Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.03.2017 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        Мл.с.: Н.К.                                                                  

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 105 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от от С.С.Ш., ЕГН ********** и З.К.Ш., ЕГН **********,*** против решение № 778/25.10.2016г.  по гр. д. № 4713/2015 г., по описа на Сливенския районен съд, с което Х.А.Х., ЕГН ********** *** е бил осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на всеки от въззивниците сумата от 500.00лв., като предявените против него искове до пълният им размер от 2000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди са били отхвърлени като неоснователни и недоказани. Х. е бил осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 225 лв., както и такса в полза на СлРС в размер на 231.75 лв. Решението е обжалвано в отхвърлителните части. Жалбоподателите считат, че съдът е допуснал грешка при определяне по справедливост на дължимото им обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като обезщетенията са били присъдени в един минимален размер от по 500.00 лв., а съдът всъщност е следвало да уважи исковите им претенции в цялост и да осъди ответника да им заплати по 2000.00 лв. – неимуществени вреди. Съдът не отдал дължимото значение на доказаните по делото обстоятелства, а именно, че двамата жалбоподатели са инвалиди в напреднала възраст. Жилището, което е било обект на посегателство е единствено тяхно жилище, С.Ш. страда от посттравматично стресово разстройство. И двамата жалбоподатели продължавали да изпитват страх да не бъдат обгазени в спалнята си от ответника по иска. Предвид на това считат, че присъденото им обезщетение е несправедливо. В жалбата е изказано твърдение, че Х. не е социално слаб, същият притежавал два недвижими имота, три леки автомобила и публично било известно на целия град, че лее куршум и от тази дейност получава доходи в размер на няколко хиляди лева месечно. Моли се обжалваното решение да бъде изменено в частта на присъденото обезщетение и да бъдат изцяло уважени исковите претенции за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 2000.00 лв. за всеки.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П. – пълномощник на Х.Х.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че фактическите изводи на съда се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочва се, че от събраните доказателства не са се доказали твърдените от ищците преживени морални вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на Ш. – получен мозъчен инсулт в резултат на стрес от инцидента, както и наличието на посттравматично стресово разстройство у Ш., което да е получено в следствие на наводнението. Тези твърдения били опровергани от изготвената съдебно-психиатрична експертиза, както и от изготвената съдебно-медицинска експертиза. Установено е било, че Ш. е била приета в лечебно заведение на 02.03.2011 год., а инцидентът, за който твърдят, че провокирал влошаване на здравословното състояние е бил осъществен на следващия ден 03.03.2011 год. От експертизата било установено, че здравословното състояние на Ш. преди инцидента е причина за претърпените от нея страдания. По отношение на жалбоподателя Ш. е посочено, че не е категорично установено влошаване на психичното му състояние като последица от инцидента. Единственият документ, който  бил представен е бил амбулаторен лист, издаден от д-р Н. с диагноза „посттравматично стресово разстройство“, но липсвали данни същият да се е лекувал след инцидента. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

         В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от Х.А.Х., в която отново е изложено твърдение, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и  че здравословното състояние на жалбоподателите не се е влошило в следствие на наводнението от 03.03.2011 год. От друга страна е посочено, че предявените искове с правно основание чл. 45 и сл. От ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди са недопустими, тъй като престъпленията по чл.216 ал. 4 от НК са престъпления против собствеността и предмет на посегателство са блага с имуществена стойност. При тези престъпления на овъзмездяване подлежали единствено вредите от имуществено естество, поради което не следва да се присъждат обезщетения за неимуществени вреди. Моли се да бъде намален размера на присъдените обезщетения от по 500.00 лв. на 100.00 лв. за всеки.

Страните нямат направени доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът Ш., редовно призован, се явявалично

В с.з. въззивницата Ш. редовно призована се явява лично.

За двамата въззивници шумналиеви се явява адв. К. ,който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея, моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

         Въззиваемият Х. в с.з. се явява лично и с адв.Петрова, която оспорва въззивната жалба, поддържа насрещната въззивна жалба и моли тя да се потвърди .Претендира деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 26.10.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.11.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

Насрещната въззивна жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

На първо място следва да се отбележи, че насрещната въззивна жалба е неоснователна. По реда на НК и НПК се преследват лицата за извършени от тях престъпления, а по реда на ГПК и останалите материалноправни граждански закони се търси гражданската отговорност от извършените престъпления или деликти. В настоящето производство се търси гражданската отговорност на Х. във връзка с извършеното от него престъпление.

Приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства по същество не променят фактическата обстановка установена от първоинстанционния съд , тъй като касаят вече известни обстоятелства на съда, които са били взети предвид при изготвяне на медицинската и психиатрична експертизи, както и при постановяване на обжалваното съдебно решение.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е необходимо да се докаже , че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка между поведението, вредата и вината – психическото отношение на дееца към последиците от извършеното деяние.

Разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието , неговата противоправност и виновността на ответника / извършител. В настоящия случай , съдът е обвързан с присъдата по НЧХД 988/2014 г.по посочените по – горе въпроси. На установяване подлежат твърдените от ищците неимуществени вреди – техния вид и обем.

По отношение на Ш., съдът установи , че мозъчния инсулт , който тя е получила не е бил като следствие на извършеното от Х. деяние , тъй като се е дължал на предхождащи деянието заболявания на ищцата. Това обстоятелство се установява от извършената по делото медицинска експертиза. От извършената психиатрична експертиза на Ш. се установи, че той не страда от „постравматично стресово разстройство“, което да е получено в следствие на престъпното деяние на Х.. Безспорно обаче се установи от свидетелските показания , че след деянието и двамата ищци са се променили в цялостното си поведение. От общителни, весели , отворени към света хора се превърнали в стресирани индивиди, които непрекъснато се страхуват от посегателство над имота и над живота им – включително от обгазяване на жилището им докато спят. След деянието от 03.03.2011 г. въззивниците физически отслабнали , били нервни и неспокойни, споделяли за проблемите си с близки приятели и познати., т.е. те изпитвали значителни неприятни емоции , които несъмнено се отразяват на качеството им на живот.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Като взе предвид напредналата възраст на ищците, изживения от тях стрес, непрестанните им опасения от последващо посегателство върху имота и живота им, а и като съобрази заключенията на изготвените икспертизи по делото , съдът намира , че справедливо обезщетение за двамата въззивници е всеки да получи обезщетение в размер на 500.00 лв. , като исковата претенция до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлена , като неоснователна. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на извършване на деянието 03.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото всяка от страните следва да понесе разноските, така както ги е направила.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 778/25.10.2016г.  по гр. д. № 4713/2015 г., по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.