението на съдебната авто-техническа експертиза е установена по категоричен начин и причинната връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат – настъпило ПТП.

По отношение на възраженията във въззивната жалба, че на практика ПТП не е имало, а ответникът С. е спрял колата до велосипедиста, разменили си някакви реплики и ответникът ритнал С. с крак, както бил седнал в колата, следва да се отбележи, че същите са неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото. Този механизъм на настъпване на увреждането на пострадалия С., извличан от въззивника от показанията на водената от него свидетелка М. /според свид. Салиев удар въобще не е имало/, е напълно опроверган от заключенията по назначените експертизи. Както посочи съда по-горе, вещото лице инж. Узунов е описало подробно и аргументирано на база събраните по делото доказателства механизма на ПТП, напълно различен от свидетелските показания на свид.М.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че уврежданията на Х. отговарят да са получени от удар с предна дясна част на лекия автомобил върху предната част на ходилото на левия крак, което е било на педала на велосипеда в опит да се качи на тротоара. Вещото лице д-р С. при разпита в открито съдебно заседание е категоричен, че вида на счупването отговаря да се дължи на директен удар отпред, в областта на големия пръст на левия крак, като е невъзможно нападател от седнало положение с крак да нанесе такава травма.

По отношение на твърдението, че увреждането на крака на Х. е резултат не на ПТП, а на трудова злополука, при която Х. си е ударил крака по време на работа като товарач на дърва за огрев, следва да се посочи, че същото се базира само на показанията на свид.М., която не е пряк свидетел на тази „злополука“, а само била чула за такава. Доказателства за такава злополука и увреждане, в резултат на нея няма ангажирани по делото. Този, различен от предния твърдян от въззивника механизъм на увреждане на крака на пострадалия /ритнат от ответника от седнало положение от колата/, е категорично изключен от вещото лице д-р С., който категорично при нарочно поставен му въпрос е отговорил, че при падане на дърво, което е с по-голяма маса, като се прибави и скоростта, това увеличава стойностите на травмиращата сила и се получават смазващи счупвания, които са многофрагментарни, често са разместени, а освен това може да се очаква и получаването на мекотъканен дефект – рана. Поради това получената от ищеца травма не отговаря да е получена при такъв механизъм.

По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като оборването й е в тежест на ответника. Ответникът не е оборил по пътя на пълното доказване по безспорен и категоричен начин законовата презумпция за вина.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от застрахования А.С. - причинено пътно-транспортно произшествие на 18.08.2015г. М.Х. е получил увреждания на здравето, изразяващо се в контузия на големия пръст на ходилото на левия крак с изразен болезнен травматичен оток, кръвонасядане и клинични и рентгенологични данни за счупване в долния край на горната фаланга на палеца без дислокация на костните фрагменти, наложило имобилизирането на крака с гипсова имобилизация за срок от 25 дни.

Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на Х., както и наличието причинна връзка между противоправното деяние /процесното ПТП/ и вредата, установена от съдебно-медицинската експертиза.

По отношение на обезщетението за подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди, въззивният съд споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд, препраща към тях и при липса на каквито и да е оплаквания в тази насока във въззивната жалба, няма да ги приповтаря и да излага отново подробни такива. Съдът приема, че по справедливост, съобразявайки всички релевантни обстоятелства за определяне на размера, обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от Х. възлиза на сумата от 5000лв., в който размер е определено и застрахователното обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ от първоинстанционния съд и в която част решението на СлРС е влязло в сила.

С осъждането на застрахователя по посочения пряк иск да заплати на пострадалия обезщетение в размер на 5000лв., влязло в сила в тази част, е налице и следващата предпоставка за уважаване на регресния иск на застрахователя спрямо застрахования.

Последният кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ – застрахованият /в случая водачът - ответникът е такъв по смисъла на чл.257, ал.2, предл. второ от КЗ/ при настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. По делото е безспорно установено, че ответника С. е управлявал МПС при ПТП на 18.08.2015г. след употреба на алкохол, безспорно над допустимата по закон норма. Установена е концентрация на алкохол в кръвта 2,80 промила. За това обстоятелство е налице и влязло в сила споразумение по НОХД №1166/2015г. на СлРС, имащо последиците на влязла в сила присъда.

Поради това, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения от застрахователя против застрахования регресен иск за възстановяване на застрахователно обезщетение, естествено след съответното му заплащането на пострадалия.

Съгласно разпоредбите на чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата следва да се присъди и обезщетение за забава в размерна законната лихва, считано от датата на увреждането.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част относно произнасянето по обратния иск и като следва да се потвърди в тази му част, като подадената против него въззивна жалба се явява изцяло неоснователна.

С оглед изхода на процеса, районният съд правилно е присъдил на ищеца по обратния иск – застрахователя, направените по иска разноски и в тази част решението също следва да се потвърди.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника А.С., който следва да понесе своите, така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата страна по обжалвания обратен иск – „ЗК Олимпик - клон България“ КЧТ, направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 100лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във в с чл.37, ал.1 от ЗПП по реда на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №973 от 15.12.2016г., постановено по гр.д. №538/2016г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните му части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА А.Ю.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „ОЛИМПИК – клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.“Г. Д.“ №* сумата от 100лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, предл. второ от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.